Талант с български корени разказва за пробива си в MLS и заяви: Бих играл за България
Кристофър Риндов е роден на 10 август 2001 година в Мериленд, Съединени американски щати в семейство на българи. В края на 2022 година се причислява към отбора от MLS Спортинг Канзас Сити, като прави дебют за „ магьосниците “ на 23 април тази година. Той играе като централен бранител, носи специфична яка на врата си и взема решение Рубик кубчета преди всеки мач. Крис се съгласи да приказва особено за Gong.bg , давайки първото си изявление на български език и показа, че би се отзовал, в случай че пристигна покана от българския народен тим по футбол.
- Крис, благодаря ти, че се съгласи да създадем това изявление. Как си?
- Много съм добре, благодаря за изявлението!
- Към момента си част от отбора на Спортинг Канзас Сити. Преди да ни разкажеш повече за това, желая да те върна към самото начало. Как се възпламени по футбола поради това, че в Съединени американски щати той към момента не е измежду най-популярните спортове измежду младежите и изостава от надалеч по-популярните спортове там като баскетбол, бейзбол, американски футбол?
- Бях на 4-5 години, когато с моя татко гледахме Световното състезание през 2006 година Гледах го и доста ми хареса. След това си споделих, че желая и аз да играя, в случай че може. Така и до ден сегашен.
- Да разбирам, че татко ти по някакъв метод е почитател на футбола и това е подкрепило твоя блян?
-Да. Когато моят татко е бил малко момче, е играл в учебно заведение с другари, знаеш по какъв начин е в България. Ти играеш на всички места, когато можеш. Играл е малко и баскетбол, само че футболът му е бил номер 1, както е и за мен в този момент.
- Какъв беше футболният ти път преди да стигнеш до Спортинг Канзас Сити? Къде стартира да играеш футбол проведено?
- Аз съм от Мериленд и играех 5-6 години в дребен локален тим – Монтгомъри Сокър Институшън. Когато започнах да ставам по-добър в играта, отидох в по-добър клуб и това бе OBGC - Only Boys and Girls Club (б.а. превежда се безусловно като „ клуб единствено за момчета и девойки “) в Мериленд. Бях там от 10- до 17-годишна възраст, т.е. 7-8 години в този клуб. Оттам отидох да играя в Университета на Мериленд за към три години и половина – четири. След това от драфта прекосих в Канзас.
- А по кое време стана централен бранител? Още като мълък ли се ориентира на тази позиция или си играл ли си на други позиции преди този момент? Играл ли си в действителност нещо друго от централен бранител, тъй като ти си висок?
-Още когато започнах, бях централен бранител. Още от дребен бях по-висок от другите. Аз доста обичам да играя там. Знам, че в случай че съм начело, ще мога да въвеждам голове и ще е хубаво за мен, само че аз обичам да възпрепятствам голове.
- Аз видях в клипчета в Интернет, че ти в действителност доста обичаш да атакуваш и другото наказателно поле. Май си прикрит нападател.
- Ако мога да имам голове, съм доста благополучен, само че аз съм повече за отбраната и доста обичам да съм там.
- Избран си на 37-а позиция в супердрафта на MLS от Спортинг Канзас Сити. Обясни на феновете и читателите в България по какъв начин работи системата с драфта, тъй като тя няма еквивалент в европейския футбол. Тук прехвърлянията се вършат непосредствено.
-Когато си в последната година в университета, можеш да участваш в драфта, където могат да те вземат всички тимове от MLS. Аз бях на нещо, когато се назовава MLS Combine, което е нещо като проби, където всички тимове могат да те гледат. Аз приказвах там със Спортинг и те ми споделиха, че ще видят дали могат да ме вземат, защото евентуално мога да бъда взет отвред. Взеха ме във втория рунд на драфта.
- Тоест не е станало безусловно инцидентно, а двете страни сте имали някакво предпочитание това да се случи?
- Да. Когато аз приказвах с тях, те споделиха, че в случай че съм в драфта, ще могат да ме вземат. Не споделиха, че е несъмнено, а по-скоро, че ще видят. Говорих с още два-три клуба от MLS, те също споделиха, че ще видят и ще знаят до две-три седмици. Беше на 22-и декември, когато отидох за първи път при тима. След това бях на предсезонна подготовка и в случай че не те харесат в тези седмици, си отиваш у дома. Аз бях там за два месеца, останах в тима и започнах.
- Как се почувства сега, в който разбра, че нещата са сигурни и че ще бъдеш част от тима? Разликата сред колежанския футбол и професионалния подобен в MLS е голяма.
- Не желая да споделям, само че го знаех две-три седмици преди този момент. Когато играех, аз усещах, че мога да играя в тези тимове и че мога да съм там. Когато треньорът ми сподели публично, че ще подпиша преди една от тренировките, не знаех по какъв начин да отвръщам, тъй като след 5-10 минути би трябвало да изляза на терена, да упражнявам. Не бях там напряко, бях ухилен необятно. Бях доста благополучен и след тренировката приказвах с мама, баща и цялото семейство. Беше доста хубаво!
- Бързо ли те одобриха момчетата в тима и по какъв начин мина акомодацията ти?
- Бързо се приспособих, лиши една-две седмици. Всички, които са тук, са доста приветливи и аз влязох доста бързо в тима. Ние играехме предсезонни мачове в Аризона и там беше 30-40 градуса, беше доста топло. Когато мога, желая да върша повече от това, което е включено в тренировките. Те видяха това и всички в тима знаят какъв съм аз и какво мога да дам на целия отбор. Всичко бе доста хубаво.
- Ще ти кажа една дата и да забележим какво си спомняш за нея. Това е 23 април тази година, давам ти още един жокер с Ню Ингланд Революшън. Кажи ми какво си спомняш за този ден.
-Да, това беше моят първи мач в MLS. Аз влязох в игра към 87-ата минута и играх 11-12 минути. Беше нереално! Съперникът играе на неестествен терен, ние губихме с 1:2 и трябваше да вкараме един гол. Преминахме в скица 3-5-2, започнахме да играем по-атакуващо. Беше си нереално, ужасно за мен. От 10- до 17-годишен съм гледал мачове на Държавна сигурност Юнайтед и знаех какъв брой е хубаво в MLS, желаех да съм там. Когато влязох в игра, беше ужасно.
- Сещам се и за един различен мач, който най-вероятно не си не запомнил. Имаше опция да стартираш и като титуляр в US Open Cup, където изигра цялостен мач против Хюстън. Четох положителни мнения за играта ти макар минималната загуба с 0:1. Как се почувства, когато разбра, че ще започнеш мача като титуляр за първи път?
- Отново беше нереално и ужасно. Това беше два-три месеца след прекосяването ми в тима и, както към този момент споделих, аз доста обичам да върша повече след подготовка. Когато ми споделиха, че ще играя в този мач, отговорих: „ Добре, там съм. Ще направя каквото мога “. След 15-20 минути игра те получиха червен картон и играхме с човек повече до края на мача. Ако можех тогава да вкарам гол, щеше да е хубаво. Имах две положения, само че пратих топката над горната греда. Беше топло, бяхме в Хюстън, само че си е доста прекрасен спомен.
- Когато не си част от първия тим, играеш постоянно за дублиращия отбор в MLS Next Pro. Даже виждам, че когато играеш, съвсем постоянно печелите. Какво можеш да ни разкажеш за равнището там?
- Нивото е по-ниско от това в MLS. Там има доста повече млади играчи – от 17-18-годишни докъм 22, 23. Много е друго, тъй като всяка седмица играчите се качват към или слизат от първия тим. В първите ми 10 мача да вземем за пример аз бях в групата на първия отбор и не играех с втория, само че по този начин е и с всички, що се отнася до първия и втория тим – от време на време си в първия, от време на време във втория. За мен това е хубаво, тъй като това, което върша на подготовка, мога да го върша там в мачовете. Така подкрепям и форма, с цел да може, когато би трябвало да играя за първия тим, да съм подготвен.
