Криско: Вече събрахме 1,1 милиона лева за бъдещия център за слънчеви ди лева.
Кристиан Талев-Криско, рап и поп реализатор, създател на фондация " Слънчеви деца 2024 “, в специално изявление за взаимната графа на Радио " Фокус “ и Български състезателен тотализатор
Здравейте! Разговарям с Кристиан Талев-Криско, известен български рап и поп реализатор, който дружно със своята фондация " Слънчеви деца 2024 “, Български футболен съюз (БФС) и Български състезателен тотализатор ще са в основата на футболната и музикална фиеста " Заедно за децата “ на 2 и 3 септември на стадион " Юнак “ в София. Г-н Талев, по какъв начин се стигна до концепцията за сходно събитие?
Здравейте! Първо поздрави на всички слушатели на Радио " Фокус “! Радвам се, че през днешния ден можем да си поговорим няколко дни преди благотворителните събития, които организираме дружно с БФС и държавното тото, които също извънредно доста оказват помощ и поддържат нашата идея. Идеята за особено тези два концерта, които ще са на 2 и 3 септември на стадион " Юнак “, е на БФС. Те се свързаха с нас и ни предложиха да се включат под няколко разнообразни форми към нашата фондация. Всъщност първото нещо, което ни предложиха, което е в действителност ужасно, е, че от всеки един закупен билет от четирите квалификационни мача на България за Световно състезание, част от приходите ще бъдат заделени за фондация " Слънчеви деца 2024 “. И малко по-късно взехме решение да създадем и два благотворителни концерта, ден преди мача с Испания. Всички имаме вяра, че обществото ни ще прояви най-голям интерес точно тогава, като имаме поради какъв дразнител е националния тим на Испания, къде се намира сега като място в света и с какви невероятни играчи разполага. Все отново става дума за сегашния европейски първенец. И считаме, че ще се получат няколко доста хубави събития, които ще са в интерес на деца и младежи със специфични потребности.
Лесно ли убедихте вашите другари и сътрудници поп-звезди да вземат участие и да пеят благотворително през тези два дни?
Да. Хубавото е, че когато става въпрос за нещо, което всички имаме вяра, че има смисъл, всички актьори, както и футболните митове, одобриха с удоволствие. Така че считам, че всички ще дойдат с огромно предпочитание да бъдат част от събитията и да ни поддържат.
Бихте ли оповестили техническите детайлности за това събитие, цена на билетите, какво ще се случи с приходите? Изобщо всичко, което е забавно и за искащите, които желаят да посетят стадион " Юнак “ при започване на идния месец?
Да, цената на билет е 20 лв. дневно, в които действително самите събития ще бъдат доста-доста дълги. Те ще стартират още от ранния следобяд и ще завършат късно вечерта, може би към 23:00 часа, като несъмнено всеки може да пристигна и да участва толкоз, колкото има предпочитание. В началото ще се стартира с футболните митове, които ще бъдат там, ще раздадат подписи. Говорим за хора, като Христо Стоичков, Краси Балъков. Няма да ни стигне времето да изброяваме всички, само че хората могат да влязат и в информационните канали на нашата фондация, на БФС, и на всички места могат да видят цялостния лист с актьори, обществени персони и футболисти, които ще участват на събитията на 2 и 3 септември.
Това е отлично и приходите евентуално ще бъдат ориентирани напълно към фондация " Слънчеви деца 2024 “. Как се развива тя, откакто оповестихте нейното основаване в средата на декември предходната година и имаше взрив от дарения? Спомням си за Любо Киров и неговите 10 хиляди лв., което в действителност е доста почтена постъпка. До този миг, в случай че не е загадка финансовоq несъмнено, какъв брой пари сте събрали и задоволява ли ви темпото на събиране на приходите поради огромната цел – построяването на център за деца със специфични просветителни потребности в София?
