Президентът на ЕЦБ: Въвеждането на еврото ще донесе просперитет и сигурност на България
Кристин Лагард - президентът на Европейската централна банка, даде изявление броени месеци преди България публично да се причисли в еврозоната.
Прочетете още
Именно и по тази причина Лагард е на посещаване у нас. Във вторник тя взе участие в конференция на Българската национална банка " На прага на еврозоната ", където произнесе тирада.
Тя обясни значими въпроси за въвеждането на еврото в България, за опита на страните преди нас с приемането на единната валута и за бъдещето на европейската стопанска система и финанси.
Цялото изявление пред Нова тв прочетете тук:
Да стартираме с малко история, когато Франция приема еврото преди 23 години. Имали ли сте някакви страхове за живота на хората в страната?
Когато Франция се причисли към еврозоната, имахме два страха – първо, че няма да се получи. На 1 януари всички бяха доста разчувствани да отидат до банкоматите и да видят дали от тях ще излиза евро или нищо, само че всичко сработи съвършено. Знам, тъй като тогава имам рожден ден…
Наистина?
Да, както празнувахме, в среднощ отидохме до банката и в 00:05 ч. изтеглихме пари – получи се. Второто терзание на всички беше, че цените ще скочат заради превалутирането от остарелия френски франк.
Същите страхове, като сега…
С лв. - точно! Мислиш, че търговците и на едро, и на дребно, ще се възползват от това да усилят цените. Знаем, че постоянно ще има някои дребни сегменти, които ще се възползват от това, с цел да вдигнат леко цените. Случва се един път, не два пъти. И в случай че държавното управление направи нужното - да изисква непрекъснато цените да бъдат посочвани и в лв., и в евро до идния август, хората ще би трябвало да изпълняват това и да превалутират с акуратност. Другото е, че управляващите би трябвало да наложат правилото на конвертиране с акуратност до цента.
Имате ли възприятието, че сме подготвени?
Знам, че страната е работила старателно по въпроса. Наясно съм, че няма цялостен консенсус все още, само че имам вяра, че България е подготвена. Искам да Ви кажа, че съм видяла как доста нови страни се причисляват към еврозоната, като ръководещ шеф на МВФ, министър на финансите на моята страна - Франция, а в този момент - и като президент на ЕЦБ. Преди страна да вкара еврото, има страхове, опасения – накъде сме се запътили? Година по-късно поддръжката и приемането се усилва безусловно, във всички случаи. Въпросът е да се вкара без боязън и да се чака от държавното управление да направи нужното, с цел да предотврати злоупотреби.
И още един въпрос за Франция: французите обедняха ли?
Не, по никакъв начин. Както споделих, имаше пречки – цената на кафето, да вземем за пример, се подвигна, фризьорските услуги също нарастнаха, само че не.
Какви смятате, че са главните стопански и институционални изгоди, от които може нашата страна да се употребява, откакто се причисли към единната валута?
Две неща: първо добавеният разцвет скоро ще бъде осезателен и второ – добавена сигурност. Под разцвет имам поради експорт от България към останалата част на Европа – към този момент ще е в евро. Няма да има валутен риск, няма хеджиране, тъй като фактурите ще са в една и съща валута – фактурираш в евро и получаваш евро. Много опасности ще бъдат отстранени. Второ – помислете за света. Хората обичат да идват на отмора в Европа, само че валутните курсове варират и те се двоумят. Ако знаят, че в България, където пътуват и прекарват време, валутата е евро и няма да се добави към пътуването риск от променливи валутни курсове, това е още една причина да се посети вашата страна. Само два образеца – валутният риск и хеджирането, обвързвано с него, ще бъдат отстранени. За сигурността – аз самата, като французойка, и от длъжностите, на които съм била, съм научила, че като член на клуба, би трябвало да се придържаш към разпоредбите му, което носи сигурност. Всички сме дружно в това, няма инцидентни играчи, които вършат, каквото желаят. Всички сме обвързани от едни и същи правила, валута, парична политика, което ще бъде голяма смяна. Дълги години сте имали валутен ръб, само че сигурността, която има да си в същия клуб… Рейтинговите организации също виждат. Рискът да се пренебрегне дисциплината изчезва. Това е механизъм, носещ повече разцвет и сигурност.
