Наш сънародник в Испания: „По-добре е да се предпазиш, отколкото да ближеш рани впоследствие
Кристиян Йотов живее в малко градче покрай Барселона. Свързахме се с него, с цел да разберем повече за обстановката в Испания сега. В последна сметка обаче научихме много повече...
Каква е обстановката в Испания сега?
Сухопътните граници са затворени. Отменени са всевъзможни мероприятия, предполагащи цялост от хора. Отворени са банките, пощите, лечебните заведения, супермаркетите и аптеките. Въпреки рекомендациите за преустановяване на активност, фризъорски салони и химическо почистване могат да останат отворени, при положение, че на хора с увреждания им се наложи, да вземем за пример, да си измият косата или да си изперат облеклата. Също по този начин, по разпоредба на държавното управление, скорострелно стартират да се наемат медицински фрагменти в лечебните заведения (в предишното уволнени заради възрастови съображения), защото личният състав не може да смогне на прииждащите тълпи от хора със признаци на ковид.
Има ли санкции за тези, които нарушават карантината?
Полицейски патрулки минават през обитаемоте места и посредством мегафони оповестяват на хората за санкции вариращи от 1 500 та даже до 600 000 евро за нарушителите! За отнемане от независимост не съм чувал.
Как мислите, дали ограниченията са задоволителни или пък прекомерни?
Мерките, които една страна взима, с цел да се бори с избран вид катаклизми, зависят значително от бюджета, с който разполага. Имайки поради международната финансова рецесия, която единствено преди десетина-дванайсет години удари съществено Испания (и от която още не е съумяла да се възвърне напълно), аз персонално съм учуден от демонстрирания финансов и човешки потенциал, с който страната се бори против този незабележим съперник. Като цяло ограниченията, подхванати от държавното управление, целят да реализират възприятие на единност и обединяване у жителите. Както, естествено, и на изолираност.
Относно това, дали те са задоволителни или прекомерни, следва да разберем. Мисля, че когато се бориш против незнайното, в никакъв случай не можеш да бъдеш сигурен, че си изцяло квалифициран.
Вие какво бихте добавили като условие?
Освен да изолирам напълно всички хора, попадащи в рискови групи (особено възрастни и такива с дихателни проблеми), бих задължил частните лечебни заведения да дават базите си и апаратурата си, както и човешкия капитал, с който разполагат, за държавни цели. В момента в лечебните заведения има дефицит на кревати, импровизират се и се обособяват места за лекуване в негодни за това пространства и без нужните съоръжения. Същевременно в Китай построиха няколко лечебни заведения в границите на една седмица. Без да сътворявам непотребна суматоха, ситуацията е стигнало до такава степен, че на някои хора в бели престилки да се наложи да вземат решение кой ще живее и кой - не.
Помага ли по някакъв метод страната сега на хората и на бизнеса?
Вчера испанското държавно управление заяви, че ще активизира 200 милиарда евро (най-голямата субсидия от страна на обществения бранш в историята на държавата) в помощ на дребния и междинния бизнес. Ще опрости сметките за ток, газ и вода на фамилиите в неравностойно състояние. Същевременно се разгласи мораториум върху ипотеките на хората, намиращи се в обстановка на преустановяване на трудовите взаимоотношения заради форсмажорни условия. Тъй като учебните заведения са затворени, се дава финансова поддръжка и на родителите, които нямат опция да гледат децата си, до момента в който са на работа. Естествено се подкрепят и лаборатории и откриватели за намирането на ваксина против вируса.
Хората опасяват ли се? Има ли суматоха, презапасяват ли се?
Когато всеобщата дезинформация срещне едно импровизирано, застаряващо, обществено интензивно и, дано бъдем почтени, не изключително просветено население, се получава взривоопасна композиция, водеща неизбежно до генерално възприятие за неустановеност, плашливост и натегнатост. На доста места щастието изпитано от това да намериш тоалетна хартия по щандовете, е равностойно на възприятието да ти се роди дете. Общо взето хората са комплицирани и работят нерационално.
Как медиите отразяват събитията там?