- В първия отбор треньор е Питър Вермс – първенец в МЛС като състезател и треньор, някогашен национал на Съединени американски щати, който е отпред впечатляващите 14 години. Това в България е невероятно да се случи, просто желая да го вметна. В дубъла треньор ти е Бени Фейлхабър, играл в Бундеслигата с Хамбургер и британската Висша лига с Дарби Каунти, също някогашен национал на Съединени американски щати. Опиши ми какво е да работиш с такива огромни имена в локалния футбол и какво би могъл да кажеш, че си научил от тях досега?
- Да, за мен е доста хубаво. Във втория тим има още имена – там помощник е Айк Опара, който е играл в Спортинг като централен бранител. Когато мога, виждам всичко това, което те вършат и споделят. За мен футболът е по-бързо в професионалния футбол по отношение на този в университета и ти би трябвало да си по-добър във всичко. Те ни го споделят това и когато видят нещо, което аз не върша, те споделят: „ Прави това, това и това “. Например при мен това се случи с първото допиране, подавания на късо и дълго разстояние. Всичко, което те ми споделят, аз го върша след подготовка, самичък си упражнявам. За мен е доста хубаво, тъй като както ти сподели, те са играли доста години на високо равнище и в този момент те са доста потребен запас, от който мога да науча нещо.
- Знаеш доста по-добре от мен, че към MLS се причисли може би най-голямото име в международния футбол - Лионел Меси, който към този момент е част от тима на Интер Маями. Вие ще играете с тях през септември. Как ще се почувстваш, в случай че имаш опцията да се изправиш против него на терена?
- О, не знам, само че аз ще съм там и ще забележим какво ще стане. Той е друго равнище и прави неща на терена, които ти не виждаш от други футболисти. За мен ще е толкоз доста добре и грандиозно. Не знам какво ще направя против него.
- Донякъде да те е боязън да играеш против него, да не вземе да те изложи.
-Не ме е боязън да се изложа против него. Повече ме е боязън, в случай че стане нещо друго, когато играя против него. Тогава целият свят ще знае, че съм направил нещо на Меси (смее се). Ако мога да играя против Меси, ще е доста хубаво за мен.
- Желая ти от сърце това да се случи. Кой ти бе обичаният футболист като дете и кой е този, който харесваш най-вече като жанр на игра и копираш най-вече?
- Аз съм почитател на Манчестър Юнайтед още откогато бях дребен. Знаеш, че Бербатов беше там и бе играчът, който гледах най-вече. Що се отнася до централен бранител там – Рио Фърдинанд и Неманя Видич. Също по този начин Серхио Рамос, Тиаго Силва. Аз виждам какво вършат тези по-опитни централни бранители, тъй като те са по-възрастни и имат доста опит в играта. Във всеки мач, който им виждам, следя какво вършат. В нашия тим също виждам двама от по-възрастните играчи, които играят като централни бранители – Дани Розеро и Андреу Фонтас (б.а. някогашен футболист на Барселона в интервала 2009-2012). Фонтас е играл в Ла Лига и има доста опит. Аз виждам всичко, което прави и желая да го върша. Да, в този момент е малко по-бавен, тъй като е по-възрастен, само че в главата си е друга класа. Ако мога да науча нещо оттова, ще го науча.
- Договорът ти със Спортинг е до края на годината с алтернатива за удължение до 2026 година Оптимист ли си, че ще останеш в клуба и какви са сигналите, които получаваш в това отношение?
- Ще съм доста благополучен, в случай че мога да играя за този клуб до тогава. Засега всичко, което слушам, е добре. Когато играя във втория тим, те виждат какво върша. От март до момента аз съм доста по-добър по отношение на това, което бях в университета и те виждат това. За мен това е доста хубаво, само че към този момент не знам нищо. Не споделят още, доста е рано, само че имам положително възприятие по отношение на това дали ще продължа и съм окуражен.
- В последна сметка би трябвало да те държат и малко напрегнат, има го и този миг. Видях, че носиш специфична яка на врата си, споделя се Q-Collar. Защо го правиш, каква е нейната функционалност?