Въвеждането на еврото в нови страни неизбежно включва акомодация за бизнеса и цените. Кои политики и механизми считате за най-ефикасни за равен преход и отбрана на жителите в България?
Бих споделила, че на първо място са подготовката и второто използване. В подготовката е свършено доста през последните години. През 2023 година България беше близо, но все още не бе подготвена. Използва изминалите две години, с цел да се приготви и по отношение на законодателни правила, антикорупционни правила, банкови закони – подготовка за механиката в банковия бранш под властта на централната банка, с цел да се подсигурява, че банкнотите, монетите, машините и разплащателните системи от първия ден, от 1 януари към този момент ще бъдат в евро. Тази подготовка ще се отрази позитивно. След това остава използването, с цел да се защитят жителите, да се съблюдава без злоупотреби директното отразяване от лв. в евро.
ЕЦБ интензивно работи по плана за цифрово евро. Какви са главните цели на самодейността и по какъв начин тя ще промени метода, по който жителите и бизнесите и в България употребяват пари? Парите в брой ще изчезнат ли скоро?
О, не, парите в брой постоянно ще съществуват. Това е обещанието на Централната банка. Банкноти от 50 евро, от 20 евро, монета от 1 евро са равностойни съответно на 50, 20 и 1 евро и ще бъдат приемани за разплащателно средство. Парите в брой няма да изчезнат, само че би трябвало да сме подготвени за цифровата епоха в 21 век. Хората, които не харесват да боравят с пари в брой – аз ги избирам, несъмнено и Вие, но те избират да заплащат с карта, с телефон. Трябва да подсигуряваме, че средства, издадени от Централната банка, съществуват и в цифрова форма, тъй като в това се корени системата. Това са цифрови пари в брой, само че няма да заменят банкнотите и монетите.
Светът се трансформира под натиска на технологиите и зелената промяна. Какви стъпки се подхващат в ЕЦБ за поддръжка на развиването на устойчива стопанска система и съвместяване на постоянни цени и климатични провокации?
Ценовата непоклатимост е наша задача, мандат, изисква се по контракт, зависи от нас. Климатичните промени са за държавните управления, изпълнителната и законодателната управляващи, а не за паричните такива. Но би трябвало да оценяваме въздействието от климатичните промени, да чакаме следствията върху цените, да вземем за пример. Евентуални наводнения или суша имат влияние върху реколтата, превоза, цената на живот, застрахователните награди... Трябва да сме наясно с това и да го интегрираме в прогнозите и в макроикономическите си модели. Освен това, би трябвало да обръщаме внимание на риска, който се основава. Да предположим, че имаме в персоналния ни баланс къща, която е наоколо до река. Застрахователите отхвърлят да я застраховат за актуалната награда и ще я вдигнат с 200%. Това е риск, който би трябвало да се чака и ръководи. Същото важи и за банките, за обезпеченията. Работата на централните банки е да ръководят рисковете, тъй че и в този смисъл би трябвало да взимаме поради климатичните промени.
Трябва да осъзнаваме какъв брой сме мощни, какъв пазар е Европейски Съюз – 450 милиона души е повече, в сравнение с Съединени американски щати. Европейски Съюз има гениите и потенциала да иновира. Липсват две неща – финансов пазар, пазещ парите тук и инвестиращ в нововъведения и възстановяване на продуктивността. Също по този начин би трябвало да сме наясно с всички спънки, които сами слагаме в Европа, пред предприемачите и младите гении - за това да основават бизнес, да се уголемяват и да носят стойност. Ако се оправим по-добре в тези две неща, може да сме същинска мощ, с която другите да се преценяват.
