Атлетико, Реал, ЦСКА 1948: Историята на Кристиян Дяков пред ТОПСПОРТ
Кристиян Дяков е от дребното български футболисти, които могат да се похвалят с не една, а с две предложения за проби не от къде да е, а от Атлетико (Мадрид). Преди 7 години, вратарят получава неповторимия късмет да се допре до европейски футбол в миг, в който това към момента не е толкоз публикувана процедура в България. Всички медии отразяват сполучливия му престой, даже и къс, при " дюшекчиите ". Този експериментален интервал отваря порти за доста други клубове - стражът получава предложение от Канияс, който е филиал на Реал (Мадрид), а по това време там играят синовете на Зинедин Зидан и Жозе Моуриньо.
В Испания облича екипа и на Сан Себастиан де лос Рейес, където остава година и се прибира назад в България. След това, след престои в Струмска популярност, Спортист (Своге), Чепинец (Велинград) и Септември (тогава към момента Конелиано), изниква оферта за гръцкия Кастория, където изиграва един доста сполучлив сезон.
През последната година 24-годишният бе футболист на ЦСКА 1948, само че с клуба се разделиха малко преди началото на новия сезон в Трета лига.
Дяката, както го назовават съотборниците му, е сполучлив студент в компетентност " Бизнес администрация " в Международно висше учебно заведение и упоритостите му за бъдещето са да е треньор на вратари, откакто завърши спортната си кариера.
Това е историята на Кристиян Дяков, разказана от самия него, особено за ТОПСПОРТ:
Здравей, Крис. Разкажи за читателите на ТОПСПОРТ по кое време и къде стартира да се занимаваш с футбол.
- Може да се каже, че съм откърмен с футбол. Баща ми е бил футболист и първите ми стъпки още като бебе, бяха на стадион " Славия ", където той е упражнявал. Дядо ми, лека му пръст, ме е водел там, с цел да се изучавам да вървя. Така че не беше изненада, че тъкмо там стартира и моята футболна кариера. Това е клубът, който ме е " възпитал " - изкарах 7 години при " белите ". Първоначално Жоро Станков беше решил, че желае да ме прави полеви състезател, с цел да миоже да ме продаде по-лесно, само че аз изрично му отхвърлих. Никога не съм желал да играя на различен пост, с изключение на на вратарския.
Защо тъкмо вратар?
- Защото вратарите са разнообразни от останалите си съотборници. Дори облеклото им е друго. Но най-много поради това, че татко ми е бил вратар. Когато съм бил доста дребен майка ми постоянно ме е водила на негови мачове, с цел да го виждам по какъв начин пази.
Източник:
Кой е най-големият ти триумф в Славия?
- Може би, най-големият ми триумф там беше, когато станахме първенци при юношите през 2003 година, защото бях награден и с наградата на Мони Симеонов за " Най-добър вратар " на шампионата " Бели национали ". Но бяхме в действителност доста мощен състав и постоянно печелехме множеството от надпреварите, в които участвахме.
Печелиш подобен приз и във Франция... Разкажи малко повече по какъв начин се стигна до това.
- Бях на 10 годинки и в частно учебно заведение " Дрита " имаха незабавна потребност от вратар. Покани ме един от техните треньори - Влади Стоянов, който преди този момент е работел в Славия и от там са ме предложили, поради което той провежда контрола със Септември (набор `91), който бе и един от най-силните тимове в този миг, школата им също беше на много високо равнище. Искаше да види какви качества имам. След инспекцията, щабът му остана извънредно удовлетворен от представянето ми и ме взеха с техния отбор, с цел да вземам участие в Крол-Берлин, който се организираше в Гренобъл.
Още в ранна детска възраст излизаш в чужбина. Едва ли за родителите ти е било елементарно да те пуснат толкоз надалеч, даже и в тази ситуация, единствено за присъединяване в шампионат.
- Да, несъмнено не беше елементарно, защото тогава към момента връзката не беше толкоз налична колкото е сега. Даже има една занимателна преживелица с майка ми малко откакто дойдох там. За да може да се свърже с мен, трябваше да звъни на мобилния телефон на треньора, с цел да разбере по какъв начин съм, всичко наред ли е, а той безусловно крещеше от другата страна на телефона, че съм избавил две дузпи... (смее се). Едва ли тъкмо това я е интересувало. Но той беше в действителност удовлетворен и въодушевен, защото се показах на нужното равнище и съумях да оказа помощ на частното учебно заведение, като даже завоювах това, което споменахме към този момент - наградата за " Най-добър вратар ".
В живота един път получаваш покана от ЦСКА и няма по какъв начин да кажеш " не ", а аз имах достойнството да бъда поканен два пъти
По-късно преминаваш и в детско-юношеската школа на ЦСКА... Може би е ненужно да запитвам, само че за какво реши да смениш клубната си принадлежност?