- Аз започнах да играя с това преди една година в колежа. Имаме някогашен състезател, който работи в компанията, която се споделя Q-Collar. Той пристигна в университета и сподели, че в случай че желая да го опитвам, може да опитам и ще забележим какво ще стане след това. Усещането е като яка, ще ти обясня по-подробно. Тя е за мозъка и това, което прави, е да оказва дребен напън върху вената, което забавя циркулирането на кръвта, идваща от мозъка ти и това слага преграда от кръв сред черепа и мозъка. Когато удряш топката с глава, то ударът не е толкоз мощен. Няма да спре мозъчно разтърсване, т.е. в случай че те ударят доста мощно, няма по какъв начин да го предотврати. Но за отигравания с глава и сходни, ще помогне да минимизира. Аз съм с компанията към този момент една година и чакам да удължим скоро. Не ми пречи по никакъв метод на играта и се веселя, че я имам.
- Ще споделим още нещо забавно за теб – ти си извънредно добър в решаването на Рубик кубчета. Ако не се неистина, върхът ти е 16 секунди и половина. Как се появи пристрастеността към този пъзел?
- Когато бях на 8-9 години, моят баща ми купи едно кубче за рождения ден. Аз гледах от Интернет по какъв начин се вземат решение и за мен беше доста забавно. Когато аз го решавах и не можех да го наредя, аз се окуражих и си споделях, че желая да го направя. От 9-годишен докъм 12-13 несъмнено всеки ден играех с кубчето и се пробвах да го направя по-бързо. Нося си кубчето и до ден сегашен и си играя. Сега го употребявам повече, с цел да отпочина или го вземам решение преди мачове. Помага ми да се концентрирам. Докато го вземам решение, виждам единствено кубчето. Когато го приключа, е време за мач. За мен работи и по този начин го върша.
- Предполагам, че твоите съотборници са те гледали доста необичайно. Поне привикнаха ли ти към този момент?
- Да, да. Първите два-три мача ме гледаха и ме пита какво върша там с кубчето. Казваха: „ Ние ще играем мач, ти тук правиш някакво кубче “ (смее се). Сега всички знаят какво върша. Още в университета започнах да го върша и там имаше същата обстановка. Гледаха ме и ми се чудиха какво върша. Те знаеха, че обичам да вземам решение Рубик, само че когато го върших пред тях, те ме гледаха изумени.
- Кога за последно си бил в България? Идвал ли в действителност в миналото и постоянно ли си идвахте с твоите родители?
- За последно преди 7-8 години. Моите мама и баща бяха тази година там през месец май за две седмици, с цел да видят моята баба. Цялото семейство е там. Да, имам няколко братовчеди в Америка, само че цялото семейство е там. Аз желая да отида, бил съм 3-4 пъти до момента и за мен е доста хубаво там. Иска ми се да дойда, когато имам време, да вземем за пример през тази година или идната.
- Какво най-вече ти харесва в България?
- За мен това е страна-майка, почтено казано. Ние имаме плантация, имаме и други неща там. За мен е доста хубаво да почиваш там и да си със фамилията. Аз желая да виждам моето семейство, тъй като доста неща се трансформираха по отношение на когато бях на 13-14. За мен София е доста прекрасен град, можеш да се разхождаш на всички места, да виждаш неща.
- Говорейки за България, допускам, че имаш и български паспорт. Ако получиш позвъняване от българския народен тим, би ли приел да се състезаваш за България?
- Мисля, че бих. Ако се обадят, несъмнено ще се отзова. Не знам дали ще стане след два-три месеца… Бих отишъл в националния тим. За тима на Съединени американски щати не знам дали ще стане, най-вероятно ще се разбере до 2-3 години. За мен, в случай че България се обади, ще схвана на момента и ще знам.
- За край – какво си пожелаваш да постигнеш във футбола до края на тази година и като цяло в твоята кариера?
