Тодор Тодоров: 30 години нямаме регулация на професията психолог и това е много сериозен проблем
Криминалният психолог Тодор Тодоров в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Откриха майка на две деца от пловдивското село Пъдарско, която два дни бе търсена от полицията. Това се случи преди броени дни. По тематиката на директната ни телефонна линия е престъпният психолог Тодор Тодоров. Г-н Тодоров, още веднъж има случай на убита жена, още веднъж претекстът е ревнивост. Как ще коментирате случая? Защо ревността и съжителството с даден човек дават жертви?
Да ви кажа, в последните години, изключително от 2020 година насам, Световната здравна организация – това го споделям за не знам си кой път към този момент – излиза с данни за това, че много съществено се е влошило психологичното здраве при хората. Съвсем обикновено от позиция на това, което има като събитие в живота, който живеем, е да има нараснало напрежение, да има ескалираща експанзия. Има си статистика за това нещо, тъй че от тази позиция всичко е разбираемо. Сега различен е въпросът какво вършим, с цел да не се стига до там или най-малко да бъдат по-малко случаите, тъй като в България нормално просто ги записваме, разясняваме и минава един, идва различен и по този начин.
Именно. Какво приказват обстоятелствата, допустима версия ли е да е била отвлечена?
Не мисля, че е, най-малко няма данни от това, което разбрахме по случая. По-скоро става въпрос за преднамерено ликвидиране, доколкото аз запознат съм мненията по медиите. Така че какво значи в тази ситуация да е отвлечена? Те по този начин или другояче имат разправии между тях, имат неразбирателства и просто в един миг очевидно нейният мъж, брачен партньор или какъвто се води там, единственият излаз, който е видял от обстановката, е просто да я умъртви.
Всички помним бруталното ликвидиране в Перник – мъчно отшумява в съзнанието на човек такова нещо. Наскоро жена пък беше убита в Шуменско, още веднъж от брачна половинка си. Сега и този случай. Какво се случва, зачестяват ли?
Те са много повече в действителност случаите. Ами да, зачестяват като цяло и най-вероятно ще продължат да се случват тези неща. Просто в действителност казусът с отчуждението, изобщо обичаната ми тематика за психологичното здраве на хората е много сериозна. Ние де факто от 2020 година живеем непрекъснато в рецесия. Поотшумя КОВИД, почна войната, надлежно инфлация и всички други свързани с това неволи, по този начин да се каже, на нашето съществуване и това малко или доста се отразява на хората.
Да, обаче това е тематика, която като че ли не се разяснява толкоз доста, или най-малко не й се дава чак толкоз огромна публичност.
Някак си се неглижира на фона на всички останали злободневни тематики. Отбелязваме я единствено когато се случи към този момент нещо съдбовно и няма какво да се направи повече и то е всякога от случай на случай. Така че да, несъмнено се неглижира, тъй като в последна сметка в България най-малко сигурно на психологичното здраве се обръща незадоволително внимание.
Не би трябвало да се случват такива неща, които са с съдбовен край, и чак тогава да се сетим, че би трябвало да го разясняваме.
Ами да ви кажа, те ще се случват, по този начин или другояче. Друг е въпросът, че може да бъде в доста по-ограничен мащаб.
Какъв е методът за предварителна защита на принуждение и на случаите, за които приказваме? Кой би трябвало да си свърши работата?
О, всичко стартира от фамилията и от най-ранна детска възраст, тъй като един принудител, преди да стане принудител, съвсем постоянно преди този момент е бил жертва на принуждение, без значение дали физическо или прочувствено. Така че популярност Богу, множеството хора, които са претърпели принуждение, не стават насилници, намират някакви съответни способи да се оправят с контузиите. Но сигурно би трябвало и една по-сериозна непоносимост във връзка с това. В България доста постоянно, изключително в по-малките населени места, в случай че имаш проблем, за това не би трябвало да се приказва – сакън да не схванат съседите и да не стартират те да приказват за теб. И доста хора, доста дами, в тази ситуация жертви на домашно принуждение, си мълчат, траят си, до момента в който не се случи нещо съдбовно. С течение на времето развиват и така наречен Стокхолмски синдром и стартират да носят едно възприятие за виновност, че видиш ли, надали не те не са се държали вярно и надлежно това е предизвикало експанзията насреща. Като се зададе подобен въпрос, доста е комплицирано кое е изначално, само че отношението по принцип към тези неща би трябвало да се промени. А това става с образование, става с образование, става и със сериозна психична работа, пък в България другата ми " обичана “ тематика е, че 30 години нямаме регулация на специалността Психолог и това е също доста сериозен проблем.
Вие споменахте за възпитанието, образованието и психичната работа. Те в действителност могат ли да оказват помощ на тези дами да не бъдат манипулирани и да не изпитват това възприятие за виновност?
Естествено, че могат. Но първо, че би трябвало да бъде налично, т.е. регулацията на специалността Психолог в тази ситуация би означавало, че хората, които имат по-ниски приходи, биха могли надлежно да употребяват такава услуга по Здравна каса, което ще я направи доста по-достъпна за тези прослойки от популацията, които са в по-ниския статус, обществен и финансов. И също по този начин би го направило и налично, тъй като огромна част от сериозните терапевти и клинични психолози в България са съсредоточени в по-големите обитаеми места и по-малките надлежно нямат или е доста сложен достъпът до такава услуга.
