Кристиян Панучи, легендата на „Милан“ и „Реал“ , пред „Труд“: Все ме пращаха да пазя Стоичков
Кристиян Панучи е целунат от ориста в дословния смисъл. Заради изгубен багаж през 1996-а той не се качва на аероплан, който след това катастрофира. Животът за него продължава и то под светлината на прожекторите. Два пъти победи в Шампионската лига и то с двата най-успели клуба в историята на шампионата – „ Милан “ и „ Реал “. И на „ Сан Сиро “, и на „ Сантяго Бернабеу “ обитава със статут на суперзвезда, само че легенда става в италианския „ Рома “. Визитката му е цялостна с триумфи. Има две трофеи на Италия, една на Испания, два пъти европейски първенец за младежи до 21 години плюс суперкупа на Англия. Негов наставник е великият Фабио Капело, поради който Панучи пое по треньорския път. След като натрупа опит като помощник на Дон Фабио в националния отбор на Русия, към този момент самичък е народен селекционер. Пое кормилото на бойкия отбор на Албания.
– Сеньор Панучи, международните квалификации за вас приключиха с мач против Италия. Какво беше за вас като италианец да водите Албания против родината си?
– Най-важен е моят тим. Разбира се, няма да укривам, че беше огромна страст да играя против Италия – моята татковина. Това е постоянно особено. Направихме един добър мач. Отборът ни се движеше доста добре по терена. Показахме значително позитивни неща, само че най-после победител беше Италия. Загубихме с 0:1.
– Доволен ли сте от работата в албанския народен тим? Харесва ли ви?
– Много благополучен и удовлетворен съм тук в Албания, тъй като експертите във футболната федерация са извънредно съществени. Разполагаме с добра основа като подготовка за офанзива на Евро 2020. И в действителност пред нас в този момент е едно огромно предизвикателство – да работим интензивно за тази акция.
– Имахте неприятен шанс да се паднете с Испания и Италия в една група. Кога ще бъде идващото класиране на Албания за огромен конгрес?
– Когато си дружно с Испания и Италия в една група, а се класира единствено един отбор… Да, за Албания беше доста мъчно. Гледаме в бъдещето и сме сигурни, че ще имаме повече шансове за класиране на европейското. Дано да имаме шанс при жребия. Но каквото и да се случи, ще създадем всичко по силите ни да стигнем до еврофиналите.
– Вече са ясни съвсем всички тимове, които се класират за международното състезание. Кой е вашият любимец?
– Световните шампионати са постоянно доста сложни и оспорвани. Но аз мисля, че най-големи шансове имат Германия, Испания и естествено Бразилия. Казвам естествено, тъй като бразилците постоянно са измежду любимците, без значение от формата на тима им.
– Италия постоянно е имала мощно въздействие върху Албания поради близостта на двете страни. Така ли е и във футбола?
– Да, по този начин е. Последният дуел от акцията за мондиала бе доста значим за всички в Албания. Стадионът беше цялостен. Италия е страна, която се цени доста в Албания. И мисля, че всички почитатели се любуваха на една празнична нощ. Разбира се, щеше да е още по-хубаво и паметно за нас, в случай че не бяхме изгубили.
– Какъв съвет ви даде вашият предходник Джани си Биази, когато поехте поста?
– Даде ми доста препоръки, тъй като Джани е добър мой другар. Говори ми за Албания, за играчите и за техните качества. Разговарях с него преди два дни и мога да кажа – поддържаме непрекъснат контакт. В последно време го диря по-малко, тъй като в този момент той е в испанския „ Алавес “ и би трябвало нон стоп да работи.
– „ Ливорно “ и „ Тернана “ са вашите някогашни тимове като старши треньор. Мислите ли, че можете да постигнете същите триумфи, които имахте като футболист?
– Прекарах също две години и половина като помощник-треньор в Русия. Те бяха доста значими за мен. „ Ливорно “ и „ Тернана “ пристигнаха по-късно. Очаквам оттук насетне нещата да вървят единствено към по-добро. Казвам го с цялото ми почитание към „ Ливорно “ и „ Тернана “, тъй като те бяха значим стадий от моя живот и развиването ми. Надявам се да ходя напред и нагоре. Дано ми се получи.
– Нека да се върнем към времето, когато вие играехте и бяхте от най-хубавите бранители в света. Каква е тайната на италианските бранители?
– Да, преди години имахме в действителност най-хубавите бранители. Мисля, че това беше една цяла школа – Трапатони, Нерео Роко и други от този диаметър. Една ера, в която бранителите работеха доста върху това да пазят избран нападател. В днешни дни футболът се промени доста, само че в действителност е безспорен факт нашето предимство в отбраната по това време. Пазим го като традиция, само че в днешни дни ние, италианците, желаеме най-много да практикуваме съвременен футбол.
– Започнахте като състезател в „ Дженоа “, само че едвам 20-годишен ви изиска „ Милан “. Какво значи за едно младо момче да получи оферта от подобен прочут клуб?
– Ще прибавя единствено към всичко това, че „ Милан “ по това време беше най-хубавият тим в света. Изпитах голямо задоволство и получих авторитет, който действително ми даде подготовката и професионализма за цялата моя кариера по-късно.
– Паоло Малдини, Алесандро Костакурта, Франко Барези и Мауро Тасоти. Как се преборихте за титулярно място измежду тези величия?
– Феноменални! Преборих се с доста работа, доста битка и с персонални качества. Разбира се и благодарение на всички тези играчи, които изброихте. Думата си споделиха също моят темперамент и непримиримост.
– Играхте в един мач, значим и за цяла България. „ Милан “ победи „ Барселона “ на Йохан Кройф и Христо Стоичков на финала на Шампионската лига в Атина. Какво ще ни разкажете за този мач?
– Освен това тогава пазех персонално Христо. За мен – младок тогава, беше сложна задача да вардя един от най-хубавите футболисти в света по това време. Христо тогава беше един в действителност необикновен състезател. По през целия ден в медиите гърмяха заглавия: „ Младият Панучи против Стоичков “… И отново – „ Младият Панучи против Стоичков “… Но в този дуел всичките играчи от нашия тим направихме един съвършен, един супермач. „ Барса “ несъмнено не игра добре. „ Милан “ превъзхождаше във всичко. За мен да играя толкоз добре против Стоичков бе нещо в действителност значимо. Все отново Христо е притежател на „ Златната топка “ и един от най-хубавите в директните дуели по това време. Този конфликт с него ми донесе едно в действителност огромно персонално задоволство.
– Какво е Стоичков да ви е противник? Случвало ви се е и в Италия, и в Испания.
– Винаги знаех, че ме чака сложна вечер. Когато на терена имаш против себе си състезател като Стоичков, може да се случи безусловно всичко. Христо имаше невероятни качества. Спомням си добре борбите ни. Винаги бяха сложни мачове.
– А помните ли ваши мачове против български тимове?
– В момента не се сещам за други. Но … има ли значение, щом ми пращахте постоянно най-трудния за бранене – Христо. (смее се)
– А има ли други български футболисти, които харесвате, с изключение на него?
– Пенев, който играеше в „ Селта “. Голям нападател, доста мощен. И добър човек. Любо Пенев имам поради.
– Докато играехте в „ Рома “, в Италия се появи Валери Божинов. Знаете ли какво се случи с него?
– Когато бях в „ Парма “, също сме играли. Мисля, че имаше доста огромен гений. Много постоянно се контузваше и несъмнено имаше проблеми, само че беше огромен гений.
– Яд ли ви беше, че не ви извикаха на международното в Щатите през 1994 година?
– Да, ще призная, че ме беше гняв. Но по-лошо беше през 2006-а, когато станахме международни първенци. Тогава бях във форма и даже вкарах много голове, само че това е животът и това е футболът.
– Помните ли полуфинала България – Италия и къде го гледахте?
– Мисля, че бях толкоз ядосан, че дори и не го гледах. Надявах се, че ще ме вземат за международното, само че не би. Знам за събитията в този мач обаче. (смее се)
– Кариерата ви е обвързвана с Фабио Капело. Първо ви взе в „ Милан “, а след това и в „ Реал “. Какъв човек е той?
– Да, по този начин е. С него отидох отново и в „ Рома “. Мисля, че за Капело бях значим състезател. Винаги ме взимаше във всеки тим, където отидеше. Бил съм негов състезател толкоз доста години. Той е голям експерт. Сега продължава да работи в Китай. Много съм горделив, че съм бил един от най-важните играчи за него и съм признателен за всяка една година, прекарана дружно с него.
