Кристин Лагард предложи посока за по-висок растеж и по-устойчиви публични финанси в Европа
Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка (ЕЦБ), отбелязя три съществени пътя за възстановяване на икономическия напредък и обезпечаване на по-устойчиви обществени финанси в Европа. По време на изявлението си на Европейската среща на Трилатералната комисия във Виена, оповестено от финансовата институция, тя подчертава, че макар високите равнища на дълг след пандемията, „ наратът за фискална доминация (ситуация, при която паричната политика би трябвало да се настройва на фоновите потребности на държавните управления – бел. ред.) не се удостоверил “, защото ЕЦБ е работила в „ цялостна самостоятелност “.
Според нея, даже при внезапното повишаване на инфлацията, централната банка предприе „ най-значителното стягане на паричната политика в историята ни “, като салдото ѝ е намалял с над 1,1 трилиона евро. В същото време страните от еврозоната са подобрили бюджетните си салда след пандемията, което е асъдействало за stabilността на финансовата среда.
Лагард обаче изрази опасения по отношение на друга форма на риск – наречена „ фискална застоялост “, при която стремежът към бюджетна консолидация води до редуциране на разноските, които биха могли да усилят продуктивността. Тя акцентира, че единствено „ седем от 20 народи в еврозоната “ са избрали опцията за продължен фискален интервал в подмяна на вложения и промени, които могат да покачат капацитета за напредък. „ Това може да образува циничен кръг “, предизвести тя.
Лагард подчертава, че продуктивните обществени разноски – изключително в областта на проучвания, обучение и стратегическа инфраструктура – са извънредно значими за справяне с демографските и структурни провокации. Според нея, в случай че се пренасочи „ единствено 1% от Брутният вътрешен продукт към научноизследователска и развойна активност и още 1% към просветителната система “, резултатите биха могли да донесат основни дълготрайни изгоди за икономическия напредък, оценени на 6% в дълготраен проект.
Второто направление, маркирано от Лагард, е по-ефективното потребление на европейските запаси. Тя загатна образци от предишното, като Европейската организация за нуклеарни проучвания (ЦЕРН) и новата самодейност Readiness 2030, която цели да притегли „ 150 милиарда евро “ за взаимни отбранителни качества. Според нея, сходни планове демонстрират по какъв начин обединените запаси могат да доведат до по-голям мащаб и по-добра възвръщаемост.
Третият аспект по отношение на движещите сили за напредък е по-силното активизиране на частния капитал посредством европейските принадлежности. Лагард напомни, че структурните и капиталови фондове на Европейски Съюз показват забележителен резултат на привличане, като „ за всяко евро от тези фондове се генерират 1,10 евро частни вложения “. Според нея, това ще бъде от основно значение за финансирането на зелените, цифровите и отбранителните преходи, които изискват спомагателни „ 1,2 трилиона евро годишно до 2031 година “.
Лагард заключи, че в случай че Европа впрегне изцяло наличните механизми – както национални, по този начин и общи – тя ще може да „ сплоти преимуществата на двата свята: нараснала работливост и устойчиви обществени модели “, като в същото време минимизира риска от бъдеща фискална доминация.
