Кризата с държавния дълг (2010-2013 г.) почти срина еврото. Лихвените

Кризата с държавния дълг (2010-2013 г.) съвсем срина еврото. Лихвените проценти по дълга скочиха в най-слабите стопански системи, тъй че няколко страни (които се допуска, че са най-крехките в икономическо отношение) трябваше да бъдат избавени, с цел да се избегне несъблюдение и неплащане. Гърция, Португалия, Ирландия и Кипър желаеха (или бяха принудени) избавителна стратегия. Италия и Испания, въпреки това, бяха в светлината на прожекторите, само че в последна сметка заобиколиха стигматизиращия избавителен проект (Испания частично) благодарение на Европейската централна банка (ЕЦБ) и именития ѝ някогашен президент Марио Драги.

Въпреки това, в случай че се съпостави настоящото положение на обществените финанси сред спасяваните и неспасяваните страни, наподобява невероятно да не се запитаме дали не би било по-добре да попаднем в „ ноктите “ на МВФ, Европейската комисия и ЕЦБ („ тройката “). В допълнение към към този момент известното португалско или ирландско знамение, има още едно, което е още по-изненадващо, само че по-малко известно, евентуално заради дребния размер на стопанската система си. Тази страна обаче съумя да понижи дълга си съвсем на половина единствено за няколко години, като прогнозата е, че до 2025 година той ще доближи 60% от Брутният вътрешен продукт, което я накара да завоюва рейтинг „ А “ за дълга си., надминавайки рейтингите на Испания или Италия.

Малката стопанска система на Кипър дава същински урок по какъв начин да се оправят обществените финанси (с ограничаване и струпване на огромни излишъци), до момента в който стопанската система продължава да пораства, написа.