Не единствено Любо Киров . Тук държа да кажа, че доста хора, обществени персони, актьори и спортисти вземат участие с дарения. Също по този начин един от първите, които ми звъннаха и изявиха предпочитание да създадат подаяние, беше баскетболната ни звезда Александър Везенков . Имаме в действителност доста хора, които се включват. За момента сумата, която сме събрали, е 1 милион и близо 100 хиляди лв.. Разбира се, в този момент юли-август е една концепция малко по-лежерно, което е обикновено, хората пътуват, на почивки са. Но считам, че темпото ще се усили през септември и още веднъж ще наберем скорост. Какво да ви кажа за темпото? Аз считам, че това, което успяхме да съберем чисто като средства за този къс интервал, е извънредно огромно. Ние взехме решението фондацията с изключение на да събира средства за огромната ни цел, да имаме и настоящи интензивности. Иначе най-вече желаеме да изградим подобен център, който е за консолидиране на деца и младежи в обществото. Подчертавам, на всички места употребявам случая да кажа, че това няма да бъде болница – аз не желая да встъпвам в опазването на здравето, тъй като не считам, че компетенцията ни е задоволително огромна. А и аз персонално считам като човек, който е родител на дете със специфични потребности, и от нашата информация и опит, които сме натрупвали, че тези деца и младежи имат най-вече потребност от консолидиране. Какво имам поради? Много родители имат такива деца, които хората ги одобряват необичайно и по тази причина те ги държат непрекъснато в къщи или ги изолират, с което надлежно, несъмнено, обстановката става още по-зле. Това, което ние желаеме посредством този център, е най-много развиването на тези деца посредством спорта, изкуството, несъмнено, ще имаме и рехабилитационни стратегии и считам, че е доста значимо да се работи и с родителите. Първо, като способи и познания, които би трябвало натрупват, също така, родителите също имат потребност от поток информация, имат потребност от психолог. Освен, че събираме средства за построяването на този център, редом вървят и упоменатите интензивности. Бяхме организирали зимен лагер за деца и младежи със специфични потребности. Там успяхме да закараме малко над 20 дечица. В момента работим и по концепцията за летен лагер към края на август-началото на септември. Сътрудничим си с една страхотна организация – Медицински център Блокс, посредством който успяхме да организираме всеки месец изцяло гратис там да вървят деца и младежи със специфични потребности и изцяло безвъзмездно да им бъде оказвана рехабилитационна и здравна поддръжка. Работим с няколко дентални клиники, с които правим безвъзмездни прегледи. Гледаме редом нашата фондация бъде много дейна, тъй като въпреки всичко това, което желаеме, е много амбициозно, построяването подобен център е комплицирана задача и в последна сметка никой не знае до каква степен ще успеем да стигнем, надяваме се на най-хубавото. А то е същина е да успеем да намерим имот, тъй като в случай че би трябвало да плащаме и за имот, към този момент задачата би станала много, много тежка. Така че работим и в тази посока и мощно се надявам да имаме триумф.
Има ли развиване тъкмо към този акцент от цялата интервенция, имота, откакто напролет се срещнахте със зам-кмета на София Надежда Бачева? Какво ви дава обещание Общината? Имат ли сили да го създадат, има ли воля да го създадат?
Г-жа Бачева беше доста общителна и проведохме няколко срещи. Заведе ни на един имот, в жк " Дружба “, който е много добър. Това е единствено предложение и ще би трябвало да се измине доста дълъг път, с цел да се случат там нещата. Водим договаряния с двама частни вложители, които изявиха предпочитание да ни покажат техни места, които считаме, че са доста подобаващи. Но въпреки всичко става дума за нещо, което е много огромно и надлежно се случват много постепенно нещата. Пак споделям, в този момент, лятото, темпото е леко забавено. Надявам се до края на годината да имаме изясненост най-много върху проблема с парцелите, към кой тъкмо се насочим и какви са най-големите шансове фондацията да може да се снабди с подобен имот. И надлежно, тогава и хората, когато знаят, че имаме " земя под краката " си в дословен и метафоричен смисъл, мисля, че още повече ще можем да форсираме нещата с повече събития, за които към този момент да приказваме и да се случват нещата.
В една от своите песни пеете " Пътят е като живота – има начало и край. Начинът, по който ще го извървиш, зависи единствено от теб “. Как оценявате този текст, който вие сте написал, години по-късно, към този момент минавайки през метаморфозата на това да бъдете определен и да осъществите сходна мегаидея?