С дребни изключения, сега по улиците могат да бъдат видени единствено бродещи кореспонденти, отразяващи празните площади и неналичието на събития.
В промеждутъците непрекъснато се въртят реклами, спонсорирани от Министерството на здравеопазването, които предизвикват жителите да поддържат високи равнища на хигиена, да си стоят у дома, да анулират запланувани пътувания и да заобикалят контактите с хора, в случай че не е безусловно неотложно. Ако пък се осмелиш да превключиш канала, те чака още от същото. Но е разбираемо.
Как съответно испанците одобряват новият режим? Знаем по какъв начин обичат нощния живот, веселбите и заниманията.
Всички станахме очевидци на пеещите „ Bella Ciao " по терасите и балкони хора. Въпреки режима на карантина, режим на духа не може да бъде подложен.
Виждате ли сходства сред обстановката в Италия и Испания?
Като човек живеещ и в двете страни -и надлежно бил в епицентъра на събитията и тук, и там- мисля, че, въпреки и късно, италианското държавно управление предприе доста по-адекватни ограничения от тези, които виждаме досега в Испания. Тук пътните граници бяха затворени едвам през вчерашния ден, макар рекомендациите на Италия към другите страни да подхващат не прогресивни, а безапелационни и безусловни ограничения.
Дали неналичието на дисциплинираност (така присъща за китайците) няма да изиграе неприятна смешка като цяло на народите, живеещи по Средиземноморието? Не би ме изненадало. Като цяло източните култури се характеризират с възприятието на принадлежност на обособените обществени единици към обществото, от което са съставка. Следователно, редовият жител в Китай е доста по-дисциплиниран и изпълнителен, защото има вяра, че съдействието и солидарността са най-хубавите оръжия против незнайното (ето виждаме по какъв начин китайското държавно управление доставя редица европейски страни с маски и медицински оборудвания).
Вие персонално по какъв начин се борите със обстановката?
Както на милиони друга хора, моят живот също бе тотално изменен. Сега си заставам под карантина у дома и се любувам на фамилията си (забелязах, че в действителност родителите ми са готини типове). Отдавам време и на себе си - нещо, което не ми се бе случвало от много време. Сега от моя балкон се чува звукът на светофара, когато си трансформира светлините. Чува се също и ветропоказателят и по какъв начин някой се радва на слънчевите лъчи на три директни разстояние. Едва ли в миналото преди сходни неща биха ме впечатлили.
Но в този момент ме накара да се замисля в какъв свят живеем. Свят, в който изпускаме прекомерно доста. Както сподели моята другарка:
Как ще се промени животът откакто мине това? Ще има ли някакви генерални промени или всичко ще продължи постарому? От световна позиция, промени сигурно ще има. Няма просто по какъв начин да бъде иначе. Изключително забавни ще са ми изследванията, които чакам в най-скоро време да стартират, за резултата върху природата от нашето оставане у дома. От друга страна, без да съм песимист, чакам дълбока криза. Същевременно не тая огромни очаквания, свързани с някаква коренна смяната в човешките привички.
Каква е обстановката в Испания сега?
Сухопътните граници са затворени. Отменени са всевъзможни мероприятия, предполагащи цялост от хора. Отворени са банките, пощите, лечебните заведения, супермаркетите и аптеките. Въпреки рекомендациите за преустановяване на активност, фризъорски салони и химическо почистване могат да останат отворени, при положение, че на хора с увреждания им се наложи, да вземем за пример, да си измият косата или да си изперат облеклата. Също по този начин, по разпоредба на държавното управление, скорострелно стартират да се наемат медицински фрагменти в лечебните заведения (в предишното уволнени заради възрастови съображения), защото личният състав не може да смогне на прииждащите тълпи от хора със признаци на ковид.
Има ли санкции за тези, които нарушават карантината?
Полицейски патрулки минават през обитаемоте места и посредством мегафони оповестяват на хората за санкции вариращи от 1 500 та даже до 600 000 евро за нарушителите! За отнемане от независимост не съм чувал.
