Проф. Салих Марангоз: Как се лекува криво стъпало и луксация при бебета
Криво ходило (еквиноварус) и дисплазия на тазобедрената става (луксация) са две от най-честите ортопедични положения при бебета. Приблизително 1 на 1000 деца се ражда с деформиране на стъпалото. Точните аргументи за това към момента не са известни, само че последните проучвания разкриват някои генетични промени при образуването на ембриона, които е допустимо да имат отношение към аномалиите в долните крака. Що се отнася до дисплазията на тазобедрена става, повода може да е погрешно разположение на плода в матката, аномалии зародили по време на бременността, незадоволителна амниотична течност или генетична унаследеност. Съвременната медицина предлага решения за такива вродени проблеми, а един от най-модерните центрове в света за лекуване на сходни болести са лечебни заведения в Турция. Проф. доктор Салих Марангоз, детски ортопедичен хирург, лекува бебета и по-големи деца от целия свят. В своята дългогодишна процедура доктор Марангоз е натрупал голям опит в лекуването на ортопедични проблеми. Той се е обучавал и е работил с едни от най-хубавите ментори в региона на детската ортопедия. Топ експертът от ACIBADEM изяснява в елементи методите за лекуване на погрешно ходило и луксация при децата.
Проф. Марангоз, какви са протоколите за лекуване при погрешно ходило?
Съвременното лекуване на еквиноварус е основано на правилата на Понсети. Игнасио Понсети е геният, основал тази техника. Аз имах опцията да се срещна с проф. Понсети и да работя с него, и се смятам за щастливец поради всичко, което научих от него. Сега ползвам метода на Понсети, като по време на лекуването детето посещава клиниката всяка седмица, в продължение на четири до пет седмици. Поставяме гипс и вършим нужните операции, до осъществяването на лека хирургична интервенция, тенотомия, за освобождение на сухожилието. Детето остава с гипс за интервал от 3 седмици. След това крачетата са поправени. Но главното предизвикателство е да се задържи тази промяна, защото най-големият риск при погрешно ходило е от рецидив. Затова децата би трябвало да носят ортези в продължение на три месеца за опазване на резултата, по 23 часа на ден, а след приключване на трите месеца – най-малко по 12 до 14 часа дневно. Този протокол би трябвало да се следва до 3-4-годишна възраст. При една трета от дребните пациенти може да се наложи осъществяването на процедура, наречена „ трансфер на предното тибиално сухожилие “. Интервенцията се прави при деца, при които походката остава „ във вътрешността “, и в случай че не се извърши, след това евентуално ще се наложат по-сериозни интервенции на костите и меките тъкани.
_%20599x%20900.jpg )
Какви са резултатите от тези интервенции ?
Почти 100% от случаите на погрешно ходило се поправят сполучливо. Но това изисква използването на специфични техники и вярното им приложение. Все отново, в някои случаи се постанова лека хирургична интервенция. Ако децата нямат други мускулноскелетни или неврологични проблеми, няма да имат усложнения при вървене. Понякога крачето отива малко във вътрешността, само че проблемите могат да се третират консервативно и рядко може да се наложи някаква хирургична интервенция. Децата могат да играят и спортуват, да носят всевъзможни обувки и да живеят без съществени ограничавания, в случай че деформацията е поправена добре.
Какви са рекомендациите при дисплазия на тазобедрената става?
При тези случаи се предлага деликатен обзор в спокойна конюнктура, без заобикалящи шумове, защото бебето би трябвало да бъде умерено, с цел да е сполучлив прегледът. Извършва се и ултразвуков обзор, с цел да се ревизира дали има някакъв проблем при детето. Но от време на време тези проблеми ни убягват при прегледа и детето идва при нас с дислокация на бедрената става. Ако диагнозата се пропусне, на по-късен стадий тези деца може да имат потребност от хирургия, с цел да се поправя казуса. В такива случаи вършим комплицирани интервенции, с цел да възстановим вярната позиция, без значение на каква възраст е детето. Но колкото по-малко е то, толкоз по-малка е интервенцията. Все отново, възобновяване на позицията е допустимо, без значение от сложността на интервенцията и дали става въпрос за бедрена кост, таза или комбинирани интервенции. При тези интервенции заради възрастта на пациентите би трябвало да гипсираме цялото тяло от гърдите до глезените, с цел да държим неподвижни таза, бедрата и коленете до излекуване. Това продължава сред 6 седмици и 3 месеца, според от типа на процедурата.
Какви са резултатите след интервенция ?
Колкото по-скоро се оперира детето, толкоз по-добър ще е резултатът. Ако детето е с добра биология и интервенциите са направени вярно, тогава биомеханичните и анатомични корекции са 100%. Децата може да имат прочут проблем двустранно, клатене при вървене, само че тези дефекти могат да се поправят според от мускулната мощ към бедрената става. Ако децата имат свързани проблеми с мускулите, може да възникне рецидив. Обикновено не срещаме такива мускулни проблеми при дисплазия на тазобедрената кост. Все отново, от време на време дислокацията на бедрото се среща при деца с церебрална парализа или миеломенингоцеле (спина бифида), и следователно пораждат проблеми заради мускулния дисбаланс. Например при церебрална парализа мускулите са спастични, а при спина бифида те са слаби. Тоест, липсва двустранен баланс и без значение какво вършим, пациентите се връщат при лекаря, тъй като главният проблем си остава.
Какво мислите за по този начин известната в предишното процедура за повиване на бебетата, която към момента се практикува от някои хора ?