Все повече тези думи отекват в главата ми и от ден на ден имам вяра, че в действителност човек каквото самичък успее да направи, това е най-важното. Не би трябвало да разчитаме на неволята или да се надяваме някой различен да направи нещо за нас. Единството, което може да създадем, е, посредством нашата концепция, в случай че тя е задоволително добра, а тя е, съгласно нас, да заразим повече хора, които да повярват, без значение дали е съответната концепция, за която сега си приказваме, или нещо друго, което може да се реализира. Това, което доста ме кара да се усмихвам, е, че по този въпрос се приказва много-много повече последните 6 месеца, в сравнение с преди половин година. Виждам по какъв начин обществото стартира в действителност да приема казуса по-различен метод, с доста повече отворени прегръдки към всевъзможни хора с разнообразни специфични потребности, което считам, че на първо равнище и е най-важното нещо.
Ако съпоставим обстановката в Европа и Испания, където неотдавна бях, там сходни деца, които са част от нас, както и инвалидите, те са на ярко, те са част от обществото, имат си своя обществен живот, своите разходки вечер, своята обмяна на мисли, усеща и взаимно превозване с другите хора. Защо в България крием инвалидите, хората в неравностойно състояние, децата със специфични просветителни потребности? Защо обществото съгласно към момента не е готово и тук ли е вашата задача, с цел да измененията това?
Ами аз считам, че обществото стартира да става все по-готово, само че съгласно мен въпросът е на доста по-дълбоко равнище. За да се стигне до това да ги крием инвалидите, доста други неща в обществото би трябвало да се трансформират, с цел да се променим. Положението с такива деца и младежи по света, естествено е доста по-различно от България. Аз съм давал няколко пъти един образец: преди 7-8 години за първи път, когато вървях до Съединени американски щати и до Канада, ми направи мощно усещане по какъв начин на Ниагарския водопад, доста огромен % от хората, които работеха там като личен състав, бяха със синдром на Даун и с аутизъм. Тогава, несъмнено, аз не съм бил родител, само че все пак ми направи мощно усещане, че обществото там работи по този въпрос и е доста значимо за тях тези хора да бъдат част от обществото. И след това стартира да ми прави усещане, че в западните страни, където и да отида, като обществено място, заведение, постоянно има най-малко по един човек от хората, които работят там, който е със специфични потребности. И те по този метод от ден на ден ги интегрират. Ние ще черпим сигурно ноу-хау от страните, които са се развили повече от нас и се надяваме да имаме триумф. Както се споделя, даже на един човек да му променим живота, това е един цялостен човешки живот.
Вашата концепция е почтена за почитание и аз притискам палци да се реализира. И в това време виждаме по какъв начин нашето общество към момента сякаш не е готово освен за това, а и за това да се промени. Харесва ли ви това, което виждате при случаите от последните дни: починалото детенце след парасейлингът в Несебър, злополуката на " Константин Величков “, убийството в Първомай?
Няма по какъв начин на някое човешко създание да му харесва нещо от нещата, които изброихте. Това е нашето отражение. Всичко, което се случва, е отражение на нашето общество. Аз постоянно съм казвал, даже да вземем за образец един жилищен комплекс или един блок, където хората по някакъв метод разчитат един на различен, въпреки и малко – като забележим един блок, в който към него е страшна нечистотия, отпадъци, хвърлят се неща от терасата, общите част са занемарени – то това е една дребна извадка от страната. Всичко, което се случва, е резултат от нашето държание, образование и усещане за живота. За страдание, доста неща не са цветни, само че единственото, което може да създадем съгласно мен, е да се пробва всеки един от нас да дава някакъв образец, въпреки и дребен. Защото истината е, че всяко нещо има значение. Аз по тази причина споделям, че за нашата фондация е доста значимо всеки, който направи подаяние от сърце, е хубаво да се дава публичност, тъй като то заразява по този метод. Аз го виждам и във фондацията. Когато един човек направи някакво подаяние и ние кажем: " Ей този човек вижте какво направи, какво хубаво нещо направи “, незабавно има още 5-6 индивида, които от неговия бранш, незабавно се включват. Така че когато един човек каже: " Доброто би трябвало да се прави безшумно, с цел да бъде чисто “, аз не съм склонен. Защото когато пък стане нещо неприятно, всички го разбираме. Ето, казвате нещастни случаи, смътни случаи – незабавно всички разбираме за тях и се приказва нонстоп за това нещо. А когато се случи нещо хубаво, някой направи едно подаяние да речем, всеки споделя: " О не, безшумно трай си, тъй като по този начин се прави “. Не е по този начин. Всеки, който направи нещо хубаво, би трябвало да се приказва два пъти повече за това нещо, в сравнение с за неприятните работи. Това е единственият метод да обърнем малко палачинката и хората да чуват малко повече положителни неща, да виждат, че могат да се случват нещата.
