Криптовалутите – ултимативен гид!
Крипто пазара продължава да бъде извънредно динамичен. И въпреки, че биткойна изгуби половината от цената си последните седмици, дано не забравяме, че през 2017-та качи цената си близо двайсетократно. Подобна беше историята и на други криптовалути, като лайткойн, етер, рипъл, кардано и други А поради непрекъснато покачващите се цени на видеокартите и това, че би трябвало да са потребни и за гейминг, някак естествено идва въпроса: дали не е време да се заемем с миньорския бизнес?
Това е огромен, сериозен въпрос, чийто отговор зависи от доста фактори. Няма да можем да покрием всеки един аспект, само че ще се опитаме да сме оптимално потребни по тематиката.
Прочетете още: Шест мита за блокчейн технологията през погледа на Forrester
Блокчейна и блок премията
В предходните издания на ултимативният ни гид към криптовалутите обяснихме какво съставлява блоковата технология и за какво е толкоз значима. За задачите на актуалната тематика в кратце ще напомним главното и ще го вкараме в подтекста на миньорството.
Миньорството при криптовалутите е толкоз привлекателно поради концепцията за блок премиите. При множеството криптовалути, те се получават от всички взели участие при намирането (реално, изчисляването) на годно решение на криптографския хеширащ логаритъм. Това решение е излючително сложна математическа калкулация, която употребява резултатите от предходните блок решения, с цел да няма пре-калкулирани решения на бъдещите блокове. Историята от всички блок решения (т.е. избран размер от направени транзакции на дадената криптовалута) съставлява блокчейна – един тип обществена счетоводна книга.
Но какво съставлява един " блок "? Блока съдържа криптографските сигнатури на извършените транзакции. Транзакциите се събират от интернет мрежата с дребна такса, която става част от блок премията. Тук е намесена и избрана компликация за намирането на решението на блок, която може да се качва или да пада във времето, като концепцията е да има релативно непрекъснат поток от нови блокове. Трудността се ръководи автоматизирано от логаритъм и най-често зависи от това какъв брой доста са дейните миньори и с какъв размер транзакции би трябвало да се оправят. При биткойна, задачата е да се генерира блок решение приблизително на всеки 10 минути. При етера, блок решенията се вършат на всеки 16 секунди. Това явно е голяма разлика и осезаемо по-краткото време за намиране на блок решение кара доста хора сега да избират етер за миньорство (но там има други минуси, на които ще обърнем внимание по-късно). Решението включва в себе си адреса на цифровия портфейл, чийто притежател е взел участие в процеса по пресмятане на решението. В портфейла се зарежда премията, начислява се такса за осъществената транзакция (отново, мощно варираща) и блока бива записан (или в случай че предпочитате " отметнат " ) в блокчейна, дружно с всички други системи, които са взели участие в решаването му.
Разбрахте ли? Не? Мислете за целият развой като за промиване и отсяване на златни частици в река – може да излезете късметлия и да намерите бързо златен пай, а може и да ви отнеме много време, с цел да отсеете няколко златни прашинки. Ако сте хванали мощно течение на реката, ще вършиме пари по-бързо. Разликата е, че при миньорството на криптовалутите мощното течение значи по-качествен хардуер.
Миньорството и софтуера
Съществуват доста разновидности за извличане на криптовалути. Някои от логаритмите са по-ефективни употребяващи процесорна мощност (за образец, Cryptonight), други работят най-добре с видео карти (Ethereum, Zcash, Vertcoin), а трети разчитат на профилирания ASIC хардуер (Bitcoin, Litecoin). Хардуерът обаче, е единствено началото – има редица стъпки, които би трябвало да се създадат преди самото миньорство.
В ранните дни на биткойна и някои от другите криптовалути, дейно бихте могли напълно сами да се справяте с логаритмите. Това включва свалянето (и даже компилирането) на портфейла за избраната криптовалута и верният програмен продукт за миньорството. След това миньорският програмен продукт се конфигурира, с цел да може да се причисли към мрежа по желание и да посвети изчислителната мощност на вашите CPU/GPU/ASIC в това да правят криптографските изчисления. Надеждата е да се откри годно блок решение преди останалите участници в мрежата (другите миньори). Всеки път когато бива осъществен нов блок, калкулациите се рестартират и по тази причина е от изключително значение мощния хардуер (или достатъчното количество хардуер), който да намира по-бързо евентуалните решения.
В днешно време, доста хора се отхвърлят на равнище подкарването софтуера за цифровия портфейл – заема дисково пространство, интернет трафик и изчислителна мощност, без даже да е намесен в самия развой по миньорството. Само свалянето на цялостния биткойн блокчейн лишава към 150GB. Вече има уеб сайтове (тях ще обсъждаме по-късно), които менажират огромна част от процесите и споделят какво е най-изгодно да се копае на момента. Но на доктрина, закона за междинните стойности се намесва в цялата игра. Ако сте способни да предоставите един % от общата изчислителна мощност за единица криптовалута, то тогава би трябвало да намерите един % от всички блокове. Това още веднъж подчертаваме, че е " на доктрина ". На процедура, биткойн и производните му са с непрекъснато възходяща известност, компликацията за намиране на блок решения непрекъснато нараства и в следствие в днешно време соло-миньорството е неизгодно и непрактично. Когато предоставяте едвам 0.00001 % от общата изчислителна мощност и тази стойност продължи да пада с времето, шансът за намирането на годно блок решение се трансформира в ефикасна нула. И тук се намесват миньорските групи...
