Кристин Димитрова е поетеса (започнете с една от 11-те й

Кристин Димитрова е поетеса (започнете с една от 11-те й стихосбирки, ), писателка (романът ", сборникът с разкази ) и преводачка на лирика. Първият й превод -, определени стихове на английския стихотворец метафизик Джон Дън от1999, незабавно печели огромната премия на Съюза на българските преводачи. Превеждала е още Луис Карол, Марк Странд, Робърт Грейвс, есета на Йосиф Бродски - " поради стиховете на Томас Харди вътре ".

Преподава в катедра " Западни езици " в Софийския университет.

Списъкът с литературните й награди е дълъг, нейни творби са оповестени на 28 езика в 38 страни. Редакторка е и на дебютния разказ на сина си Константин Трендафилов (широко прочут като ) - едно от двете им деца с литературния критик и преводач на Йейтс.

Преди месец излезе новият разказ на Кристин Димитрова (изд. " Обсидиан " ). Издателите показват книгата като съвременна драма на съзряването с детайли на престъпна тайнственост.
Реклама Като какъв човек се определяте?
Весел, твърдоглав, може би интелигентен, малко комичен, сензитивен интроверт с досадна съвест и неприятна памет за лица, цифри и имена.
Нещото, в което вярвате безусловно?
" Който не люби, той не е познал Бога, тъй като Бог е обич ", 1 Йоан 4:8.
Любимият ви миг от деня?
Между 3 и 4 часа следобяд. Каквото и да работя, по това време си споделям: " Е стига толкоз! Време е за кафе, разходка, среща, чаша бира или каквото там сезонът диктува. " Ако обаче до този миг не съм съумяла да свърша нищо, сладостта на почивката се анулира.
Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
В писането - да съумея да кажа истината, въпреки и измисляйки. В преподаването - да намирам най-новото и най-интересното, от което студентите да си кажат: " Това в действителност изяснява доста неща! " Или най-малко едно " Виж ти! "
Реклама Кое е най-голямото ви достижение?
Не знам.
Как си почивате?
Сред дървета - с вървене. С книга, филм, ютюб или гугъл, когато почивката се организира в седнало състояние. С котките ми. С диалог, не безусловно с котките ми. С плуване, в случай че ми стигне волята да отида до басейн.
Какво ви зарежда?
Децата ми, приятелите ми. Писането. Доста време извозвам в главите на героите ми. Понякога ми е мъчно да схвана какво ще създадат по-нататък, различен път ми е пределно ясно и просто не мога да ги спра. Изграждам света им тухличка по тухличка. Дълбая го. Откривам го. Без този успореден свят се усещам дезориентирана в своя личен, който някак изплитнява. Реалността е това, което знаем за нея, а то в никакъв случай не е доста.
Какво ви разсмива?
Недоразуменията. Те постоянно идват от слепотата, с която сме си наумили едно или друго. Волните нелепости. Те ме и възхищават. Истинската простотия е близка до гениалността. Понякога съответствува с нея.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Крипто 3 Политика 1 Енергетика 2 Градове 3 Политика 1 Крипто 2 Политика 3 Политика Реклама Какво ви натъжава?
Жестокостта, даже да е в името на науката. Човешката алчност, която не се стопира пред нищо. Войната е едно от най-очевидните й следствия. Мислех си, че сме поумнели, само че очевидно не сме.
Какво ви вбесява?
Безобразното сечене на дървета. Собственическото отношение към въздуха и водата - тези значими неща, които принадлежат на всички, само че някои ги употребяват като че ли са ничии. Или пък техни. Марс не става за втора Земя. Нямаме Б вид.
Личност, на която се възхищавате?
Възхищавам се на разнообразни персони за разнообразни неща. Това са нормално хора, които са създали ненадейно доста, само че даже самите те не са знаели какъв брой огромно е то. Скромният духовник Мендел, който под подигравките на тогавашните ботанически престижи в продължение на десетилетия отглежда грахчета, с цел да открие правилата на генетиката. Никола Тесла, на който Едисън надали не се изплюва в лицето, а през днешния ден всички употребяваме изменчивия ток на Тесла. Антони Гауди, архитектът на катедралата Саграда Фамилия, който умира по време на градежа й. Когато се пробват да го изведат от сиромашката болница, в която е попаднал, той отхвърля с думите: " Моето място е измежду бедните. " Александър Флеминг, който открива пеницилина, само че дълго време никой не му обръща внимание. Захари Стоянов, необразованият пастир, който става летописецът на нова България. Животът не е боксов мач, с цел да кажеш: " Еди-кой си победи. ". Достатъчно да направиш нещо за другите и то да е положително.
Кое свое качество харесвате най-вече?
Способността ми да пребивавам сама. За мен неналичието на компания е доста по-добра от досадната компания.
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване