Петър Витанов: Кризата върна Европейския съюз към солидарността
„ Кризата оголи обществените несъгласия и в известна степен направи повече, в сравнение с лявата политическа мисъл за последните 30 години. Защото ни докара до преосмисляне на ролята и мястото на страната в стопанската система, както и на нуждата от преформулиране на икономическото развиване “, сподели Петър Витанов по време на спор в предаването „ Референдум “ по Българска национална телевизия
Според него проектът за възобновяване, препоръчан от комисията, отразява съществени европейски правила като солидарността и концепцията за наднационалното начало. Именно по тази причина най-големи средства ще се провиснал на най-нуждаещите се и за първи път ще бъде издаден общ дълг с невиждан размер. Предстои укрепване на институционалните механизми, основаване на нови политики, доближаване на здравните системи, уверен е Витанов.
„ Традиционно гледаме прекомерно аритметично на нещата – толкоз имам да давам, толкоз имам да взимам. Само че изгодите могат да бъдат и нематериални – приказваме за сигурност, за общ пазар, за геополитическо място на страните “, сподели евродепутатът във връзка коментирания размер на средствата, които се чака да получи България - 12.7 милиарда евро, две трети от които под формата на безплатна помощ и една трета под формата на заем.
„ Последната финансова и икономическа рецесия през 2008 година сподели, че с политика на финансови ограничавания, тъй-наречения остеритет, не могат да се вземат устойчиви решения, неравенствата се усилват, систематичните разлики се задълбочават. Ако най-тежко засегнатите получат заем, те биха рискували да нямат опция да го върнат, което ще е злополука за тези стопански системи. Предвид свързаността на стопанските системи, това би означавало злополука и за всички останали “, сподели още Витанов.
Той прикани да обърнем и другата страна на монетата, когато проучваме отпуснатите средства. „ Първо, ГЕРБ бодро ни споделят, че това са доста пари, само че нито един път не е станало дума защо тъкмо са предопределени тези пари и по какъв начин би трябвало да се харчат; второ Европейската комисия отпуска тези средства по доста справедливи критерии, свързани със степента на обида на една страна. Това, че взимаме втората най-голяма сума, съотнесена към Брутният вътрешен продукт, е оценка за положението на българската стопанска система и засегнатостта от рецесията “, безапелационен е Витанов.
Причина за това евродепутатът вижда в недалновидните решения на ръководещите. „ Държавната помощ бе разрешена в подтекста на Covid-19 и за три месеца страните членки отпуснаха три трилиона евро. Германия отпусна 30% от Брутният вътрешен продукт, с цел да избави предприятия и компании, Дания - 18%, с цел да няма нови безработни. България отпусна едвам 2% за една мярка „ 60/40 “ с доста противоречива успеваемост, и то ориентирана към едрия капитал “, акцентира Витанов. „ Справили сме се добре здравно, само че не и стопански. Г-жа Сачева сподели, че приходите на българите са намалели с 18%, само че като махнете пенсиите и заплатите в обществения бранш, това значи 30% сгънат действителен бранш. Получаваме толкоз доста пари, тъй като Европейската комисия планува, че България ще е една от най-засегнатите страни със 7.4 % спад в Брутният вътрешен продукт “, добави още той.
В края на предаването Витанов изрази опасенията си, че държавното управление към момента не е дефинирало ясни политики за потребление на средствата които ще бъдат отпуснати, което може да докара до неспособност страната ни да се възползва пълноценно от тях.
Според него проектът за възобновяване, препоръчан от комисията, отразява съществени европейски правила като солидарността и концепцията за наднационалното начало. Именно по тази причина най-големи средства ще се провиснал на най-нуждаещите се и за първи път ще бъде издаден общ дълг с невиждан размер. Предстои укрепване на институционалните механизми, основаване на нови политики, доближаване на здравните системи, уверен е Витанов.
„ Традиционно гледаме прекомерно аритметично на нещата – толкоз имам да давам, толкоз имам да взимам. Само че изгодите могат да бъдат и нематериални – приказваме за сигурност, за общ пазар, за геополитическо място на страните “, сподели евродепутатът във връзка коментирания размер на средствата, които се чака да получи България - 12.7 милиарда евро, две трети от които под формата на безплатна помощ и една трета под формата на заем.
„ Последната финансова и икономическа рецесия през 2008 година сподели, че с политика на финансови ограничавания, тъй-наречения остеритет, не могат да се вземат устойчиви решения, неравенствата се усилват, систематичните разлики се задълбочават. Ако най-тежко засегнатите получат заем, те биха рискували да нямат опция да го върнат, което ще е злополука за тези стопански системи. Предвид свързаността на стопанските системи, това би означавало злополука и за всички останали “, сподели още Витанов.
Той прикани да обърнем и другата страна на монетата, когато проучваме отпуснатите средства. „ Първо, ГЕРБ бодро ни споделят, че това са доста пари, само че нито един път не е станало дума защо тъкмо са предопределени тези пари и по какъв начин би трябвало да се харчат; второ Европейската комисия отпуска тези средства по доста справедливи критерии, свързани със степента на обида на една страна. Това, че взимаме втората най-голяма сума, съотнесена към Брутният вътрешен продукт, е оценка за положението на българската стопанска система и засегнатостта от рецесията “, безапелационен е Витанов.
Причина за това евродепутатът вижда в недалновидните решения на ръководещите. „ Държавната помощ бе разрешена в подтекста на Covid-19 и за три месеца страните членки отпуснаха три трилиона евро. Германия отпусна 30% от Брутният вътрешен продукт, с цел да избави предприятия и компании, Дания - 18%, с цел да няма нови безработни. България отпусна едвам 2% за една мярка „ 60/40 “ с доста противоречива успеваемост, и то ориентирана към едрия капитал “, акцентира Витанов. „ Справили сме се добре здравно, само че не и стопански. Г-жа Сачева сподели, че приходите на българите са намалели с 18%, само че като махнете пенсиите и заплатите в обществения бранш, това значи 30% сгънат действителен бранш. Получаваме толкоз доста пари, тъй като Европейската комисия планува, че България ще е една от най-засегнатите страни със 7.4 % спад в Брутният вътрешен продукт “, добави още той.
В края на предаването Витанов изрази опасенията си, че държавното управление към момента не е дефинирало ясни политики за потребление на средствата които ще бъдат отпуснати, което може да докара до неспособност страната ни да се възползва пълноценно от тях.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