Подготвят се 4000 МВ ветропаркове, а мрежата смята да поеме само 343 МВ до 2031 г.
Критики против за развиване на преносната електрическа мрежа на България до 2031 година, показаха в сряда от Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА), ден преди крайния период за показване на мнение по създадения от държавния " Електроенергиен систематичен оператор " (ЕСО), който би трябвало да бъде импортиран за утвърждение от енергийния регулатор.
Инвеститорите в сегашни и бъдещи вятърни паркове считат, че в проекта са заложени прекомерно малко сходни мощности за присъединение към държавната електропреносна мрежа и частните електроразпределителни и то в миг, в който се разчита на възобновими енергийни източници за осъществяване на уговорките за понижаване на парниковите излъчвания по европейската зелена договорка и за повишение на енергийната самостоятелност на страните членки на Евросъюза.
Според асоциацията ЕСО не е взел поради всички планове за нови вятърни мощности, които са за над 4 хиляди МВ, и планувани за присъединение са едвам 343 МВ.
От години казусът с присъединението на възобновими енергийни източници към енергийната система на страната не може да откри своето решение през позволяване на повече вложения от страна на мрежовите оператори, което би рефлектирало върху цените за бита. Отделно процедурата по координиране и тромава и продължителна.
От БГВЕА показват, че България има потребност и от вятърни, и от слънчеви мощности, само че е належащо те да са в непосредствен или идентичен размер. Балансиран микс от вятърни и фотоволтаични електроцентрали ще улесни и ръководството на електроенергийната система и по-ефективното потребление на наличния потенциал на електропреносната мрежа, разяснява ветроенергийният бизнес.
" От позиция на енергийния баланс, ВяЕЦ имат по-висок коефициент на приложимост, т.е. всеки конфигуриран мегават ВяЕЦ способства за съществуването на повече евтина сила в мрежата ", добавя се в мнението по отношение на проекта за развиване на енергийната мрежа.
" Към края на 2020 година в България конфигурираната мощ на фотоволтаици е 1121 MВ, а на ВяЕЦ е 701 MВ, като в също време двата типа електроцентрали са произвели еднообразно количество сила (по 1.478 TWh). От позиция на мощностния баланс, ВяЕЦ имат по-равномерно произвеждане в денонощен прорез, до момента в който ФЕЦ имат изразен пик сред 10:00 и 17:00 часа. ВяЕЦ имат по-голям принос в интервалите, когато има нараснало потребност от сила (сутрин/вечер, зимен сезон), когато слънцегреенето отсъства или е с намален интензитет ", отбелязва се в писмото до шефа на ЕСО Ангелин Цачев.
БГВЕА предлага преразглеждане на прогнозата за присъединение на нови ВяЕЦ към
електроразпределителната и електропреносната мрежа, като се вземат поради всички годни контракти – дефинитивни и предварителни, издадените съгласувателни писма, както и издадени мнения към сегашна дата и получените претенции за такива. Наред с това, описът със заинтригуваните страни, до които е изпратено питане, следва да се актуализира, с цел да регистрира действителните и дейни капиталови планове, предлага организацията.
Според нея ЕСО би трябвало да промени прогнозата си за присъединение на нови вятърни централи до 2031 година и в този момент заложените 343 МВ мощности от вятър да се усилят до 4500 MВ като бъдат разпределени 1500 MВ за 2026 година, 1000 MВ за 2027 г, и по 500 MW за всяка година в интервала 2028-2031 година
Асоциацията упорства за среща с представители на ЕСО за разискване по какъв начин да се интегрира възходящият дял конфигурирана вятърна мощ, която оказва помощ за реализиране на енергийна самостоятелност и декарбонизация.
Според проектите на ЕСО делът на силата от ВЕИ, от брутното електропотребление през 2031 година се чака да приближи 30%. Провеждането на ограничения за енергийна успеваемост би подкрепило реализирането на националните индикативни цели, като вместо вложения в създаване на нови ВЕИ, е допустимо да се създадат вложения за понижаване на енергийния интензитет, показва се в проектодокумента.
Инвеститорите в сегашни и бъдещи вятърни паркове считат, че в проекта са заложени прекомерно малко сходни мощности за присъединение към държавната електропреносна мрежа и частните електроразпределителни и то в миг, в който се разчита на възобновими енергийни източници за осъществяване на уговорките за понижаване на парниковите излъчвания по европейската зелена договорка и за повишение на енергийната самостоятелност на страните членки на Евросъюза.
Според асоциацията ЕСО не е взел поради всички планове за нови вятърни мощности, които са за над 4 хиляди МВ, и планувани за присъединение са едвам 343 МВ.
От години казусът с присъединението на възобновими енергийни източници към енергийната система на страната не може да откри своето решение през позволяване на повече вложения от страна на мрежовите оператори, което би рефлектирало върху цените за бита. Отделно процедурата по координиране и тромава и продължителна.
От БГВЕА показват, че България има потребност и от вятърни, и от слънчеви мощности, само че е належащо те да са в непосредствен или идентичен размер. Балансиран микс от вятърни и фотоволтаични електроцентрали ще улесни и ръководството на електроенергийната система и по-ефективното потребление на наличния потенциал на електропреносната мрежа, разяснява ветроенергийният бизнес.
" От позиция на енергийния баланс, ВяЕЦ имат по-висок коефициент на приложимост, т.е. всеки конфигуриран мегават ВяЕЦ способства за съществуването на повече евтина сила в мрежата ", добавя се в мнението по отношение на проекта за развиване на енергийната мрежа.
" Към края на 2020 година в България конфигурираната мощ на фотоволтаици е 1121 MВ, а на ВяЕЦ е 701 MВ, като в също време двата типа електроцентрали са произвели еднообразно количество сила (по 1.478 TWh). От позиция на мощностния баланс, ВяЕЦ имат по-равномерно произвеждане в денонощен прорез, до момента в който ФЕЦ имат изразен пик сред 10:00 и 17:00 часа. ВяЕЦ имат по-голям принос в интервалите, когато има нараснало потребност от сила (сутрин/вечер, зимен сезон), когато слънцегреенето отсъства или е с намален интензитет ", отбелязва се в писмото до шефа на ЕСО Ангелин Цачев.
БГВЕА предлага преразглеждане на прогнозата за присъединение на нови ВяЕЦ към
електроразпределителната и електропреносната мрежа, като се вземат поради всички годни контракти – дефинитивни и предварителни, издадените съгласувателни писма, както и издадени мнения към сегашна дата и получените претенции за такива. Наред с това, описът със заинтригуваните страни, до които е изпратено питане, следва да се актуализира, с цел да регистрира действителните и дейни капиталови планове, предлага организацията.
Според нея ЕСО би трябвало да промени прогнозата си за присъединение на нови вятърни централи до 2031 година и в този момент заложените 343 МВ мощности от вятър да се усилят до 4500 MВ като бъдат разпределени 1500 MВ за 2026 година, 1000 MВ за 2027 г, и по 500 MW за всяка година в интервала 2028-2031 година
Асоциацията упорства за среща с представители на ЕСО за разискване по какъв начин да се интегрира възходящият дял конфигурирана вятърна мощ, която оказва помощ за реализиране на енергийна самостоятелност и декарбонизация.
Според проектите на ЕСО делът на силата от ВЕИ, от брутното електропотребление през 2031 година се чака да приближи 30%. Провеждането на ограничения за енергийна успеваемост би подкрепило реализирането на националните индикативни цели, като вместо вложения в създаване на нови ВЕИ, е допустимо да се създадат вложения за понижаване на енергийния интензитет, показва се в проектодокумента.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