- Още от дребен постоянно съм си представял, че мога да бъда един от тези футболисти, които остават правилни единствено на един тим през цялата си кариера. Но тук идва огромното " само че ". Когато получих поканата, имах големи терзания и един човек ми сподели, че когато един от двата най-големи клуба в България те поканят - ЦСКА и Левски, няма по какъв начин да кажеш " не ", защото те канят единствено по един път. Аз имах достойнството и редкият късмет да бъда поканен два пъти...
Успехите ти с екипа на " армейците " също не са малко...
- Да, изкарах много сполучлив интервал в ЦСКА. През 2009 година станахме първенци на шампионата " Олимпийски очаквания ".
Получих покана персонално от Рафаел Гайего, който беше старши треньор на втория отбор на Атлетико
След като към този момент си в тима на " алените " до 17 години, получаваш покана не от къде да е, а от Атлетико (Мадрид)...
- Да, беше нещо в действителност неповторимо. Получих покана персонално от Рафаел Гайего, който беше старши треньор на втория отбор на Атлетико. Искаше да му изпратя CV и ДВД от мои мачове, което в действителност не беше допустимо, защото по това време, в България нямаше процедура футболните срещи на юношите да се записват. Наложи се да наемем екип, който да ми направи нужните фрагменти. Тогава от Славия, в лицето на Христо Бориславов-Рилата и Мартин Минев, ми оказаха цялостно подпомагане и записвахме на техния стадион, за което съм им доста признателен. Успяхме сполучливо да свършим работа и изпратих всичко нужно на Атлетико, което бе поискано от мен, след което пристигна и формалната покана от клуба за проби. Разбира се, от ЦСКА по никакъв метод не попречиха заминаването ми за Испания.
Тогава към момента нямах навършени 18 години и трябваше един от родителите ми да пътува с мен - в тази ситуация това беше татко ми. С майка ми постоянно сме работели в екип и тя много улесни пътуването ни до такава степен, както и самия престоя. Беше провела безусловно всичко. Още при идването ни отидохме в базата на Атлетико и преживяването беше несравнимо. Бях на " Висенте Калдерон " тъкмо след спечелването на Лига Европа с всички звезди в състава на " дюшекчиите " - Давид Де Хеа, Диего Форлан... Всички тези футболисти спираха, с цел да се снимат с почитателите, да им дадат подписи, не ги подминаваха.
Играч на ЦСКА на проби в Атлетико (Мадрид)
Кристиян Дяков може да направи неповторим трансфер
Тогава бяха поканени към 20-30 момчета от разнообразни страни на проби, които в действителност представляваха изиграването на показателен мач, след който към този момент вземат решение дали даден футболист да бъде следен още веднъж. Имах достойнството да работя, даже за малко, с Емилио Алварес, който бе треньор на вратарите в тима по това време, а в този момент е в Манчестър Юнайтед. Той е прочут във футболните среди с прякора си " Моуриньо при вратарите ". Изключителен експерт. За никого в Ла Лига не беше загадка какви странни извършения даваше на стражите в тима, най-малко по това време бяха " странни ". Едно от най-любопитните от тях е упражнението с маски на лицето, което има за цел да възпита у играчите табиет в никакъв случай да не се обръщат към топката, когато ударът идва от дребен ъгъл към вратата им. Наставникът използваше още ракети за тенис, ръкавици с тежести вътре, обръчи, надуваеми кукли, шейни, циркови уреди... Доста реформаторски способи.
Източник:
Още преди да отпътува, актуалният вратар на Етър - Христо Иванов доста ми оказа помощ, защото не знаех испански толкоз добре, а той към този момент беше играл в Испания, и ми даде най-важните команди, които трябваше да науча, с цел да мога да споделям с останалите си съотборници на терена. Много съм му признателен и до през днешния ден, за което.
След изиграната инспекция, от щаба очевидно останаха удовлетворени от това по какъв начин съм се показал, тъй като ме оставиха и за втория мач. Въпреки това обаче, не ми насочиха предложение за освен това, защото още не бях пълновръстен и се върнах назад в България.
Получаваш обаче покана от клуба още един път...
- Когато един път влезеш в базата данни на клуб като Атлетико (Мадрид) и явно си оставил положителни усещания, от този тим не престават да се интересуват по какъв начин се развива кариерата ти. Предполагам, че точно по тази причина и още веднъж бях поканен на проби. Най-приятното от всичко тогава беше, че треньорите, с които се срещнах още първия път, не ме бяха не запомнили и ме посрещнаха с усмивка, даже разговаряхме.
Един от скаутите на Реал (Мадрид) сподели на татко ми, че съм " свръхестествен "
След като стана ясно, че няма по какъв начин да подпиша с тях, въпреки всичко това не е какъв да е тим, ми предложиха да остана в Испания и да играя за различен клуб. Изкарах проби в Хетафе и Алкоркон, където ме държаха цяла седмица, само че по една или друга причина, нещата не се случиха и не постигнахме съглашение. Тогава получих предложение да упражнявам с тима на Канияс, който е филиал на Реал (Мадрид) и по това време там играеха синовете на Зинедин Зидан и Жозе Моуриньо. Разбира се, че одобрих без да се замисля. Един от скаутите на кралския клуб тогава сподели на татко ми, че съм " свръхестествен ". Явно бяха останали удовлетворени от представянето ми, поради което и ми предложиха да остана при тях, само че изникна по-добра оферта - експериментален интервал в Сан Себастиан де лос Рейес, който играеше в Сегунда Б и бе по-добрият вид за развиване на този стадий, защото Канияс се подвизаваше една дивизия по-надолу. След пробния интервал, ми предложиха да остана. Играх за юношеските обединения на отбора, защото годините ми не позволяваха да бъда част от мъжкия състав, само че съвсем напълно организирах тренировките си с първия тим. Останах в този клуб една година и се върнах назад в България.
Източник:
Защо се върна назад?
- Имаше вид да остана там, само че получих предложение от един български сътрудник, който ми сподели, че има късмет да заиграя за някои от тимовете в Първа лига... Че пред мен има доста варианти в България. Същият човек споделяше с представителите на Сан Себастиан де лос Рейес, с цел да подпиша контракт с първия тим, което бе предпочитана цел пред това да остана тук. Не е ясно какво тъкмо се случи, все пак, че от клуба бяха извънредно удовлетворени от мен и желаеха да остана, в един миг всичко пропадна. Пропаднаха и обещаните шансове за елита.
Имаш горчив опит с българските футболни сътрудници. Още преди пробите в Атлетико, тогавашният ти представител отхвърля оферти от други елитни клубове...
- Да, имах подписан контракт с един небеизвестен български сътрудник, съгласно който покана за проби от Чарлтън и немския Вакер Бургхаузен не са задоволително положителни оферти. След време даже разбрах, че момче със сходни имена като моите, в действителност е подписал с последния клуб. Имахме проблем и когато не беше ясно какво ще се случва с Елитната на ЦСКА до 17 години. Имаше вид тимът да се разпадне и когато приказвах с него, ми сподели: " Имам над 150 безработни футболисти... ". За страдание в България в случай че не си индивида на индивида, търкаш пейката. Но всичко това към този момент е в предишното.
За страдание в България в случай че не си индивида на индивида, търкаш пейката
Бил си единствено на 16, когато за първи път си отпътувал за Испания. Наложило се е да напуснеш учебно заведение. Как се приготвяше до момента в който беше там?
- По време на престоя ми там ходех на уроци само по испански, до момента в който, с цел да мога да завърша междинното си обучение, се готвех независимо и се явявах единствено на изпити. Дори не съумях да отида на бала си, защото от Сан Себастиан не ме пуснаха, въпреки всичко имахме мачове от шампионата по същото време.
Какви са усещанията ти от работата на треньорите отвън рамките на България и какво беше отношението на съотборниците ти към теб, като чужденец?
- Мисля че на всеки разумен човек му е ясно, че метода на работа в България и този в чужбина е на светлинни години разлика. Мога да дам образец с престоя си в Сан Себастиан. Там няма значение в кой тим тренираш - дали си при децата, юношите или в първия отбор, самият подготвителен развой постоянно е еднакъв. Единствената основна разлика е в натоварванията и интезитета на упражненията. Треньорите се стремят да приготвят тези деца да могат да играят футбол на по-високо равнище във всеки един миг, без да усетят разлика. Това е и повода тези футболисти да се интегрират доста по-лесно в състава на мъжкия тим. Те към този момент са авансово готови за подобен процес на събитията.
Като всяко начало, не беше елементарно, само че намирахме общ език, а и съотборниците ми постоянно се стремяха да ме накарат да се усещам допустимо най-комфортно и да не съм " чужденецът " в съблекалнята. На терена несъмнено нямахме проблеми, поради показаното от тима, когато бях там. Най-голямо усещане ми направи това, че до момента в който упражнявах с мъжкия състав, в никакъв случай не са се държали пренебрежително с мен, дори в противен случай. Приемаха ме като част от тима, помагаха ми.
Спомням си, че още в самото начало на престоя ми там, едно от момчетата имаше рожден ден и практиката е безусловно същата, каквато е и тук, в България. Събират се в съблекалнята след подготовка, с цел да " честват ". Аз бях нов и несъмнено, леко странях и капитанът пристигна при мен и стартира да ме пита: " Защо не ядеш? Защо не си взимаш нищо? Ела тук. Какво искаш да ти взема? ". Тук е много по-трудно да се интегрираш в случай че си младеж и се изкачиш до първия тим и това не е загадка за никого.
Източник:
След като се прибираш в България, носиш екипите на Струмска популярност, Спортист (Своге), Чепинец (Велинград) и Септември (тогава Конелиано все още).
- Да, това са тимовете, в които бях през интервала 2012-15 година.
След като си освободен от образувания Септември, защото управлението взема решение да разчита на юношите на клуба, получаваш предложение от Гърция...
- Да, това предложение пристигна много ненадейно. Един мой другар ми се обади и ми сподели, че тим от Гърция си търси вратар, който сега няма настоящ контракт с някой клуб. Това се случи през януари предходната година и взех решение да опитвам, защото не играех на никое място сега, нищо не губех. След това от Кастория се свързаха с мен, предложиха ми условия, които удовлетворяваха настояванията ми изцяло и задействахме нещата. Въпреки това нямах огромни упования, защото всичко изглеждаше много на смешка.