– Играл сте за двата най-успешни тима в света – „ Реал “ (Мадрид) и „ Милан “. Бихте ли ги сравнили?
– По времето, когато бях в „ Милан “, това беше най-силният тим в света. Печелеше, печелеше и… продължаваше да печели постоянно. Когато отидох в „ Реал “, клубът беше с доста авторитет в света, само че от много време не беше печелил нещо доста в Европа. По-точно – 32 години. И тогава триумфирахме в Шампионската лига. В оня „ Реал “ имаше голям, неутолим апетит за победи и трофеи. Създаде се план с главната задача да се завоюва Шампионската лига.
– Какво е възприятието да спечелиш Шампионската лига с „ Реал “, който няколко десетилетия не беше стигал до този мач?
– И на всичкото от горната страна против „ Ювентус “. Едно в действителност голямо професионално задоволство. След финала да вдигнеш трофея и да го занесеш в Мадрид, където по улиците да те посрещне море от 4 милиона души! Това беше нещо в действителност мощно разтърсващо.
– Кой от двата финала беше по-труден за вас? Срещу „ Барселона “ или против „ Ювентус “?
– Всички финали са сложни. Изправихме се против „ Барса “, известна тогава като „ дрийм тийм “. Но нашият „ Милан “ съкруши с 4:0. Това е футболът. А пък против „ Ювентус “ беше доста тежко поради историята. След 32 години суша натискът и напрежението върху нас бяха големи. Така, че не мога да направя разлика. И двата финала бяха пъклен сложни.
– Треньор на „ Реал “ тогава беше Юп Хайнкенс. Сега „ Байерн “ го върна от пенсия да избавя тима. Вече сте негов сътрудник. Мислите ли, че ще успее?
– Той познава най-добре ситуацията там и знае доста добре какво е „ Байерн “. Хайнкес е огромна фигура, голям човек! В такива сложни моменти той знае най-добре по какъв начин да държи юздите в съблекалнята. Няма различен все още, който да познава толкоз добре „ Байерн “ от вътрешната страна.
– Работил сте с Ариго Саки, Юп Хайнкенс, Фабио Капело, Гуус Хидинк… Кой от тези треньори най-вече ви повлия и кой най-вече ви харесва?
– Всички са ми давали по нещо. От всички тях съм се учил. Много неща ми демонстрираха. И ето, през днешния ден като селекционер на националния тим на Албания, не преставам да ползвам наученото от тях. Но не не помня и моите лични хрумвания.
– Как виждате задачата на относително младите треньори Моуриньо, Гуардиола, Конте…?
-Моуриньо не е към този момент толкоз млад. (смее се). Гуардиола – да. Това са точните образци, които би трябвало да следим, с цел да си слагаме цели в нашата треньорска работа.
– След „ Реал “ се завърнахте в Италия с екипа на „ Интер “. Имахте ли проблеми с тифозите на „ Милан “?
– Имаше нещо такова, тъй като те ме виждаха, като един от значимите играчи в историята на „ Милан “. Беше ми мъчно, само че се пробвах да ги схвана.
– Опитахте и в „ Челси “. Защо не ви се получи в британския футбол?
– Много добре се усещах в Лондон. Бях доста благополучен и удовлетворен. Но там бях преотстъпен и в края на януари отидох в „ Монако “. Английският футбол доста ми харесваше, само че … за малко.
– Легенда сте на „ Рома “ с 311 мача. Знаете ли, че имате най-вече голове от всичките бранители на клуба?
– Това е нещо доста мощно в професионалната ми кариера, с което в действителност доста се гордея. Защитникът с най-вече вкарани голове в историята на „ Рома “! Винаги съм се опитвал да бъда сериозен и експерт. И от време на време… да въвеждам голове.
– Няма по какъв начин да не помните мача Италия – България на европейското през 2004 година. Смятате ли, че след дуела Швеция – Дания и това планувано 2:2 можем за приказваме въобще за феърплей във футбола?
– Не знам, само че мисля, че през днешния ден нещата се трансформират към положително. За европейското през 2020-а и за международните финали към този момент се образува класация и това ще помогне всички да играят до дъно във всеки мач.