Мислите ли, че ще стане?
Искрено се надявам и ще работя старателно за това.
Прочетете още
Именно и по тази причина Лагард е на посещаване у нас. Във вторник тя взе участие в конференция на Българската национална банка " На прага на еврозоната ", където произнесе тирада.
Тя обясни значими въпроси за въвеждането на еврото в България, за опита на страните преди нас с приемането на единната валута и за бъдещето на европейската стопанска система и финанси.
Цялото изявление пред Нова тв прочетете тук:
Да стартираме с малко история, когато Франция приема еврото преди 23 години. Имали ли сте някакви страхове за живота на хората в страната?
Когато Франция се причисли към еврозоната, имахме два страха – първо, че няма да се получи. На 1 януари всички бяха доста разчувствани да отидат до банкоматите и да видят дали от тях ще излиза евро или нищо, само че всичко сработи съвършено. Знам, тъй като тогава имам рожден ден…
Наистина?
Да, както празнувахме, в среднощ отидохме до банката и в 00:05 ч. изтеглихме пари – получи се. Второто терзание на всички беше, че цените ще скочат заради превалутирането от остарелия френски франк.
Същите страхове, като сега…
С лв. - точно! Мислиш, че търговците и на едро, и на дребно, ще се възползват от това да усилят цените. Знаем, че постоянно ще има някои дребни сегменти, които ще се възползват от това, с цел да вдигнат леко цените. Случва се един път, не два пъти. И в случай че държавното управление направи нужното - да изисква непрекъснато цените да бъдат посочвани и в лв., и в евро до идния август, хората ще би трябвало да изпълняват това и да превалутират с акуратност. Другото е, че управляващите би трябвало да наложат правилото на конвертиране с акуратност до цента.
Имате ли възприятието, че сме подготвени?
Знам, че страната е работила старателно по въпроса. Наясно съм, че няма цялостен консенсус все още, само че имам вяра, че България е подготвена. Искам да Ви кажа, че съм видяла как доста нови страни се причисляват към еврозоната, като ръководещ шеф на МВФ, министър на финансите на моята страна - Франция, а в този момент - и като президент на ЕЦБ. Преди страна да вкара еврото, има страхове, опасения – накъде сме се запътили? Година по-късно поддръжката и приемането се усилва безусловно, във всички случаи. Въпросът е да се вкара без боязън и да се чака от държавното управление да направи нужното, с цел да предотврати злоупотреби.
И още един въпрос за Франция: французите обедняха ли?
Не, по никакъв начин. Както споделих, имаше пречки – цената на кафето, да вземем за пример, се подвигна, фризьорските услуги също нарастнаха, само че не.
Какви смятате, че са главните стопански и институционални изгоди, от които може нашата страна да се употребява, откакто се причисли към единната валута?
Две неща: първо добавеният разцвет скоро ще бъде осезателен и второ – добавена сигурност. Под разцвет имам поради експорт от България към останалата част на Европа – към този момент ще е в евро. Няма да има валутен риск, няма хеджиране, тъй като фактурите ще са в една и съща валута – фактурираш в евро и получаваш евро. Много опасности ще бъдат отстранени. Второ – помислете за света. Хората обичат да идват на отмора в Европа, само че валутните курсове варират и те се двоумят. Ако знаят, че в България, където пътуват и прекарват време, валутата е евро и няма да се добави към пътуването риск от променливи валутни курсове, това е още една причина да се посети вашата страна. Само два образеца – валутният риск и хеджирането, обвързвано с него, ще бъдат отстранени. За сигурността – аз самата, като французойка, и от длъжностите, на които съм била, съм научила, че като член на клуба, би трябвало да се придържаш към разпоредбите му, което носи сигурност. Всички сме дружно в това, няма инцидентни играчи, които вършат, каквото желаят. Всички сме обвързани от едни и същи правила, валута, парична политика, което ще бъде голяма смяна. Дълги години сте имали валутен ръб, само че сигурността, която има да си в същия клуб… Рейтинговите организации също виждат. Рискът да се пренебрегне дисциплината изчезва. Това е механизъм, носещ повече разцвет и сигурност.