- За тази година желая да играя още най-малко в един-два мача за първия тим, приказвам за цели мачове, както и да вляза в два-три от скамейката. Искам да видя дали мога да играя и в случай че не се оправям, ще упражнявам повече и ще върша от всичко повече, пък по-късно да забележим дали съм подготвен. За цялата кариера… Искам да играя в Европа – Англия, Испания, Франция, някоя от топ 5 лигите. Ако играя с някой народен тим, ще е ужасно. Ако е България, да играя на Европейското или Световното. Ако пък съм със Съединени американски щати, то сходно – да съм на Световното или на Копа Америка.
- Крис, благодаря ти, че се съгласи да създадем това изявление. Как си?
- Много съм добре, благодаря за изявлението!
- Към момента си част от отбора на Спортинг Канзас Сити. Преди да ни разкажеш повече за това, желая да те върна към самото начало. Как се възпламени по футбола поради това, че в Съединени американски щати той към момента не е измежду най-популярните спортове измежду младежите и изостава от надалеч по-популярните спортове там като баскетбол, бейзбол, американски футбол?
- Бях на 4-5 години, когато с моя татко гледахме Световното състезание през 2006 година Гледах го и доста ми хареса. След това си споделих, че желая и аз да играя, в случай че може. Така и до ден сегашен.
- Да разбирам, че татко ти по някакъв метод е почитател на футбола и това е подкрепило твоя блян?
-Да. Когато моят татко е бил малко момче, е играл в учебно заведение с другари, знаеш по какъв начин е в България. Ти играеш на всички места, когато можеш. Играл е малко и баскетбол, само че футболът му е бил номер 1, както е и за мен в този момент.
- Какъв беше футболният ти път преди да стигнеш до Спортинг Канзас Сити? Къде стартира да играеш футбол проведено?
- Аз съм от Мериленд и играех 5-6 години в дребен локален тим – Монтгомъри Сокър Институшън. Когато започнах да ставам по-добър в играта, отидох в по-добър клуб и това бе OBGC - Only Boys and Girls Club (б.а. превежда се безусловно като „ клуб единствено за момчета и девойки “) в Мериленд. Бях там от 10- до 17-годишна възраст, т.е. 7-8 години в този клуб. Оттам отидох да играя в Университета на Мериленд за към три години и половина – четири. След това от драфта прекосих в Канзас.
- А по кое време стана централен бранител? Още като мълък ли се ориентира на тази позиция или си играл ли си на други позиции преди този момент? Играл ли си в действителност нещо друго от централен бранител, тъй като ти си висок?
-Още когато започнах, бях централен бранител. Още от дребен бях по-висок от другите. Аз доста обичам да играя там. Знам, че в случай че съм начело, ще мога да въвеждам голове и ще е хубаво за мен, само че аз обичам да възпрепятствам голове.
- Аз видях в клипчета в Интернет, че ти в действителност доста обичаш да атакуваш и другото наказателно поле. Май си прикрит нападател.
- Ако мога да имам голове, съм доста благополучен, само че аз съм повече за отбраната и доста обичам да съм там.
- Избран си на 37-а позиция в супердрафта на MLS от Спортинг Канзас Сити. Обясни на феновете и читателите в България по какъв начин работи системата с драфта, тъй като тя няма еквивалент в европейския футбол. Тук прехвърлянията се вършат непосредствено.
-Когато си в последната година в университета, можеш да участваш в драфта, където могат да те вземат всички тимове от MLS. Аз бях на нещо, когато се назовава MLS Combine, което е нещо като проби, където всички тимове могат да те гледат. Аз приказвах там със Спортинг и те ми споделиха, че ще видят дали могат да ме вземат, защото евентуално мога да бъда взет отвред. Взеха ме във втория рунд на драфта.
- Тоест не е станало безусловно инцидентно, а двете страни сте имали някакво предпочитание това да се случи?
- Да. Когато аз приказвах с тях, те споделиха, че в случай че съм в драфта, ще могат да ме вземат. Не споделиха, че е несъмнено, а по-скоро, че ще видят. Говорих с още два-три клуба от MLS, те също споделиха, че ще видят и ще знаят до две-три седмици. Беше на 22-и декември, когато отидох за първи път при тима. След това бях на предсезонна подготовка и в случай че не те харесат в тези седмици, си отиваш у дома. Аз бях там за два месеца, останах в тима и започнах.