– Смятате ли се за целунат от ориста? Знаем, че през 1996 година е трябвало да се качите на аероплан от Ню Йорк за Париж, който е аварирал.
– Наистина сложен миг. Получих огромен подарък от Господ. Мисля за това всеки ден. Заради изгубен куфар не се качих на оня аероплан, който експлодира след половин час във въздуха. Беше в действителност пъклен тежко.
– Смятате ли че са естествени сумите, които се заплащат за звездите в днешни дни?
– Футболът се трансформира в бизнес. Един бизнес без никакъв надзор. Това е.
– Сеньор Панучи, международните квалификации за вас приключиха с мач против Италия. Какво беше за вас като италианец да водите Албания против родината си?
– Най-важен е моят тим. Разбира се, няма да укривам, че беше огромна страст да играя против Италия – моята татковина. Това е постоянно особено. Направихме един добър мач. Отборът ни се движеше доста добре по терена. Показахме значително позитивни неща, само че най-после победител беше Италия. Загубихме с 0:1.
– Доволен ли сте от работата в албанския народен тим? Харесва ли ви?
– Много благополучен и удовлетворен съм тук в Албания, тъй като експертите във футболната федерация са извънредно съществени. Разполагаме с добра основа като подготовка за офанзива на Евро 2020. И в действителност пред нас в този момент е едно огромно предизвикателство – да работим интензивно за тази акция.
– Имахте неприятен шанс да се паднете с Испания и Италия в една група. Кога ще бъде идващото класиране на Албания за огромен конгрес?
– Когато си дружно с Испания и Италия в една група, а се класира единствено един отбор… Да, за Албания беше доста мъчно. Гледаме в бъдещето и сме сигурни, че ще имаме повече шансове за класиране на европейското. Дано да имаме шанс при жребия. Но каквото и да се случи, ще създадем всичко по силите ни да стигнем до еврофиналите.
– Вече са ясни съвсем всички тимове, които се класират за международното състезание. Кой е вашият любимец?
– Световните шампионати са постоянно доста сложни и оспорвани. Но аз мисля, че най-големи шансове имат Германия, Испания и естествено Бразилия. Казвам естествено, тъй като бразилците постоянно са измежду любимците, без значение от формата на тима им.
– Италия постоянно е имала мощно въздействие върху Албания поради близостта на двете страни. Така ли е и във футбола?
– Да, по този начин е. Последният дуел от акцията за мондиала бе доста значим за всички в Албания. Стадионът беше цялостен. Италия е страна, която се цени доста в Албания. И мисля, че всички почитатели се любуваха на една празнична нощ. Разбира се, щеше да е още по-хубаво и паметно за нас, в случай че не бяхме изгубили.
– Какъв съвет ви даде вашият предходник Джани си Биази, когато поехте поста?
– Даде ми доста препоръки, тъй като Джани е добър мой другар. Говори ми за Албания, за играчите и за техните качества. Разговарях с него преди два дни и мога да кажа – поддържаме непрекъснат контакт. В последно време го диря по-малко, тъй като в този момент той е в испанския „ Алавес “ и би трябвало нон стоп да работи.
– „ Ливорно “ и „ Тернана “ са вашите някогашни тимове като старши треньор. Мислите ли, че можете да постигнете същите триумфи, които имахте като футболист?
– Прекарах също две години и половина като помощник-треньор в Русия. Те бяха доста значими за мен. „ Ливорно “ и „ Тернана “ пристигнаха по-късно. Очаквам оттук насетне нещата да вървят единствено към по-добро. Казвам го с цялото ми почитание към „ Ливорно “ и „ Тернана “, тъй като те бяха значим стадий от моя живот и развиването ми. Надявам се да ходя напред и нагоре. Дано ми се получи.
– Нека да се върнем към времето, когато вие играехте и бяхте от най-хубавите бранители в света. Каква е тайната на италианските бранители?
– Да, преди години имахме в действителност най-хубавите бранители. Мисля, че това беше една цяла школа – Трапатони, Нерео Роко и други от този диаметър. Една ера, в която бранителите работеха доста върху това да пазят избран нападател. В днешни дни футболът се промени доста, само че в действителност е безспорен факт нашето предимство в отбраната по това време. Пазим го като традиция, само че в днешни дни ние, италианците, желаеме най-много да практикуваме съвременен футбол.