Ето в този момент Радио " Фокус “ ви дава късмет да благодарите на най-големите донори на фондация " Слънчеви деца 2024 “?
Наистина описът ще бъде доста дълъг и нашата концепция е да създадем един доста дълъг лист с всички огромни донори, които са да вземем за пример над 5 хиляди лв., тъй като са частни лица, физически, други са през доста компании, има хора, които пък все пак избират да не ги загатваме. Така че сега ще запазя безмълвие, без да върша някакъв лист с имена, само че сигурно на края на годината ни се желае да създадем един подобен лист и хората да видят. Но все пак, в нашите обществени мрежи, в Фейсбук, в Instagram, част от огромните дарения, които хора или компании желаят да бъдат обществени, сме ги обявили.
Това е ваше право, несъмнено. Искам да ви попитам: усещате ли смяна във вашата музикална кариера, която е пречупена през призмата на вашето ново амплоа, вашата нова идея, която защитавате, като метод на писане на текстовете, смяна в музиката, блян да достигнете до по-голяма публика, излизайки от амплоато, в което сте били до момента?
Бих споделил, че е допустимо да има такава смяна, само че въпреки всичко аз виждам да диференцирам двете неща, тъй като те са доста разнообразни и малко е внимателно, деликатна е тази тематика. Защото музиката въпреки всичко е музикален бизнес, тъй като в музиката, както във всеки един бранш, тя е като един магазин, който предлага нещо на потребителите. Но все пак, сигурно през последните години, откогато съм родител, нещата, които пъдя към като послания, са доста по-различни от нещата, когато съм бил на 20 години несъмнено.
На кого желаете да благодарите, отвън донорите, за тези последни 8 месеца, през които се разрасна акцията " Слънчеви деца “? Може би на фамилията, на вашите родственици, хора, организации? Кой ви оказва помощ най-вече? Назовете ги, с цел да ги научат читателите и слушателите на " Фокус “, те го заслужават.
Разбира се. Ами сигурно един от най-големите герои е жена ми Цвети, която също като майка се постанова да минава през много компликации. Само хора, които имат в фамилията си и в къщи детенце със специфични потребности, знаят, че това е едно в действителност огромно предизвикателство, предопределение и уроци всеки ден. За хората, които най-вече оказват помощ отвън донорите, желая да благодаря, естествено, на моя другар и управител Пламен Кътев , който с изключение на, че е мой управител от може би над 13 години, е и индивидът, който най-вече ми оказва помощ с фондацията. Така че това са първите две имена, които незабавно ми излязоха.
И най-после, към този момент сме към финала на лятото, какъв е вашият зов или послание, даже вик към всички слушатели и читатели на " Фокус “?
Това, което бих желал да кажа на слушателите на Радио " Фокус “ е, че истината постоянно е в това дали вършим положителни неща и дали сме положителни хора. Може да звучи клиширано, само че от време на време доста постоянно го забравяме. Когато човек е здрав, без значение дали е болен от хрема, когато човек е здрав, той може да мисли за всевъзможни нелепости. Обаче, когато човек е болен, даже от най-малкото, той мисли само за това по какъв начин да оздравее. Не би трябвало да забравяме, че този живот не ни е даден, просто ей по този начин, ние би трябвало да носим отговорност и в случай че имаме опция, да оказваме помощ с най-малкото нещо на света, даже в случай че някой помоли да споделите във Фейсбук или в Instagram някаква акция, която е за събиране на пари за някой човек, който има потребност, даже вие да не ги дарите, единствено това, че споделяте и го разпространявате, това е отново нещо малко, само че потребно и хубаво. Така че дано се стремим, хайде даже да не е всеки ден, но най-малко на няколко дни да се опитваме нещо доста мъничко хубаво да вършим за някой различен, без да търсим полза от това нещо.
