Топфинансистът Бисер Манолов пред „Труд“: Изчакайте какво ще стане с биткойна, когато се научи да тича
Криптовалутите стават все по-популярни в целия свят. Много хора и у нас, и в чужбина към този момент влагат, печелят или губят от новата мода във финансите, която е самостоятелна от централните банки. Най-известната такава валута е биткойна. Какво се случва с него, каква е философията на добиването и търгуването с него. Има ли уловки, балон ли е, или пирамида? За всичко това беседваме с финансиста Бисер Манолов .
– Г-н Манолов, криптовалутите набират скорост. Обяснете с думи елементарни на читателите защо иде тирада?
– С думи елементарни, казвате…?! Застанете в центъра на София и се огледайте към вас. Ако откриете младеж във възрастовата граница сред 7 и 18 години, който не е със смарфон в ръката, ще бъда мощно изумен. Младото потомство желае безусловно всяка една услуга да бъде “паркирана ” през смарт телефона му, в това отношение финансовите услуги не вършат изключение. Освен това държи това да стане по “неговия метод ”, а това изисква нова инфраструктура с нов тип активи. Знаете ли, аз от дълго време не диспутирам по тематиката дали биткойна е балон или не. Младите ще ви изброят за секунди десетте най-популярни криптовалути, само че надали ще могат да ви кажат имената на повече от двама, трима политици.
– Коя е най-типичната характерност на криптовалутите?
– Това са процеси, които протичат отвън желанието на регулаторните органи и държавните управления. Децентрализацията е най-типичната характерност на криптовалутите. Представяте ли си какво става сега? Символът на страната – печатането на пари има нерегулиран съперник. Колкото по-рационално всеки един участник в системата подходи към тези нови действителности, толкоз по-подготвен ще бъде той за утрешния ден. Скоростта на промяна е зашеметяваща, към този момент няма на следващия ден, има единствено през днешния ден. Младите желаят всичко да се случва през днешния ден и в този момент. Не споделям дали това е хубаво или неприятно, това просто е реалност.
– Какво провокира появяването на тези, да ги назовем, нови разплащателни средства?
– След финансова рецесия от 2008-2009 година изпаднахме в особена обстановка. Участниците на финансовите пазари попаднаха в клопката на тоталното съмнение един към различен. В световната финансова система липсваше главното гориво – парите. Ликвидността бе пресъхнала. Какво направиха държавните управления и централните банки в този миг? Отговорът е – включиха печатарските машини. Да, светът бе залят от големи количества новонапечатани пари, които отпушиха ликвидността. Това от своя страна натисна цената на ресурса до нулеви лихви. Финансовите вложители обезверено се впуснаха в борба за рентабилност върху вложенията, само че такава съвсем липсваше. Основната част от свободните капитали се насочиха към фондовите тържища, към държавни и корпоративни облигации.
– Как всичко това се отразява на финансовите пазари?
– Ще кажете, че всичко е ОК. Да, обаче напълно не е по този начин. Финансовите пазари станаха тотално подвластни от паричната политика на централните банки, защото сами те станаха най-големите играчи на тези пазари, купувайки облигации за трилиони долари. За появяването на криптофинансите може да бъде изработен извода, с всички условности, че става въпрос за създаване на финансова екосистема, напълно основана на чисто пазарни правила, без намесата на централни банки и държавни управления. Знам, че тези мои думи няма да бъдат признати от доста финансисти, само че пък това е най-хубавото на финансовите пазари, че имаме опция за залог. Схемата е елементарна – този, който е неверен, заплаща на този, който е прав. На финансовите пазари не се основава добавена стойност в класическия смисъл. Активите единствено сменят притежателя си.
– Съществуват голям брой спекулации – всички разясняват големите девиации в курса на биткойна, да вземем за пример. На нещо сходно бяхме очевидци и през последната седмица. На какво се дължи това?
