Мисли, преди да скролваш: защо децата трябва да мислят критично онлайн
Критичното мислене при децата стартира да се образува доста преди да влязат в учебно заведение. Според някои психолози те поставят основите на умеенето да търсят смисъл, да задават въпроси и да търсят причини още към тригодишна възраст, когато стартират да питат „ за какво “.
Реакцията на възрастните в тези ранни моменти е решаваща. Когато децата постоянно чуват изрази като „ Не ми отговаряй “, „ Ще го направиш, тъй като по този начин споделих “ или „ Още си дребен, няма да схванеш “, те не просто стопират да задават въпроси – с времето стартират да одобряват информацията пасивно, без да я подлагат на подозрение. Така се образува табиет не към мислене, а към приемане „ наготово “, което може да е извънредно рисково в подтекста на цифровата среда.
Днес, когато голяма част от детското всекидневие минава онлайн, умеенето да се пита „ за какво? “ и да се търси смисъл се оказва предпазен механизъм против операция, дезинформация и рисково наличие.
В България децата и младежите прекарват забележителна част от времето си в интернет. Според скорошно изследване „ Дигиталният живот на децата и техните родители “ на Yettel 90% от младежите и 47% от децата са онлайн над 2–3 часа на ден, главно в YouTube, Instagram и TikTok – платформи, наситени с образно, прочувствено и постоянно непроверено наличие.
Данните от допитването демонстрират и наклонност към ранна, по отношение на възрастта, регистрация в обществените мрежи: 80% от децата основават първия си профил, преди да навършат 12 години, само че едвам 57% от тях и единствено 26% от младежите употребяват детски сметки с базови ограничавания и функционалности за отбрана. Така доста деца още през цялото време навлизат в интернет без механизми, които да ги защищават от дезинформация, неуместно наличие и онлайн операции.
Затова сериозното мислене е извънредно значимо практическо умеене, належащо за цифрово самозапазване и осведомен избор – изключително в среда, където достъпът до информация изпреварва способността за преценка.
Мисленето като цифров щит
За да се оправят децата по-уверено в интернет, не е задоволително единствено да включват настройките за сигурност в профилите си. Истинската отбрана стартира от метода, по който мислят, разсъждават и търсят смисъл.
„ Децата би трябвало да стигат сами до изводи за доброжелателността и истинността на източниците си на информация, като задават верни въпроси. Това ще структурира мисловните им процеси и ще построи у тях привички за сериозна оценка на информация “, акцентира Петър Кънчев, началник на Образователни стратегии към ЕЦИХ „ Тракия “ и обучител по киберсигурност.
Критичното мислене не е значимо единствено за различаване на подправено наличие. То оказва помощ на децата да се ориентират в потока от информация – да отсяват шумa, да откриват кое е значимо и да резервират изясненост в мисленето. Така се построяват като по-добри възпитаници, по-самостоятелни персони и по-уверени участници в цифровия свят.
Тази дарба е и в основата на цифровата просветеност – умеенето да преценяваш наличие, да разбираш по какъв начин работят механизмите на онлайн дискретност и да общуваш отговорно. Критичното мислене подкрепя и персоналната сигурност: различаване на подправени профили, подвеждащи известия, онлайн тормоз или нездравословно наличие.
Какво зависи от фамилията?
Данните от изследването на Yettel демонстрират, че от ден на ден деца и младежи избират да научат по какъв начин да се пазят онлайн точно от своите родители. В съпоставяне с година по-рано се следи растеж на желанието децата да получават насоки и поддръжка вкъщи, а освен от учители или онлайн акции.
Въпреки това тематиката за интернет сигурността постоянно остава на назад във времето и се повдига едвам когато има проблем или съответен мотив. Според допитването 40% от родителите приказват с децата за рисковете в интернет единствено във връзка или в случай че те самите попитат. А това е пропусната опция – тъй като домът е първото място, където децата могат да изградят привички за сериозно мислене, в случай че средата го разрешава.
„ Родителските забрани за интернет работят до избрана възраст. От един миг нататък те са противопоказни, тъй като стимулират децата да крият онлайн държанията си. Ако задачата на родителя е да “докаже ” на децата, че са попаднали на погрешна информация, борбата е изгубена, преди да е почнала “, споделя още Петър Кънчев.
Вместо забрани и инспекции, по-ефективни са честните, спокойни и постоянни диалози. Родителите не е нужно да знаят всичко, само че е значимо да покажат, че слушат и че въпросите са добре пристигнали. Именно тогава детето се учи да мисли, да пита и да не приема всичко „ наготово “ – нито в мрежата, нито отвън нея.
Училището – съдружник в построяването на цифрови умения
Критичното мислене обаче не се построява единствено у дома. То се учи и развива всеки ден – в класната стая, в междучасието, в полемика с другари или с учители. Колкото по-целенасочени са напъните, толкоз по-устойчиви стават тези умения.
Като част от Европейската рамка за цифрова просветеност сериозното мислене участва и в образованията за учители във второто издание на на prepodavame.bg, подкрепена от Yettel. Тя оказва помощ на преподавателите, а посредством тях и на децата да построяват привички за осъзнато и осведомено държание онлайн. Вместо просто да запомнят правила, учениците се учат да мислят – да задават въпроси като „ Кой го споделя? “, „ Какво се цели с това? “, „ Има ли доказателства? “. Да не одобряват автоматизирано всяка информация, която виждат в мрежата, а да я обмислят и преценят.
