Малинов: При Пенев дисциплината е на по-високо ниво
Кристиян Малинов даде изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той е следващият кадър за националния тим, който е тръгнал към огромния футбол от Благоевград. Сърцат състезател, който към този момент трети сезон е фактор в титулярния състав на ЦСКА. „ Червените “ несъмнено са трамплин за кариера в чужбина и разумно към него към този момент има интерес. Германските Щутгарт и Шалке към този момент единствено наблюдават изявите на 25-годишния български биткаджия, само че съгласно доста анализатори прехвърлянето е единствено въпрос на време. За ЦСКА той е индивидът, който дава сигурност и посреща първи всяка офанзива. Подвластен на ентусиазма си обаче постоянно получава наказателни картони и това е съставният елемент, върху който най-вече би трябвало да работи.
- Здравей, Кристияне! Очакваше ли при започване на април ЦСКА да се бори за шампионски дубъл при превъзходството на Лудогорец в последните години?
- Винаги чакаме да се борим за купа и купа. Вече зависи по какъв начин тръгваме и какви са резултатите, само че като почваме първичната ни мисъл е да се борим и на двата фронта.
- Знаеш ли по кое време е последният дубъл на ЦСКА?
- Честно да ви кажа не знам.
- През 1997 година
- Много надалеч.
- Вече завършваш трета година на „ Българска войска “ – какво е да се играе за ЦСКА?
- Сладко и мъчно. Като цяло доста е напрежението. Когато побеждаваш има сладко напрежение, а когато резултатите не са приемливи, отново има напрежение. Но възприятието е неповторимо поради публиката, самия клуб, историята, футболистите, които са играли тук. При самата мисъл, че играеш за подобен клуб с такива футболисти и аудитория, знаеш, че би трябвало да дадеш 100% от себе си.
- Кое би споделил, че е елементарно и кое най-трудно?
- Лесно е, когато се побеждава и играта върви, несъмнено. Трудно е, когато резултатите не са приемливи. Почват рецензии и неодобрение от страна на почитателите, което е обикновено. Все отново сме в подобен тим, в който наложително трябват единствено победи.
- Всеки тим губи, надлежно и ЦСКА. Като се прибереш у дома след загуба, какво си мислиш?
- Гледам доста да не го мисля. Прибирам се у дома при фамилията ми и те отвличат вниманието от всичко към футбола. Ние сме заети от понеделник до петък, колкото и тривиално да звучи. Хората си мислят, че идваме, упражняваме два часа и си тръгваме, което не е по този начин. Целият ден ни е ангажиран с мисъл за тренировката, с професионално отношение. След мач виждам да оставя време за фамилията си. Един-два дни те отвличат от цялото напрежение.
- Самокритичен ли си? Гледаш ли мачовете, откакто към този момент са свършили?
- Да, същата вечер след мача го виждам и проучвам. След това към този момент не помня за това.
- Като дребен от кой тим беше?
- Не бях от ЦСКА като дребен. Израснал съм в област Петрич, от едно малко село съм – Кавракирово. Нормално - като дребен упражнявах в Беласица и симпатизирах на локалния тим. След това по стълбичката стигнах до Ловеч.
- Какво е толкоз специфичното във вашата южняшка кръв? Защо толкоз доста от най-големите футболисти на България са тръгнали от вашия край?
- Предполагам, че характерът и себераздаването са съществена линия на хората от Югозапада. Борбеността също.
- Вече сподели, че си почнал в Беласица. После беше в Пирин при Ивайло Андонов, един от нашите герои от американското лято от 1994 година Кой ти е обичаният футболист от вашия край?
- Може би всички чакат да кажа Бербатов, само че за мен е Иван Цветков. Футболист, на който в действителност се удивлявам за уменията му.
- Да не се обидят някои от по-старите като Андонов, Петър Михтарски или даже твоят шеф Стойчо Стоилов?
- Тях не съм ги гледал. Не съм имал удоволствието да ги следя.
- Винаги ли си играл като отбранителен халф?
- Не. Първоначално почнах като десен бек, тъй като растежът ми беше по-нисък от този на останалите. След това минах като дясно крило. В Пирин при Ивайло Андонов станах халф и от този момент до ден-днешен играя на тази позиция.
- Нормално е на твоя пост футболистите да получават доста картони, само че при теб не са ли прекалено много?
- Мисля, че тази година не са. Миналата бяха в действителност.
- Не се ли притесняваш, че поради експанзията ти може да те нарочат за недодялан футболист?
