Критиката на властта, откъдето и да идва, е шанс за

Критиката на властта, откъдето и да идва, е късмет за по-добра власт. А публицистиката - с цел да е публицистика, постоянно би трябвало да е в съпротива. bTV през днешния ден дава безапелационни знаци за опозиционност, отбелязва медийният експерт  Георги Лозанов в собствен коментар за Deutsche Welle .
bTV стана на 20 години. И това е кръгла годишнина освен на най-гледаната телевизия в страната, само че и от разбиването на наследения от соца монопол на Българска национална телевизия. За първи път държавната телевизия имаше против себе си съперник в ефира, основан от частния капитал, което от единствено себе си вкара политически миг в конфликта сред тях по оста ляво-дясно. Още повече, че bTV се появи през мандата на дясното държавно управление на Иван Костов като благосъстоятелност на един от най-големите международни капиталисти в медийната сфера - Рупърт Мърдок. Докато Българска национална телевизия продължаваше под сурдинка да жали за положителното остаряло време на Иван Славков.
Нищо обаче не беше напълно по този начин, както изглеждаше. Фаворитът на властта тогава изобщо не беше bTV, а Нова телевизия, която не завоюва състезанието за първа национална частна телевизия единствено тъй като притежателят ѝ по документи - сърбинът Дарко Таминджич, се оказа преследван от Интерпол. Самият Мърдок пък беше влезнал в българския ефир не с политическа или каквато и да било друга идея, а поради облага. И това беше за положително, тъй като внесе модерни професионални стандарти в прохождащия ефирен бизнес и го интегрира към световната телевизионна промишленост. Само тази заслуга стига, с цел да остане името Мърдок в историята на българските медии.

Но bTV си даваше сметка, че надали ще притегли локалното население с авангардните подходи от малкия екран на Запад или с прекомерна американизация. И тя заложи на един осъвременен вид на програмния модел на Българска национална телевизия, като се зае да прави нещо, което наричаше фамилна телевизия. С излъчвания за всекиго от фамилията и с други - за цялото семейство (в началото на 21-и век това още беше възможно). В този смисъл стремежът ѝ беше - и тя го реализира, да се трансформира в телевизия на народа и по-точно - на преобладаващата част от него, запазила своята патриархалност. За разлика от Нова телевизия, която търсеше метод да притегли обществено дейните ядра в огромните градове. Или от Българска национална телевизия, в това време трансформирана по закон от държавна в социална, и почнала да обслужва камерните аудитории, към които комерсиалните малките екрани имат слаб интерес.
Народностният темперамент на bTV стартира да се усеща още с отхвърли от протоколните вести в интерес на човешките истории и мина през филмовата стратегия, добросъвестно последваща всеобщия усет - през лични сериали като " Стъклен дом " или " Столичани допълнително " с присъщите социално-битови типажи от всекидневието на българина, през незлобливия комизъм на " Комиците ", през по-предпазливия звук (в съпоставяне с Нова телевизия) на риалити форматите, през умерената сдържаност в диалозите на Цветанка Ризова, през моментните прояви на национализъм и фолклорна привързаност на последния водещ на утринния блок Антон Хекимян, и така нататък

Този етничен дух предизвикваше известна песимистичност у интелектуално по-претенциозните фенове, само че като цяло правеше програмата на bTV допустима, някак по домашно близка до елементарния човек. Дори влечението на Мартин Карбовски към скандал непременно се претопи в общото ѝ звучене. С изключение обаче на " Шоуто на Слави ". Повечето обществени представители се усещаха задължени да му издават тежка неоправдателна присъда - че е най-мощният източник на чалгизация в страната, осакатил културно няколко генерации. Може и да е по този начин, въпреки че въпросът до каква степен малкия екран следва и до каква степен основава всеобщи потребности, е като въпроса за яйцето и кокошката. Едно обаче е несъмнено - свеждането на шоуто до присъщите му форми на развлечение, идващи от " човешката долница ", е едностранчиво. Не може да се отхвърли, че то, в това число и със средствата на чалгата, даваше израз на националните недоволства. През съвсем всичките години на съществуването си оферираше естрада в най-гледаното време на най-гледаната телевизия за опозиционно говорене. При това на език, който елементарно доближава до всеобщия фен. Може да се спори дали в обособените случаи това говорене е било мъдро, умело, заслужено, само че единствено по себе си то беше либерален запас на обществената среда. И рискът той да бъде разпръснат не пристигна от bTV, която подмени шоуто в програмата си, а от него самото като потегли да се трансформира в своето назад - в партия (с или без Манолова).
Опозиционността на bTV като медия в избрани интервали е била доста по-ниска от тази на шоуто, а в други, какъвто е и актуалният, се е вдигала. В това отношение през годините трите национални малките екрани са си сменяли местата, което зависеше от доста фактори. Например, от въздействието в тях на капитали, насъбрани през прехода, с присъщите за него подмолни покупко-продажби. Мърдок от дълго време е единствено спомен, само че bTV към този момент като че ли съумява да остане в " санитарната зона " на непознатите вложители, които по изискване се допуска, че са по-далеч от локалните игри.
Като безапелационен знак за днешната ѝ опозиционност беше разчетено допускането в ефир на Васил Божков с разкрития за фигури и практики на ръководещите. Независимо, че Божков може да преиначава обстоятелства, с цел да се отбрани от повдигнатите му 18 обвинявания и даже с изказванията си може да взе участие в проведена акция за събаряне на държавното управление, въпрос на журналистически стандарт е да му се даде думата. Защото рецензията на властта, откъдето и да идва, е късмет за по-добра власт.
Партиите могат да са на власт или в съпротива, само че публицистиката постоянно е в съпротива. Ако желае да е публицистика, а да не е политически пиар.