Да се завърнеш от отвъдното: Историята на пънкар, задигнал милиони от банка
Кристиан Етелен е един от най-известните френски юристи по наказателни каузи. Една късна ноемврийска вечер през 2016-а той стои на бюрото си и обмисля възможното си отдръпване. Тогава получава поразително телефонно позвъняване. Първо, тъй като обаждащият се е бил разгласен за мъртъв преди години, и второ, тъй като позвъняването е обвързвано със самоуверен грабеж, случил се преди близо 30 години, написа webcafe.
Гласът от другия завършек на телефонната слушалка е на Жил Бертен — бивш нихилист и пънк вокалист в групата от френския град Бордо Camera Silens. Бертен е имал доста почитатели измежду младежите — анархисти и леви екстремисти, вярващи, че няма бъдеще, или най-малко не за тях.
Англия е имала своя Сид Вишъс и Sex Pistols — Жил Бертен е бил френският му еквивалент.
В края на 80-те години групата и обкръжението ѝ мизерствали, макар триумфа си, и били пристрастени към дрогата. Няколко от тях били инфектирани с вируса на ХИВ след шерване на инфектирани спринцовки, с които си инжектирали хероин.
Те решили, че не им остава още доста живот, заради което решили да си отидат с гръм и тропот — като провеждат огромен въоръжен грабеж и след това изхарчат всички пари, преди да умрат.
Точно това и сторили някои от членовете на групата — откраднали 12 милиона франка (близо 2 милиона евро) от трезор на Brink's в Тулуза. Тези пари били цяло положение по това време. Обирджиите — пънкари даже се обадили на локален вестник, с цел да се похвалят с осъщественото закононарушение. Никой не потърпевш при обира, а полицията бързо осъзнала, че си има работа с дилетанти. Всички били хванати в границите на година, като се изключи един обвинен — Жил Бертен.
Почти никакви пари не били възобновени, а част от анархистите — обирджии, към този момент тежко заболели, умряли със признаци, свързани със СПИН.
Другите, след къс престой в пандиза, се върнали към скромния, елементарен живот и естествена работа от 9 сутринта до 5 следобяд.
Жил Бертен бил наказан задочно на 10 години затвор. С годините и обирът, и пънк — придвижването били забравени. Вокалистът/осъден обирджия бил разгласен за мъртъв. Семейството му — в това число неговият наследник, роден през дивите години на Жил в Бордо — повече не чули нищо за него.
И въпреки всичко Бертен е изцяло жив и към този момент не се свени да опише историята си пред публицисти. Висок, с рошава коса и кьорав с едното око — последица от преболедуван хепатит след приложимост на опиати — той е извънредно общителен и срамежлив. Разказва за тези 28 години, през които се е укривал, и за какво в този момент се е завърнал.
След обира той безусловно носи чували с банкноти. Заминава за Португалия, където отваря магазин за грамофонни плочи. За всичко заплаща с пари в брой, естествено. От време на време се случва някой пътуващ музикален почитател от Франция да го разпознае, само че Бертен постоянно отхвърля да е пънкарят обирджия. Всеки път, в който вижда кола с френски номера пред магазина, той е уверен, че го наблюдават или следят.
След 10 години работа в магазина Бертен взема решение, че френската полиция е по следите му. Заминава за Барселона с испанската си другарка. Нейното семейство държи там бар, където той става барман. Приятелката му му ражда дете. Само тя знае за предишното му — за всички останали той остава човек без предистория.
Бертен обаче споделя, че когато е покрай гибелта по време на боледуването от хепатит е избавен от екипа на болница в Барселона — гратис, без да му задават никакви въпроси, тъй като нямал документи. За него това било повратната точка — той взема решение, че е време да се изправи лице в лице с предишното си и да каже истината на сина си. Животът му е избавен, а самият той по това време не дава нищо на обществото.
"Осъзнах, че би трябвало да кажа истината и да призная тъмното си минало ", споделя тогавашният музикант.
Така се стига до въпросното телефонно позвъняване до юриста. Бертен прекосява границата с трен до Тулуза — и в наличието на юриста се предава в полицията.
Признава, че е нервозен поради делото против него, само че въпреки всичко усеща голямо облекчение, като че ли планина е паднала от раменете му.