- Това изобщо не ме интересува. Който както желае да го интерпретира.
- На какво се дължи тази твоя безкомпромисност на терена? Къде си я научил?
- Никъде не съм я учил. Явно е заложено генетично вътре в мен. Има и други хора от Югозапада, които играят по същия метод. Просто горим в играта.
- Кой е идолът ти на твоя пост? Едно време Клод Макелеле беше футболист със същите габарити, със същия метод на игра, също получаваше доста картони…
- Следял съм Макелеле, тъй като съм почитател на един от тимовете, в които е играл – Челси. Но по-скоро симпатизирах на един футболист, който е доста невъздържан и играеше в Милан – Дженаро Гатузо.
- Имаш няколко доста прочувствени моменти в кариерата. Нека стартираме с първия – твоето изригване след успеха над Рига с дузпи. Какво се случи тогава?
- Турнирен конфликт и цялостен мач имаше провокации от тяхна страна по отношение на наши футболисти, съответно от техния капитан. Удряне, боричкане при статични положения. След мача просто си изпуснах нервите и отидох да се израдвам пред него. Случи се по този начин, че той потегли, а след него още двама-трима от техния тим. От моя отбор също потеглиха момчета да ме защитят. Така се получи доста неприятно нещо.
- Кариерата е пред теб – ще повториш ли това нещо?
- Не. Сега мисля по по-различен метод. Мисля, че съм по-улегнал. Не мисля да го дублирам повече.
- Как гледа мачовете на ЦСКА с Адмира Вакер, когато „ алените “ се показаха толкоз мощно, а ти не бе на терена, поради този случай?
- Много прочувствено и доста мъчно. Много желаех да оказа помощ на съотборниците си и да бъда на терена пред нашата аудитория, когато стадионът беше цялостен. Беше необикновено, аз също виках и скачах от ложите. Много съжалявах, че не бях на игрището.
- Другият подобен случай е с Антон Недялков на мач с Лудогорец, когато надали не бяхте подготвени да се сбиете, а и двамата сте почнали в школата на Литекс. Всичко сред вас завърши ли с този миг?
- Абсолютно. След мача всичко е завършило. Видяхме се, поздравихме се и няма никакъв проблем. Познаваме се с него от 10 години.
- Какви са ви връзките сега?
- Не сме супер другари, само че имаме безусловно естествени връзки.
- Как смяташ – вярно ли постъпват почитателите на ЦСКА, че са толкоз крайни срещу Недялков, който въпреки всичко малко или доста игра добре за „ армейците “ и надлежно направи доста сериозен трансфер?
- Точно това споделям, че това е доста внимателен въпрос. Ние първо сме експерти. В България малко сме на крайности. В Европа, по-глобално като погледнем на нещата, има футболисти, които вършат прехвърляния от Барселона в Реал (Мадрид) или от Интер в Милан. И това не е никакъв проблем. В България са малко по-различни нещата. Малко сме по-крайни по отношение на тези работи. Аз не го осъждам. След прехвърлянето му в Лудогорец му писах и му звъннах. Поздравих го и му пожелах триумф. Казах, че нямам нищо неприятно към него. Ние сме експерти и където можеш да си изкарваш прехраната, там го правиш. Замислих се над този въпрос, само че в случай че не те желаят на едно място, обикновено е да търсиш реализация на друго.
- В ЦСКА сте доста българи и доста чужденци, почти има паритет в титулярния състав. Какви са връзките сред българите и легионерите?
- Колегиални, всичко е в границите на естественото. Не сме другари непрекъснато да вървим по кафета или заведения за хранене, само че не е и нужно. Има въодушевление, смешки и закачки на терена и в съблекалнята. Поддържа се една естествена и позитивна конюнктура.
- На какъв език си говорите, тъй като има доста националности?
- На доста езици. Малко български, малко испански, британски повече се приказва. От три години съм тук и понаучих много езици.
- С кой се справяш най-добре?
- С британския, тъй като е най-говорим в нашата съблекалня. Мога да споделям и на испански, не свободно, само че обикновено.
- Кой ти е най-хубавият другар в тима?
- Може би Витаутас Чернаускас.
- А с него на съветски ли си говорите?
- Не, той знае съвършено български.
- А от чужденците, отвън Чернаускас, с кого си приказваш?
- С всички си споделям. Али Соу е доста готин, Джеферсон, Енрике… С всички си имаме закачки и смешки. Имаме си приказка.