Когато стана ясно, че фактически ще отпътува, татко ми и мой доста непосредствен другар ме придружиха. Тръгнахме с настройката, че в случай че не друго, най-малко ще отидем до Солун да се разходим (смее се). Наистина това предложение не го бях приел насериозно. От клуба обаче, бяха организирали безусловно всичко - пътешестване, спане, храна, всичко. Отношението им беше на високо равнище. Още при самото ни идване в хотела ни посрещна неговият притежател и еидн от спонсорите на клуба. На идващия ден ме показаха на президента, изпълния шеф и капитана на Кастория.
Тъй като бяхме отседнали в Солун, се наложи да ни закарат до Кастория, само че не съумях да се явя на първата подготовка, защото по това време имаше блокади в Гърция и загубихме целия ден в пътешестване. Отношението, което получих там, беше в действителност неповторимо. Държаха се по този начин все едно са подписали със световноизвестна звезда (смее се). Тотално опровергаха първичните ми упования.
Когато се причислих към Кастория, тимът беше с минус точки, защото някогашният притежател на клуба не е пускал футболистите да вървят на мачове, имало е непрекъснати протести и прочие, поради което отборът бе осъден с отнемане от точки и заемаше последното място в класирането. В края на сезона равносметката беше такава - успяхме да спасим Кастория от изпадане, а аз записах 10 " сухи " мрежи в 13 мача, което бе връх за лигата, в която се подвизавахме. Взехме и градското дерби, което е един от най-важните мачове за този район. Победихме с безапелационното 2:0.
Каква беше повода да си тръгнеш от Кастория?
- От клуба желаеха да се върна през идващия сезон, когато тимът към този момент се е качил в по-горна дивизия. Това към този момент е реалност, само че доколкото знам, сега залагат на локални футболисти, защото следователно тимът няма спомагателни разноски. Често си споделям с треньора на вратарите, с който работих там, и това е, което той ми изясни. Че постановат момчета от района на Кастория.
В последната година беше състезател на един от най-обсъжданите тимове в България - ЦСКА 1948. Как пристигна предлагането да облечеш " алената " фланелка?
- Потърсиха ме от клуба, когато още нищо не се знаеше - дали въобще ще може да съществува този тим, в случай че се задържи, къде ще играе и така нататък Всичко се случи малко след грозните подиуми на " Армията ", в които мои съотборници бяха целени с бутилки от почитателите на ЦСКА. Бях част от този отбор през цялото време - от първата подготовка на " Обеля " през август предходната година. Както към този момент споделих, аз съм един от дребното щастливци, които са получили покана от ЦСКА два пъти.
Източник:
Как оценяваш всичко, което се случи през предходната година?
- Каквото и да кажа за предходната година ще бъде малко. С тези момчета бяхме като същинско семейство, колкото и клиширано да звучи. Бяхме обединени в миг, в който хората имаха потребност тъкмо от подобен тим. Мисля че извоюваната промоция за Трета лига приказва задоволително какво тъкмо се случи през предишния сезон.
Благодарен съм за шанса, който получих от треньорския щаб - от Валентин Илиев и Йордан Юруков до Димитър Иванов. Благодарен съм за отношението на доктора на тима - Мариан Добрев. За помощта на Емил Коцев и на Гери, които постоянно бяха към тима. Спомените ми за този престой там остават извънредно позитивни. Най-вече съм признателен на момчетата, които посветиха успеха над Беласица за Купата на аматьорската лига, на мен и моят татко, който изгубих ден преди дуела. Това е нещо, което в никакъв случай няма да не помни.
Наистина задачата ни беше да спечелим Купата и несъмнено, че разочарованието след загубата от Черноморец (Балчик), беше голямо, само че такива неща се случват. Все отново бяхме един млад, некомпетентен състав, а достигнахме до край още при първото си присъединяване в този шампионат.
Следиш ли какво се случва с тима сега?
- Следя, доколкото мога. Все отново имам другари, които към момента играят там. Съжалявам, че отпаднаха толкоз рано от шампионата за Купата на България, само че нека в този момент се съсредоточат върху задачата, която им е сложена през този сезон - влизане във Втора лига. Все отново задачата пред ЦСКА постоянно е първото място, без значение в коя лига се подвизава.
Източник:
Каква беше повода да се разделиш с ЦСКА 1948?
- Това са изцяло естествени неща в живота и във футбола. Треньорът на вратарите и шефовете са решили, че нямат потребност от услугите ми, защото има други момчета на моя пост. Няма място за мусене. Бях в тима, когато имаше цялостна мъгла към бъдещето му - нямаше пари, не беше ясно дали въобще ще съществува, тъй че съм потвърдил, че ме е грижа, само че още веднъж споделям - това са естествени неща във футбола. Искрено им поисквам триумф отсега нататък.
Какво се случва с теб сега?
- В момента упражнявам с тим, който е участник в Трета лига. Надявам се да има позитивно развиване.
