Крис от „България търси талант“: Най-важните неща в живота са тези, които не се виждат
Крис Меджикс впечатли феновете на „ “ освен с фокусите си, само че и с персоналната си орис.
Когато е на 10 години, фамилията му се мести в Италия. Първата година берат домати и мандарини и спят в колата си. Крис е на 18, когато се оказва в рейс, отвлечен от трима въоръжени мъже албанци. Те заливат част от пасажерите, в това число и него, с бензин, като заплашват, че ще възпламенят рейса.
За този трагичен миг и за проектите си в живота Крис Меджикс приказва пред Деси Стоянова в „ “.
„ Инцидентът бе през 2007 година Прекарах два часа с похитителите в рейса, само че го усетих като цяла безкрайност, целият ми живот мина пред очите ми. Бях с спортен екип, на който бе знамето на България. Мислех за фамилията си и дали ще мога да ги видя още веднъж “ – споделя Крис, който по този начин и не е схванал какви са претекстовете на похитителите, само че и не го интересува.
В един миг нападателите опират нож в гърлото му, той инстинктивно поставя ръка, с цел да се защищити и получава рани по пръстите си, които по-късно няколко месеца не може да движи.
„ Мисля, че станах по-добър човек след този случай. Разбрах, че най-важните неща в живота са тези, които не се виждат “ – разяснява Крис, който няма съответни проекти за кариера в илюзионното изкуство. Просто прави това, което му харесва най-вече.
Относно рецензиите на Любен Дилов-син, че не е задоволително артистичен, той отговори, че това за него е тласък да се развива и да става по-добър.
Целия диалог
Когато е на 10 години, фамилията му се мести в Италия. Първата година берат домати и мандарини и спят в колата си. Крис е на 18, когато се оказва в рейс, отвлечен от трима въоръжени мъже албанци. Те заливат част от пасажерите, в това число и него, с бензин, като заплашват, че ще възпламенят рейса.
За този трагичен миг и за проектите си в живота Крис Меджикс приказва пред Деси Стоянова в „ “.
„ Инцидентът бе през 2007 година Прекарах два часа с похитителите в рейса, само че го усетих като цяла безкрайност, целият ми живот мина пред очите ми. Бях с спортен екип, на който бе знамето на България. Мислех за фамилията си и дали ще мога да ги видя още веднъж “ – споделя Крис, който по този начин и не е схванал какви са претекстовете на похитителите, само че и не го интересува.
В един миг нападателите опират нож в гърлото му, той инстинктивно поставя ръка, с цел да се защищити и получава рани по пръстите си, които по-късно няколко месеца не може да движи.
„ Мисля, че станах по-добър човек след този случай. Разбрах, че най-важните неща в живота са тези, които не се виждат “ – разяснява Крис, който няма съответни проекти за кариера в илюзионното изкуство. Просто прави това, което му харесва най-вече.
Относно рецензиите на Любен Дилов-син, че не е задоволително артистичен, той отговори, че това за него е тласък да се развива и да става по-добър.
Целия диалог
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