- Работихте и с български, и с задгранични треньори – каква е разликата сред тях? С кого е по-лесно?
- Може би с българин, което отново е релативно казано. Поради повода, че българите имаме малко по-различен нрав от европейското мислене. Например при Ел Маестро беше малко културен потрес като пристигна тук. Бихме Славия с 2:1 на „ Армията “ в последната минута, той падна на терена и стартира да се радва. Той е подобен човек, че показва страстите си доста бурно. Влезе в съблекалнята и всички бяхме навели главите. Каза: „ Какво става? Защо не се радвате? Бихме в последната минута! Уникално! Невероятна страст! “ А ние всички бяхме оклюмали, тъй като не играхме както би трябвало в този мач. Може би това е разликата сред българите и задграничните треньори.
- Младият Валентин Антов стана неизменима част от тима, Турицов също стартира да се постанова. Какво мислиш за тези момчета?
- Добри момчета, слушат какво се приказва, попиват, всеки ден упражняват 100%. Раздават се, а и на мачовете също играят доста добре, което към този момент идва от техния темперамент – да покажат всичко, което могат на терена. С Турицов не съм бил толкоз доста на тренировки и на мачове. Но мисля, че Вальо след известно време ще демонстрира доста повече на формалните мачове.
- Коя е неговата позиция? По принцип беше централен бранител, по-късно отиде на твоя пост като отбранителен халф, само че къде е най-силен?
- Не знам, не мога да кажа. Преди мислех, че е доста мощен в отбранителен проект като бранител. Сега виждам, че играе с топката, има техника, има футболна просветеност. И на двете позиции се оправя съвършено.
- Каква е разликата сред треньорите на ЦСКА в сегашния сезон – Нестор Ел Маестро и Любо Пенев?
- Може би дисциплината е разковничето в цялата обстановка. При господин Пенев е доста по-висока дисциплината, условията за поведение в съблекалнята, отвън нея и на подготовка са малко повече. Може би това е главното. Разбира се и двамата имат друг жанр на игра. При Ел Маестро се играе по-директен футбол, а при Любо Пенев с повече задържане на топката и по-атрактивно, което подхожда повече на почитателите.
- Да не излезе, че при Ел Маестро сте били недисциплинирани?
- Не, не става въпрос за това. При него също бяхме дисциплинирани. Просто знаете, че Любо Пенев е перфекционист. Всякакви елементи като забавяне с една минута или качване на тежестта със 100 грама…
- В интервютата си Ел Маестро признаваше, че е огромен ексцентрик. Кажи нещо, което беше доста ексцентрично при него, отвън обстановката с мача със Славия?
- Даваше огромни бонуси при гол от статични положения. С неговия жанр на игра разчиташе на пряк футбол и извънредно доста на статични положения. Стимулираше ни да вкарваме по този метод. Даваше съответната сума. Наистина е доста екстравагантен човек, като треньор е доста прочувствен. Харесвам го като човек и като треньор.
- По-дефанзивните играчи не се ли чувствахте подценени, тъй като по-малко ще вкарвате от такива статични положения?
- Такива като мен по-ниски, да. Не се включват на статични положения. Чувствахме се малко по-пренебрегнати. Знаехме, че няма късмет да вземем тези бонуси, само че се надявахме, че хората, които ги взимат може би ще почерпят веднъж тима. Но не се получи това нещо.
- Любо Пенев пък е прочут като огромен мотиватор. Как го прави?
- Самото му наличие в съблекалнята и на терена те стимулира задоволително.
- Дебютът ти в първия тим на даден отбор е бил през 2011 година Помниш ли при кой треньор?
- Може би тъкмо при Любо Пенев.
- Да. А какви са връзките ти с Пенев в чисто човешки проект, отвън тези сред футболист и треньор?
- Имаме естествени връзки – „ здравей – здрасти “, „ по какъв начин сте? “
- От този ден са минали осем години.
- Да, само че ние си поддържаме връзки. Не е имало някакви разногласия. В един миг той отново ми беше треньор в Литекс. Никога не съм имал неприятни връзки с него.
- На кой треньор дължиш най-вече в кариерата ти до момента?
- На Светльо Тодоров. Първоначално той повярва в мен и видя качествата, които сега развъртвам. Даде ми насоките в какво съм мощен и кое да усъвършенствам в играта си и като експерт във всички области на живота.
- Кирил Десподов сигурно е ентусиазъм за всеки млад български футболист с неговия трансфер. Ти мечтаеш ли за прекосяване в задграничен тим?