Бойко СЕРАФИМОВ
Здравейте! Разговарям с Кристиан Талев-Криско, известен български рап и поп реализатор, който дружно със своята фондация " Слънчеви деца 2024 “, Български футболен съюз (БФС) и Български състезателен тотализатор ще са в основата на футболната и музикална фиеста " Заедно за децата “ на 2 и 3 септември на стадион " Юнак “ в София. Г-н Талев, по какъв начин се стигна до концепцията за сходно събитие?
Здравейте! Първо поздрави на всички слушатели на Радио " Фокус “! Радвам се, че през днешния ден можем да си поговорим няколко дни преди благотворителните събития, които организираме дружно с БФС и държавното тото, които също извънредно доста оказват помощ и поддържат нашата идея. Идеята за особено тези два концерта, които ще са на 2 и 3 септември на стадион " Юнак “, е на БФС. Те се свързаха с нас и ни предложиха да се включат под няколко разнообразни форми към нашата фондация. Всъщност първото нещо, което ни предложиха, което е в действителност ужасно, е, че от всеки един закупен билет от четирите квалификационни мача на България за Световно състезание, част от приходите ще бъдат заделени за фондация " Слънчеви деца 2024 “. И малко по-късно взехме решение да създадем и два благотворителни концерта, ден преди мача с Испания. Всички имаме вяра, че обществото ни ще прояви най-голям интерес точно тогава, като имаме поради какъв дразнител е националния тим на Испания, къде се намира сега като място в света и с какви невероятни играчи разполага. Все отново става дума за сегашния европейски първенец. И считаме, че ще се получат няколко доста хубави събития, които ще са в интерес на деца и младежи със специфични потребности.
Лесно ли убедихте вашите другари и сътрудници поп-звезди да вземат участие и да пеят благотворително през тези два дни?
Да. Хубавото е, че когато става въпрос за нещо, което всички имаме вяра, че има смисъл, всички актьори, както и футболните митове, одобриха с удоволствие. Така че считам, че всички ще дойдат с огромно предпочитание да бъдат част от събитията и да ни поддържат.
Бихте ли оповестили техническите детайлности за това събитие, цена на билетите, какво ще се случи с приходите? Изобщо всичко, което е забавно и за искащите, които желаят да посетят стадион " Юнак “ при започване на идния месец?
Да, цената на билет е 20 лв. дневно, в които действително самите събития ще бъдат доста-доста дълги. Те ще стартират още от ранния следобяд и ще завършат късно вечерта, може би към 23:00 часа, като несъмнено всеки може да пристигна и да участва толкоз, колкото има предпочитание. В началото ще се стартира с футболните митове, които ще бъдат там, ще раздадат подписи. Говорим за хора, като Христо Стоичков, Краси Балъков. Няма да ни стигне времето да изброяваме всички, само че хората могат да влязат и в информационните канали на нашата фондация, на БФС, и на всички места могат да видят цялостния лист с актьори, обществени персони и футболисти, които ще участват на събитията на 2 и 3 септември.
Това е отлично и приходите евентуално ще бъдат ориентирани напълно към фондация " Слънчеви деца 2024 “. Как се развива тя, откакто оповестихте нейното основаване в средата на декември предходната година и имаше взрив от дарения? Спомням си за Любо Киров и неговите 10 хиляди лв., което в действителност е доста почтена постъпка. До този миг, в случай че не е загадка финансовоq несъмнено, какъв брой пари сте събрали и задоволява ли ви темпото на събиране на приходите поради огромната цел – построяването на център за деца със специфични просветителни потребности в София?
