Защо ЕЦБ настоява за бързото въвеждане на своето цифрово евро
Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка, разгласи предишния месец, че цифровото евро (цифровата валута на централната банка, CBDC) ще бъде пуснато през октомври 2025 година Въпреки това тя акцентира значимостта на напредването на законодателния развой за въвеждане на цифровото евро и прикани Европейската комисия, Европейския съвет и парламентите на страните членки да ускорят законите и директивите, нужни, с цел да създадат цифровото евро „ жизнеспособно “.
Но за какво това (внезапно) бързане?
Загубите на Европейската централна банка набъбнаха до 7,8 милиарда евро, а европейският паричен орган записа втората си поредна загуба, до момента в който държавните облигации в Европа още веднъж се сринаха през първите два месеца на 2025 година ЕЦБ се нуждае от цифрово евро, с цел да избели пагубните си политики от последното десетилетие.
Някои даже отиват крачка по-далеч и споделят, че Европейски Съюз се нуждае от война, с цел да „ прикрие “ неуспеха на еврото.
Третата причина е, че доверието в политиките на ЕЦБ понижава, държавните облигации към този момент не се смятат за аварийна валута, а упованията за инфлация нарастват. Бързането за въвеждане на цифровото евро също идва в миг, когато европейските страни членки оповестиха огромни проекти за разноски, заеми и вложения в защитата. Следователно цифровото евро е от решаващо значение за налагане на потреблението на еврото като валута, разширение на контрола върху жителите и прикриване на бюджетни несъответствия с рисков инструмент, публикуван от парична институция, която е изгубила огромна част от доверието си през последните пет години.
Трябва да се помни, че мандатът на ЕЦБ е ценовата непоклатимост, само че инфлацията в еврозоната надвиши 22% (!) през последните четири години. В същото време показателят на европейските държавни облигации се намали с 14% от 2022 година
Има още една значима причина
да се побърза с цифровото евро. Глобалните централни банки и капиталови компании са загрижени, че европейските страни ще конфискуват активите на съветската централна банка, създавайки рисков казус, който може да засегне и активите на други неевропейски страни. Тъй като задграничните фондове могат да изоставен европейската финансова система заради боязън от конфискация, цифровото евро може да бъде потребен инструмент за налагане на потреблението на валутата, даже в случай че търсенето намалее.
Дигиталното евро, което Лагард разказа през 2022 година като „ цифрова банкнота с малко по-малко анонимност от хартиената банкнота, защото е издадено и обезпечено от централната банка “, е непотребен и рисков инструмент. Цифровите валути на централните банки (CBDC) привлякоха внимание като бъдеща технология за паричните системи, само че зад обещанието им за успеваемост и нововъведения се крие една по-песимистична действителност: те могат да служат като принадлежности за наблюдаване и да подкопаят персоналната дискретност и финансовата независимост. В Европейския съюз, където рестриктивните мерки върху свободата на изложение и анулацията на избори към този момент са проблем, CBDC може да се преглежда като инструмент за наблюдаване, маскиран като валута. CBDC не са просто цифрови версии на съществуващи валути; Те се издават непосредствено в сметки в централната банка, което разрешава невиждано наблюдаване на финансовите транзакции. Това непосредствено издаване значи, че централните банки могат да следят всяка транзакция, в това число разноски, спестявания и заеми. Да не приказваме за програмируемостта на CBDC. Тази система може да се съпостави с
съществуването на служител на реда в личната ви къща,
който управлява, следи и записва всичко, което единствено акцентира натрапчивия темперамент на цифровата валута.
Централизираното ръководство на финансови данни в подтекста на CBDC поражда обилни опасения по отношение на отбраната на данните. Поддръжниците на цифровите валути на централната банка споделят, че те могат да „ подобрят “ процедурите за познаване на клиента и процедурите за битка с прането на пари. Тези задания обаче не изискват цифрова валута на централната банка, защото могат да бъдат съвършено изпълнени с актуалните електронни пари.