Как мислите, дали ограниченията са задоволителни или пък прекомерни?
Мерките, които една страна взима, с цел да се бори с избран вид катаклизми, зависят значително от бюджета, с който разполага. Имайки поради международната финансова рецесия, която единствено преди десетина-дванайсет години удари съществено Испания (и от която още не е съумяла да се възвърне напълно), аз персонално съм учуден от демонстрирания финансов и човешки потенциал, с който страната се бори против този незабележим съперник. Като цяло ограниченията, подхванати от държавното управление, целят да реализират възприятие на единност и обединяване у жителите. Както, естествено, и на изолираност.
Относно това, дали те са задоволителни или прекомерни, следва да разберем. Мисля, че когато се бориш против незнайното, в никакъв случай не можеш да бъдеш сигурен, че си изцяло квалифициран.
Испанците имат една сентенция, която гласи: „ Más vale prevenir que curar ", което значи, че е по-добре да се предпазиш, в сравнение с да ближеш рани след това.В този ред на мисли, е по-добре да се вземат всички вероятни ограничения, които са ти по силите, до момента в който е време.
Вие какво бихте добавили като условие?
Освен да изолирам напълно всички хора, попадащи в рискови групи (особено възрастни и такива с дихателни проблеми), бих задължил частните лечебни заведения да дават базите си и апаратурата си, както и човешкия капитал, с който разполагат, за държавни цели. В момента в лечебните заведения има дефицит на кревати, импровизират се и се обособяват места за лекуване в негодни за това пространства и без нужните съоръжения. Същевременно в Китай построиха няколко лечебни заведения в границите на една седмица. Без да сътворявам непотребна суматоха, ситуацията е стигнало до такава степен, че на някои хора в бели престилки да се наложи да вземат решение кой ще живее и кой - не.
Помага ли по някакъв метод страната сега на хората и на бизнеса?
Вчера испанското държавно управление заяви, че ще активизира 200 милиарда евро (най-голямата субсидия от страна на обществения бранш в историята на държавата) в помощ на дребния и междинния бизнес. Ще опрости сметките за ток, газ и вода на фамилиите в неравностойно състояние. Същевременно се разгласи мораториум върху ипотеките на хората, намиращи се в обстановка на преустановяване на трудовите взаимоотношения заради форсмажорни условия. Тъй като учебните заведения са затворени, се дава финансова поддръжка и на родителите, които нямат опция да гледат децата си, до момента в който са на работа. Естествено се подкрепят и лаборатории и откриватели за намирането на ваксина против вируса.
Хората опасяват ли се? Има ли суматоха, презапасяват ли се?
Когато всеобщата дезинформация срещне едно импровизирано, застаряващо, обществено интензивно и, дано бъдем почтени, не изключително просветено население, се получава взривоопасна композиция, водеща неизбежно до генерално възприятие за неустановеност, плашливост и натегнатост. На доста места щастието изпитано от това да намериш тоалетна хартия по щандовете, е равностойно на възприятието да ти се роди дете. Общо взето хората са комплицирани и работят нерационално.
Как медиите отразяват събитията там?
С дребни изключения, сега по улиците могат да бъдат видени единствено бродещи кореспонденти, отразяващи празните площади и неналичието на събития.
„ -И в този момент директно включване от нашия кореспондент в Барселона Хуан. Хуан, какво е ситуацията там? - Ами нищо... -Благодаря ти Хуан ". Горе-долу по този начин протича разговорът. Новинарският блок е съвсем напълно ангажиран от eдна и съща тематика. Същевременно в предаванията се канят най-различни специалисти вирусолози, които дават друга оценка за нещата... и в последна сметка човек не знае дали вирусът витае във въздуха 3 или 30 часа и дали в действителност не е допустимо да го прихванеш от някой кихащ на 50 метра от теб.
В промеждутъците непрекъснато се въртят реклами, спонсорирани от Министерството на здравеопазването, които предизвикват жителите да поддържат високи равнища на хигиена, да си стоят у дома, да анулират запланувани пътувания и да заобикалят контактите с хора, в случай че не е безусловно неотложно. Ако пък се осмелиш да превключиш канала, те чака още от същото. Но е разбираемо.