Не единствено Любо Киров . Тук държа да кажа, че доста хора, обществени персони, актьори и спортисти вземат участие с дарения. Също по този начин един от първите, които ми звъннаха и изявиха предпочитание да създадат подаяние, беше баскетболната ни звезда Александър Везенков . Имаме в действителност доста хора, които се включват. За момента сумата, която сме събрали, е 1 милион и близо 100 хиляди лв.. Разбира се, в този момент юли-август е една концепция малко по-лежерно, което е обикновено, хората пътуват, на почивки са. Но считам, че темпото ще се усили през септември и още веднъж ще наберем скорост. Какво да ви кажа за темпото? Аз считам, че това, което успяхме да съберем чисто като средства за този къс интервал, е извънредно огромно. Ние взехме решението фондацията с изключение на да събира средства за огромната ни цел, да имаме и настоящи интензивности. Иначе най-вече желаеме да изградим подобен център, който е за консолидиране на деца и младежи в обществото. Подчертавам, на всички места употребявам случая да кажа, че това няма да бъде болница – аз не желая да встъпвам в опазването на здравето, тъй като не считам, че компетенцията ни е задоволително огромна. А и аз персонално считам като човек, който е родител на дете със специфични потребности, и от нашата информация и опит, които сме натрупвали, че тези деца и младежи имат най-вече потребност от консолидиране. Какво имам поради? Много родители имат такива деца, които хората ги одобряват необичайно и по тази причина те ги държат непрекъснато в къщи или ги изолират, с което надлежно, несъмнено, обстановката става още по-зле. Това, което ние желаеме посредством този център, е най-много развиването на тези деца посредством спорта, изкуството, несъмнено, ще имаме и рехабилитационни стратегии и считам, че е доста значимо да се работи и с родителите. Първо, като способи и познания, които би трябвало натрупват, също така, родителите също имат потребност от поток информация, имат потребност от психолог. Освен, че събираме средства за построяването на този център, редом вървят и упоменатите интензивности. Бяхме организирали зимен лагер за деца и младежи със специфични потребности. Там успяхме да закараме малко над 20 дечица. В момента работим и по концепцията за летен лагер към края на август-началото на септември. Сътрудничим си с една страхотна организация – Медицински център Блокс, посредством който успяхме да организираме всеки месец изцяло гратис там да вървят деца и младежи със специфични потребности и изцяло безвъзмездно да им бъде оказвана рехабилитационна и здравна поддръжка. Работим с няколко дентални клиники, с които правим безвъзмездни прегледи. Гледаме редом нашата фондация бъде много дейна, тъй като въпреки всичко това, което желаеме, е много амбициозно, построяването подобен център е комплицирана задача и в последна сметка никой не знае до каква степен ще успеем да стигнем, надяваме се на най-хубавото. А то е същина е да успеем да намерим имот, тъй като в случай че би трябвало да плащаме и за имот, към този момент задачата би станала много, много тежка. Така че работим и в тази посока и мощно се надявам да имаме триумф.
Има ли развиване тъкмо към този акцент от цялата интервенция, имота, откакто напролет се срещнахте със зам-кмета на София Надежда Бачева? Какво ви дава обещание Общината? Имат ли сили да го създадат, има ли воля да го създадат?
Г-жа Бачева беше доста общителна и проведохме няколко срещи. Заведе ни на един имот, в жк " Дружба “, който е много добър. Това е единствено предложение и ще би трябвало да се измине доста дълъг път, с цел да се случат там нещата. Водим договаряния с двама частни вложители, които изявиха предпочитание да ни покажат техни места, които считаме, че са доста подобаващи. Но въпреки всичко става дума за нещо, което е много огромно и надлежно се случват много постепенно нещата. Пак споделям, в този момент, лятото, темпото е леко забавено. Надявам се до края на годината да имаме изясненост най-много върху проблема с парцелите, към кой тъкмо се насочим и какви са най-големите шансове фондацията да може да се снабди с подобен имот. И надлежно, тогава и хората, когато знаят, че имаме " земя под краката " си в дословен и метафоричен смисъл, мисля, че още повече ще можем да форсираме нещата с повече събития, за които към този момент да приказваме и да се случват нещата.
В една от своите песни пеете " Пътят е като живота – има начало и край. Начинът, по който ще го извървиш, зависи единствено от теб “. Как оценявате този текст, който вие сте написал, години по-късно, към този момент минавайки през метаморфозата на това да бъдете определен и да осъществите сходна мегаидея?