- Как се почувства сега, в който разбра, че нещата са сигурни и че ще бъдеш част от тима? Разликата сред колежанския футбол и професионалния подобен в MLS е голяма.
- Не желая да споделям, само че го знаех две-три седмици преди този момент. Когато играех, аз усещах, че мога да играя в тези тимове и че мога да съм там. Когато треньорът ми сподели публично, че ще подпиша преди една от тренировките, не знаех по какъв начин да отвръщам, тъй като след 5-10 минути би трябвало да изляза на терена, да упражнявам. Не бях там напряко, бях ухилен необятно. Бях доста благополучен и след тренировката приказвах с мама, баща и цялото семейство. Беше доста хубаво!
- Бързо ли те одобриха момчетата в тима и по какъв начин мина акомодацията ти?
- Бързо се приспособих, лиши една-две седмици. Всички, които са тук, са доста приветливи и аз влязох доста бързо в тима. Ние играехме предсезонни мачове в Аризона и там беше 30-40 градуса, беше доста топло. Когато мога, желая да върша повече от това, което е включено в тренировките. Те видяха това и всички в тима знаят какъв съм аз и какво мога да дам на целия отбор. Всичко бе доста хубаво.
- Ще ти кажа една дата и да забележим какво си спомняш за нея. Това е 23 април тази година, давам ти още един жокер с Ню Ингланд Революшън. Кажи ми какво си спомняш за този ден.
-Да, това беше моят първи мач в MLS. Аз влязох в игра към 87-ата минута и играх 11-12 минути. Беше нереално! Съперникът играе на неестествен терен, ние губихме с 1:2 и трябваше да вкараме един гол. Преминахме в скица 3-5-2, започнахме да играем по-атакуващо. Беше си нереално, ужасно за мен. От 10- до 17-годишен съм гледал мачове на Държавна сигурност Юнайтед и знаех какъв брой е хубаво в MLS, желаех да съм там. Когато влязох в игра, беше ужасно.
- Сещам се и за един различен мач, който най-вероятно не си не запомнил. Имаше опция да стартираш и като титуляр в US Open Cup, където изигра цялостен мач против Хюстън. Четох положителни мнения за играта ти макар минималната загуба с 0:1. Как се почувства, когато разбра, че ще започнеш мача като титуляр за първи път?
- Отново беше нереално и ужасно. Това беше два-три месеца след прекосяването ми в тима и, както към този момент споделих, аз доста обичам да върша повече след подготовка. Когато ми споделиха, че ще играя в този мач, отговорих: „ Добре, там съм. Ще направя каквото мога “. След 15-20 минути игра те получиха червен картон и играхме с човек повече до края на мача. Ако можех тогава да вкарам гол, щеше да е хубаво. Имах две положения, само че пратих топката над горната греда. Беше топло, бяхме в Хюстън, само че си е доста прекрасен спомен.
- Когато не си част от първия тим, играеш постоянно за дублиращия отбор в MLS Next Pro. Даже виждам, че когато играеш, съвсем постоянно печелите. Какво можеш да ни разкажеш за равнището там?
- Нивото е по-ниско от това в MLS. Там има доста повече млади играчи – от 17-18-годишни докъм 22, 23. Много е друго, тъй като всяка седмица играчите се качват към или слизат от първия тим. В първите ми 10 мача да вземем за пример аз бях в групата на първия отбор и не играех с втория, само че по този начин е и с всички, що се отнася до първия и втория тим – от време на време си в първия, от време на време във втория. За мен това е хубаво, тъй като това, което върша на подготовка, мога да го върша там в мачовете. Така подкрепям и форма, с цел да може, когато би трябвало да играя за първия тим, да съм подготвен.
- В първия отбор треньор е Питър Вермс – първенец в МЛС като състезател и треньор, някогашен национал на Съединени американски щати, който е отпред впечатляващите 14 години. Това в България е невероятно да се случи, просто желая да го вметна. В дубъла треньор ти е Бени Фейлхабър, играл в Бундеслигата с Хамбургер и британската Висша лига с Дарби Каунти, също някогашен национал на Съединени американски щати. Опиши ми какво е да работиш с такива огромни имена в локалния футбол и какво би могъл да кажеш, че си научил от тях досега?