Стегнатото повиване на бебетата би трябвало да се изостави изцяло като способ, тъй като оказва нездравословно влияние при развиването на бедрените стави. Сега има по-съвременен способ, който се предлага от Международния институт по дисплазия на тазобедрената става и аз също го поддържам. Основният принцип при този способ е да не се трансформира естествената позиция на бедрата. Ръцете на бебето могат да бъдат прихванати по-близо до тялото, само че за краката се оставя задоволително пространство, с цел да се движат естествено. Старата процедура за компактно повиване създаваше доста проблеми, вместо да ги взема решение.
За спомагателна информация и консултация:
Тел. +905309768394 (на български език, с viber и whatsapp)
*публикация
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Проф. Марангоз, какви са протоколите за лекуване при погрешно ходило?
Съвременното лекуване на еквиноварус е основано на правилата на Понсети. Игнасио Понсети е геният, основал тази техника. Аз имах опцията да се срещна с проф. Понсети и да работя с него, и се смятам за щастливец поради всичко, което научих от него. Сега ползвам метода на Понсети, като по време на лекуването детето посещава клиниката всяка седмица, в продължение на четири до пет седмици. Поставяме гипс и вършим нужните операции, до осъществяването на лека хирургична интервенция, тенотомия, за освобождение на сухожилието. Детето остава с гипс за интервал от 3 седмици. След това крачетата са поправени. Но главното предизвикателство е да се задържи тази промяна, защото най-големият риск при погрешно ходило е от рецидив. Затова децата би трябвало да носят ортези в продължение на три месеца за опазване на резултата, по 23 часа на ден, а след приключване на трите месеца – най-малко по 12 до 14 часа дневно. Този протокол би трябвало да се следва до 3-4-годишна възраст. При една трета от дребните пациенти може да се наложи осъществяването на процедура, наречена „ трансфер на предното тибиално сухожилие “. Интервенцията се прави при деца, при които походката остава „ във вътрешността “, и в случай че не се извърши, след това евентуално ще се наложат по-сериозни интервенции на костите и меките тъкани.
Какви са резултатите от тези интервенции ?
Почти 100% от случаите на погрешно ходило се поправят сполучливо. Но това изисква използването на специфични техники и вярното им приложение. Все отново, в някои случаи се постанова лека хирургична интервенция. Ако децата нямат други мускулноскелетни или неврологични проблеми, няма да имат усложнения при вървене. Понякога крачето отива малко във вътрешността, само че проблемите могат да се третират консервативно и рядко може да се наложи някаква хирургична интервенция. Децата могат да играят и спортуват, да носят всевъзможни обувки и да живеят без съществени ограничавания, в случай че деформацията е поправена добре.
Какви са рекомендациите при дисплазия на тазобедрената става?
При тези случаи се предлага деликатен обзор в спокойна конюнктура, без заобикалящи шумове, защото бебето би трябвало да бъде умерено, с цел да е сполучлив прегледът. Извършва се и ултразвуков обзор, с цел да се ревизира дали има някакъв проблем при детето. Но от време на време тези проблеми ни убягват при прегледа и детето идва при нас с дислокация на бедрената става. Ако диагнозата се пропусне, на по-късен стадий тези деца може да имат потребност от хирургия, с цел да се поправя казуса. В такива случаи вършим комплицирани интервенции, с цел да възстановим вярната позиция, без значение на каква възраст е детето. Но колкото по-малко е то, толкоз по-малка е интервенцията. Все отново, възобновяване на позицията е допустимо, без значение от сложността на интервенцията и дали става въпрос за бедрена кост, таза или комбинирани интервенции. При тези интервенции заради възрастта на пациентите би трябвало да гипсираме цялото тяло от гърдите до глезените, с цел да държим неподвижни таза, бедрата и коленете до излекуване. Това продължава сред 6 седмици и 3 месеца, според от типа на процедурата.
Какви са резултатите след интервенция ?
Колкото по-скоро се оперира детето, толкоз по-добър ще е резултатът. Ако детето е с добра биология и интервенциите са направени вярно, тогава биомеханичните и анатомични корекции са 100%. Децата може да имат прочут проблем двустранно, клатене при вървене, само че тези дефекти могат да се поправят според от мускулната мощ към бедрената става. Ако децата имат свързани проблеми с мускулите, може да възникне рецидив. Обикновено не срещаме такива мускулни проблеми при дисплазия на тазобедрената кост. Все отново, от време на време дислокацията на бедрото се среща при деца с церебрална парализа или миеломенингоцеле (спина бифида), и следователно пораждат проблеми заради мускулния дисбаланс. Например при церебрална парализа мускулите са спастични, а при спина бифида те са слаби. Тоест, липсва двустранен баланс и без значение какво вършим, пациентите се връщат при лекаря, тъй като главният проблем си остава.
Какво мислите за по този начин известната в предишното процедура за повиване на бебетата, която към момента се практикува от някои хора ?
Стегнатото повиване на бебетата би трябвало да се изостави изцяло като способ, тъй като оказва нездравословно влияние при развиването на бедрените стави. Сега има по-съвременен способ, който се предлага от Международния институт по дисплазия на тазобедрената става и аз също го поддържам. Основният принцип при този способ е да не се трансформира естествената позиция на бедрата. Ръцете на бебето могат да бъдат прихванати по-близо до тялото, само че за краката се оставя задоволително пространство, с цел да се движат естествено. Старата процедура за компактно повиване създаваше доста проблеми, вместо да ги взема решение.
За спомагателна информация и консултация:
Тел. +905309768394 (на български език, с viber и whatsapp)
*публикация
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