Криза – на морала и на отговорността
Криза – на морала и на отговорността
България се прекланя пред почтените жертви на произшествия не веднъж и го прави откровено разтревожена, скърбяща и с надълбоко състрадание. Дните на народен печал управляват скръбта на един народ. Неизменно са свързани с подхванати крути ограничения на властта против аргументите, които са породили една или друга покруса, начинания за промени в законодателството, лични промени, образуване на нови структури, които да борят проблемите – в последна сметка размиване на отговорността и одобряване на политическото говорене като метод да не се каже нищо.
И все остава без отговор въпросът – дали това не е рецесия – на морала, на духовността, на отговорността и на съпричастността. Кой знае. А и има ли кой да пита. Толкова доста Дни на печал имаме в най-новото си демократично ежедневие, че остава и различен въпрос – за какво преди всяко злощастие сполетяло по-голяма група от хора повтаряме едни и същи неточности, а след Деня на печал ги подминаваме, даже забравяме. За да ги повторим отново и отново.
10-те най-жестоки транспортни нещастия в годините на прехода
15 август 1995 година е Деня на печал в памет на 14 починали бойци от Транспортните войски при злополука на околовръстното шосе на София. Младите момчета изгарят като факли. Инцидентът става на 11 август, когато камионът, с който пътуват се блъска с трактор. Късно вечерта край столичния кв. "Люлин “, на 200 метра от разклона за Банкя, челно се блъскат боен камион ГАЗ-53 и трактор Т-150 К. Тогава един лейтенант, двама ефрейтори и 11 редови войници от отделение 58410 в Обеля умират на място.
Войниците се прибирали от строителен обект в местността "Манастирски ливади". Оцеляват единствено двама - 19-годишният Кръстьо Дунчев и 49-годишният водач на трактора Любен Ковачки. Случаят по случая по този начин и не е обяснен до дъно, а околните на починалите считат, че доста обстоятелства към злополуката са потулени. Делото е било възобновявано три пъти, само че към момента няма отговорни за гибелта на 14-те български момчета. Има десетки очевидци на нещастието, измежду които и починалият под земята необут Иво Карамански, който пътува зад военния камион по време на съдбовната детонация. Носи се слух, че гърмежът в действителност е бил опит за ликвидиране на Карамански. Ден на печал и повече от 20 години подозрения и неразбираема истина за случая.
Трагедията стана по времето на социалистическото държавно управление на премиера Жан Виденов и беше първият знак за рецесията, която се надигаше и се развихри с цялостна мощ през идващите 1996 и 1997 година
На 8 април 2004 година – знамената на държавните институции са свалени на половина в памет на 12 починали деца от Свищов при рухване на рейс в река Лим (Черна гора). Инцидентът става на 4 април. Тогава печал афишират Свищов и Смолян (откъдето са водачът и компанията притежател на автобуса), както и прилежащите на мястото на злополуката градове – Биело поле (Черна гора) и Приеполе (Сърбия). Осъден е единият от водачите, който години по-късно умира зад кормилото.
На злощастния 4 април 2004 година 34 възпитаници и 16 възрастни се прибират от екскурзия в Дубровник. При завой на планински път, водачът изгубва надзор над транспортното средство. Автобусът се спуска към 15 метра по стръмен бряг и пада в коритото на река Лим при сръбското село Гостун. Автобусът потъва за броени минути в придошлата река Лим. Спасени са 38 души, само че 12 деца намират гибелта си. За отговорен за нещастието бе приет единият от водачите – Илия Измирлиев. Съдът го осъди на 7 години отнемане от независимост, само че след обжалване присъдата му бе понижена на 4 години.
Катастрофата със остарелия рейс Чавдар край Ямбол. / БГНЕС
10 декември 2006 година също Ден на печал в памет на 18 починали в злополука сред градски рейс и камион край град Бяла, Русенско на 7 декември. На 9 декември община Бяла афишира 5-дневен печал в памет на жертвите, всички от града. Пътническият рейс на градски превоз, пътувал от гр. Бяла за гара Бяла е бил застигнат и ударен от товарния автомобил, който превозвал жито.
Камионът е блъснал автобуса, влачил го е 10-15 метра, след което рейсът се удря в мантинелата и се прекатурва, рухвайки върху покрива си на речния бряг. Вследствие на това покривът на рейса отхвърча, а хората са починали от механични удари.