- Искам да мина в задграничен тим, само че за момента съм извънредно съсредоточен в ЦСКА. Да свърши сезонът и по-късно ще мислим и ще обсъждаме. Ако има някакви разновидности, съм подготвен да ги изслушам. Ако не – не преставам да се боря тук.
- Десподов говореше, че Серия А му е обичаното състезание и отиде в Италия. Сега се приказва за интерес към теб от Шалке, Щутгарт – харесва ли ти Бундеслигата?
- Харесва ми Бундеслигата, Италия, Англия, Франция. Гледам шампионатите по малкия екран. Допадат ми, само че до каква степен са правилни тези клюки, не мога да настоявам. До мен не е достигала никаква такава информация.
- Достатъчни ли са три години в ЦСКА или можеш още да изкараш?
- Мисля, че са задоволителни. Свършвам третата година. Но зависи от интерес, дали някой те е харесал и желае да те притегли. За мен не е никакъв проблем да остана тук и да се боря, както съм го правил до момента.
- Кой ти е най-силният мач в кариерата до момента?
- Много сложен въпрос. Сигурно се чака да кажа някой мач, в който сме били Левски или Лудогорец. Но не мога да преценява кой е най-силният ми мач. Може би този с Лудогорец за купата предходната година, когато ги бихме в продължението с 2:1.
- Не си от халфовете, които вкарват доста голове – нямаш ли афинитет към попаденията?
- Излиза, че нямам афинитет към гола. Към офанзивата имам някакъв афинитет, само че към гола очевидно нямам.
- Кое ти е обичаното дерби – ЦСКА – Левски или ЦСКА – Лудогорец?
- ЦСКА – Левски, несъмнено.
- Защо след мощната серия, която имаше против Левски, ЦСКА загуби два мача с автоголове без по никакъв метод да бъде надигран?
- Не знам. Не мога да отговоря на този въпрос. В дербитата и двата тима са на 100 %. Всичко е битка по терена. Просто шанс. Особено първият автогол беше извънреден шанс – удар в гредата, удари се в Черниаускас и влезе. При втория може би имаше липса на централизация в този миг от страна на Стивън.
- В историята доста футболисти на Левски и ЦСКА са били другари. Има ли състезател на „ сините “, с който поддържаш положителни връзки?
- Разбира се, че има и не го укривам. С техния някогашен капитан Иван Горанов прекарахме година и половина в Ловеч. Станахме доста близки и до ден-днешен си поддържаме връзка. Със Станислав Костов също.
- Какво си говорите след мач?
- Има някакви закачки, само че не си приказваме толкоз доста за дербитата и какво е станало.
- Вярваше ли, че в границите на три дни ЦСКА няма да допусне гол в Разград?
- Да, вярвахме. При Любо Пенев вярата в нашите сили е повече, в сравнение с беше преди. Той вдъхва самонадеяност и самочувствие в нас. Идва от него и ни го предава, а за момента съумяваме да го катализираме на терена.
- Любо Пенев беше популярен голмайстор – демонстрира ли ви от време на време по какъв начин той вкарва голове? Все отново продължава да е доста добър на дребни вратички…
- Досега не. Само дава насоки. За момента не се е присъединил при нас.
- Вече си национал на България – какво е да пееш химна на Националния стадион?
- На Националния стадион още не съм го пял, не съм излизал измежду първите 11. Първият ми мач като титуляр беше в този момент с Косово. Беше незабравимо, минава за секунди, възприятието е неописуемо – цялостен стадион, химна, излизаш и играеш за България. Невероятно е!
- Роден си единствено три месеца преди най-великия миг на България във футбола – лудото американско лято през 1994 година Гледал ли си тези седем мача на България от този момент?
- Не, всичките не съм ги гледал. Преди време може би съм гледал един-два мача. Говоря за най-знаковите и паметни срещи с Германия и с Мексико.
- Преди 25 години взимахме изявленията от Стоичков, Балъков, Лечков, Любо Пенев… Сега ти си на ход, дружно с твоите съотборници в националния тим. Кога България ще се класира за огромно състезание?
- Много сме надалеч от футболистите, които са били едно време. Наистина огромни звезди! Много комплициран въпрос е по кое време ще се класираме. Когато покажем, че сме подготвени. Не мога да посоча дата и да давам празни обещания. За момента се представяме добре. Отборът върви във възходяща линия. Предстоящите мачове през лятото ще покажат дали сме подготвени или към момента не.