– Започнахте като състезател в „ Дженоа “, само че едвам 20-годишен ви изиска „ Милан “. Какво значи за едно младо момче да получи оферта от подобен прочут клуб?
– Ще прибавя единствено към всичко това, че „ Милан “ по това време беше най-хубавият тим в света. Изпитах голямо задоволство и получих авторитет, който действително ми даде подготовката и професионализма за цялата моя кариера по-късно.
– Паоло Малдини, Алесандро Костакурта, Франко Барези и Мауро Тасоти. Как се преборихте за титулярно място измежду тези величия?
– Феноменални! Преборих се с доста работа, доста битка и с персонални качества. Разбира се и благодарение на всички тези играчи, които изброихте. Думата си споделиха също моят темперамент и непримиримост.
– Играхте в един мач, значим и за цяла България. „ Милан “ победи „ Барселона “ на Йохан Кройф и Христо Стоичков на финала на Шампионската лига в Атина. Какво ще ни разкажете за този мач?
– Освен това тогава пазех персонално Христо. За мен – младок тогава, беше сложна задача да вардя един от най-хубавите футболисти в света по това време. Христо тогава беше един в действителност необикновен състезател. По през целия ден в медиите гърмяха заглавия: „ Младият Панучи против Стоичков “… И отново – „ Младият Панучи против Стоичков “… Но в този дуел всичките играчи от нашия тим направихме един съвършен, един супермач. „ Барса “ несъмнено не игра добре. „ Милан “ превъзхождаше във всичко. За мен да играя толкоз добре против Стоичков бе нещо в действителност значимо. Все отново Христо е притежател на „ Златната топка “ и един от най-хубавите в директните дуели по това време. Този конфликт с него ми донесе едно в действителност огромно персонално задоволство.
– Какво е Стоичков да ви е противник? Случвало ви се е и в Италия, и в Испания.
– Винаги знаех, че ме чака сложна вечер. Когато на терена имаш против себе си състезател като Стоичков, може да се случи безусловно всичко. Христо имаше невероятни качества. Спомням си добре борбите ни. Винаги бяха сложни мачове.
– А помните ли ваши мачове против български тимове?
– В момента не се сещам за други. Но … има ли значение, щом ми пращахте постоянно най-трудния за бранене – Христо. (смее се)
– А има ли други български футболисти, които харесвате, с изключение на него?
– Пенев, който играеше в „ Селта “. Голям нападател, доста мощен. И добър човек. Любо Пенев имам поради.
– Докато играехте в „ Рома “, в Италия се появи Валери Божинов. Знаете ли какво се случи с него?
– Когато бях в „ Парма “, също сме играли. Мисля, че имаше доста огромен гений. Много постоянно се контузваше и несъмнено имаше проблеми, само че беше огромен гений.
– Яд ли ви беше, че не ви извикаха на международното в Щатите през 1994 година?
– Да, ще призная, че ме беше гняв. Но по-лошо беше през 2006-а, когато станахме международни първенци. Тогава бях във форма и даже вкарах много голове, само че това е животът и това е футболът.
– Помните ли полуфинала България – Италия и къде го гледахте?
– Мисля, че бях толкоз ядосан, че дори и не го гледах. Надявах се, че ще ме вземат за международното, само че не би. Знам за събитията в този мач обаче. (смее се)
– Кариерата ви е обвързвана с Фабио Капело. Първо ви взе в „ Милан “, а след това и в „ Реал “. Какъв човек е той?
– Да, по този начин е. С него отидох отново и в „ Рома “. Мисля, че за Капело бях значим състезател. Винаги ме взимаше във всеки тим, където отидеше. Бил съм негов състезател толкоз доста години. Той е голям експерт. Сега продължава да работи в Китай. Много съм горделив, че съм бил един от най-важните играчи за него и съм признателен за всяка една година, прекарана дружно с него.
– Играл сте за двата най-успешни тима в света – „ Реал “ (Мадрид) и „ Милан “. Бихте ли ги сравнили?
– По времето, когато бях в „ Милан “, това беше най-силният тим в света. Печелеше, печелеше и… продължаваше да печели постоянно. Когато отидох в „ Реал “, клубът беше с доста авторитет в света, само че от много време не беше печелил нещо доста в Европа. По-точно – 32 години. И тогава триумфирахме в Шампионската лига. В оня „ Реал “ имаше голям, неутолим апетит за победи и трофеи. Създаде се план с главната задача да се завоюва Шампионската лига.
