Кристина де Бройн - пътят на предизвикателствата
Кристина де Бройн е десетгодишна, когато обикаля от врата на врата в родния си град в Нидерландия, с цел да продава благотворително картички за УНИЦЕФ. По-късно, с бакалавърска степен по европейско право и магистратури по обществена политика и политически науки, работи в Холандското министерство на външните работи, само че научава за свободна позиция в УНИЦЕФ и сърцето ù подскача от наслада. Това е нейното място, знае го.Като част от организацията от 20 години насам е била на задачи в Сенегал, Етиопия, Шри Ланка, Хаити, Кот Д‘Ивоар. Работила е в централата на организацията в Ню Йорк, била е заместник-директор в офиса в Брюксел. Представител е на детския фонд на Организация на обединените нации за България от 2021 година и пристрастеността ù към работата ù продължава да пораства. Кристина, какво ви накара да продавате картички на УНИЦЕФ, когато бяхте дете? Служител на организацията ни описа в учебно заведение по какъв начин тя оказва помощ на децата по света, по какъв начин поддържа децата в Африка. Усетих ентусиазъм да се причисля. Може би съм била повлияна и от фамилията ми. Родителите бяха измежду първите посрещнали с отворени сърца бежанците от Иран и Афганистан, когато те пристигнаха в града ни. Искаха да научат повече за културата им и ги подкрепяха с щедрост. Баща ми беше корабен проектант и пътуваше доста - в Япония, Африка. Беше любопитен към другите култури. С майка ми култивираха това любознание и у нас. Учеха ни на съпричастност и почитание към другите, към по-уязвимите и маргинализираните общности. Винаги са се стараели да ги поддържат. 
Коя от задачите ви е била най-интересна и вдъхновяваща за вас? Работила съм в доста конфликтни региони, военни зони, в страни с военни и цивилен спорове в УНИЦЕФ. Всичките ми задачи са ме обогатили. Срещнала съм вдъхновяващи хора. Може би най-напрегната и най-вълнуваща за мен беше задачата ми в Шри Ланка. Ръководех офиса и бях основана на Източния бряг в Батикалоа – региона, ръководена от тамилските тигри - LTTE (Тигри за избавление на Тамил Еелам), недържавна въоръжена групировка. Работехме с тях за опазването на здравето, образованието и за освобождението на децата-войници. Още с идването си забелязах по улиците 13-14-годишни деца с военни униформи и автомати… Семейства ни разказваха за отвлечените си от LTTE деца. Регистрирахме и проверихме имената им. Беше дълъг и сложен развой да позволен УНИЦЕФ до диалози с водача на LTTE, от който искахме да освободи децата. В един прекрасен ден, след месеци договаряния, в които обяснявахме международните закони, резултата, който може да има положителното, и показвахме доказателства, че знаем, че тези деца са при тях и служат на спора на фронтовата линия, тамилските тигри освободиха 35 деца пред очите ми. Гледах по какъв начин тичат към родителите им, пристигнали да ги вземат и се хвърлят в прегръдките им. Беше доста красиво! Плаках! Това е една от най-успешните ми задачи. 
Живеете в толкоз организиран свят. Защо ви е да отивате в пъкъла, с цел да помагате? Защото идва от сърцето ми. Имам вътрешен повод да поддържам другите, който ме кара да желая да давам повече на света. И имам вяра, че това дава смисъл на живота ми, че предназначението ми е да допринеса, да поддържам. Имало е интервали, в които работим по 24 часа, без уикенди. В Шри Ланка като се изключи че страната беше разкъсвана от спорове повече от 20 години, мина и цунами. Гигантската вълна удари в неделя, 26 декември 2004 година Много хора не знаеха какво е „ цунами “… Това беше едно от най-смъртоносните бедствия в историята. На идващия ден разбрахме, че покосената част от крайбрежието е изцяло разрушена и отнесена. По-навътре в страната животът си продължаваше, все едно нищо не се е случило. Да се оправим с последствията от цунамито беше двойно тестване. Спомням си по какъв начин вървя из останките и виж-дам кукла на дете, което може би към този момент го няма. Срещахме се със фамилии, които ни посочваха фотоси на изгубените си в цунамито деца. Имаше деца, изгубили родителите си, в това число и мои сътрудници бяха изгубили членове на фамилията си. Чувствах, че влизам в различен режим на работа на мозъка. И единственото, което мога да направя, е просто да работя и да дам допустимо най-голяма поддръжка. Вярвам, че задачата ни в УНИЦЕФ е изключителна, тъй като бяхме там от първия ден след цунамито. Срещнахме толкоз травматизирани хора… Но работата в сходен подтекст ти дава доза адреналин и движеща мощ, сложни за пояснение. 