Въвеждането на еврото в нови страни неизбежно включва акомодация за бизнеса и цените. Кои политики и механизми считате за най-ефикасни за равен преход и отбрана на жителите в България?
Бих споделила, че на първо място са подготовката и второто използване. В подготовката е свършено доста през последните години. През 2023 година България беше близо, но все още не бе подготвена. Използва изминалите две години, с цел да се приготви и по отношение на законодателни правила, антикорупционни правила, банкови закони – подготовка за механиката в банковия бранш под властта на централната банка, с цел да се подсигурява, че банкнотите, монетите, машините и разплащателните системи от първия ден, от 1 януари към този момент ще бъдат в евро. Тази подготовка ще се отрази позитивно. След това остава използването, с цел да се защитят жителите, да се съблюдава без злоупотреби директното отразяване от лв. в евро.
ЕЦБ интензивно работи по плана за цифрово евро. Какви са главните цели на самодейността и по какъв начин тя ще промени метода, по който жителите и бизнесите и в България употребяват пари? Парите в брой ще изчезнат ли скоро?
О, не, парите в брой постоянно ще съществуват. Това е обещанието на Централната банка. Банкноти от 50 евро, от 20 евро, монета от 1 евро са равностойни съответно на 50, 20 и 1 евро и ще бъдат приемани за разплащателно средство. Парите в брой няма да изчезнат, само че би трябвало да сме подготвени за цифровата епоха в 21 век. Хората, които не харесват да боравят с пари в брой – аз ги избирам, несъмнено и Вие, но те избират да заплащат с карта, с телефон. Трябва да подсигуряваме, че средства, издадени от Централната банка, съществуват и в цифрова форма, тъй като в това се корени системата. Това са цифрови пари в брой, само че няма да заменят банкнотите и монетите.
Светът се трансформира под натиска на технологиите и зелената промяна. Какви стъпки се подхващат в ЕЦБ за поддръжка на развиването на устойчива стопанска система и съвместяване на постоянни цени и климатични провокации?
Ценовата непоклатимост е наша задача, мандат, изисква се по контракт, зависи от нас. Климатичните промени са за държавните управления, изпълнителната и законодателната управляващи, а не за паричните такива. Но би трябвало да оценяваме въздействието от климатичните промени, да чакаме следствията върху цените, да вземем за пример. Евентуални наводнения или суша имат влияние върху реколтата, превоза, цената на живот, застрахователните награди... Трябва да сме наясно с това и да го интегрираме в прогнозите и в макроикономическите си модели. Освен това, би трябвало да обръщаме внимание на риска, който се основава. Да предположим, че имаме в персоналния ни баланс къща, която е наоколо до река. Застрахователите отхвърлят да я застраховат за актуалната награда и ще я вдигнат с 200%. Това е риск, който би трябвало да се чака и ръководи. Същото важи и за банките, за обезпеченията. Работата на централните банки е да ръководят рисковете, тъй че и в този смисъл би трябвало да взимаме поради климатичните промени.
Трябва да осъзнаваме какъв брой сме мощни, какъв пазар е Европейски Съюз – 450 милиона души е повече, в сравнение с Съединени американски щати. Европейски Съюз има гениите и потенциала да иновира. Липсват две неща – финансов пазар, пазещ парите тук и инвестиращ в нововъведения и възстановяване на продуктивността. Също по този начин би трябвало да сме наясно с всички спънки, които сами слагаме в Европа, пред предприемачите и младите гении - за това да основават бизнес, да се уголемяват и да носят стойност. Ако се оправим по-добре в тези две неща, може да сме същинска мощ, с която другите да се преценяват.
Мислите ли, че ще стане?
Искрено се надявам и ще работя старателно за това.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