– В съпоставяне с останалите финансови активи криптовалутите са в напълно начален етап на развиване. Даже самоуверено можем да го назовем – “бебешки етап ”. Нали знаете какъв брой мъчно прохожда бебето. Става, пада, клатушка се, смее се. Но в един миг прохожда и стартира да тича. Изчакайте единствено да видите какво ще стане с биткойна сега, когато се научи да тича. По въпроса за спекулациите? Да, голям умозрителен капитал се насочи към криптовалутите. Макар, че размерите са още надалеч от тези на развитите финансови пазари, както към този момент споделих, нещата се трансформират всекидневно. Не предлагам спекулативно вложение в криптовалути. Максималният размер на инвестицията в крилтовалути не би трябвало да надвишава 5-6% от активите на човек. Няма никакво подозрение, че ще има опит за интервенция от страна на държавните управления за контролиране на криптофинансите. Блокчейн технологията, върху която са построени криптофинансите, обаче има и нещо като “обратната страна на Луната ”. Чрез нея всички покупко-продажби имат диря и могат да се следят от всички. Този чудовищно голям масив от информация дава ужасно доста мощ, в случай че бъде централизиран под някаква форма, само че откровено се надявам, че това в никакъв случай няма да стане.
– Има ли към този момент огромни банки, които оперират с криптовалути. Докъде може да се стигне в тази тенденция?
– Още е рано да се приказва за конкуренция сред обичайна финансова система и тази на криптофинансите и в този смисъл няма класическа конкуренция. При криптофинансите скоростта на транзакциите е сериозен проблем, който към момента няма решение. Работи се доста интензивно и съм сигурен, че до две години ще бъде открито. Банките осъзнават капацитета на блокчейнтехнологията и знам сигурно, че работят в посока на потреблението й. Дали банките ще стартират да откриват сметки в криптовалути? Въпрос на време е, колкото и да не им се има вяра на някои банкери. Нали знаете поговорката, че не се стои на пътя на влака. Не споделям, че това ще стане в границите на идващите месеци, само че до две-три години сигурно. Бил Гейтс сподели нещо доста уместно за този развой: “Биткойн не може да бъде спрян. ”
– Печели или губи международната банкова система и изобщо – системата за търговия и разплащане с валути, от появяването на криптовалутите?
– Всяка система, която е построена на чисто пазарни правила, е добра. Криптофинансите са “друга алтернатива ” за всеки. Хубаво е човек да може да съпоставя и да има варианти, това включва и бранша на финансовите услуги. Криптофинансите ще спомогнат за усъвършенстването на международната банкова система. Крайният клиент ще завоюва в дълготраен проект от позиция на качество, сигурност и цена на финансовите услуги. Нямам никакво подозрение в това.
– Кои страни контролират или се пробват да контролират криптовалутите?
– Много страни се пробват да създадат нещо в тази посока, само че работят внимателно. Китай, несъмнено, се опита да наложи правила при публикуването на проспектите, които са главен документ за вложителите при първично предложение на криптовалути. За 2016 година 90% от всички размери на биткойн се осъществиха от Китай. След опита за контролиране на първичното предложение на криптовалути, тези размери се изместиха в посока Япония и Южна Корея. Има първични стъпки в Русия, Канада, Съединени американски щати за канализиране на процесите. В Европа се разясняват нещата, само че нищо съответно не е направено. Вижте, към момента има спор дали биткойна е валута, стока или виртуален актив. А може би от всички тези активи по малко. Лично аз нямам никакъв проблем с определението за биткойн, тъй като виждам на криптофинасите като нещо съвършенно ново и опитите да се вкарат нещата в някаква обичайната рамка или позната финансова доктрина, са нелепи.
– Как стои този въпрос в България?
– Младите българи са извънредно готови по тематиката. Участвам във конгреси отдадени на криптофинансите и съм прелестно сюрпризиран какъв брой бързо се образоват те. Най-уникалното в този развой, е че се учим взаимно. Потенциалът е голям. А страната ли? Държавата би трябвало само да не пречи. Нищо повече.
– Мнозина считат, че става дума за една огромна пирамида. Така ли е в действителност?