- Има вид да излезеш на един от най-великите игрища - „ Уембли “ като титуляр. Мислиш ли за този миг?
- Нека първо господин Хубчев ме повика, да се представям на равнище и да съм във форма. След това към този момент ще забележим.
- Такива мачове вършат прехвърляния на футболисти…
- Да, по този начин е. Ако се представиш добре.
- Здравей, Кристияне! Очакваше ли при започване на април ЦСКА да се бори за шампионски дубъл при превъзходството на Лудогорец в последните години?
- Винаги чакаме да се борим за купа и купа. Вече зависи по какъв начин тръгваме и какви са резултатите, само че като почваме първичната ни мисъл е да се борим и на двата фронта.
- Знаеш ли по кое време е последният дубъл на ЦСКА?
- Честно да ви кажа не знам.
- През 1997 година
- Много надалеч.
- Вече завършваш трета година на „ Българска войска “ – какво е да се играе за ЦСКА?
- Сладко и мъчно. Като цяло доста е напрежението. Когато побеждаваш има сладко напрежение, а когато резултатите не са приемливи, отново има напрежение. Но възприятието е неповторимо поради публиката, самия клуб, историята, футболистите, които са играли тук. При самата мисъл, че играеш за подобен клуб с такива футболисти и аудитория, знаеш, че би трябвало да дадеш 100% от себе си.
- Кое би споделил, че е елементарно и кое най-трудно?
- Лесно е, когато се побеждава и играта върви, несъмнено. Трудно е, когато резултатите не са приемливи. Почват рецензии и неодобрение от страна на почитателите, което е обикновено. Все отново сме в подобен тим, в който наложително трябват единствено победи.
- Всеки тим губи, надлежно и ЦСКА. Като се прибереш у дома след загуба, какво си мислиш?
- Гледам доста да не го мисля. Прибирам се у дома при фамилията ми и те отвличат вниманието от всичко към футбола. Ние сме заети от понеделник до петък, колкото и тривиално да звучи. Хората си мислят, че идваме, упражняваме два часа и си тръгваме, което не е по този начин. Целият ден ни е ангажиран с мисъл за тренировката, с професионално отношение. След мач виждам да оставя време за фамилията си. Един-два дни те отвличат от цялото напрежение.
- Самокритичен ли си? Гледаш ли мачовете, откакто към този момент са свършили?
- Да, същата вечер след мача го виждам и проучвам. След това към този момент не помня за това.
- Като дребен от кой тим беше?
- Не бях от ЦСКА като дребен. Израснал съм в област Петрич, от едно малко село съм – Кавракирово. Нормално - като дребен упражнявах в Беласица и симпатизирах на локалния тим. След това по стълбичката стигнах до Ловеч.
- Какво е толкоз специфичното във вашата южняшка кръв? Защо толкоз доста от най-големите футболисти на България са тръгнали от вашия край?
- Предполагам, че характерът и себераздаването са съществена линия на хората от Югозапада. Борбеността също.
- Вече сподели, че си почнал в Беласица. После беше в Пирин при Ивайло Андонов, един от нашите герои от американското лято от 1994 година Кой ти е обичаният футболист от вашия край?
- Може би всички чакат да кажа Бербатов, само че за мен е Иван Цветков. Футболист, на който в действителност се удивлявам за уменията му.
- Да не се обидят някои от по-старите като Андонов, Петър Михтарски или даже твоят шеф Стойчо Стоилов?
- Тях не съм ги гледал. Не съм имал удоволствието да ги следя.
- Винаги ли си играл като отбранителен халф?
- Не. Първоначално почнах като десен бек, тъй като растежът ми беше по-нисък от този на останалите. След това минах като дясно крило. В Пирин при Ивайло Андонов станах халф и от този момент до ден-днешен играя на тази позиция.
- Нормално е на твоя пост футболистите да получават доста картони, само че при теб не са ли прекалено много?
- Мисля, че тази година не са. Миналата бяха в действителност.
- Не се ли притесняваш, че поради експанзията ти може да те нарочат за недодялан футболист?
- Това изобщо не ме интересува. Който както желае да го интерпретира.
- На какво се дължи тази твоя безкомпромисност на терена? Къде си я научил?
- Никъде не съм я учил. Явно е заложено генетично вътре в мен. Има и други хора от Югозапада, които играят по същия метод. Просто горим в играта.
