Криза в Сърбия - африканската чума може да вземе живота

Криза в Сърбия - африканската чума може да вземе живота на половин милион свине, съобщи кореспондент на БГНЕС. Болестта към този момент е записана в три села към Младеновац и заплашва свинефермите в региона на селата Рабровац, Велика Кришна и Кусатак.
Опасната болест, която към този момент аргументи големи вреди на бранша в България и Румъния в този момент заплашва и Сърбия. Страната от години се пробва да стартира експорт на свинско месо, което е термично обработено за Европейския съюз.
Една от последните спънки беше премахването на имунизацията против свинската тресчица, което се възнамерява за 1 октомври, земеделският министър на западнобалканската страна Бранислав Недимович.
„ Премахването се възнамерява за 1 октомври и единствено настоящият мониторинг може да го забави с няколко дни. Няма да има ваксина против свинска тресчица през 2020 година, с изключение на в предпазени зони “, сподели Недимович пред вестник „ Данас “.
Ваксината се отнася до класическата чума по свинете, само че не и до Африканската чума, за която няма лекуване. Болестта може да наруши проектите на сръбските производители на месо и експортьорите, защото може да удължи в допълнение възбраната на Европейски Съюз.
Експертите по отглеждането на животни предизвестиха, че мащабът на тази болест може да бъде доста по-голям, в сравнение с наподобява в този момент, и че понастоящем е по-малко значимо дали имунизацията ще бъде отстранена на 1 октомври.
Специалистът по агрономия Милан Простран споделя, че Сърбия се готви за премахването на имунизацията против класическата чума по свинете от 2010 година и че това би трябвало да се направи, в случай че Белград желае да изнася месо в Европейски Съюз. „ Това е належащо, само че би трябвало да се има поради и не мисля, че това е ясно казано, че даже когато имунизацията бъде отстранена, има интервал от три години, през който към момента няма да можем да изнасяме прясно свинско месо в Европейски Съюз и през това време се прави непоколебим мониторинг “, посочи той.
Ученият отбелязва, че в този момент, когато се е появила Африканската чума по свинете, може да не е подобаващият миг да се отстрани имунизацията, тъй като измежду хората има боязън от тези болести.
По данни от 2017 година в Сърбия е имало към 2,9 милиона свине, а съгласно историци преди години прасетата в страната са били повече от сърбите.
Репортерът на БГНЕС напомня, че развиването на свиневъдството е изиграло извънредно значима роля за основаването на модерната сръбска страна при започване на 19 век. Благодарение на голямото количество жълъди сръбските селяни стартират да отглеждат прасета, които от Белградския санджак и Шумадия се изнасят за Австрийската империя. Така се появява богата класа от локални първенци, измежду тях са свинарите Караджорджевичи и Обреновичи. Тези два свинарски рода по-късно ще излъчат кралете на Сърбия.
Авторитетни историци през днешния ден са единомислещи, че в първото сръбско самостоятелно княжество прасетата са били повече от самите сърби, малко над 400 000.
Прасетата и по-късно ще изиграят значима роля в сръбската история. Става дума за митническата война през 1907 година, когато Австро-Унгария не разрешава вноса на този най-съществен артикул на нейното стопанство, с цел да я сложи на колене. Тогава благодарение на Русия, както постоянно, Сърбия ще получи големия за времето си заем от 450 милиона златни франка от Франция. Благодарение на тях ще се сътвори модерна свиневъдна промишленост, която ще разреши преориентацията на сръбската стопанска система към съдружниците от Съглашението. Това е още една стъпка от дългата поредност от рецесии, белязала края на 19 и началото на 20 век, които са трасирали пътя към Първата международна война /1914-1918 г./, мотив за която отново станаха дейностите на сръбските националисти – убийството на ерцхерцог Франц-Фердинанд в Сараево на 28 юни 1914 г.