Как се справяте с това да не останете в болката, когато помагате? С дихателни техники и йога. В България имате шанс за това, че има условия – клубове, спортни зали. Можете да вършиме йога и спорт на всички места. Докато в по-малките градове в Африка няма заведения за хранене, йога, спортни зали. Но постоянно съумявам да намеря съидейници или да основа група от дами или сътрудници, които желаят да се причислят и да вършим йога дружно. Йогата и медитацията избавят връзката ми с мен самата и моя вътрешен мир. 
Дали задачите на UNICEF се трансформират? Да, и еволюират съгласно подтекста и другите провокации. Преди 22 години не говорехме за промени в климата. Сега приказваме повече за тях, за различността, за нуждата от приемливост, за ЛГБТ обществото. След пандемията с Ковид 19 като значим проблем се обрисува менталното здраве, тъй като децата и младежите прекараха дълго време затворени и с лимитирана опция за социализация. Направихме международно изследване и проучване, тъй като има сигнали за безпокойствие и меланхолия измежду подрастващите. Как реагирате на тези промени? В България работим върху нарушаването на тишината и стигмата към менталното здраве и депресията. Поканихме младежи да напишат за своите безпокойства. Поемите и есетата им на тази тематика бяха прочетени на глас от известни персони. Искахме да покажем, че е добре да се приказва за това. Вдъхновява ме устойчивостта на децата. Случвало ми се е в зони на спорове в най-трудните обстановки да приказвам с дете, да чуя фантазиите му и да видя вяра и резистентност в очите му, без значение от какъв брой компликации е заобиколено. И това е задачата на нашето наличие – да донесем вяра. 
Какви са задачите ви в България отвън възобновяване от коронавирус? Работим доста върху уязвимите групи деца - децата с проблеми. Към тях и в България, и в други страни има огромна стигма и дискриминация. Имаме стратегии за качеството на образованието. Една от основните ни задачи е да помогнем на учителите освен да схванат другите способи за образование, само че да им дадем и принадлежности. Развихме мобилна апликация C Bord - гратис приложение, помагащо на невербалните деца и на тези, които не са в положение и опция да приказват. Така им даваме глас. Ангажирате и известни персони за свои посланици. Да, като най-голямата организация за отбрана на децата, УНИЦЕФ притегля и работи с доста звезди по целия свят. Сред посланиците ни са Приянка Чопра, Анджелик Киджо, Кейти Пери, Лиам Нийсън, Серина Уилямс, Дуа Липа, Дейвид Бекъм. Някои от тях съм срещала, до момента в който работех в Африка в продължение на 12-те години, прекарани там.
Коя от задачите ви е била най-интересна и вдъхновяваща за вас? Работила съм в доста конфликтни региони, военни зони, в страни с военни и цивилен спорове в УНИЦЕФ. Всичките ми задачи са ме обогатили. Срещнала съм вдъхновяващи хора. Може би най-напрегната и най-вълнуваща за мен беше задачата ми в Шри Ланка. Ръководех офиса и бях основана на Източния бряг в Батикалоа – региона, ръководена от тамилските тигри - LTTE (Тигри за избавление на Тамил Еелам), недържавна въоръжена групировка. Работехме с тях за опазването на здравето, образованието и за освобождението на децата-войници. Още с идването си забелязах по улиците 13-14-годишни деца с военни униформи и автомати… Семейства ни разказваха за отвлечените си от LTTE деца. Регистрирахме и проверихме имената им. Беше дълъг и сложен развой да позволен УНИЦЕФ до диалози с водача на LTTE, от който искахме да освободи децата. В един прекрасен ден, след месеци договаряния, в които обяснявахме международните закони, резултата, който може да има положителното, и показвахме доказателства, че знаем, че тези деца са при тях и служат на спора на фронтовата линия, тамилските тигри освободиха 35 деца пред очите ми. Гледах по какъв начин тичат към родителите им, пристигнали да ги вземат и се хвърлят в прегръдките им. Беше доста красиво! Плаках! Това е една от най-успешните ми задачи. Живеете в толкоз организиран свят. Защо ви е да отивате в пъкъла, с цел да помагате? Защото идва от сърцето ми. Имам вътрешен