На погребението на мъжа си жена открила бележка в джоба му. Написаното вътре я шокирало
Кристи и Алекс били женени повече от 10 години, само че по този начин и не съумели да имат деца. Вместо това те посветили цялата си сила на кариерата си, поради което последователно почнали да се отдалечават един от различен.
По традиция двамата постоянно ходели на сантиментални вечер. Но с течение на годините тези излизания станали по-скоро рутинни, в сравнение с сантиментални. Кристи тъжала и не криела, че копнее за освен това.
Мечтата на дамата постоянно била да изследва света, да се потопи в разнообразни култури и да сътвори незабравими мемоари. Тъй като нямали деца, тя виждала в тази фантазия метод да се укрепи връзката им.
Алекс обаче постоянно отхвърлял предложенията й да пътуват дружно, като казвал, че е прекомерно скъпо и би трябвало да спестят пари за пенсионирането си. В резултат на това тогавашната огромна обич на Кристи почнала да избледнява, откакто тя усетила, че животът й се трансформира в рутина от работа и сън.
Скоро фамилията им било връхлетяно от огромна покруса. Алекс бил диагностициран с рядка форма на рак. Кристи трябвало да се пребори с намаляващите си усеща, тъй като знаела, че дните на двама им са преброени.
Един ден Кристи таман се била прибрала от работа, когато получила позвъняване от болничното заведение. Гласът на сестрата бил сериозен: „ Г-жо. Карсън, брачният партньор ви не е в положително положение. По-добре е да дойдете тук незабавно. “
Кристи се втурнала към болничното заведение. Когато пристигнала, мъжът й бил в действителност зле и едвам говорел. Той въпреки всичко съумял да каже:
„ Кристи, знам, че не съумях да ти го потвърдя, само че желая да знаеш, че те обичам повече от всичко на света. В един миг усетих, че любовта ни може би към този момент не е толкоз взаимна “.
Затрудненото му дишане не успявало да прикрие болката зад думите му. Сълзи напирали в очите на Кристи, до момента в който той продъжил: „ Обичам те, Кристи, и не чаках да напусна този свят толкоз скоро. Имах толкоз доста проекти за нас. ”
Алекс протегнал ръка и Кристи я поела: „ Това са последните ми часове и няма нищо хубаво от това да ги прекарам с теб. А когато умра, бих желал да взема парченце от теб със себе си. Така че те апелирам да на погребението ми да сложиш нещо в джоба ми, с цел да го запазя вечно “.
Трогнатa, Кристи отвърнала: „ Обещавам да го направя, Алекс. Не се тревожи за мен. Ще се оправя сама. Почивай в мир и бди над мен от горната страна. ”
По време на последните си часове дружно те слушали музика, разказали си съкровени мемоари и стоели в утешително безмълвие. С рухването на нощта Алекс нежно затворил очи и не се събудил.
Бележката
На погребението му Кристи сложила в джоба на сакото на Алекс медальон – безценен знак на тяхната обич. Неочаквано в същия джоб тя намери;а записка, написана от Алекс:
„ Скъпа Кристи,
Обичах те през целия си живот и се веселя, че избрах да прекарам остатъка от живота си с теб. Съжалявам, че пробвайки се да ти потвърдя любовта си, забравих да пребивавам в сегашното и поради това някъде по пътя се отдалечихме.
Спомням си, че когато бяхме по-млади, ти ми говореше за фантазията на живота си: да отвориш кафене на брега на океана. Кафене, в което да можеш да приготвяш своите предписания за вкусни торти и да сервираш защити ястия на клиентите. Никога не забравих тази твоя фантазия и това ме стимулира всеки ден да работя толкоз старателно. Съжалявам, че тя отнемаше цялото ми време и се наложи да подцени теб.
Бях толкоз близо да те видя да постигнеш тази фантазия, Кристи. В сейфа ми банкова сметка на твое име.
Спестих задоволително пари, с цел да отвориш бизнеса си. Има и плик с документи за закупуване на земя с дребна вила с аспект към морето. Това е мястото, където ще можеш да създадеш своето кафене.
Не планирах да напусна земята толкоз скоро. Исках да отворя това кафене с теб. Съжалявам, че не съм там с теб, с цел да трансформира този план в действителност, само че знай, че ще съм постоянно до теб тялом и духом.
Обичам те с цялото си сърце, вечно. Алекс. “
Кристи била надълбоко разчувствана и й се приискало да може да върне времето обратно. През всичкото това време мъжът й работел в името на нейната фантазия.
В памет на обичания си брачен партньор, Кристи разкрила „ Крайморското кафене на Алекс “, сбъдвайки по този метод фантазията на живота си.
То и до през днешния ден стои като удостоверение за безконечната им обич и увещание, че от време на време е нужна сърцераздирателна загуба, с цел да се възпламени още веднъж огънят на любовта и упоритостта.
Какво мислите за тази красива история?