Освен това, в случай че Европейската централна банка е загрижена за напредъка в цифровата епоха, тя би трябвало да предизвиква конкуренцията, вместо да я отстранява. Примерът с китайския цифров юан е значим, тъй като съчетава софтуерния прогрес с нараснал държавен надзор и благоприятни условия за наблюдаване.
Ако водачите на Европейския съюз непрекъснато употребяват претекста за дезинформация и интервенция, с цел да лимитират персоналната независимост, цифровата валута може да бъде доста рисков инструмент за надзор на обществото.
В допълнение към наблюдението, CBDC също оферират на централните банки опцията да управляват и манипулират финансовото държание. Като директно въздействат върху държанието на разноските, централните банки биха могли да санкционират лица за транзакции, счетени за несъответствуващи от политиците, като в същото време възнаграждават тези, които се преценяват. Например, централните банки биха могли да глобяват несъразмерните разноски за „ въглеродно-интензивни “ покупки или несъразмерни спестявания. Такова равнище на надзор подкопава правилата на финансова независимост и цялост на персоналния живот и прави CBDC
принадлежности за финансова принуда
а не принадлежности за икономическа успеваемост.
Въвеждането на CBDC в миг, когато европейските страни афишират стотици милиарди евро спомагателни разноски и дълг, също крие обилни стопански опасности. Като заобикалят обичайните банкови канали, CBDC могат да доведат до неконтролиран напредък на паричното предложение, изостряйки инфлационния напън. Опитът от 2020 година, когато несъразмерното парично предложение провокира бърза инфлация, удостоверява тези опасения.
Поддръжниците на CBDC настояват, че те могат да оказват помощ в битката с финансовите закононарушения, като разрешат по-голяма проследимост и бистрота посредством технологията на разпределената книга, само че това не изисква цифрова валута на централната банка. Тя към този момент съществува в актуалната система за електронна валута с самостоятелни търговски банки. Цифровите валути на централните банки се продават като новаторски и ефикасни решения, само че те съставляват форма на наблюдаване, прикрита като валута, давайки на централните банки невиждан надзор върху персоналните финансови транзакции. Европейската централна банка не желае да продължи напред с цифровото евро не заради възходящото търсене от страна на жителите, а тъй като се притеснява, че нейният статут на емитент на частична международна аварийна валута може да намалее и затова би трябвало да наложи някаква форма на надзор от финансовия свят.
Клуб 24 май
Но за какво това (внезапно) бързане?
Загубите на Европейската централна банка набъбнаха до 7,8 милиарда евро, а европейският паричен орган записа втората си поредна загуба, до момента в който държавните облигации в Европа още веднъж се сринаха през първите два месеца на 2025 година ЕЦБ се нуждае от цифрово евро, с цел да избели пагубните си политики от последното десетилетие.
Някои даже отиват крачка по-далеч и споделят, че Европейски Съюз се нуждае от война, с цел да „ прикрие “ неуспеха на еврото.
Третата причина е, че доверието в политиките на ЕЦБ понижава, държавните облигации към този момент не се смятат за аварийна валута, а упованията за инфлация нарастват. Бързането за въвеждане на цифровото евро също идва в миг, когато европейските страни членки оповестиха огромни проекти за разноски, заеми и вложения в защитата. Следователно цифровото евро е от решаващо значение за налагане на потреблението на еврото като валута, разширение на контрола върху жителите и прикриване на бюджетни несъответствия с рисков инструмент, публикуван от парична институция, която е изгубила огромна част от доверието си през последните пет години.
Трябва да се помни, че мандатът на ЕЦБ е ценовата непоклатимост, само че инфлацията в еврозоната надвиши 22% (!) през последните четири години. В същото време показателят на европейските държавни облигации се намали с 14% от 2022 година
Има още една значима причина
да се побърза с цифровото евро. Глобалните централни банки и капиталови компании са загрижени, че европейските страни ще конфискуват активите на съветската централна банка, създавайки рисков казус, който може да засегне и активите на други неевропейски страни. Тъй като задграничните фондове могат да изоставен европейската финансова система заради боязън от конфискация, цифровото евро може да бъде потребен инструмент за налагане на потреблението на валутата, даже в случай че търсенето намалее.