- Кой е идолът ти на твоя пост? Едно време Клод Макелеле беше футболист със същите габарити, със същия метод на игра, също получаваше доста картони…
- Следял съм Макелеле, тъй като съм почитател на един от тимовете, в които е играл – Челси. Но по-скоро симпатизирах на един футболист, който е доста невъздържан и играеше в Милан – Дженаро Гатузо.
- Имаш няколко доста прочувствени моменти в кариерата. Нека стартираме с първия – твоето изригване след успеха над Рига с дузпи. Какво се случи тогава?
- Турнирен конфликт и цялостен мач имаше провокации от тяхна страна по отношение на наши футболисти, съответно от техния капитан. Удряне, боричкане при статични положения. След мача просто си изпуснах нервите и отидох да се израдвам пред него. Случи се по този начин, че той потегли, а след него още двама-трима от техния тим. От моя отбор също потеглиха момчета да ме защитят. Така се получи доста неприятно нещо.
- Кариерата е пред теб – ще повториш ли това нещо?
- Не. Сега мисля по по-различен метод. Мисля, че съм по-улегнал. Не мисля да го дублирам повече.
- Как гледа мачовете на ЦСКА с Адмира Вакер, когато „ алените “ се показаха толкоз мощно, а ти не бе на терена, поради този случай?
- Много прочувствено и доста мъчно. Много желаех да оказа помощ на съотборниците си и да бъда на терена пред нашата аудитория, когато стадионът беше цялостен. Беше необикновено, аз също виках и скачах от ложите. Много съжалявах, че не бях на игрището.
- Другият подобен случай е с Антон Недялков на мач с Лудогорец, когато надали не бяхте подготвени да се сбиете, а и двамата сте почнали в школата на Литекс. Всичко сред вас завърши ли с този миг?
- Абсолютно. След мача всичко е завършило. Видяхме се, поздравихме се и няма никакъв проблем. Познаваме се с него от 10 години.
- Какви са ви връзките сега?
- Не сме супер другари, само че имаме безусловно естествени връзки.
- Как смяташ – вярно ли постъпват почитателите на ЦСКА, че са толкоз крайни срещу Недялков, който въпреки всичко малко или доста игра добре за „ армейците “ и надлежно направи доста сериозен трансфер?
- Точно това споделям, че това е доста внимателен въпрос. Ние първо сме експерти. В България малко сме на крайности. В Европа, по-глобално като погледнем на нещата, има футболисти, които вършат прехвърляния от Барселона в Реал (Мадрид) или от Интер в Милан. И това не е никакъв проблем. В България са малко по-различни нещата. Малко сме по-крайни по отношение на тези работи. Аз не го осъждам. След прехвърлянето му в Лудогорец му писах и му звъннах. Поздравих го и му пожелах триумф. Казах, че нямам нищо неприятно към него. Ние сме експерти и където можеш да си изкарваш прехраната, там го правиш. Замислих се над този въпрос, само че в случай че не те желаят на едно място, обикновено е да търсиш реализация на друго.
- В ЦСКА сте доста българи и доста чужденци, почти има паритет в титулярния състав. Какви са връзките сред българите и легионерите?
- Колегиални, всичко е в границите на естественото. Не сме другари непрекъснато да вървим по кафета или заведения за хранене, само че не е и нужно. Има въодушевление, смешки и закачки на терена и в съблекалнята. Поддържа се една естествена и позитивна конюнктура.
- На какъв език си говорите, тъй като има доста националности?
- На доста езици. Малко български, малко испански, британски повече се приказва. От три години съм тук и понаучих много езици.
- С кой се справяш най-добре?
- С британския, тъй като е най-говорим в нашата съблекалня. Мога да споделям и на испански, не свободно, само че обикновено.
- Кой ти е най-хубавият другар в тима?
- Може би Витаутас Чернаускас.
- А с него на съветски ли си говорите?
- Не, той знае съвършено български.
- А от чужденците, отвън Чернаускас, с кого си приказваш?
- С всички си споделям. Али Соу е доста готин, Джеферсон, Енрике… С всички си имаме закачки и смешки. Имаме си приказка.
- Работихте и с български, и с задгранични треньори – каква е разликата сред тях? С кого е по-лесно?