– Какво е възприятието да спечелиш Шампионската лига с „ Реал “, който няколко десетилетия не беше стигал до този мач?
– И на всичкото от горната страна против „ Ювентус “. Едно в действителност голямо професионално задоволство. След финала да вдигнеш трофея и да го занесеш в Мадрид, където по улиците да те посрещне море от 4 милиона души! Това беше нещо в действителност мощно разтърсващо.
– Кой от двата финала беше по-труден за вас? Срещу „ Барселона “ или против „ Ювентус “?
– Всички финали са сложни. Изправихме се против „ Барса “, известна тогава като „ дрийм тийм “. Но нашият „ Милан “ съкруши с 4:0. Това е футболът. А пък против „ Ювентус “ беше доста тежко поради историята. След 32 години суша натискът и напрежението върху нас бяха големи. Така, че не мога да направя разлика. И двата финала бяха пъклен сложни.
– Треньор на „ Реал “ тогава беше Юп Хайнкенс. Сега „ Байерн “ го върна от пенсия да избавя тима. Вече сте негов сътрудник. Мислите ли, че ще успее?
– Той познава най-добре ситуацията там и знае доста добре какво е „ Байерн “. Хайнкес е огромна фигура, голям човек! В такива сложни моменти той знае най-добре по какъв начин да държи юздите в съблекалнята. Няма различен все още, който да познава толкоз добре „ Байерн “ от вътрешната страна.
– Работил сте с Ариго Саки, Юп Хайнкенс, Фабио Капело, Гуус Хидинк… Кой от тези треньори най-вече ви повлия и кой най-вече ви харесва?
– Всички са ми давали по нещо. От всички тях съм се учил. Много неща ми демонстрираха. И ето, през днешния ден като селекционер на националния тим на Албания, не преставам да ползвам наученото от тях. Но не не помня и моите лични хрумвания.
– Как виждате задачата на относително младите треньори Моуриньо, Гуардиола, Конте…?
-Моуриньо не е към този момент толкоз млад. (смее се). Гуардиола – да. Това са точните образци, които би трябвало да следим, с цел да си слагаме цели в нашата треньорска работа.
– След „ Реал “ се завърнахте в Италия с екипа на „ Интер “. Имахте ли проблеми с тифозите на „ Милан “?
– Имаше нещо такова, тъй като те ме виждаха, като един от значимите играчи в историята на „ Милан “. Беше ми мъчно, само че се пробвах да ги схвана.
– Опитахте и в „ Челси “. Защо не ви се получи в британския футбол?
– Много добре се усещах в Лондон. Бях доста благополучен и удовлетворен. Но там бях преотстъпен и в края на януари отидох в „ Монако “. Английският футбол доста ми харесваше, само че … за малко.
– Легенда сте на „ Рома “ с 311 мача. Знаете ли, че имате най-вече голове от всичките бранители на клуба?
– Това е нещо доста мощно в професионалната ми кариера, с което в действителност доста се гордея. Защитникът с най-вече вкарани голове в историята на „ Рома “! Винаги съм се опитвал да бъда сериозен и експерт. И от време на време… да въвеждам голове.
– Няма по какъв начин да не помните мача Италия – България на европейското през 2004 година. Смятате ли, че след дуела Швеция – Дания и това планувано 2:2 можем за приказваме въобще за феърплей във футбола?
– Не знам, само че мисля, че през днешния ден нещата се трансформират към положително. За европейското през 2020-а и за международните финали към този момент се образува класация и това ще помогне всички да играят до дъно във всеки мач.
– Смятате ли се за целунат от ориста? Знаем, че през 1996 година е трябвало да се качите на аероплан от Ню Йорк за Париж, който е аварирал.
– Наистина сложен миг. Получих огромен подарък от Господ. Мисля за това всеки ден. Заради изгубен куфар не се качих на оня аероплан, който експлодира след половин час във въздуха. Беше в действителност пъклен тежко.
– Смятате ли че са естествени сумите, които се заплащат за звездите в днешни дни?
– Футболът се трансформира в бизнес. Един бизнес без никакъв надзор. Това е.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