Криза: Спешно се нуждаем от медсестри и психиатри. Недостигът на

Криза: Спешно се нуждаем от медсестри и психиатри. Недостигът на фрагменти се трансформира в проблем №1 за родното опазване на здравето. У нас липсват към 1000 общопрактикуващи лекари, над 29 000 медицински сестри, броят на психиатрите би трябвало да се усили с близо 70%, а
акушерките би трябвало да са с 2000 повече.
Това сочат данни от изследване, направено по поръчка на Съвета за стопански разбори при Министерския съвет. Автори на проучването са доцент Ралица Симеонова-Ганева и доцент Калоян Ганев, преподаватели в СУ „ Св. Климент Охридски “.
Според специалистите броят на лекарите
на всеки 100 000 души население у нас е леко по-висок от междинния за Европа, само че основният проблем е, че те са неравномерно разпределени.Причините, които открояват откривателите, са няколко.
Търсенето на здравни услуги се е
нараснало доста в международен проект заради повишаване броя на популацията, по-дългата дълготрайност на живота, повишението на здравната просвета и постигнатото по-добро богатство.Противно на предстоящото, дефицитът става все по-осезаем и в Европейския съюз поради конкуренцията сред обособените страни във връзка с задържането на експертите.Един от най-важните заключения в изследването е обвързван с недостига на медицински сестри, който специалистите
дефинират като извънредно сериозен.
В момента у нас на един доктор се пада по-малко от една здравна сестра, което прави действието на здравната система несъответстващо, защото не покрива условието за две сестри на един доктор, а съгласно СЗО те би трябвало да бъдат даже 3 на един доктор.България има незабавна потребност от още 29 000 сестри, което е даже повече от броя, с който разполагаме сега. Само столицата се нуждае
от над 8000 сестри, сочат анализите.
Как наподобява разпределението в страната във връзка с някои други експерти. В 5 области разполагат с брой лекари на 100 хиляди души население, по-голям от междинния за Европа. Това са София, Пловдив, Варна, Стара Загора и Плевен. Във всички останали има дефицит, като той е максимален в Благоевград, Кърджали и Хасково.
Единствената област, в която
общопрактикуващите лекари са релативно задоволително, е Плевен, а недостиг на психиатри няма единствено в Ловеч. Като вероятни решения за този изострен недостиг създателите на проучването оферират приоритизиране на образованието на медицински експерти – в т. ч. и на чужденци, назад привличане на българските експерти от чужбина и доста възстановяване на изискванията на труд
и на опциите за кариерно развиване.
По отношение на разпределението на експертите по области е налице мощен дисбаланс. Над половината лекари се намират в шест от всички 28 области в страната. Това са, с изключение на столицата, Пловдив, Варна, Плевен, Стара Загора и Бургас.Според специалистите България попада в клопката с недостига на здравни фрагменти при започване на прехода. Близо 54 000 лекари доближаваме през 1990 година
След това броят им стартира да спада.
След приемането на страната ни в Европейски Съюз той още веднъж потегля постепенно нагоре, само че прекомерно постепенно. Най-много медицински сестри губим през 2000 година – съвсем 14 000.Засега просветителната ни система не съумява да компенсира напускането на експерти, а единствено да покрие отчасти загубите, които звучат по този начин: през 2021-ва лекарите, напуснали страната, са 1015, а новите лекари са 902. При медицинските сестри числата са по-стряскащи: броят на напусналите е 890, а на новите – 546. Известен оптимизъм внушава обаче потенциалът на просветителната ни система – една трета от подготвените студенти у нас са били чужденци.