Кризата с коронавируса може да ни накара да преосмислим ценностите

Кризата с ковид може да ни накара да преосмислим полезностите си.  Това разяснява психологът Ани Владимирова в ефира на Българска национална телевизия.

" Имахме възприятието, че пространството е голямо и можем да отидем на всички места. Сега пространството ни се стеснява до нашата татковина, до нашия град, до нашия дом... Мислехме, че можем да живеем на парче, а в момента разбираме, че сме едно. Алчността на трупането, егоцентризма на самодостатъчността внезапно се оказват незадоволителни - би трябвало ни някой, с който да поговорим, някой с който да останем ", изясни психологът.

Тя уточни, че нормално времето не ни доближава за доста неща, само че в този момент разполагаме с задоволително такова, за  да обърнем внимание на децата си и на хората, които обичаме .

По думите й е време да се замислим за старите хора, които години наред неглижирахме и забравяхме, че съществуват.  " Може би старите хора ще покажат на младите, че когато свършат чиа, киноа и елда, в България има коприва, лапад, киселец и ще могат да предадат някои обичаи, които започнахме да забравяме ", добави тя.

Владимирова уточни, че западното и източното общество имат разнообразни полезности. Ако в източното личността е нищо на фона на общността, при нас индивидуализмът е този, който сега пречи. " Надявам се, че ще успеем да преформулираме този индивидуализъм в границите на общността ", означи тя.

Според нея ще следим и  нов прочит на обществените мрежи  като продан на мисли са за на съпреживяване и продан на информация, осмисляне на доста полезности.

" Големите бедствия в човешката история постоянно са били провокирани от нужда за смяна. Ако войните са били за преразпределянето на пазари, то заболяванията и компликациите са за натурален асортимент - остават най-устойчивите и най-здравите и те не са безусловно най-богатите. В момента може би най-устойчивите ще бъдат хората, които проявят най-голяма дисциплина и отговорност ".

По думите й  отхвърлянето и неглижирането на  казуса , както и острите под паника положения са типичен защитни механизми  и са типични за интервала, до момента в който хората се ориентират в обстановката.

" Мисля, че към този момент вървим към интервал на акомодация, тъй като страхът те кара да се оглеждаш, ослушваш и да се интересуваш какво става, с цел да вземем решение. Предполагам, че в къс интервал ще влезем в релси и ще стартираме да се държим съответно ", разяснява психологът.

В рецесия не мислете какво ще стане след един месец, или една година, мислете какво ще извършите до края на идната седмица , посъветва тя.

Страхливецът умира хиляди пъти, умният човек - единствено един път, разяснява психологът във връзка със случаите на всеобща тревога.