5 март 2008 година – в памет на 9 починали пасажери при пожара във влака София – Кардам от 28 февруари 2008 г.; Община Шумен афишира печал на 4 март, а община Добрич също на 5 март. Трагедията е огромна, виновността се търси и трансферира на кондуктора. Износеният жп състав се подминава като мотив или причина. Само се разисква, оставяйки корупционен привкус в аргументите на нещастието. Трагедията, наричана влака-факла, вагонът - палач остава покруса единствено за околните – панихидата е единствената им разтуха в идващите години. Държавата? – тя е някъде в кабинетите, не и измежду хората.
Трагедията се трансформира в политически проблем, откакто тогавашният президент Георги Първанов отхвърли да анулира честванията по случай 3 март и да изрази взаимност със скръбта на хората.
29 май 2009 година е Ден на печал в памет на 16 починали при злополука на рейс, край местността "Бакаджиците", в област Ямбол. Един старомоден рейс, който помрачи най-големия събор на тракийските сдружения в местността Бакаджик, край Ямбол. Повечето от жертвите бяха прегазени от остарял рейс, пътуващ от хижа "Дружба" към Ямбол. На по 10 години затвор бяха наказани водачът на 20-годишния "Чавдар" Господин Димитров и притежателят на компанията, чийто рейс се повреди, Слави Славов. Собственикът изчезна от България след присъдата. Близките и хората, потърпевши от нещастието останаха в самотата си да оплакват мизерното си съществуване. Държавата? Тя остана някъде сред редовете на досиетата по делото.
7 септември 2009 година – в памет на 15 починали при поглъщане на туристически транспортен съд в Охридското езеро – едно туристическо пътешестване, което остави горчивия привкус на нелепата гибел.
16 юни 2011 година – по отношение на трагичната крах на 9 български жители при злополука на рейс на автомагистрала „ Тракия “ на 15 юни.
Влаковата злополука край Хитрино. / БГНЕС
12 декември 2016 година – в памет на жертвите при влаковия случай в село Хитрино на 10 декември.
14 април 2018 година – в памет на жертвите от автобусната злополука на автомагистрала „ Тракия “ на 13 април.
27 август 2018 година – в памет на жертвите от автобусната злополука край град Своге на 25 август.
Справката постоянно може да бъде попълнена – с персоналната тъга и покруса на околните на жертви и пострадали и с неявяване на институциите.
Човешки нещастия, поради които се афишира Ден на печал, които не се трансформират в уроци - грозни уроци за достолепието и отговорността, от които всеки човек има потребност. Криза. Криза на морала. Май и той има потребност от Ден на печал. Още през днешния ден. /БГНЕС
България се прекланя пред почтените жертви на произшествия не веднъж и го прави откровено разтревожена, скърбяща и с надълбоко състрадание. Дните на народен печал управляват скръбта на един народ. Неизменно са свързани с подхванати крути ограничения на властта против аргументите, които са породили една или друга покруса, начинания за промени в законодателството, лични промени, образуване на нови структури, които да борят проблемите – в последна сметка размиване на отговорността и одобряване на политическото говорене като метод да не се каже нищо.
И все остава без отговор въпросът – дали това не е рецесия – на морала, на духовността, на отговорността и на съпричастността. Кой знае. А и има ли кой да пита. Толкова доста Дни на печал имаме в най-новото си демократично ежедневие, че остава и различен въпрос – за какво преди всяко злощастие сполетяло по-голяма група от хора повтаряме едни и същи неточности, а след Деня на печал ги подминаваме, даже забравяме. За да ги повторим отново и отново.
10-те най-жестоки транспортни нещастия в годините на прехода
15 август 1995 година е Деня на печал в памет на 14 починали бойци от Транспортните войски при злополука на околовръстното шосе на София. Младите момчета изгарят като факли. Инцидентът става на 11 август, когато камионът, с който пътуват се блъска с трактор. Късно вечерта край столичния кв. "Люлин “, на 200 метра от разклона за Банкя, челно се блъскат боен камион ГАЗ-53 и трактор Т-150 К. Тогава един лейтенант, двама ефрейтори и 11 редови войници от отделение 58410 в Обеля умират на място.
Войниците се прибирали от строителен обект в местността "Манастирски ливади". Оцеляват единствено двама - 19-годишният Кръстьо Дунчев и 49-годишният водач на трактора Любен Ковачки. Случаят по случая по този начин и не е обяснен до дъно, а околните на починалите считат, че доста обстоятелства към злополуката са потулени. Делото е било възобновявано три пъти, само че към момента няма отговорни за гибелта на 14-те български момчета. Има десетки очевидци на нещастието, измежду които и починалият под земята необут Иво Карамански, който пътува зад военния камион по време на съдбовната детонация. Носи се слух, че гърмежът в действителност е бил опит за ликвидиране на Карамански. Ден на печал и повече от 20 години подозрения и неразбираема истина за случая.