А какви са упоритостите ти отсега нататък, освен на футболния терен?
- Трета година студент съм в компетентност " Бизнес администрация " в Международно висше учебно заведение и новата образователна година наближава. Ще се сготвям за сесията. А за далечното бъдеще, имам упоритостта да стана треньор на вратари, откакто приключа спортната си кариера.
В Испания облича екипа и на Сан Себастиан де лос Рейес, където остава година и се прибира назад в България. След това, след престои в Струмска популярност, Спортист (Своге), Чепинец (Велинград) и Септември (тогава към момента Конелиано), изниква оферта за гръцкия Кастория, където изиграва един доста сполучлив сезон.
През последната година 24-годишният бе футболист на ЦСКА 1948, само че с клуба се разделиха малко преди началото на новия сезон в Трета лига.
Дяката, както го назовават съотборниците му, е сполучлив студент в компетентност " Бизнес администрация " в Международно висше учебно заведение и упоритостите му за бъдещето са да е треньор на вратари, откакто завърши спортната си кариера.
Това е историята на Кристиян Дяков, разказана от самия него, особено за ТОПСПОРТ:
Здравей, Крис. Разкажи за читателите на ТОПСПОРТ по кое време и къде стартира да се занимаваш с футбол.
- Може да се каже, че съм откърмен с футбол. Баща ми е бил футболист и първите ми стъпки още като бебе, бяха на стадион " Славия ", където той е упражнявал. Дядо ми, лека му пръст, ме е водел там, с цел да се изучавам да вървя. Така че не беше изненада, че тъкмо там стартира и моята футболна кариера. Това е клубът, който ме е " възпитал " - изкарах 7 години при " белите ". Първоначално Жоро Станков беше решил, че желае да ме прави полеви състезател, с цел да миоже да ме продаде по-лесно, само че аз изрично му отхвърлих. Никога не съм желал да играя на различен пост, с изключение на на вратарския.
Защо тъкмо вратар?
- Защото вратарите са разнообразни от останалите си съотборници. Дори облеклото им е друго. Но най-много поради това, че татко ми е бил вратар. Когато съм бил доста дребен майка ми постоянно ме е водила на негови мачове, с цел да го виждам по какъв начин пази.
Източник:
Кой е най-големият ти триумф в Славия?
- Може би, най-големият ми триумф там беше, когато станахме първенци при юношите през 2003 година, защото бях награден и с наградата на Мони Симеонов за " Най-добър вратар " на шампионата " Бели национали ". Но бяхме в действителност доста мощен състав и постоянно печелехме множеството от надпреварите, в които участвахме.
Печелиш подобен приз и във Франция... Разкажи малко повече по какъв начин се стигна до това.
- Бях на 10 годинки и в частно учебно заведение " Дрита " имаха незабавна потребност от вратар. Покани ме един от техните треньори - Влади Стоянов, който преди този момент е работел в Славия и от там са ме предложили, поради което той провежда контрола със Септември (набор `91), който бе и един от най-силните тимове в този миг, школата им също беше на много високо равнище. Искаше да види какви качества имам. След инспекцията, щабът му остана извънредно удовлетворен от представянето ми и ме взеха с техния отбор, с цел да вземам участие в Крол-Берлин, който се организираше в Гренобъл.
Още в ранна детска възраст излизаш в чужбина. Едва ли за родителите ти е било елементарно да те пуснат толкоз надалеч, даже и в тази ситуация, единствено за присъединяване в шампионат.
- Да, несъмнено не беше елементарно, защото тогава към момента връзката не беше толкоз налична колкото е сега. Даже има една занимателна преживелица с майка ми малко откакто дойдох там. За да може да се свърже с мен, трябваше да звъни на мобилния телефон на треньора, с цел да разбере по какъв начин съм, всичко наред ли е, а той безусловно крещеше от другата страна на телефона, че съм избавил две дузпи... (смее се). Едва ли тъкмо това я е интересувало. Но той беше в действителност удовлетворен и въодушевен, защото се показах на нужното равнище и съумях да оказа помощ на частното учебно заведение, като даже завоювах това, което споменахме към този момент - наградата за " Най-добър вратар ".
В живота един път получаваш покана от ЦСКА и няма по какъв начин да кажеш " не ", а аз имах достойнството да бъда поканен два пъти
По-късно преминаваш и в детско-юношеската школа на ЦСКА... Може би е ненужно да запитвам, само че за какво реши да смениш клубната си принадлежност?
- Още от дребен постоянно съм си представял, че мога да бъда един от тези футболисти, които остават правилни единствено на един тим през цялата си кариера. Но тук идва огромното " само че ". Когато получих поканата, имах големи терзания и един човек ми сподели, че когато един от двата най-големи клуба в България те поканят - ЦСКА и Левски, няма по какъв начин да кажеш " не ", защото те канят единствено по един път. Аз имах достойнството и редкият късмет да бъда поканен два пъти...
Успехите ти с екипа на " армейците " също не са малко...