- Да, за мен е доста хубаво. Във втория тим има още имена – там помощник е Айк Опара, който е играл в Спортинг като централен бранител. Когато мога, виждам всичко това, което те вършат и споделят. За мен футболът е по-бързо в професионалния футбол по отношение на този в университета и ти би трябвало да си по-добър във всичко. Те ни го споделят това и когато видят нещо, което аз не върша, те споделят: „ Прави това, това и това “. Например при мен това се случи с първото допиране, подавания на късо и дълго разстояние. Всичко, което те ми споделят, аз го върша след подготовка, самичък си упражнявам. За мен е доста хубаво, тъй като както ти сподели, те са играли доста години на високо равнище и в този момент те са доста потребен запас, от който мога да науча нещо.
- Знаеш доста по-добре от мен, че към MLS се причисли може би най-голямото име в международния футбол - Лионел Меси, който към този момент е част от тима на Интер Маями. Вие ще играете с тях през септември. Как ще се почувстваш, в случай че имаш опцията да се изправиш против него на терена?
- О, не знам, само че аз ще съм там и ще забележим какво ще стане. Той е друго равнище и прави неща на терена, които ти не виждаш от други футболисти. За мен ще е толкоз доста добре и грандиозно. Не знам какво ще направя против него.
- Донякъде да те е боязън да играеш против него, да не вземе да те изложи.
-Не ме е боязън да се изложа против него. Повече ме е боязън, в случай че стане нещо друго, когато играя против него. Тогава целият свят ще знае, че съм направил нещо на Меси (смее се). Ако мога да играя против Меси, ще е доста хубаво за мен.
- Желая ти от сърце това да се случи. Кой ти бе обичаният футболист като дете и кой е този, който харесваш най-вече като жанр на игра и копираш най-вече?
- Аз съм почитател на Манчестър Юнайтед още откогато бях дребен. Знаеш, че Бербатов беше там и бе играчът, който гледах най-вече. Що се отнася до централен бранител там – Рио Фърдинанд и Неманя Видич. Също по този начин Серхио Рамос, Тиаго Силва. Аз виждам какво вършат тези по-опитни централни бранители, тъй като те са по-възрастни и имат доста опит в играта. Във всеки мач, който им виждам, следя какво вършат. В нашия тим също виждам двама от по-възрастните играчи, които играят като централни бранители – Дани Розеро и Андреу Фонтас (б.а. някогашен футболист на Барселона в интервала 2009-2012). Фонтас е играл в Ла Лига и има доста опит. Аз виждам всичко, което прави и желая да го върша. Да, в този момент е малко по-бавен, тъй като е по-възрастен, само че в главата си е друга класа. Ако мога да науча нещо оттова, ще го науча.
- Договорът ти със Спортинг е до края на годината с алтернатива за удължение до 2026 година Оптимист ли си, че ще останеш в клуба и какви са сигналите, които получаваш в това отношение?
- Ще съм доста благополучен, в случай че мога да играя за този клуб до тогава. Засега всичко, което слушам, е добре. Когато играя във втория тим, те виждат какво върша. От март до момента аз съм доста по-добър по отношение на това, което бях в университета и те виждат това. За мен това е доста хубаво, само че към този момент не знам нищо. Не споделят още, доста е рано, само че имам положително възприятие по отношение на това дали ще продължа и съм окуражен.
- В последна сметка би трябвало да те държат и малко напрегнат, има го и този миг. Видях, че носиш специфична яка на врата си, споделя се Q-Collar. Защо го правиш, каква е нейната функционалност?