Трагедията стана по времето на социалистическото държавно управление на премиера Жан Виденов и беше първият знак за рецесията, която се надигаше и се развихри с цялостна мощ през идващите 1996 и 1997 година
На 8 април 2004 година – знамената на държавните институции са свалени на половина в памет на 12 починали деца от Свищов при рухване на рейс в река Лим (Черна гора). Инцидентът става на 4 април. Тогава печал афишират Свищов и Смолян (откъдето са водачът и компанията притежател на автобуса), както и прилежащите на мястото на злополуката градове – Биело поле (Черна гора) и Приеполе (Сърбия). Осъден е единият от водачите, който години по-късно умира зад кормилото.
На злощастния 4 април 2004 година 34 възпитаници и 16 възрастни се прибират от екскурзия в Дубровник. При завой на планински път, водачът изгубва надзор над транспортното средство. Автобусът се спуска към 15 метра по стръмен бряг и пада в коритото на река Лим при сръбското село Гостун. Автобусът потъва за броени минути в придошлата река Лим. Спасени са 38 души, само че 12 деца намират гибелта си. За отговорен за нещастието бе приет единият от водачите – Илия Измирлиев. Съдът го осъди на 7 години отнемане от независимост, само че след обжалване присъдата му бе понижена на 4 години.
Катастрофата със остарелия рейс Чавдар край Ямбол. / БГНЕС 10 декември 2006 година също Ден на печал в памет на 18 починали в злополука сред градски рейс и камион край град Бяла, Русенско на 7 декември. На 9 декември община Бяла афишира 5-дневен печал в памет на жертвите, всички от града. Пътническият рейс на градски превоз, пътувал от гр. Бяла за гара Бяла е бил застигнат и ударен от товарния автомобил, който превозвал жито.
Камионът е блъснал автобуса, влачил го е 10-15 метра, след което рейсът се удря в мантинелата и се прекатурва, рухвайки върху покрива си на речния бряг. Вследствие на това покривът на рейса отхвърча, а хората са починали от механични удари.
5 март 2008 година – в памет на 9 починали пасажери при пожара във влака София – Кардам от 28 февруари 2008 г.; Община Шумен афишира печал на 4 март, а община Добрич също на 5 март. Трагедията е огромна, виновността се търси и трансферира на кондуктора. Износеният жп състав се подминава като мотив или причина. Само се разисква, оставяйки корупционен привкус в аргументите на нещастието. Трагедията, наричана влака-факла, вагонът - палач остава покруса единствено за околните – панихидата е единствената им разтуха в идващите години. Държавата? – тя е някъде в кабинетите, не и измежду хората.
Трагедията се трансформира в политически проблем, откакто тогавашният президент Георги Първанов отхвърли да анулира честванията по случай 3 март и да изрази взаимност със скръбта на хората.
29 май 2009 година е Ден на печал в памет на 16 починали при злополука на рейс, край местността "Бакаджиците", в област Ямбол. Един старомоден рейс, който помрачи най-големия събор на тракийските сдружения в местността Бакаджик, край Ямбол. Повечето от жертвите бяха прегазени от остарял рейс, пътуващ от хижа "Дружба" към Ямбол. На по 10 години затвор бяха наказани водачът на 20-годишния "Чавдар" Господин Димитров и притежателят на компанията, чийто рейс се повреди, Слави Славов. Собственикът изчезна от България след присъдата. Близките и хората, потърпевши от нещастието останаха в самотата си да оплакват мизерното си съществуване. Държавата? Тя остана някъде сред редовете на досиетата по делото.
7 септември 2009 година – в памет на 15 починали при поглъщане на туристически транспортен съд в Охридското езеро – едно туристическо пътешестване, което остави горчивия привкус на нелепата гибел.
16 юни 2011 година – по отношение на трагичната крах на 9 български жители при злополука на рейс на автомагистрала „ Тракия “ на 15 юни.
Влаковата злополука край Хитрино. / БГНЕС 12 декември 2016 година – в памет на жертвите при влаковия случай в село Хитрино на 10 декември.
14 април 2018 година – в памет на жертвите от автобусната злополука на автомагистрала „ Тракия “ на 13 април.
27 август 2018 година – в памет на жертвите от автобусната злополука край град Своге на 25 август.
Справката постоянно може да бъде попълнена – с персоналната тъга и покруса на околните на жертви и пострадали и с неявяване на институциите.
Човешки нещастия, поради които се афишира Ден на печал, които не се трансформират в уроци - грозни уроци за достолепието и отговорността, от които всеки човек има потребност. Криза. Криза на морала. Май и той има потребност от Ден на печал. Още през днешния ден. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