- Да, изкарах много сполучлив интервал в ЦСКА. През 2009 година станахме първенци на шампионата " Олимпийски очаквания ".
Получих покана персонално от Рафаел Гайего, който беше старши треньор на втория отбор на Атлетико
След като към този момент си в тима на " алените " до 17 години, получаваш покана не от къде да е, а от Атлетико (Мадрид)...
- Да, беше нещо в действителност неповторимо. Получих покана персонално от Рафаел Гайего, който беше старши треньор на втория отбор на Атлетико. Искаше да му изпратя CV и ДВД от мои мачове, което в действителност не беше допустимо, защото по това време, в България нямаше процедура футболните срещи на юношите да се записват. Наложи се да наемем екип, който да ми направи нужните фрагменти. Тогава от Славия, в лицето на Христо Бориславов-Рилата и Мартин Минев, ми оказаха цялостно подпомагане и записвахме на техния стадион, за което съм им доста признателен. Успяхме сполучливо да свършим работа и изпратих всичко нужно на Атлетико, което бе поискано от мен, след което пристигна и формалната покана от клуба за проби. Разбира се, от ЦСКА по никакъв метод не попречиха заминаването ми за Испания.
Тогава към момента нямах навършени 18 години и трябваше един от родителите ми да пътува с мен - в тази ситуация това беше татко ми. С майка ми постоянно сме работели в екип и тя много улесни пътуването ни до такава степен, както и самия престоя. Беше провела безусловно всичко. Още при идването ни отидохме в базата на Атлетико и преживяването беше несравнимо. Бях на " Висенте Калдерон " тъкмо след спечелването на Лига Европа с всички звезди в състава на " дюшекчиите " - Давид Де Хеа, Диего Форлан... Всички тези футболисти спираха, с цел да се снимат с почитателите, да им дадат подписи, не ги подминаваха.
Играч на ЦСКА на проби в Атлетико (Мадрид)
Кристиян Дяков може да направи неповторим трансфер
Тогава бяха поканени към 20-30 момчета от разнообразни страни на проби, които в действителност представляваха изиграването на показателен мач, след който към този момент вземат решение дали даден футболист да бъде следен още веднъж. Имах достойнството да работя, даже за малко, с Емилио Алварес, който бе треньор на вратарите в тима по това време, а в този момент е в Манчестър Юнайтед. Той е прочут във футболните среди с прякора си " Моуриньо при вратарите ". Изключителен експерт. За никого в Ла Лига не беше загадка какви странни извършения даваше на стражите в тима, най-малко по това време бяха " странни ". Едно от най-любопитните от тях е упражнението с маски на лицето, което има за цел да възпита у играчите табиет в никакъв случай да не се обръщат към топката, когато ударът идва от дребен ъгъл към вратата им. Наставникът използваше още ракети за тенис, ръкавици с тежести вътре, обръчи, надуваеми кукли, шейни, циркови уреди... Доста реформаторски способи.
Източник:
Още преди да отпътува, актуалният вратар на Етър - Христо Иванов доста ми оказа помощ, защото не знаех испански толкоз добре, а той към този момент беше играл в Испания, и ми даде най-важните команди, които трябваше да науча, с цел да мога да споделям с останалите си съотборници на терена. Много съм му признателен и до през днешния ден, за което.
След изиграната инспекция, от щаба очевидно останаха удовлетворени от това по какъв начин съм се показал, тъй като ме оставиха и за втория мач. Въпреки това обаче, не ми насочиха предложение за освен това, защото още не бях пълновръстен и се върнах назад в България.
Получаваш обаче покана от клуба още един път...
- Когато един път влезеш в базата данни на клуб като Атлетико (Мадрид) и явно си оставил положителни усещания, от този тим не престават да се интересуват по какъв начин се развива кариерата ти. Предполагам, че точно по тази причина и още веднъж бях поканен на проби. Най-приятното от всичко тогава беше, че треньорите, с които се срещнах още първия път, не ме бяха не запомнили и ме посрещнаха с усмивка, даже разговаряхме.
Един от скаутите на Реал (Мадрид) сподели на татко ми, че съм " свръхестествен "
След като стана ясно, че няма по какъв начин да подпиша с тях, въпреки всичко това не е какъв да е тим, ми предложиха да остана в Испания и да играя за различен клуб. Изкарах проби в Хетафе и Алкоркон, където ме държаха цяла седмица, само че по една или друга причина, нещата не се случиха и не постигнахме съглашение. Тогава получих предложение да упражнявам с тима на Канияс, който е филиал на Реал (Мадрид) и по това време там играеха синовете на Зинедин Зидан и Жозе Моуриньо. Разбира се, че одобрих без да се замисля. Един от скаутите на кралския клуб тогава сподели на татко ми, че съм " свръхестествен ". Явно бяха останали удовлетворени от представянето ми, поради което и ми предложиха да остана при тях, само че изникна по-добра оферта - експериментален интервал в Сан Себастиан де лос Рейес, който играеше в Сегунда Б и бе по-добрият вид за развиване на този стадий, защото Канияс се подвизаваше една дивизия по-надолу. След пробния интервал, ми предложиха да остана. Играх за юношеските обединения на отбора, защото годините ми не позволяваха да бъда част от мъжкия състав, само че съвсем напълно организирах тренировките си с първия тим. Останах в този клуб една година и се върнах назад в България.