Все повече тези думи отекват в главата ми и от ден на ден имам вяра, че в действителност човек каквото самичък успее да направи, това е най-важното. Не би трябвало да разчитаме на неволята или да се надяваме някой различен да направи нещо за нас. Единството, което може да създадем, е, посредством нашата концепция, в случай че тя е задоволително добра, а тя е, съгласно нас, да заразим повече хора, които да повярват, без значение дали е съответната концепция, за която сега си приказваме, или нещо друго, което може да се реализира. Това, което доста ме кара да се усмихвам, е, че по този въпрос се приказва много-много повече последните 6 месеца, в сравнение с преди половин година. Виждам по какъв начин обществото стартира в действителност да приема казуса по-различен метод, с доста повече отворени прегръдки към всевъзможни хора с разнообразни специфични потребности, което считам, че на първо равнище и е най-важното нещо.
Ако съпоставим обстановката в Европа и Испания, където неотдавна бях, там сходни деца, които са част от нас, както и инвалидите, те са на ярко, те са част от обществото, имат си своя обществен живот, своите разходки вечер, своята обмяна на мисли, усеща и взаимно превозване с другите хора. Защо в България крием инвалидите, хората в неравностойно състояние, децата със специфични просветителни потребности? Защо обществото съгласно към момента не е готово и тук ли е вашата задача, с цел да измененията това?
Ами аз считам, че обществото стартира да става все по-готово, само че съгласно мен въпросът е на доста по-дълбоко равнище. За да се стигне до това да ги крием инвалидите, доста други неща в обществото би трябвало да се трансформират, с цел да се променим. Положението с такива деца и младежи по света, естествено е доста по-различно от България. Аз съм давал няколко пъти един образец: преди 7-8 години за първи път, когато вървях до Съединени американски щати и до Канада, ми направи мощно усещане по какъв начин на Ниагарския водопад, доста огромен % от хората, които работеха там като личен състав, бяха със синдром на Даун и с аутизъм. Тогава, несъмнено, аз не съм бил родител, само че все пак ми направи мощно усещане, че обществото там работи по този въпрос и е доста значимо за тях тези хора да бъдат част от обществото. И след това стартира да ми прави усещане, че в западните страни, където и да отида, като обществено място, заведение, постоянно има най-малко по един човек от хората, които работят там, който е със специфични потребности. И те по този метод от ден на ден ги интегрират. Ние ще черпим сигурно ноу-хау от страните, които са се развили повече от нас и се надяваме да имаме триумф. Както се споделя, даже на един човек да му променим живота, това е един цялостен човешки живот.
Вашата концепция е почтена за почитание и аз притискам палци да се реализира. И в това време виждаме по какъв начин нашето общество към момента сякаш не е готово освен за това, а и за това да се промени. Харесва ли ви това, което виждате при случаите от последните дни: починалото детенце след парасейлингът в Несебър, злополуката на " Константин Величков “, убийството в Първомай?
Няма по какъв начин на някое човешко създание да му харесва нещо от нещата, които изброихте. Това е нашето отражение. Всичко, което се случва, е отражение на нашето общество. Аз постоянно съм казвал, даже да вземем за образец един жилищен комплекс или един блок, където хората по някакъв метод разчитат един на различен, въпреки и малко – като забележим един блок, в който към него е страшна нечистотия, отпадъци, хвърлят се неща от терасата, общите част са занемарени – то това е една дребна извадка от страната. Всичко, което се случва, е резултат от нашето държание, образование и усещане за живота. За страдание, доста неща не са цветни, само че единственото, което може да създадем съгласно мен, е да се пробва всеки един от нас да дава някакъв образец, въпреки и дребен. Защото истината е, че всяко нещо има значение. Аз по тази причина споделям, че за нашата фондация е доста значимо всеки, който направи подаяние от сърце, е хубаво да се дава публичност, тъй като то заразява по този метод. Аз го виждам и във фондацията. Когато един човек направи някакво подаяние и ние кажем: " Ей този човек вижте какво направи, какво хубаво нещо направи “, незабавно има още 5-6 индивида, които от неговия бранш, незабавно се включват. Така че когато един човек каже: " Доброто би трябвало да се прави безшумно, с цел да бъде чисто “, аз не съм склонен. Защото когато пък стане нещо неприятно, всички го разбираме. Ето, казвате нещастни случаи, смътни случаи – незабавно всички разбираме за тях и се приказва нонстоп за това нещо. А когато се случи нещо хубаво, някой направи едно подаяние да речем, всеки споделя: " О не, безшумно трай си, тъй като по този начин се прави “. Не е по този начин. Всеки, който направи нещо хубаво, би трябвало да се приказва два пъти повече за това нещо, в сравнение с за неприятните работи. Това е единственият метод да обърнем малко палачинката и хората да чуват малко повече положителни неща, да виждат, че могат да се случват нещата.
