Кристин Дауд, майката на загиналия на батискафа 19-годишен младеж, разкри,

Кристин Дауд, майката на починалия на батискафа 19-годишен юноша, разкри, че точно тя е трябвало да бъде в подводницата. Първоначално е трябвало да се спуснат тя и брачна половинка ѝ. Но синът им толкоз е желал да отиде, че тя е отстъпила мястото си на него.

Оказва се, че Кристин и Шахзада Дауд, на 48 години, са резервирали своето пътешестване още преди коронавирус. Заради пандемията обаче отсрочват огромното премеждие.

И не щеш ли коронавирус падемията свършва и те могат да се потопят до дъното, където лежи прокълнатия съгласно мнозина транспортен съд.
                             

Кристин обаче отстъпва мястото си, купено против 250 хиляди $, на сина си, тъй като то е супер разпален по историята на " Титаник ". Момчето стартира да се интересува от кораба, когато приключва един модел на лайнера от лего блокчета.

19-годишният юноша желал да стане първият човек, който подрежда кубчето на Рубик в дълбините на Атлантическия океан, разкрива още майка му.
 
                             

Запитана от Би Би Си по какъв начин се усеща, тя свежда глава и споделя, че не желае да пропусне въпроса..., написа " Дейли мейл ".

В изключително изявление госпожа Дауд описа по какъв начин тя и щерка й Алина, на 17, са били на помощния транспортен съд на Titan Polar Prince. Те прегръщат околните си - брачен партньор и татко, брат и дете, и ги изпращат на едно обречено премеждие.

Часове по-късно изпадат в потрес, тъй като връзката с подводницата е изгубена. След 96-ия час от изгубването на батискафа, дамата губи вяра.

„ Всички си мислехме, че те просто ще се появят ", споделя Кристин пред Би Би Си.

 
                             

Но петимата авантюристи, откриватели и мечтатели не се появяват. Остават вечно на дъното, при останките на кораба, който толкоз доста са желали да зърнат.

Трудно е да се опише какво изпитват околните им. Трудно е да се каже по какъв начин се усеща тази майка, която знае, че вместо сина, там, долу, е трябвало да остане тя...

Трудно е. Но е и някак вдъхновяващо. Че макар заплахите хората, като тези петимата, не се опасяват да изследват, да мечтаят, да сбъдват фантазиите си. Дори с цената на живота си. Без такива смели мечтатели светът в никакъв случай не би разкрил Космоса, дълбините на океана, неоткритото...