– Добрe, ще ви отговоря по следния метод. Зад всяка пирамида стои конкрeтно едно лице или конструкция. Кой стои зад биткойн? Имаме математически логаритъм. Той манипулира ли? Може ли да ни измами? Имаме цени на биткойна, избрани само на правилото на търсенето и предлагането. В края на годината най-голямата борса в света CME (Chicago Mercantile Exchange) ще пусне фючърс върху биткойна. Ще го обясня по различен метод за нефинансистите. Ако има неоспорим факт, че желаете да регистрирате краден автомобил в КАТ, те какво ще създадат? Е, биткойн мина през “регистрация ” в CME и те споделиха единствено: “Давай напред! Желаем безаварийно каране! ”
– Ако някой желае да търгува с такива валути, какво би трябвало да знае преди да стартира?
– Първо, да напише в “Гугъл ”: “Искам да търгувам биткойн ”. Второ, да осъзнае обстоятелството, че покупката на биткойн е съпроводена с поемането на риск, т.е. не очаквайте да забогатеете за “нула ” време. Трето, не го правете със заемни пари, а единствено с до 5-10% от вашите спестявания. Четвърто, нищо няма да загубите, в случай че въобще не се захванете с криптофинанси. Бъдете сигурни, че вашето дете е “вече в бизнеса ”.
– Накрая – запитвам ви като финансист, към този момент са ясни сметките на страната за 2018 година, бюджетната прогноза за идващите три години – също. Потвърждават ли се вашите упования на макроикономическо и финансово равнище?
– Държавният бюджет по принцип е отражение на това, което става в действителната стопанска система. Там нещата се развиват обикновено. Не бих приказвал със “страст и страсти ” за бюджет 2018 година. В стопански проект 2017 година бе спокойна и по всяка възможност 2018-а се очартава като такава. През 2019 година обаче нещата ще бъдат разнообразни. Европейската централна банка ще завърши политиката си по количествени облекчения, което ще бъде съпроводено с превръщане на икономическите цикли. Не съм сигурен, че методът, по който се прави бюджетът на страната, ще бъде съответен на тази смяна. Това е дълга тематика и избирам на приказвам настрана по нея.
Нашият посетител
Бисер Манолов е водещ финансист и анализатор на пазарите у нас и в чужбина. Завършил е стопанска система в УНСС, има специализации в реномирани задгранични институции. Бил е основен дилър на Уникредит Булбанк, два мандата е ръководител на УС на Фонда за гарантиране на влоговете, в този момент е член на управителния му съвет. През 2015 година бе един от претендентите за началник на Българска народна банка.
– Г-н Манолов, криптовалутите набират скорост. Обяснете с думи елементарни на читателите защо иде тирада?
– С думи елементарни, казвате…?! Застанете в центъра на София и се огледайте към вас. Ако откриете младеж във възрастовата граница сред 7 и 18 години, който не е със смарфон в ръката, ще бъда мощно изумен. Младото потомство желае безусловно всяка една услуга да бъде “паркирана ” през смарт телефона му, в това отношение финансовите услуги не вършат изключение. Освен това държи това да стане по “неговия метод ”, а това изисква нова инфраструктура с нов тип активи. Знаете ли, аз от дълго време не диспутирам по тематиката дали биткойна е балон или не. Младите ще ви изброят за секунди десетте най-популярни криптовалути, само че надали ще могат да ви кажат имената на повече от двама, трима политици.
– Коя е най-типичната характерност на криптовалутите?
– Това са процеси, които протичат отвън желанието на регулаторните органи и държавните управления. Децентрализацията е най-типичната характерност на криптовалутите. Представяте ли си какво става сега? Символът на страната – печатането на пари има нерегулиран съперник. Колкото по-рационално всеки един участник в системата подходи към тези нови действителности, толкоз по-подготвен ще бъде той за утрешния ден. Скоростта на промяна е зашеметяваща, към този момент няма на следващия ден, има единствено през днешния ден. Младите желаят всичко да се случва през днешния ден и в този момент. Не споделям дали това е хубаво или неприятно, това просто е реалност.
– Какво провокира появяването на тези, да ги назовем, нови разплащателни средства?
