Чудовищното завръщане на Чудовището Тиаго Силва
Критикуван до степени на прекаленост, след това изхвърлен от А Селесао бразилейра след краха на Мондиал 2014 в родната му Бразилия, Тиаго Силва съумя да се пребори, с цел да се завърне на върха. Пътят нагоре бе непосилен.
Всяка кариера има своите особености, своите опасности, своите възходи и падения. Тази на Тиаго Силва в националния тим на Бразилия сигурно е една от най-сложните: от млада вяра до капитан, от изгнанието до изкуплението. О Монстро (б.пр. – Чудовището; от португалски език) мина през всички тези пътища със златисто-зеления екип, с цел да заблести сякаш през днешния ден, към този момент на съвсем 34 години, най-силно за А Селесао бразилейра.
Както много от своите сънародници във футбола, Тиаго Силва получи първата си повиквателна още преди да замине за Европа. Това стана през 2008 година, когато тогава 24-годишният централен бранител на Флуминензе направи първите си стъпки с националната фланелка като промяна на Жуан на почивката на мач от квалификациите за Мондиал 2010 против Венесуела (4:0, 12 октомври 2008 г.).
Той беше за първи път титуляр за „ златисто-жълтите” един месец по-късно против Португалия при успеха с 6:2, но след това не бе викан в продължение на съвсем година. След завръщането си и няколко мача на аварийна пейка О Монстро най-накрая си извоюва титулярното място в сезон 2010/11, като даже постави и капитанската лента. По това време той си печелеше международна популярност с екипа на Милан като най-хубавия бранител на планетата и през 2012 година стана вторият най-скъп футболист на своя пост в историята с прехвърлянето си в Пари Сен Жермен против над 40 млн. евро. Уважаван капитан както в клубния, по този начин и в националния си тим, Тиаго Силва впечатляваше със своето успокоение и предчувствие на ходовете на противниците си на терена.
СЪЛЗИТЕ И ИЗГНАНИЕТО
Мондиал 2014 обаче докара до истински поврат в неговата кариера. Домакини и любимци, най-малко съгласно предварителните упования, бразилците посочваха големи страсти, изключително техният капитан. На терена обаче бранителят отговори на това със устойчиво наличие и показване, като даже вкара скъп гол за успеха над Колумбия на четвъртфиналите с 2:1.
Въпреки това най-паметният негов облик от шампионата е със сълзите му след отхвърли да е реализатор при дузпите на осминафинала против Чили (1:1 в постоянното време и продълженията, 3:2 след ударите от 11-те метра). Тогава той остави усещането на нежен по психика водач и след това бе елементарно да го посочат с пръст като един от огромните виновници за крушението на Бразилия на полуфиналите против Германия с именитото 1:7, при все това даже не беше на терена заради наказване.
Лишен от капитанската лента от новия селекционер Дунга, Тиаго Силва повече не бе в ролята на безспорен титуляр в преживяващия обновяване народен тим и най-после даже престанаха да му пращат и повиквателни. Това бе призрачен интервал за бранителя на ПСЖ, изключително при гледката по какъв начин клубните му съотборници отпътуват за мачове на своите национални селекции. Дунга показа като причина за решението си извънспортни претекстове, но най-после самичък пое към изхода след бедственото отпадане на отбора още в груповата фаза на Копа Америка 2016 и неубедителното показване в международните квалификации.
ЗАВРЪЩАНЕ НА ВЪРХА
Така отпред на А Селесао бразилейра през лятото на 2016 година застана Тите и не бе нужно дълго време, с цел да бъде върнат Тиаго Силва назад в състава. Представящ се на все същото равнище в Пари Сен Жермен, бранителят се появи още веднъж в групата на „ златисто-жълтите” през октомври същата година, въпреки и като запаса. Двойката централни бранители тогава е формирана от Жоао Миранда и… Маркиньос, неговия съотборник при парижани. Наказаният в ерата „ Дунга” деец обаче отхвърли да се съобщи и си върна титулярното място няколко месеца преди международните финали в Русия.
След осминафинала против Мексико в понеделник Тиаго Силва е бил титуляр в последните към този момент осем мача на националния отбор и е носил лентата в три случая след идването на Тите на пейката. В тези съвсем 700 минути в осемте срещи Бразилия е позволила единствено един гол – против Швейцария в първия дуел на този международен шампионат. Ползваща се с известност на ослепителен настъпателен тим в цялата си история, тази версия на А Селесао бразилейра има в лицето на тандема си Тиаго Силва – Миранда една от най-непробиваемите двойки централни бранители на целия Мондиал.
В третия мач от груповата фаза против Сърбия, извоюван с 2:0, О Монстро може би направи най-хубавото си показване изобщо в кариерата си със златисто-зеления екип. Освен своя гол, втория в срещата, той беше непреклонен, изключително в отнемането на топката, и завоюва всичките си въздушни дуели, придавайки огромно успокоение на целия отбор, който другояче бе угрижен от травмата на Марсело – друга огромна фигура на Бразилия.
Според някои Тиаго Силва може би не е най-впечатляващият водач по природа в света на футбола, като постоянно бива сравняван със Серхио Рамос в това направление, но точно той е капитанът, който най-вече поддържа връзка на терена със своите съотборници и им придава най-голямо успокоение, може би през днешния ден повече от всеки път. О Монстро може би се трансформира в оня водач, който Бразилия не очакваше; водач, който отиде да облекчи тъгата на облетия в сълзи Неймар след безпределно сложната и значима победа против Коста Рика (2:0). Какъв облик единствено бе това!