Следва продължение...
Това е огромен, сериозен въпрос, чийто отговор зависи от доста фактори. Няма да можем да покрием всеки един аспект, само че ще се опитаме да сме оптимално потребни по тематиката.
Прочетете още: Шест мита за блокчейн технологията през погледа на Forrester
Блокчейна и блок премията
В предходните издания на ултимативният ни гид към криптовалутите обяснихме какво съставлява блоковата технология и за какво е толкоз значима. За задачите на актуалната тематика в кратце ще напомним главното и ще го вкараме в подтекста на миньорството.
Миньорството при криптовалутите е толкоз привлекателно поради концепцията за блок премиите. При множеството криптовалути, те се получават от всички взели участие при намирането (реално, изчисляването) на годно решение на криптографския хеширащ логаритъм. Това решение е излючително сложна математическа калкулация, която употребява резултатите от предходните блок решения, с цел да няма пре-калкулирани решения на бъдещите блокове. Историята от всички блок решения (т.е. избран размер от направени транзакции на дадената криптовалута) съставлява блокчейна – един тип обществена счетоводна книга.
Но какво съставлява един " блок "? Блока съдържа криптографските сигнатури на извършените транзакции. Транзакциите се събират от интернет мрежата с дребна такса, която става част от блок премията. Тук е намесена и избрана компликация за намирането на решението на блок, която може да се качва или да пада във времето, като концепцията е да има релативно непрекъснат поток от нови блокове. Трудността се ръководи автоматизирано от логаритъм и най-често зависи от това какъв брой доста са дейните миньори и с какъв размер транзакции би трябвало да се оправят. При биткойна, задачата е да се генерира блок решение приблизително на всеки 10 минути. При етера, блок решенията се вършат на всеки 16 секунди. Това явно е голяма разлика и осезаемо по-краткото време за намиране на блок решение кара доста хора сега да избират етер за миньорство (но там има други минуси, на които ще обърнем внимание по-късно). Решението включва в себе си адреса на цифровия портфейл, чийто притежател е взел участие в процеса по пресмятане на решението. В портфейла се зарежда премията, начислява се такса за осъществената транзакция (отново, мощно варираща) и блока бива записан (или в случай че предпочитате " отметнат " ) в блокчейна, дружно с всички други системи, които са взели участие в решаването му.
Разбрахте ли? Не? Мислете за целият развой като за промиване и отсяване на златни частици в река – може да излезете късметлия и да намерите бързо златен пай, а може и да ви отнеме много време, с цел да отсеете няколко златни прашинки. Ако сте хванали мощно течение на реката, ще вършиме пари по-бързо. Разликата е, че при миньорството на криптовалутите мощното течение значи по-качествен хардуер.
Миньорството и софтуера
Съществуват доста разновидности за извличане на криптовалути. Някои от логаритмите са по-ефективни употребяващи процесорна мощност (за образец, Cryptonight), други работят най-добре с видео карти (Ethereum, Zcash, Vertcoin), а трети разчитат на профилирания ASIC хардуер (Bitcoin, Litecoin). Хардуерът обаче, е единствено началото – има редица стъпки, които би трябвало да се създадат преди самото миньорство.
В ранните дни на биткойна и някои от другите криптовалути, дейно бихте могли напълно сами да се справяте с логаритмите. Това включва свалянето (и даже компилирането) на портфейла за избраната криптовалута и верният програмен продукт за миньорството. След това миньорският програмен продукт се конфигурира, с цел да може да се причисли към мрежа по желание и да посвети изчислителната мощност на вашите CPU/GPU/ASIC в това да правят криптографските изчисления. Надеждата е да се откри годно блок решение преди останалите участници в мрежата (другите миньори). Всеки път когато бива осъществен нов блок, калкулациите се рестартират и по тази причина е от изключително значение мощния хардуер (или достатъчното количество хардуер), който да намира по-бързо евентуалните решения.
В днешно време, доста хора се отхвърлят на равнище подкарването софтуера за цифровия портфейл – заема дисково пространство, интернет трафик и изчислителна мощност, без даже да е намесен в самия развой по миньорството. Само свалянето на цялостния биткойн блокчейн лишава към 150GB. Вече има уеб сайтове (тях ще обсъждаме по-късно), които менажират огромна част от процесите и споделят какво е най-изгодно да се копае на момента. Но на доктрина, закона за междинните стойности се намесва в цялата игра. Ако сте способни да предоставите един % от общата изчислителна мощност за единица криптовалута, то тогава би трябвало да намерите един % от всички блокове. Това още веднъж подчертаваме, че е " на доктрина ". На процедура, биткойн и производните му са с непрекъснато възходяща известност, компликацията за намиране на блок решения непрекъснато нараства и в следствие в днешно време соло-миньорството е неизгодно и непрактично. Когато предоставяте едвам 0.00001 % от общата изчислителна мощност и тази стойност продължи да пада с времето, шансът за намирането на годно блок решение се трансформира в ефикасна нула. И тук се намесват миньорските групи...
Следва продължение...
Източник: pcworld.bg
КОМЕНТАРИ