Академията ще продължи с образование за развиване на изобретателно мислене в цифров подтекст и уебинари, ориентирани към създаване на повсеместен цифров инструментариум за преподавателите. През есента разполагаем на учители и възпитаници ще бъдат и принадлежности за самокритика на цифрова просветеност.
Реакцията на възрастните в тези ранни моменти е решаваща. Когато децата постоянно чуват изрази като „ Не ми отговаряй “, „ Ще го направиш, тъй като по този начин споделих “ или „ Още си дребен, няма да схванеш “, те не просто стопират да задават въпроси – с времето стартират да одобряват информацията пасивно, без да я подлагат на подозрение. Така се образува табиет не към мислене, а към приемане „ наготово “, което може да е извънредно рисково в подтекста на цифровата среда.
Днес, когато голяма част от детското всекидневие минава онлайн, умеенето да се пита „ за какво? “ и да се търси смисъл се оказва предпазен механизъм против операция, дезинформация и рисково наличие.
В България децата и младежите прекарват забележителна част от времето си в интернет. Според скорошно изследване „ Дигиталният живот на децата и техните родители “ на Yettel 90% от младежите и 47% от децата са онлайн над 2–3 часа на ден, главно в YouTube, Instagram и TikTok – платформи, наситени с образно, прочувствено и постоянно непроверено наличие.
Данните от допитването демонстрират и наклонност към ранна, по отношение на възрастта, регистрация в обществените мрежи: 80% от децата основават първия си профил, преди да навършат 12 години, само че едвам 57% от тях и единствено 26% от младежите употребяват детски сметки с базови ограничавания и функционалности за отбрана. Така доста деца още през цялото време навлизат в интернет без механизми, които да ги защищават от дезинформация, неуместно наличие и онлайн операции.
Затова сериозното мислене е извънредно значимо практическо умеене, належащо за цифрово самозапазване и осведомен избор – изключително в среда, където достъпът до информация изпреварва способността за преценка.
Мисленето като цифров щит
За да се оправят децата по-уверено в интернет, не е задоволително единствено да включват настройките за сигурност в профилите си. Истинската отбрана стартира от метода, по който мислят, разсъждават и търсят смисъл.
„ Децата би трябвало да стигат сами до изводи за доброжелателността и истинността на източниците си на информация, като задават верни въпроси. Това ще структурира мисловните им процеси и ще построи у тях привички за сериозна оценка на информация “, акцентира Петър Кънчев, началник на Образователни стратегии към ЕЦИХ „ Тракия “ и обучител по киберсигурност.
Критичното мислене не е значимо единствено за различаване на подправено наличие. То оказва помощ на децата да се ориентират в потока от информация – да отсяват шумa, да откриват кое е значимо и да резервират изясненост в мисленето. Така се построяват като по-добри възпитаници, по-самостоятелни персони и по-уверени участници в цифровия свят.
Тази дарба е и в основата на цифровата просветеност – умеенето да преценяваш наличие, да разбираш по какъв начин работят механизмите на онлайн дискретност и да общуваш отговорно. Критичното мислене подкрепя и персоналната сигурност: различаване на подправени профили, подвеждащи известия, онлайн тормоз или нездравословно наличие.
Какво зависи от фамилията?
Данните от изследването на Yettel демонстрират, че от ден на ден деца и младежи избират да научат по какъв начин да се пазят онлайн точно от своите родители. В съпоставяне с година по-рано се следи растеж на желанието децата да получават насоки и поддръжка вкъщи, а освен от учители или онлайн акции.
Въпреки това тематиката за интернет сигурността постоянно остава на назад във времето и се повдига едвам когато има проблем или съответен мотив. Според допитването 40% от родителите приказват с децата за рисковете в интернет единствено във връзка или в случай че те самите попитат. А това е пропусната опция – тъй като домът е първото място, където децата могат да изградят привички за сериозно мислене, в случай че средата го разрешава.
„ Родителските забрани за интернет работят до избрана възраст. От един миг нататък те са противопоказни, тъй като стимулират децата да крият онлайн държанията си. Ако задачата на родителя е да “докаже ” на децата, че са попаднали на погрешна информация, борбата е изгубена, преди да е почнала “, споделя още Петър Кънчев.
Вместо забрани и инспекции, по-ефективни са честните, спокойни и постоянни диалози. Родителите не е нужно да знаят всичко, само че е значимо да покажат, че слушат и че въпросите са добре пристигнали. Именно тогава детето се учи да мисли, да пита и да не приема всичко „ наготово “ – нито в мрежата, нито отвън нея.
Училището – съдружник в построяването на цифрови умения
Критичното мислене обаче не се построява единствено у дома. То се учи и развива всеки ден – в класната стая, в междучасието, в полемика с другари или с учители. Колкото по-целенасочени са напъните, толкоз по-устойчиви стават тези умения.
Като част от Европейската рамка за цифрова просветеност сериозното мислене участва и в образованията за учители във второто издание на на prepodavame.bg, подкрепена от Yettel. Тя оказва помощ на преподавателите, а посредством тях и на децата да построяват привички за осъзнато и осведомено държание онлайн. Вместо просто да запомнят правила, учениците се учат да мислят – да задават въпроси като „ Кой го споделя? “, „ Какво се цели с това? “, „ Има ли доказателства? “. Да не одобряват автоматизирано всяка информация, която виждат в мрежата, а да я обмислят и преценят.
Академията ще продължи с образование за развиване на изобретателно мислене в цифров подтекст и уебинари, ориентирани към създаване на повсеместен цифров инструментариум за преподавателите. През есента разполагаем на учители и възпитаници ще бъдат и принадлежности за самокритика на цифрова просветеност.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