Дигиталното евро, което Лагард разказа през 2022 година като „ цифрова банкнота с малко по-малко анонимност от хартиената банкнота, защото е издадено и обезпечено от централната банка “, е непотребен и рисков инструмент. Цифровите валути на централните банки (CBDC) привлякоха внимание като бъдеща технология за паричните системи, само че зад обещанието им за успеваемост и нововъведения се крие една по-песимистична действителност: те могат да служат като принадлежности за наблюдаване и да подкопаят персоналната дискретност и финансовата независимост. В Европейския съюз, където рестриктивните мерки върху свободата на изложение и анулацията на избори към този момент са проблем, CBDC може да се преглежда като инструмент за наблюдаване, маскиран като валута. CBDC не са просто цифрови версии на съществуващи валути; Те се издават непосредствено в сметки в централната банка, което разрешава невиждано наблюдаване на финансовите транзакции. Това непосредствено издаване значи, че централните банки могат да следят всяка транзакция, в това число разноски, спестявания и заеми. Да не приказваме за програмируемостта на CBDC. Тази система може да се съпостави с
съществуването на служител на реда в личната ви къща,
който управлява, следи и записва всичко, което единствено акцентира натрапчивия темперамент на цифровата валута.
Централизираното ръководство на финансови данни в подтекста на CBDC поражда обилни опасения по отношение на отбраната на данните. Поддръжниците на цифровите валути на централната банка споделят, че те могат да „ подобрят “ процедурите за познаване на клиента и процедурите за битка с прането на пари. Тези задания обаче не изискват цифрова валута на централната банка, защото могат да бъдат съвършено изпълнени с актуалните електронни пари.
Освен това, в случай че Европейската централна банка е загрижена за напредъка в цифровата епоха, тя би трябвало да предизвиква конкуренцията, вместо да я отстранява. Примерът с китайския цифров юан е значим, тъй като съчетава софтуерния прогрес с нараснал държавен надзор и благоприятни условия за наблюдаване.
Ако водачите на Европейския съюз непрекъснато употребяват претекста за дезинформация и интервенция, с цел да лимитират персоналната независимост, цифровата валута може да бъде доста рисков инструмент за надзор на обществото.
В допълнение към наблюдението, CBDC също оферират на централните банки опцията да управляват и манипулират финансовото държание. Като директно въздействат върху държанието на разноските, централните банки биха могли да санкционират лица за транзакции, счетени за несъответствуващи от политиците, като в същото време възнаграждават тези, които се преценяват. Например, централните банки биха могли да глобяват несъразмерните разноски за „ въглеродно-интензивни “ покупки или несъразмерни спестявания. Такова равнище на надзор подкопава правилата на финансова независимост и цялост на персоналния живот и прави CBDC
принадлежности за финансова принуда
а не принадлежности за икономическа успеваемост.
Въвеждането на CBDC в миг, когато европейските страни афишират стотици милиарди евро спомагателни разноски и дълг, също крие обилни стопански опасности. Като заобикалят обичайните банкови канали, CBDC могат да доведат до неконтролиран напредък на паричното предложение, изостряйки инфлационния напън. Опитът от 2020 година, когато несъразмерното парично предложение провокира бърза инфлация, удостоверява тези опасения.
Поддръжниците на CBDC настояват, че те могат да оказват помощ в битката с финансовите закононарушения, като разрешат по-голяма проследимост и бистрота посредством технологията на разпределената книга, само че това не изисква цифрова валута на централната банка. Тя към този момент съществува в актуалната система за електронна валута с самостоятелни търговски банки. Цифровите валути на централните банки се продават като новаторски и ефикасни решения, само че те съставляват форма на наблюдаване, прикрита като валута, давайки на централните банки невиждан надзор върху персоналните финансови транзакции. Европейската централна банка не желае да продължи напред с цифровото евро не заради възходящото търсене от страна на жителите, а тъй като се притеснява, че нейният статут на емитент на частична международна аварийна валута може да намалее и затова би трябвало да наложи някаква форма на надзор от финансовия свят.
Клуб 24 май
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