- Може би с българин, което отново е релативно казано. Поради повода, че българите имаме малко по-различен нрав от европейското мислене. Например при Ел Маестро беше малко културен потрес като пристигна тук. Бихме Славия с 2:1 на „ Армията “ в последната минута, той падна на терена и стартира да се радва. Той е подобен човек, че показва страстите си доста бурно. Влезе в съблекалнята и всички бяхме навели главите. Каза: „ Какво става? Защо не се радвате? Бихме в последната минута! Уникално! Невероятна страст! “ А ние всички бяхме оклюмали, тъй като не играхме както би трябвало в този мач. Може би това е разликата сред българите и задграничните треньори.
- Младият Валентин Антов стана неизменима част от тима, Турицов също стартира да се постанова. Какво мислиш за тези момчета?
- Добри момчета, слушат какво се приказва, попиват, всеки ден упражняват 100%. Раздават се, а и на мачовете също играят доста добре, което към този момент идва от техния темперамент – да покажат всичко, което могат на терена. С Турицов не съм бил толкоз доста на тренировки и на мачове. Но мисля, че Вальо след известно време ще демонстрира доста повече на формалните мачове.
- Коя е неговата позиция? По принцип беше централен бранител, по-късно отиде на твоя пост като отбранителен халф, само че къде е най-силен?
- Не знам, не мога да кажа. Преди мислех, че е доста мощен в отбранителен проект като бранител. Сега виждам, че играе с топката, има техника, има футболна просветеност. И на двете позиции се оправя съвършено.
- Каква е разликата сред треньорите на ЦСКА в сегашния сезон – Нестор Ел Маестро и Любо Пенев?
- Може би дисциплината е разковничето в цялата обстановка. При господин Пенев е доста по-висока дисциплината, условията за поведение в съблекалнята, отвън нея и на подготовка са малко повече. Може би това е главното. Разбира се и двамата имат друг жанр на игра. При Ел Маестро се играе по-директен футбол, а при Любо Пенев с повече задържане на топката и по-атрактивно, което подхожда повече на почитателите.
- Да не излезе, че при Ел Маестро сте били недисциплинирани?
- Не, не става въпрос за това. При него също бяхме дисциплинирани. Просто знаете, че Любо Пенев е перфекционист. Всякакви елементи като забавяне с една минута или качване на тежестта със 100 грама…
- В интервютата си Ел Маестро признаваше, че е огромен ексцентрик. Кажи нещо, което беше доста ексцентрично при него, отвън обстановката с мача със Славия?
- Даваше огромни бонуси при гол от статични положения. С неговия жанр на игра разчиташе на пряк футбол и извънредно доста на статични положения. Стимулираше ни да вкарваме по този метод. Даваше съответната сума. Наистина е доста екстравагантен човек, като треньор е доста прочувствен. Харесвам го като човек и като треньор.
- По-дефанзивните играчи не се ли чувствахте подценени, тъй като по-малко ще вкарвате от такива статични положения?
- Такива като мен по-ниски, да. Не се включват на статични положения. Чувствахме се малко по-пренебрегнати. Знаехме, че няма късмет да вземем тези бонуси, само че се надявахме, че хората, които ги взимат може би ще почерпят веднъж тима. Но не се получи това нещо.
- Любо Пенев пък е прочут като огромен мотиватор. Как го прави?
- Самото му наличие в съблекалнята и на терена те стимулира задоволително.
- Дебютът ти в първия тим на даден отбор е бил през 2011 година Помниш ли при кой треньор?
- Може би тъкмо при Любо Пенев.
- Да. А какви са връзките ти с Пенев в чисто човешки проект, отвън тези сред футболист и треньор?
- Имаме естествени връзки – „ здравей – здрасти “, „ по какъв начин сте? “
- От този ден са минали осем години.
- Да, само че ние си поддържаме връзки. Не е имало някакви разногласия. В един миг той отново ми беше треньор в Литекс. Никога не съм имал неприятни връзки с него.
- На кой треньор дължиш най-вече в кариерата ти до момента?
- На Светльо Тодоров. Първоначално той повярва в мен и видя качествата, които сега развъртвам. Даде ми насоките в какво съм мощен и кое да усъвършенствам в играта си и като експерт във всички области на живота.
- Кирил Десподов сигурно е ентусиазъм за всеки млад български футболист с неговия трансфер. Ти мечтаеш ли за прекосяване в задграничен тим?
- Искам да мина в задграничен тим, само че за момента съм извънредно съсредоточен в ЦСКА. Да свърши сезонът и по-късно ще мислим и ще обсъждаме. Ако има някакви разновидности, съм подготвен да ги изслушам. Ако не – не преставам да се боря тук.