Как съответно испанците одобряват новият режим? Знаем по какъв начин обичат нощния живот, веселбите и заниманията.
Всички станахме очевидци на пеещите „ Bella Ciao " по терасите и балкони хора. Въпреки режима на карантина, режим на духа не може да бъде подложен.
Виждате ли сходства сред обстановката в Италия и Испания?
Като човек живеещ и в двете страни -и надлежно бил в епицентъра на събитията и тук, и там- мисля, че, въпреки и късно, италианското държавно управление предприе доста по-адекватни ограничения от тези, които виждаме досега в Испания. Тук пътните граници бяха затворени едвам през вчерашния ден, макар рекомендациите на Италия към другите страни да подхващат не прогресивни, а безапелационни и безусловни ограничения.
С огромно старание Испания съумя да загуби преднината, която имаше по отношение на Италия откъм време за реакция и в този момент всичко, на което сме очевидци, е обезверен опит ситуацията да бъде закърпено.Смятам, че към момента не е прекомерно късно за другите страни от Източна и Централна Европа, изключително за България, да затворят краткотрайно границите си.
Дали неналичието на дисциплинираност (така присъща за китайците) няма да изиграе неприятна смешка като цяло на народите, живеещи по Средиземноморието? Не би ме изненадало. Като цяло източните култури се характеризират с възприятието на принадлежност на обособените обществени единици към обществото, от което са съставка. Следователно, редовият жител в Китай е доста по-дисциплиниран и изпълнителен, защото има вяра, че съдействието и солидарността са най-хубавите оръжия против незнайното (ето виждаме по какъв начин китайското държавно управление доставя редица европейски страни с маски и медицински оборудвания).
От другата страна сме ние - Запада. Това непрекъснато вътрешно възприятие, че би трябвало по всякакъв начин да изразим характерността си и то във всеки един миг, ни кара да се присмиваме на тези, които следват рекомендациите за защитеност и демонстративно да прекрачваме поставените ни ограничавания.Примерите са доста: баскетболни звезди, диагностицирани с вируса, присмехулно опипващи микрофоните в конферентни зали, хора, които кашлят на касиерките в супермаркетите поради провокацията, други пък провеждат частни празненства, макар възбраните за излизане и конгрегация и така нататък Да не приказваме, че ден откакто се разгласи изключително състояние в Мадрид, хората отидоха на море.
Вие персонално по какъв начин се борите със обстановката?
Както на милиони друга хора, моят живот също бе тотално изменен. Сега си заставам под карантина у дома и се любувам на фамилията си (забелязах, че в действителност родителите ми са готини типове). Отдавам време и на себе си - нещо, което не ми се бе случвало от много време. Сега от моя балкон се чува звукът на светофара, когато си трансформира светлините. Чува се също и ветропоказателят и по какъв начин някой се радва на слънчевите лъчи на три директни разстояние. Едва ли в миналото преди сходни неща биха ме впечатлили.
Но в този момент ме накара да се замисля в какъв свят живеем. Свят, в който изпускаме прекомерно доста. Както сподели моята другарка:
„ Има нещо в действителност вълшебно, в това да си просто наблюдаващ в този момент ". И е по този начин. Все отново градът е нещо, в което си привикнал да живееш. Не нещо, което си привикнал да съзерцаваш...
Как ще се промени животът откакто мине това? Ще има ли някакви генерални промени или всичко ще продължи постарому? От световна позиция, промени сигурно ще има. Няма просто по какъв начин да бъде иначе. Изключително забавни ще са ми изследванията, които чакам в най-скоро време да стартират, за резултата върху природата от нашето оставане у дома. От друга страна, без да съм песимист, чакам дълбока криза. Същевременно не тая огромни очаквания, свързани с някаква коренна смяната в човешките привички.
Къса памет имаме индивидите. И като отмине, в случай че сме към момента тук, ще забравим или други ще не помнят. Ще повторим още веднъж същите неточности.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