Шкварек за Джокович: Да се чувстваш напълно естествено и комфортно в кожата си на балканец
Кристиян Шкварек, Facebook
Ключовият детайл в чара на Джокович, в това за какво наподобява толкоз земен, провиснал, естествен е това, че е от тези хора, които се усещат изцяло естествено и удобно в кожата си на балканец. Напълно ок е със себе си, с това от кое място е, какво е: приема сръбското в себе си, приема кои са родителите му, родното му място, религията си. Няма капка позор от базисните белези на произхода си, на Балканите.
Играе гръцко сиртаки в клип от фитнеса, пее българска чалга на корта, целува сръбски икони и нищо от това не го кара да се усеща нито по-велик от " упадъчния Запад ", нито по-дивак от " космополитна Европа ".
Което са и двата съществени типа изтребване на комплекса за непълноценност у нас. Едните си избиват комплекса за непълноценност като изясняват по какъв начин България е на 10,000 години, основали сме античен Египет и сме имали тоалетни, когато " англосаксонците не са се къпали ". Другите, либералите, си избиват комплекса за непълноценност като показват шумно какъв брой са им тъпи всички базисни, балкански културно-религиозни белези.
Да " приемаш себе си подобен, какъвто си " е съществена демократична мантра през днешния ден, само че сякаш се ползва единствено за това да си гей, пълен (body positivity), парантия ( " освободена жена " ), и впрочем сякаш табута от предишното. За най-основното - това че си от Балканите, от православна страна, от пост-османското пространство либералите ползват тъкмо противоположния принцип: позор, несръчност, комплекс. Нещо, което би трябвало да се замазва оптимално, прикрива с реплика на западен усет във всичко.
Либералът желае да е " out of the closet " за всичко полово, само че надълбоко " in the closet " за всичко, обвързвано с балканския му, православен или, не дай Боже, селски генезис.
Постоянна фиксация да потвърди на света, че е Алеко Константинов, а не Бай Ганьо. Затова е толкоз засрамен, когато до него някой, даже чужденец, запее българска чалга. Не е до музикален усет, до нещо доста по-дълбоко е. Въпросният човек в този миг те изобличава, кара те да признаеш от кое място си, да си припомниш, че не си се родил на Пето авеню, а в Румелийския еялет. Нещо, от което се опитваш да избягаш и скриеш цялостен живот.
Носещите този комплекс по произхода си " Алековци " на всички места в чужбина се стараят оптимално да се впишат в категорията междинна, космополитна класа, и избягат от клеймото " мрачен балкански индивид ". Затова и наподобяват " като дърво " до някой като Джокович. Единият е изцяло освободен в съзнанието си, удобно чувстваш се в кожата си на човек от Балканите, а другият не. Макар да са родени в две прилежащи страни.
Ключовият детайл в чара на Джокович, в това за какво наподобява толкоз земен, провиснал, естествен е това, че е от тези хора, които се усещат изцяло естествено и удобно в кожата си на балканец. Напълно ок е със себе си, с това от кое място е, какво е: приема сръбското в себе си, приема кои са родителите му, родното му място, религията си. Няма капка позор от базисните белези на произхода си, на Балканите.
Играе гръцко сиртаки в клип от фитнеса, пее българска чалга на корта, целува сръбски икони и нищо от това не го кара да се усеща нито по-велик от " упадъчния Запад ", нито по-дивак от " космополитна Европа ".
Което са и двата съществени типа изтребване на комплекса за непълноценност у нас. Едните си избиват комплекса за непълноценност като изясняват по какъв начин България е на 10,000 години, основали сме античен Египет и сме имали тоалетни, когато " англосаксонците не са се къпали ". Другите, либералите, си избиват комплекса за непълноценност като показват шумно какъв брой са им тъпи всички базисни, балкански културно-религиозни белези.
Да " приемаш себе си подобен, какъвто си " е съществена демократична мантра през днешния ден, само че сякаш се ползва единствено за това да си гей, пълен (body positivity), парантия ( " освободена жена " ), и впрочем сякаш табута от предишното. За най-основното - това че си от Балканите, от православна страна, от пост-османското пространство либералите ползват тъкмо противоположния принцип: позор, несръчност, комплекс. Нещо, което би трябвало да се замазва оптимално, прикрива с реплика на западен усет във всичко.
Либералът желае да е " out of the closet " за всичко полово, само че надълбоко " in the closet " за всичко, обвързвано с балканския му, православен или, не дай Боже, селски генезис.
Постоянна фиксация да потвърди на света, че е Алеко Константинов, а не Бай Ганьо. Затова е толкоз засрамен, когато до него някой, даже чужденец, запее българска чалга. Не е до музикален усет, до нещо доста по-дълбоко е. Въпросният човек в този миг те изобличава, кара те да признаеш от кое място си, да си припомниш, че не си се родил на Пето авеню, а в Румелийския еялет. Нещо, от което се опитваш да избягаш и скриеш цялостен живот.
Носещите този комплекс по произхода си " Алековци " на всички места в чужбина се стараят оптимално да се впишат в категорията междинна, космополитна класа, и избягат от клеймото " мрачен балкански индивид ". Затова и наподобяват " като дърво " до някой като Джокович. Единият е изцяло освободен в съзнанието си, удобно чувстваш се в кожата си на човек от Балканите, а другият не. Макар да са родени в две прилежащи страни.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