Ето в този момент Радио " Фокус “ ви дава късмет да благодарите на най-големите донори на фондация " Слънчеви деца 2024 “?
Наистина описът ще бъде доста дълъг и нашата концепция е да създадем един доста дълъг лист с всички огромни донори, които са да вземем за пример над 5 хиляди лв., тъй като са частни лица, физически, други са през доста компании, има хора, които пък все пак избират да не ги загатваме. Така че сега ще запазя безмълвие, без да върша някакъв лист с имена, само че сигурно на края на годината ни се желае да създадем един подобен лист и хората да видят. Но все пак, в нашите обществени мрежи, в Фейсбук, в Instagram, част от огромните дарения, които хора или компании желаят да бъдат обществени, сме ги обявили.
Това е ваше право, несъмнено. Искам да ви попитам: усещате ли смяна във вашата музикална кариера, която е пречупена през призмата на вашето ново амплоа, вашата нова идея, която защитавате, като метод на писане на текстовете, смяна в музиката, блян да достигнете до по-голяма публика, излизайки от амплоато, в което сте били до момента?
Бих споделил, че е допустимо да има такава смяна, само че въпреки всичко аз виждам да диференцирам двете неща, тъй като те са доста разнообразни и малко е внимателно, деликатна е тази тематика. Защото музиката въпреки всичко е музикален бизнес, тъй като в музиката, както във всеки един бранш, тя е като един магазин, който предлага нещо на потребителите. Но все пак, сигурно през последните години, откогато съм родител, нещата, които пъдя към като послания, са доста по-различни от нещата, когато съм бил на 20 години несъмнено.
На кого желаете да благодарите, отвън донорите, за тези последни 8 месеца, през които се разрасна акцията " Слънчеви деца “? Може би на фамилията, на вашите родственици, хора, организации? Кой ви оказва помощ най-вече? Назовете ги, с цел да ги научат читателите и слушателите на " Фокус “, те го заслужават.
Разбира се. Ами сигурно един от най-големите герои е жена ми Цвети, която също като майка се постанова да минава през много компликации. Само хора, които имат в фамилията си и в къщи детенце със специфични потребности, знаят, че това е едно в действителност огромно предизвикателство, предопределение и уроци всеки ден. За хората, които най-вече оказват помощ отвън донорите, желая да благодаря, естествено, на моя другар и управител Пламен Кътев , който с изключение на, че е мой управител от може би над 13 години, е и индивидът, който най-вече ми оказва помощ с фондацията. Така че това са първите две имена, които незабавно ми излязоха.
И най-после, към този момент сме към финала на лятото, какъв е вашият зов или послание, даже вик към всички слушатели и читатели на " Фокус “?
Това, което бих желал да кажа на слушателите на Радио " Фокус “ е, че истината постоянно е в това дали вършим положителни неща и дали сме положителни хора. Може да звучи клиширано, само че от време на време доста постоянно го забравяме. Когато човек е здрав, без значение дали е болен от хрема, когато човек е здрав, той може да мисли за всевъзможни нелепости. Обаче, когато човек е болен, даже от най-малкото, той мисли само за това по какъв начин да оздравее. Не би трябвало да забравяме, че този живот не ни е даден, просто ей по този начин, ние би трябвало да носим отговорност и в случай че имаме опция, да оказваме помощ с най-малкото нещо на света, даже в случай че някой помоли да споделите във Фейсбук или в Instagram някаква акция, която е за събиране на пари за някой човек, който има потребност, даже вие да не ги дарите, единствено това, че споделяте и го разпространявате, това е отново нещо малко, само че потребно и хубаво. Така че дано се стремим, хайде даже да не е всеки ден, но най-малко на няколко дни да се опитваме нещо доста мъничко хубаво да вършим за някой различен, без да търсим полза от това нещо.
Бойко СЕРАФИМОВ
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