Флоран Льо Марки, „ Франс Футбол” Мондиал 2018 1/8 кръг, понеделник 2 юли
Бразилия 2:0краен резулат 
Мексико
Всяка кариера има своите особености, своите опасности, своите възходи и падения. Тази на Тиаго Силва в националния тим на Бразилия сигурно е една от най-сложните: от млада вяра до капитан, от изгнанието до изкуплението. О Монстро (б.пр. – Чудовището; от португалски език) мина през всички тези пътища със златисто-зеления екип, с цел да заблести сякаш през днешния ден, към този момент на съвсем 34 години, най-силно за А Селесао бразилейра.
Както много от своите сънародници във футбола, Тиаго Силва получи първата си повиквателна още преди да замине за Европа. Това стана през 2008 година, когато тогава 24-годишният централен бранител на Флуминензе направи първите си стъпки с националната фланелка като промяна на Жуан на почивката на мач от квалификациите за Мондиал 2010 против Венесуела (4:0, 12 октомври 2008 г.).
Той беше за първи път титуляр за „ златисто-жълтите” един месец по-късно против Португалия при успеха с 6:2, но след това не бе викан в продължение на съвсем година. След завръщането си и няколко мача на аварийна пейка О Монстро най-накрая си извоюва титулярното място в сезон 2010/11, като даже постави и капитанската лента. По това време той си печелеше международна популярност с екипа на Милан като най-хубавия бранител на планетата и през 2012 година стана вторият най-скъп футболист на своя пост в историята с прехвърлянето си в Пари Сен Жермен против над 40 млн. евро. Уважаван капитан както в клубния, по този начин и в националния си тим, Тиаго Силва впечатляваше със своето успокоение и предчувствие на ходовете на противниците си на терена.
СЪЛЗИТЕ И ИЗГНАНИЕТО
Мондиал 2014 обаче докара до истински поврат в неговата кариера. Домакини и любимци, най-малко съгласно предварителните упования, бразилците посочваха големи страсти, изключително техният капитан. На терена обаче бранителят отговори на това със устойчиво наличие и показване, като даже вкара скъп гол за успеха над Колумбия на четвъртфиналите с 2:1.
Въпреки това най-паметният негов облик от шампионата е със сълзите му след отхвърли да е реализатор при дузпите на осминафинала против Чили (1:1 в постоянното време и продълженията, 3:2 след ударите от 11-те метра). Тогава той остави усещането на нежен по психика водач и след това бе елементарно да го посочат с пръст като един от огромните виновници за крушението на Бразилия на полуфиналите против Германия с именитото 1:7, при все това даже не беше на терена заради наказване.
Лишен от капитанската лента от новия селекционер Дунга, Тиаго Силва повече не бе в ролята на безспорен титуляр в преживяващия обновяване народен тим и най-после даже престанаха да му пращат и повиквателни. Това бе призрачен интервал за бранителя на ПСЖ, изключително при гледката по какъв начин клубните му съотборници отпътуват за мачове на своите национални селекции. Дунга показа като причина за решението си извънспортни претекстове, но най-после самичък пое към изхода след бедственото отпадане на отбора още в груповата фаза на Копа Америка 2016 и неубедителното показване в международните квалификации.
ЗАВРЪЩАНЕ НА ВЪРХА
Така отпред на А Селесао бразилейра през лятото на 2016 година застана Тите и не бе нужно дълго време, с цел да бъде върнат Тиаго Силва назад в състава. Представящ се на все същото равнище в Пари Сен Жермен, бранителят се появи още веднъж в групата на „ златисто-жълтите” през октомври същата година, въпреки и като запаса. Двойката централни бранители тогава е формирана от Жоао Миранда и… Маркиньос, неговия съотборник при парижани. Наказаният в ерата „ Дунга” деец обаче отхвърли да се съобщи и си върна титулярното място няколко месеца преди международните финали в Русия.
След осминафинала против Мексико в понеделник Тиаго Силва е бил титуляр в последните към този момент осем мача на националния отбор и е носил лентата в три случая след идването на Тите на пейката. В тези съвсем 700 минути в осемте срещи Бразилия е позволила единствено един гол – против Швейцария в първия дуел на този международен шампионат. Ползваща се с известност на ослепителен настъпателен тим в цялата си история, тази версия на А Селесао бразилейра има в лицето на тандема си Тиаго Силва – Миранда една от най-непробиваемите двойки централни бранители на целия Мондиал.
В третия мач от груповата фаза против Сърбия, извоюван с 2:0, О Монстро може би направи най-хубавото си показване изобщо в кариерата си със златисто-зеления екип. Освен своя гол, втория в срещата, той беше непреклонен, изключително в отнемането на топката, и завоюва всичките си въздушни дуели, придавайки огромно успокоение на целия отбор, който другояче бе угрижен от травмата на Марсело – друга огромна фигура на Бразилия.
Според някои Тиаго Силва може би не е най-впечатляващият водач по природа в света на футбола, като постоянно бива сравняван със Серхио Рамос в това направление, но точно той е капитанът, който най-вече поддържа връзка на терена със своите съотборници и им придава най-голямо успокоение, може би през днешния ден повече от всеки път. О Монстро може би се трансформира в оня водач, който Бразилия не очакваше; водач, който отиде да облекчи тъгата на облетия в сълзи Неймар след безпределно сложната и значима победа против Коста Рика (2:0). Какъв облик единствено бе това!
Флоран Льо Марки, „ Франс Футбол” Мондиал 2018 1/8 кръг, понеделник 2 юли
Бразилия 2:0краен резулат Мексико Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