Кривакът на митичния герой Херакъл е изобразен върху рядка бронзова

Кривакът на митичния воин Херакъл е изобразен върху рядка бронзова монета, открита при разкопките в Хераклея Синтика край с. Рупите, Петричко. От другата й страна се вижда македонски щит, а надписът гласи: „ Хераклеотон епи Стримон “ – т.е. „ хераклейците на/при Стримон “ (Струма), заяви Archaeologia Bulgarica.

„ Досега в света бяха известни общо 18 монети като тази, сечени към 110-130 година сл. Хр. Две от тях са от територията на България, открити през 1986 година до с. Долна Рибница, Петричко – те се пазят в Историческия музей в Благоевград. Останалите са владеене на огромни аукционни къщи, на музеи в Лондон и в Солун. Благодарение на тях е известно, че Хераклея Синтика е отсичала лични монети. Но до момента нямахме доказателство за съществуването на монетарница, произхождащо от самия град и намерено по време на постоянни разкопки “, разяснява шефът на Петричкия музей доктор Сотир Иванов.

Рядката бронзова монета е с номинал един квадранс или ¼ от римския ас. Според ръководителя на разкопките в Хераклея Синтика доцент доктор Людмил Вагалински тя е от дребна емисия с внушителен темперамент. Той припомня, че през първата половина на II век градът е в границите на Римската империя, а при императорите Траян и Хадриан се прави административна промяна, преразпределят се територии и земите на античната Хераклея Синтика са орязани за сметка на по-скоро издигнатия Партикополис (днешен Сандански). Запазени са сведения за брожения около новите гранични знаци, а и за разгарящото се съревнование сред двата града. Вероятно хераклейци са поискали от централната власт да им бъде позволено да отсекат монети, с които да бележит главното си предимство пред Партикополис: по-древната си история. Кривакът на Херакъл, от който се е считало, че произлизат македонските царе, непосредствено препраща към основаването на Хераклея Синтика – следва да се посочи дали това е станало при Филип II или при Александър Велики.