Кристиян Мирославов е един от играчите в отбора, чиято кариера

Кристиян Мирославов е един от играчите в тима, чиято кариера е напълно обвързвана с Нефтохимик. Роден е на 05.03.1999 година, в Айтос, където, в школата на локалния Вихър, на 10 години, стартира пътят му на футболист. Той става част от " зелената " академия през 2014 година. През 2016 година, когато е на 17 година, представянето му в Елитната юношеска група U19 на Нефтохимик впечатлява тогавашния старши-треньор на първия тим Христо Янев. Така младият нападател стартира да се приготвя напълно с мъжкия тим, който по това време се състезава в Първа лига.

Крис, ти си измежду най-младите играчи в тима. В същото време си от на-дълго време - това е четвъртият ти сезон в Нефтохимик, без спиране. Какво научи през това време?

- Нaучих, че нещата не са толкоз лесни колкото наподобяват. Че за един футболист не е задоволителен единствено геният, а би трябвало доста работа. За тези четири години в мъжкия тим на Нефтохимик израснах, станах по-отговорен към всичко, тъй като разбрах, че човек получава късмет единствено когато го заслужи с отговорно отношение.

Кой ти оказа помощ най-вече и с какво?

- Човекът, който най-вече ми оказва помощ, през целия ми живот, това е татко ми. На него дължа всичко и съм му доста признателен. Във футбола индивидът, който има най-голяма заслуга за израстването ми, е Николай Кръстев. С него работя от доста дребен и с помощта на него съм научил доста неща. Той е треньор от високо равнище, има желязно самообладание и доста млади футболисти, като мен, са спечелили от работата си с него. Но с изключение на тях двамата, има доста други хора, които са ми помогнали - и ръководители, и треньори, не мога да изброя всички, само че всеки ми е дал по нещо. И тук е мястото да кажа на всеки един от тях - " огромно благодаря " и да им се извиня в случай че съм ги обидил с нещо.

Защитник от Жалгирис стартира тренировки с Нефтохимик

Венелин Филипов е без тим

Започна да се подготвяш с мъжете на 17 години. Трудно ли ти беше да се впишеш в тим от елитни футболисти? Помагаха ли ти?

- Трудно не бих споделил, само че определeно усетих голямата разлика сред юношеския и мъжкия футбол. Всички в тима бяха позитивно настроени към мен, помагаха ми и акомодацията ми беше лесна.

Записа няколко мача в Първа лига. Какво си спомняш оттогава? Беше ли доста обезпокоен когато излезе за първи път на сцената на професионалния футбол?

- Да, по-скоро бях доста разчувствуван, не тъкмо обезпокоен, само че след това като гледах запис на мача, видях, че вълнението ми доста е личало. Първият ми мач беше посещение на Дунав /Русе/. Тогава, за жалост, паднахме, само че за мен беше мощен миг, който няма да не помни. Радвам се, че дебютът ми беше в елита, със зелената фланелка.

От твоите първи стъпки в мъжкия футбол до през днешния ден, тимът мина през доста стадии и през три дивизии. Как приемаше ти тези промени и по какъв начин това повлия на твоето израстване като футболист?

- На мен ми подейства единствено позитивно. Натрупах опит. Първо имах шанс да запиша мачове в Първа лига. След това тимът изпадна във Втора лига и бяхме единствено млади момчета. Така получих късмет да играя непрекъснато, против тимове от професионалния футбол и да пораствам. В Трета лига към този момент бяхме по-добре образуван тим, шампионата беше мощно, конкуренцията беше огромна и опитът, който получих също беше доста значим. Спечелихме промоция за Втора лига и в този момент се борим за задачите си.

Емануил Манев: Сърцето ми е в Нефтохимик, тук съм на мястото си

Халфът се завърна в клуба след престой в Царско село

Какви са желанията ти за бъдещето? До къде стигат фантазиите ти?

- На първо място желая да се потвърдя в Нефтохимик. Да си върна заслугите към тима, който ме е построил и да му оказа помощ аз със играта си. Мечтая да видя Нефтохимик на върха и в случай че тогава съм част от тима ще съм най-щастлив.

Какво е най-важното за един млад футболист?

- Най-важното за един млад футболист е да дава максимума от себе си в тренировките, да попива от опита на по-възрастните, да слуша треньорите. Важно е и получава късмет да играе, с цел да може да натрупа опит.

Как минава един твой ден? Какво обичаш да правиш в свободното си време?

- Обичам да виждам мачове, да се разхождам или да играя тенис. Виждам се с другари, със съотборници. Понякога разпущам и с плейстейшъна, само че виждам да е доста рядко.

Както казахме доскоро, мина през доста стадии с Нефтохимик. А на какъв стадий е тимът в този момент, съгласно теб?

- Сега тимът си следва задачите и последователно ги реализира. Всеки ден надграждаме, ставаме все по-сплотени като екип. Първият полусезон тимът потвърди, че е много мощен и може да се опълчи на всеки един тим в групата.

Диян Петков: Пожелавам триумф и на тримата футболисти, с които се разделяме

" Емануил Манев ще вдигне равнището на тима "

Какви са упованията ти за втория полусезон? Как ще се развият събитията, съгласно теб?

- Очаквам повече победи. Особено на открито. Вторият полусезон при всички случаи, ще е по-добър от позиция на семействата, тъй като ще сме си на нашия стадион. Мисля, че най-после ще сме на по-добра позиция в класирането от в този момент.

Утре ви следва първата контрола за тази година - против Черноморец (Балчик). С какво въодушевление отивате в Обзор?

- Настроението ни е прелестно. Тренировъчният развой върви по проект. С неспокойствие чакаме първия мач. Надяваме се да мине добре, да бъде потребна контрола.

Какво би поискал за тима и за последователите му?

- Както споделих към този момент, фантазията ми за Нефтохимик е да е на върха. Пожелавам това на тима, постоянно да е №1, да има личен стадион и да плаши най-хубавите тимове в страната, както е било преди. Това е благопожелание и за почитателите, да се радват на доста хубави игри и победи.

Футболистите на Нефтохимик се готвят за първата си контролна среща

Вече са конкретизирани детайлностите и към другарската среща с първенеца от Трета лига Созопол