Източник:
Защо се върна назад?
- Имаше вид да остана там, само че получих предложение от един български сътрудник, който ми сподели, че има късмет да заиграя за някои от тимовете в Първа лига... Че пред мен има доста варианти в България. Същият човек споделяше с представителите на Сан Себастиан де лос Рейес, с цел да подпиша контракт с първия тим, което бе предпочитана цел пред това да остана тук. Не е ясно какво тъкмо се случи, все пак, че от клуба бяха извънредно удовлетворени от мен и желаеха да остана, в един миг всичко пропадна. Пропаднаха и обещаните шансове за елита.
Имаш горчив опит с българските футболни сътрудници. Още преди пробите в Атлетико, тогавашният ти представител отхвърля оферти от други елитни клубове...
- Да, имах подписан контракт с един небеизвестен български сътрудник, съгласно който покана за проби от Чарлтън и немския Вакер Бургхаузен не са задоволително положителни оферти. След време даже разбрах, че момче със сходни имена като моите, в действителност е подписал с последния клуб. Имахме проблем и когато не беше ясно какво ще се случва с Елитната на ЦСКА до 17 години. Имаше вид тимът да се разпадне и когато приказвах с него, ми сподели: " Имам над 150 безработни футболисти... ". За страдание в България в случай че не си индивида на индивида, търкаш пейката. Но всичко това към този момент е в предишното.
За страдание в България в случай че не си индивида на индивида, търкаш пейката
Бил си единствено на 16, когато за първи път си отпътувал за Испания. Наложило се е да напуснеш учебно заведение. Как се приготвяше до момента в който беше там?
- По време на престоя ми там ходех на уроци само по испански, до момента в който, с цел да мога да завърша междинното си обучение, се готвех независимо и се явявах единствено на изпити. Дори не съумях да отида на бала си, защото от Сан Себастиан не ме пуснаха, въпреки всичко имахме мачове от шампионата по същото време.
Какви са усещанията ти от работата на треньорите отвън рамките на България и какво беше отношението на съотборниците ти към теб, като чужденец?
- Мисля че на всеки разумен човек му е ясно, че метода на работа в България и този в чужбина е на светлинни години разлика. Мога да дам образец с престоя си в Сан Себастиан. Там няма значение в кой тим тренираш - дали си при децата, юношите или в първия отбор, самият подготвителен развой постоянно е еднакъв. Единствената основна разлика е в натоварванията и интезитета на упражненията. Треньорите се стремят да приготвят тези деца да могат да играят футбол на по-високо равнище във всеки един миг, без да усетят разлика. Това е и повода тези футболисти да се интегрират доста по-лесно в състава на мъжкия тим. Те към този момент са авансово готови за подобен процес на събитията.
Като всяко начало, не беше елементарно, само че намирахме общ език, а и съотборниците ми постоянно се стремяха да ме накарат да се усещам допустимо най-комфортно и да не съм " чужденецът " в съблекалнята. На терена несъмнено нямахме проблеми, поради показаното от тима, когато бях там. Най-голямо усещане ми направи това, че до момента в който упражнявах с мъжкия състав, в никакъв случай не са се държали пренебрежително с мен, дори в противен случай. Приемаха ме като част от тима, помагаха ми.
Спомням си, че още в самото начало на престоя ми там, едно от момчетата имаше рожден ден и практиката е безусловно същата, каквато е и тук, в България. Събират се в съблекалнята след подготовка, с цел да " честват ". Аз бях нов и несъмнено, леко странях и капитанът пристигна при мен и стартира да ме пита: " Защо не ядеш? Защо не си взимаш нищо? Ела тук. Какво искаш да ти взема? ". Тук е много по-трудно да се интегрираш в случай че си младеж и се изкачиш до първия тим и това не е загадка за никого.
Източник:
След като се прибираш в България, носиш екипите на Струмска популярност, Спортист (Своге), Чепинец (Велинград) и Септември (тогава Конелиано все още).
- Да, това са тимовете, в които бях през интервала 2012-15 година.
След като си освободен от образувания Септември, защото управлението взема решение да разчита на юношите на клуба, получаваш предложение от Гърция...
- Да, това предложение пристигна много ненадейно. Един мой другар ми се обади и ми сподели, че тим от Гърция си търси вратар, който сега няма настоящ контракт с някой клуб. Това се случи през януари предходната година и взех решение да опитвам, защото не играех на никое място сега, нищо не губех. След това от Кастория се свързаха с мен, предложиха ми условия, които удовлетворяваха настояванията ми изцяло и задействахме нещата. Въпреки това нямах огромни упования, защото всичко изглеждаше много на смешка.