– След финансова рецесия от 2008-2009 година изпаднахме в особена обстановка. Участниците на финансовите пазари попаднаха в клопката на тоталното съмнение един към различен. В световната финансова система липсваше главното гориво – парите. Ликвидността бе пресъхнала. Какво направиха държавните управления и централните банки в този миг? Отговорът е – включиха печатарските машини. Да, светът бе залят от големи количества новонапечатани пари, които отпушиха ликвидността. Това от своя страна натисна цената на ресурса до нулеви лихви. Финансовите вложители обезверено се впуснаха в борба за рентабилност върху вложенията, само че такава съвсем липсваше. Основната част от свободните капитали се насочиха към фондовите тържища, към държавни и корпоративни облигации.
– Как всичко това се отразява на финансовите пазари?
– Ще кажете, че всичко е ОК. Да, обаче напълно не е по този начин. Финансовите пазари станаха тотално подвластни от паричната политика на централните банки, защото сами те станаха най-големите играчи на тези пазари, купувайки облигации за трилиони долари. За появяването на криптофинансите може да бъде изработен извода, с всички условности, че става въпрос за създаване на финансова екосистема, напълно основана на чисто пазарни правила, без намесата на централни банки и държавни управления. Знам, че тези мои думи няма да бъдат признати от доста финансисти, само че пък това е най-хубавото на финансовите пазари, че имаме опция за залог. Схемата е елементарна – този, който е неверен, заплаща на този, който е прав. На финансовите пазари не се основава добавена стойност в класическия смисъл. Активите единствено сменят притежателя си.
– Съществуват голям брой спекулации – всички разясняват големите девиации в курса на биткойна, да вземем за пример. На нещо сходно бяхме очевидци и през последната седмица. На какво се дължи това?
– В съпоставяне с останалите финансови активи криптовалутите са в напълно начален етап на развиване. Даже самоуверено можем да го назовем – “бебешки етап ”. Нали знаете какъв брой мъчно прохожда бебето. Става, пада, клатушка се, смее се. Но в един миг прохожда и стартира да тича. Изчакайте единствено да видите какво ще стане с биткойна сега, когато се научи да тича. По въпроса за спекулациите? Да, голям умозрителен капитал се насочи към криптовалутите. Макар, че размерите са още надалеч от тези на развитите финансови пазари, както към този момент споделих, нещата се трансформират всекидневно. Не предлагам спекулативно вложение в криптовалути. Максималният размер на инвестицията в крилтовалути не би трябвало да надвишава 5-6% от активите на човек. Няма никакво подозрение, че ще има опит за интервенция от страна на държавните управления за контролиране на криптофинансите. Блокчейн технологията, върху която са построени криптофинансите, обаче има и нещо като “обратната страна на Луната ”. Чрез нея всички покупко-продажби имат диря и могат да се следят от всички. Този чудовищно голям масив от информация дава ужасно доста мощ, в случай че бъде централизиран под някаква форма, само че откровено се надявам, че това в никакъв случай няма да стане.
– Има ли към този момент огромни банки, които оперират с криптовалути. Докъде може да се стигне в тази тенденция?
– Още е рано да се приказва за конкуренция сред обичайна финансова система и тази на криптофинансите и в този смисъл няма класическа конкуренция. При криптофинансите скоростта на транзакциите е сериозен проблем, който към момента няма решение. Работи се доста интензивно и съм сигурен, че до две години ще бъде открито. Банките осъзнават капацитета на блокчейнтехнологията и знам сигурно, че работят в посока на потреблението й. Дали банките ще стартират да откриват сметки в криптовалути? Въпрос на време е, колкото и да не им се има вяра на някои банкери. Нали знаете поговорката, че не се стои на пътя на влака. Не споделям, че това ще стане в границите на идващите месеци, само че до две-три години сигурно. Бил Гейтс сподели нещо доста уместно за този развой: “Биткойн не може да бъде спрян. ”
– Печели или губи международната банкова система и изобщо – системата за търговия и разплащане с валути, от появяването на криптовалутите?
– Всяка система, която е построена на чисто пазарни правила, е добра. Криптофинансите са “друга алтернатива ” за всеки. Хубаво е човек да може да съпоставя и да има варианти, това включва и бранша на финансовите услуги. Криптофинансите ще спомогнат за усъвършенстването на международната банкова система. Крайният клиент ще завоюва в дълготраен проект от позиция на качество, сигурност и цена на финансовите услуги. Нямам никакво подозрение в това.