- Аз започнах да играя с това преди една година в колежа. Имаме някогашен състезател, който работи в компанията, която се споделя Q-Collar. Той пристигна в университета и сподели, че в случай че желая да го опитвам, може да опитам и ще забележим какво ще стане след това. Усещането е като яка, ще ти обясня по-подробно. Тя е за мозъка и това, което прави, е да оказва дребен напън върху вената, което забавя циркулирането на кръвта, идваща от мозъка ти и това слага преграда от кръв сред черепа и мозъка. Когато удряш топката с глава, то ударът не е толкоз мощен. Няма да спре мозъчно разтърсване, т.е. в случай че те ударят доста мощно, няма по какъв начин да го предотврати. Но за отигравания с глава и сходни, ще помогне да минимизира. Аз съм с компанията към този момент една година и чакам да удължим скоро. Не ми пречи по никакъв метод на играта и се веселя, че я имам.
- Ще споделим още нещо забавно за теб – ти си извънредно добър в решаването на Рубик кубчета. Ако не се неистина, върхът ти е 16 секунди и половина. Как се появи пристрастеността към този пъзел?
- Когато бях на 8-9 години, моят баща ми купи едно кубче за рождения ден. Аз гледах от Интернет по какъв начин се вземат решение и за мен беше доста забавно. Когато аз го решавах и не можех да го наредя, аз се окуражих и си споделях, че желая да го направя. От 9-годишен докъм 12-13 несъмнено всеки ден играех с кубчето и се пробвах да го направя по-бързо. Нося си кубчето и до ден сегашен и си играя. Сега го употребявам повече, с цел да отпочина или го вземам решение преди мачове. Помага ми да се концентрирам. Докато го вземам решение, виждам единствено кубчето. Когато го приключа, е време за мач. За мен работи и по този начин го върша.
- Предполагам, че твоите съотборници са те гледали доста необичайно. Поне привикнаха ли ти към този момент?
- Да, да. Първите два-три мача ме гледаха и ме пита какво върша там с кубчето. Казваха: „ Ние ще играем мач, ти тук правиш някакво кубче “ (смее се). Сега всички знаят какво върша. Още в университета започнах да го върша и там имаше същата обстановка. Гледаха ме и ми се чудиха какво върша. Те знаеха, че обичам да вземам решение Рубик, само че когато го върших пред тях, те ме гледаха изумени.
- Кога за последно си бил в България? Идвал ли в действителност в миналото и постоянно ли си идвахте с твоите родители?
- За последно преди 7-8 години. Моите мама и баща бяха тази година там през месец май за две седмици, с цел да видят моята баба. Цялото семейство е там. Да, имам няколко братовчеди в Америка, само че цялото семейство е там. Аз желая да отида, бил съм 3-4 пъти до момента и за мен е доста хубаво там. Иска ми се да дойда, когато имам време, да вземем за пример през тази година или идната.
- Какво най-вече ти харесва в България?
- За мен това е страна-майка, почтено казано. Ние имаме плантация, имаме и други неща там. За мен е доста хубаво да почиваш там и да си със фамилията. Аз желая да виждам моето семейство, тъй като доста неща се трансформираха по отношение на когато бях на 13-14. За мен София е доста прекрасен град, можеш да се разхождаш на всички места, да виждаш неща.
- Говорейки за България, допускам, че имаш и български паспорт. Ако получиш позвъняване от българския народен тим, би ли приел да се състезаваш за България?
- Мисля, че бих. Ако се обадят, несъмнено ще се отзова. Не знам дали ще стане след два-три месеца… Бих отишъл в националния тим. За тима на Съединени американски щати не знам дали ще стане, най-вероятно ще се разбере до 2-3 години. За мен, в случай че България се обади, ще схвана на момента и ще знам.
- За край – какво си пожелаваш да постигнеш във футбола до края на тази година и като цяло в твоята кариера?
- За тази година желая да играя още най-малко в един-два мача за първия тим, приказвам за цели мачове, както и да вляза в два-три от скамейката. Искам да видя дали мога да играя и в случай че не се оправям, ще упражнявам повече и ще върша от всичко повече, пък по-късно да забележим дали съм подготвен. За цялата кариера… Искам да играя в Европа – Англия, Испания, Франция, някоя от топ 5 лигите. Ако играя с някой народен тим, ще е ужасно. Ако е България, да играя на Европейското или Световното. Ако пък съм със Съединени американски щати, то сходно – да съм на Световното или на Копа Америка.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