Когато стана ясно, че фактически ще отпътува, татко ми и мой доста непосредствен другар ме придружиха. Тръгнахме с настройката, че в случай че не друго, най-малко ще отидем до Солун да се разходим (смее се). Наистина това предложение не го бях приел насериозно. От клуба обаче, бяха организирали безусловно всичко - пътешестване, спане, храна, всичко. Отношението им беше на високо равнище. Още при самото ни идване в хотела ни посрещна неговият притежател и еидн от спонсорите на клуба. На идващия ден ме показаха на президента, изпълния шеф и капитана на Кастория.
Тъй като бяхме отседнали в Солун, се наложи да ни закарат до Кастория, само че не съумях да се явя на първата подготовка, защото по това време имаше блокади в Гърция и загубихме целия ден в пътешестване. Отношението, което получих там, беше в действителност неповторимо. Държаха се по този начин все едно са подписали със световноизвестна звезда (смее се). Тотално опровергаха първичните ми упования.
Когато се причислих към Кастория, тимът беше с минус точки, защото някогашният притежател на клуба не е пускал футболистите да вървят на мачове, имало е непрекъснати протести и прочие, поради което отборът бе осъден с отнемане от точки и заемаше последното място в класирането. В края на сезона равносметката беше такава - успяхме да спасим Кастория от изпадане, а аз записах 10 " сухи " мрежи в 13 мача, което бе връх за лигата, в която се подвизавахме. Взехме и градското дерби, което е един от най-важните мачове за този район. Победихме с безапелационното 2:0.
Каква беше повода да си тръгнеш от Кастория?
- От клуба желаеха да се върна през идващия сезон, когато тимът към този момент се е качил в по-горна дивизия. Това към този момент е реалност, само че доколкото знам, сега залагат на локални футболисти, защото следователно тимът няма спомагателни разноски. Често си споделям с треньора на вратарите, с който работих там, и това е, което той ми изясни. Че постановат момчета от района на Кастория.
В последната година беше състезател на един от най-обсъжданите тимове в България - ЦСКА 1948. Как пристигна предлагането да облечеш " алената " фланелка?
- Потърсиха ме от клуба, когато още нищо не се знаеше - дали въобще ще може да съществува този тим, в случай че се задържи, къде ще играе и така нататък Всичко се случи малко след грозните подиуми на " Армията ", в които мои съотборници бяха целени с бутилки от почитателите на ЦСКА. Бях част от този отбор през цялото време - от първата подготовка на " Обеля " през август предходната година. Както към този момент споделих, аз съм един от дребното щастливци, които са получили покана от ЦСКА два пъти.
Източник:
Как оценяваш всичко, което се случи през предходната година?
- Каквото и да кажа за предходната година ще бъде малко. С тези момчета бяхме като същинско семейство, колкото и клиширано да звучи. Бяхме обединени в миг, в който хората имаха потребност тъкмо от подобен тим. Мисля че извоюваната промоция за Трета лига приказва задоволително какво тъкмо се случи през предишния сезон.
Благодарен съм за шанса, който получих от треньорския щаб - от Валентин Илиев и Йордан Юруков до Димитър Иванов. Благодарен съм за отношението на доктора на тима - Мариан Добрев. За помощта на Емил Коцев и на Гери, които постоянно бяха към тима. Спомените ми за този престой там остават извънредно позитивни. Най-вече съм признателен на момчетата, които посветиха успеха над Беласица за Купата на аматьорската лига, на мен и моят татко, който изгубих ден преди дуела. Това е нещо, което в никакъв случай няма да не помни.
Наистина задачата ни беше да спечелим Купата и несъмнено, че разочарованието след загубата от Черноморец (Балчик), беше голямо, само че такива неща се случват. Все отново бяхме един млад, некомпетентен състав, а достигнахме до край още при първото си присъединяване в този шампионат.
Следиш ли какво се случва с тима сега?
- Следя, доколкото мога. Все отново имам другари, които към момента играят там. Съжалявам, че отпаднаха толкоз рано от шампионата за Купата на България, само че нека в този момент се съсредоточат върху задачата, която им е сложена през този сезон - влизане във Втора лига. Все отново задачата пред ЦСКА постоянно е първото място, без значение в коя лига се подвизава.
Източник:
Каква беше повода да се разделиш с ЦСКА 1948?
- Това са изцяло естествени неща в живота и във футбола. Треньорът на вратарите и шефовете са решили, че нямат потребност от услугите ми, защото има други момчета на моя пост. Няма място за мусене. Бях в тима, когато имаше цялостна мъгла към бъдещето му - нямаше пари, не беше ясно дали въобще ще съществува, тъй че съм потвърдил, че ме е грижа, само че още веднъж споделям - това са естествени неща във футбола. Искрено им поисквам триумф отсега нататък.
Какво се случва с теб сега?
- В момента упражнявам с тим, който е участник в Трета лига. Надявам се да има позитивно развиване.
А какви са упоритостите ти отсега нататък, освен на футболния терен?
- Трета година студент съм в компетентност " Бизнес администрация " в Международно висше учебно заведение и новата образователна година наближава. Ще се сготвям за сесията. А за далечното бъдеще, имам упоритостта да стана треньор на вратари, откакто приключа спортната си кариера.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