"Това е последният стадий от дълго тестване, през което би трябвало да мина ", споделя той. "Тревожа се, завива ми се свят от мисълта за това, изключително като знам, че има риск да ме осъдят на до 20 години затвор. Но в действителност ще направя това, поради моя 7-годишен наследник. Той към момента не схваща изцяло какво съм правил през моите близо 30 години на укриване, само че би трябвало да научи “, споделя Бертен.
Гласът от другия завършек на телефонната слушалка е на Жил Бертен — бивш нихилист и пънк вокалист в групата от френския град Бордо Camera Silens. Бертен е имал доста почитатели измежду младежите — анархисти и леви екстремисти, вярващи, че няма бъдеще, или най-малко не за тях.
Англия е имала своя Сид Вишъс и Sex Pistols — Жил Бертен е бил френският му еквивалент.
В края на 80-те години групата и обкръжението ѝ мизерствали, макар триумфа си, и били пристрастени към дрогата. Няколко от тях били инфектирани с вируса на ХИВ след шерване на инфектирани спринцовки, с които си инжектирали хероин.
Те решили, че не им остава още доста живот, заради което решили да си отидат с гръм и тропот — като провеждат огромен въоръжен грабеж и след това изхарчат всички пари, преди да умрат.
Точно това и сторили някои от членовете на групата — откраднали 12 милиона франка (близо 2 милиона евро) от трезор на Brink's в Тулуза. Тези пари били цяло положение по това време. Обирджиите — пънкари даже се обадили на локален вестник, с цел да се похвалят с осъщественото закононарушение. Никой не потърпевш при обира, а полицията бързо осъзнала, че си има работа с дилетанти. Всички били хванати в границите на година, като се изключи един обвинен — Жил Бертен.
Почти никакви пари не били възобновени, а част от анархистите — обирджии, към този момент тежко заболели, умряли със признаци, свързани със СПИН.
Другите, след къс престой в пандиза, се върнали към скромния, елементарен живот и естествена работа от 9 сутринта до 5 следобяд.
Жил Бертен бил наказан задочно на 10 години затвор. С годините и обирът, и пънк — придвижването били забравени. Вокалистът/осъден обирджия бил разгласен за мъртъв. Семейството му — в това число неговият наследник, роден през дивите години на Жил в Бордо — повече не чули нищо за него.
И въпреки всичко Бертен е изцяло жив и към този момент не се свени да опише историята си пред публицисти. Висок, с рошава коса и кьорав с едното око — последица от преболедуван хепатит след приложимост на опиати — той е извънредно общителен и срамежлив. Разказва за тези 28 години, през които се е укривал, и за какво в този момент се е завърнал.
След обира той безусловно носи чували с банкноти. Заминава за Португалия, където отваря магазин за грамофонни плочи. За всичко заплаща с пари в брой, естествено. От време на време се случва някой пътуващ музикален почитател от Франция да го разпознае, само че Бертен постоянно отхвърля да е пънкарят обирджия. Всеки път, в който вижда кола с френски номера пред магазина, той е уверен, че го наблюдават или следят.
След 10 години работа в магазина Бертен взема решение, че френската полиция е по следите му. Заминава за Барселона с испанската си другарка. Нейното семейство държи там бар, където той става барман. Приятелката му му ражда дете. Само тя знае за предишното му — за всички останали той остава човек без предистория.
Бертен обаче споделя, че когато е покрай гибелта по време на боледуването от хепатит е избавен от екипа на болница в Барселона — гратис, без да му задават никакви въпроси, тъй като нямал документи. За него това било повратната точка — той взема решение, че е време да се изправи лице в лице с предишното си и да каже истината на сина си. Животът му е избавен, а самият той по това време не дава нищо на обществото.
"Осъзнах, че би трябвало да кажа истината и да призная тъмното си минало ", споделя тогавашният музикант.
Така се стига до въпросното телефонно позвъняване до юриста. Бертен прекосява границата с трен до Тулуза — и в наличието на юриста се предава в полицията.
Признава, че е нервозен поради делото против него, само че въпреки всичко усеща голямо облекчение, като че ли планина е паднала от раменете му.
"Това е последният стадий от дълго тестване, през което би трябвало да мина ", споделя той. "Тревожа се, завива ми се свят от мисълта за това, изключително като знам, че има риск да ме осъдят на до 20 години затвор. Но в действителност ще направя това, поради моя 7-годишен наследник. Той към момента не схваща изцяло какво съм правил през моите близо 30 години на укриване, само че би трябвало да научи “, споделя Бертен.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