повод да поддържам другите, който ме кара да желая да давам повече на света. И имам вяра, че това дава смисъл на живота ми, че предназначението ми е да допринеса, да поддържам. Имало е интервали, в които работим по 24 часа, без уикенди. В Шри Ланка като се изключи че страната беше разкъсвана от спорове повече от 20 години, мина и цунами. Гигантската вълна удари в неделя, 26 декември 2004 година Много хора не знаеха какво е „ цунами “… Това беше едно от най-смъртоносните бедствия в историята. На идващия ден разбрахме, че покосената част от крайбрежието е изцяло разрушена и отнесена. По-навътре в страната животът си продължаваше, все едно нищо не се е случило. Да се оправим с последствията от цунамито беше двойно тестване. Спомням си по какъв начин вървя из останките и виж-дам кукла на дете, което може би към този момент го няма. Срещахме се със фамилии, които ни посочваха фотоси на изгубените си в цунамито деца. Имаше деца, изгубили родителите си, в това число и мои сътрудници бяха изгубили членове на фамилията си. Чувствах, че влизам в различен режим на работа на мозъка. И единственото, което мога да направя, е просто да работя и да дам допустимо най-голяма поддръжка. Вярвам, че задачата ни в УНИЦЕФ е изключителна, тъй като бяхме там от първия ден след цунамито. Срещнахме толкоз травматизирани хора… Но работата в сходен подтекст ти дава доза адреналин и движеща мощ, сложни за пояснение. Как се справяте с това да не останете в болката, когато помагате? С дихателни техники и йога. В България имате шанс за това, че има условия – клубове, спортни зали. Можете да вършиме йога и спорт на всички места. Докато в по-малките градове в Африка няма заведения за хранене, йога, спортни зали. Но постоянно съумявам да намеря съидейници или да основа група от дами или сътрудници, които желаят да се причислят и да вършим йога дружно. Йогата и медитацията избавят връзката ми с мен самата и моя вътрешен мир. Дали задачите на UNICEF се трансформират? Да, и еволюират съгласно подтекста и другите провокации. Преди 22 години не говорехме за промени в климата. Сега приказваме повече за тях, за различността, за нуждата от приемливост, за ЛГБТ обществото. След пандемията с Ковид 19 като значим проблем се обрисува менталното здраве, тъй като децата и младежите прекараха дълго време затворени и с лимитирана опция за социализация. Направихме международно изследване и проучване, тъй като има сигнали за безпокойствие и меланхолия измежду подрастващите. Как реагирате на тези промени? В България работим върху нарушаването на тишината и стигмата към менталното здраве и депресията. Поканихме младежи да напишат за своите безпокойства. Поемите и есетата им на тази тематика бяха прочетени на глас от известни персони. Искахме да покажем, че е добре да се приказва за това. Вдъхновява ме устойчивостта на децата. Случвало ми се е в зони на спорове в най-трудните обстановки да приказвам с дете, да чуя фантазиите му и да видя вяра и резистентност в очите му, без значение от какъв брой компликации е заобиколено. И това е задачата на нашето наличие – да донесем вяра. Какви са задачите ви в България отвън възобновяване от коронавирус? Работим доста върху уязвимите групи деца - децата с проблеми. Към тях и в България, и в други страни има огромна стигма и дискриминация. Имаме стратегии за качеството на образованието. Една от основните ни задачи е да помогнем на учителите освен да схванат другите способи за образование, само че да им дадем и принадлежности. Развихме мобилна апликация C Bord - гратис приложение, помагащо на невербалните деца и на тези, които не са в положение и опция да приказват. Така им даваме глас. Ангажирате и известни персони за свои посланици. Да, като най-голямата организация за отбрана на децата, УНИЦЕФ притегля и работи с доста звезди по целия свят. Сред посланиците ни са Приянка Чопра, Анджелик Киджо, Кейти Пери, Лиам Нийсън, Серина Уилямс, Дуа Липа, Дейвид Бекъм. Някои от тях съм срещала, до момента в който работех в Африка в продължение на 12-те години, прекарани там. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