– Кои страни контролират или се пробват да контролират криптовалутите?
– Много страни се пробват да създадат нещо в тази посока, само че работят внимателно. Китай, несъмнено, се опита да наложи правила при публикуването на проспектите, които са главен документ за вложителите при първично предложение на криптовалути. За 2016 година 90% от всички размери на биткойн се осъществиха от Китай. След опита за контролиране на първичното предложение на криптовалути, тези размери се изместиха в посока Япония и Южна Корея. Има първични стъпки в Русия, Канада, Съединени американски щати за канализиране на процесите. В Европа се разясняват нещата, само че нищо съответно не е направено. Вижте, към момента има спор дали биткойна е валута, стока или виртуален актив. А може би от всички тези активи по малко. Лично аз нямам никакъв проблем с определението за биткойн, тъй като виждам на криптофинасите като нещо съвършенно ново и опитите да се вкарат нещата в някаква обичайната рамка или позната финансова доктрина, са нелепи.
– Как стои този въпрос в България?
– Младите българи са извънредно готови по тематиката. Участвам във конгреси отдадени на криптофинансите и съм прелестно сюрпризиран какъв брой бързо се образоват те. Най-уникалното в този развой, е че се учим взаимно. Потенциалът е голям. А страната ли? Държавата би трябвало само да не пречи. Нищо повече.
– Мнозина считат, че става дума за една огромна пирамида. Така ли е в действителност?
– Добрe, ще ви отговоря по следния метод. Зад всяка пирамида стои конкрeтно едно лице или конструкция. Кой стои зад биткойн? Имаме математически логаритъм. Той манипулира ли? Може ли да ни измами? Имаме цени на биткойна, избрани само на правилото на търсенето и предлагането. В края на годината най-голямата борса в света CME (Chicago Mercantile Exchange) ще пусне фючърс върху биткойна. Ще го обясня по различен метод за нефинансистите. Ако има неоспорим факт, че желаете да регистрирате краден автомобил в КАТ, те какво ще създадат? Е, биткойн мина през “регистрация ” в CME и те споделиха единствено: “Давай напред! Желаем безаварийно каране! ”
– Ако някой желае да търгува с такива валути, какво би трябвало да знае преди да стартира?
– Първо, да напише в “Гугъл ”: “Искам да търгувам биткойн ”. Второ, да осъзнае обстоятелството, че покупката на биткойн е съпроводена с поемането на риск, т.е. не очаквайте да забогатеете за “нула ” време. Трето, не го правете със заемни пари, а единствено с до 5-10% от вашите спестявания. Четвърто, нищо няма да загубите, в случай че въобще не се захванете с криптофинанси. Бъдете сигурни, че вашето дете е “вече в бизнеса ”.
– Накрая – запитвам ви като финансист, към този момент са ясни сметките на страната за 2018 година, бюджетната прогноза за идващите три години – също. Потвърждават ли се вашите упования на макроикономическо и финансово равнище?
– Държавният бюджет по принцип е отражение на това, което става в действителната стопанска система. Там нещата се развиват обикновено. Не бих приказвал със “страст и страсти ” за бюджет 2018 година. В стопански проект 2017 година бе спокойна и по всяка възможност 2018-а се очартава като такава. През 2019 година обаче нещата ще бъдат разнообразни. Европейската централна банка ще завърши политиката си по количествени облекчения, което ще бъде съпроводено с превръщане на икономическите цикли. Не съм сигурен, че методът, по който се прави бюджетът на страната, ще бъде съответен на тази смяна. Това е дълга тематика и избирам на приказвам настрана по нея.
Нашият посетител
Бисер Манолов е водещ финансист и анализатор на пазарите у нас и в чужбина. Завършил е стопанска система в УНСС, има специализации в реномирани задгранични институции. Бил е основен дилър на Уникредит Булбанк, два мандата е ръководител на УС на Фонда за гарантиране на влоговете, в този момент е член на управителния му съвет. През 2015 година бе един от претендентите за началник на Българска народна банка.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