- Десподов говореше, че Серия А му е обичаното състезание и отиде в Италия. Сега се приказва за интерес към теб от Шалке, Щутгарт – харесва ли ти Бундеслигата?
- Харесва ми Бундеслигата, Италия, Англия, Франция. Гледам шампионатите по малкия екран. Допадат ми, само че до каква степен са правилни тези клюки, не мога да настоявам. До мен не е достигала никаква такава информация.
- Достатъчни ли са три години в ЦСКА или можеш още да изкараш?
- Мисля, че са задоволителни. Свършвам третата година. Но зависи от интерес, дали някой те е харесал и желае да те притегли. За мен не е никакъв проблем да остана тук и да се боря, както съм го правил до момента.
- Кой ти е най-силният мач в кариерата до момента?
- Много сложен въпрос. Сигурно се чака да кажа някой мач, в който сме били Левски или Лудогорец. Но не мога да преценява кой е най-силният ми мач. Може би този с Лудогорец за купата предходната година, когато ги бихме в продължението с 2:1.
- Не си от халфовете, които вкарват доста голове – нямаш ли афинитет към попаденията?
- Излиза, че нямам афинитет към гола. Към офанзивата имам някакъв афинитет, само че към гола очевидно нямам.
- Кое ти е обичаното дерби – ЦСКА – Левски или ЦСКА – Лудогорец?
- ЦСКА – Левски, несъмнено.
- Защо след мощната серия, която имаше против Левски, ЦСКА загуби два мача с автоголове без по никакъв метод да бъде надигран?
- Не знам. Не мога да отговоря на този въпрос. В дербитата и двата тима са на 100 %. Всичко е битка по терена. Просто шанс. Особено първият автогол беше извънреден шанс – удар в гредата, удари се в Черниаускас и влезе. При втория може би имаше липса на централизация в този миг от страна на Стивън.
- В историята доста футболисти на Левски и ЦСКА са били другари. Има ли състезател на „ сините “, с който поддържаш положителни връзки?
- Разбира се, че има и не го укривам. С техния някогашен капитан Иван Горанов прекарахме година и половина в Ловеч. Станахме доста близки и до ден-днешен си поддържаме връзка. Със Станислав Костов също.
- Какво си говорите след мач?
- Има някакви закачки, само че не си приказваме толкоз доста за дербитата и какво е станало.
- Вярваше ли, че в границите на три дни ЦСКА няма да допусне гол в Разград?
- Да, вярвахме. При Любо Пенев вярата в нашите сили е повече, в сравнение с беше преди. Той вдъхва самонадеяност и самочувствие в нас. Идва от него и ни го предава, а за момента съумяваме да го катализираме на терена.
- Любо Пенев беше популярен голмайстор – демонстрира ли ви от време на време по какъв начин той вкарва голове? Все отново продължава да е доста добър на дребни вратички…
- Досега не. Само дава насоки. За момента не се е присъединил при нас.
- Вече си национал на България – какво е да пееш химна на Националния стадион?
- На Националния стадион още не съм го пял, не съм излизал измежду първите 11. Първият ми мач като титуляр беше в този момент с Косово. Беше незабравимо, минава за секунди, възприятието е неописуемо – цялостен стадион, химна, излизаш и играеш за България. Невероятно е!
- Роден си единствено три месеца преди най-великия миг на България във футбола – лудото американско лято през 1994 година Гледал ли си тези седем мача на България от този момент?
- Не, всичките не съм ги гледал. Преди време може би съм гледал един-два мача. Говоря за най-знаковите и паметни срещи с Германия и с Мексико.
- Преди 25 години взимахме изявленията от Стоичков, Балъков, Лечков, Любо Пенев… Сега ти си на ход, дружно с твоите съотборници в националния тим. Кога България ще се класира за огромно състезание?
- Много сме надалеч от футболистите, които са били едно време. Наистина огромни звезди! Много комплициран въпрос е по кое време ще се класираме. Когато покажем, че сме подготвени. Не мога да посоча дата и да давам празни обещания. За момента се представяме добре. Отборът върви във възходяща линия. Предстоящите мачове през лятото ще покажат дали сме подготвени или към момента не.
- Има вид да излезеш на един от най-великите игрища - „ Уембли “ като титуляр. Мислиш ли за този миг?
- Нека първо господин Хубчев ме повика, да се представям на равнище и да съм във форма. След това към този момент ще забележим.
- Такива мачове вършат прехвърляния на футболисти…
- Да, по този начин е. Ако се представиш добре.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