Интересното при тези случаи, за които говорихме доскоро, тъкмо когато става въпрос за ревнивост, забавно е за какво някои хора могат да го управляват това възприятие, а други стигат до такива дейности?
Всичко е въпрос на характеровите особености, на ценностна система. Сложен съставен елемент от разнообразни фактори е, тъй че е напълно обикновено, както един човек може в една обстановка да реагира с усмивка, различен може да реагира с пестник, тъй че всичко си зависи от индивида.
Какво демонстрира практиката ви – лечимо ли е това положение и имали ли сте случаи, в които хората сами търсят помощ?
Има доста случаи, изключително с мен и с екипа ми се свързват скрито дами, жертви на принуждение, с цел да желаят съвет какво и по какъв начин да постъпят и по какъв начин да излязат от обстановката. Има и случаи, които зачестиха, изключително от началото на пандемията, в които брачни сътрудници желаят да ревизират себе си, един различен за преданост, за която аз постоянно се пробвам да ги разубедя, че примерно полиграфското проучване не е методът да си възстановят доверието, а би трябвало сериозна лечебна работа и консултативна. Понякога съумявам да ги убедя, от време на време – не.
Вие бяхте споделяли за този проблем в едно Ваше присъединяване и за това когато единствено единият желае, само че пък той не е подготвен да се подложи на такова.
Ами доста постоянно в действителност ревнивците са хората, които не са най-лоялните във връзката. В множеството случаи човек вижда в другия това, което самият той прави или е податлив да прави, и прави проекции, и надлежно доста елементарно се схваща защо става въпрос.
Много постоянно дамите не знаят, че сътрудникът им може да стигне до такива дейности, до брутално принуждение. Какво е държанието, което посочва, че обстановката може да излезе отвън надзор?
То това в никакъв случай не се случва от раз, ей по този начин, просто през днешния ден ставаме, скарваме се и надлежно се убиваме. Винаги по тази причина има месеци, години преди този момент, предистория с викове, със кавги, с ограничавания на персоналния избор и на свободата на колегата, с побутвания, с плесници и така нататък И в един миг нещата ескалират, стигат до връхната точка.
Вие разговаряте и анализирате точно насилниците. Какви са тези хора? Успяват ли да споделят за какво го вършат и най-важното – съжаляват ли в следствие за дейностите си?
Различни са. Има доста примитивни хора, които единствено през насилието могат да изразят себе си. Има и надълбоко комплексирани хора, на които това им е методът да наложат превъзходството и мнението си, защото не разполагат с задоволително причини. Така че всеки случай си е друг, по този начин да се каже.
И с цел да приключим този диалог, тъй като специалността ви в действителност буди доста интерес, желая да ви попитам – по какъв начин успявате да се разграничавате в свободното си, персоналното време от всичко, което ви се случва в професионален проект?
Никога не би трябвало да забравяме, че това, което работим, е нашата професионална роля, това не сме ние. Вземе ли се прекомерно насериозно, да считаме, че каквито сме в работата, такива сме на всички места, тогава към този момент има сериозен проблем.
Важно е да го знаем, по този начин е.
Да.
Откриха майка на две деца от пловдивското село Пъдарско, която два дни бе търсена от полицията. Това се случи преди броени дни. По тематиката на директната ни телефонна линия е престъпният психолог Тодор Тодоров. Г-н Тодоров, още веднъж има случай на убита жена, още веднъж претекстът е ревнивост. Как ще коментирате случая? Защо ревността и съжителството с даден човек дават жертви?
Да ви кажа, в последните години, изключително от 2020 година насам, Световната здравна организация – това го споделям за не знам си кой път към този момент – излиза с данни за това, че много съществено се е влошило психологичното здраве при хората. Съвсем обикновено от позиция на това, което има като събитие в живота, който живеем, е да има нараснало напрежение, да има ескалираща експанзия. Има си статистика за това нещо, тъй че от тази позиция всичко е разбираемо. Сега различен е въпросът какво вършим, с цел да не се стига до там или най-малко да бъдат по-малко случаите, тъй като в България нормално просто ги записваме, разясняваме и минава един, идва различен и по този начин.
Именно. Какво приказват обстоятелствата, допустима версия ли е да е била отвлечена?
Не мисля, че е, най-малко няма данни от това, което разбрахме по случая. По-скоро става въпрос за преднамерено ликвидиране, доколкото аз запознат съм мненията по медиите. Така че какво значи в тази ситуация да е отвлечена? Те по този начин или другояче имат разправии между тях, имат неразбирателства и просто в един миг очевидно нейният мъж, брачен партньор или какъвто се води там, единственият излаз, който е видял от обстановката, е просто да я умъртви.
Всички помним бруталното ликвидиране в Перник – мъчно отшумява в съзнанието на човек такова нещо. Наскоро жена пък беше убита в Шуменско, още веднъж от брачна половинка си. Сега и този случай. Какво се случва, зачестяват ли?
Те са много повече в действителност случаите. Ами да, зачестяват като цяло и най-вероятно ще продължат да се случват тези неща. Просто в действителност казусът с отчуждението, изобщо обичаната ми тематика за психологичното здраве на хората е много сериозна. Ние де факто от 2020 година живеем непрекъснато в рецесия. Поотшумя КОВИД, почна войната, надлежно инфлация и всички други свързани с това неволи, по този начин да се каже, на нашето съществуване и това малко или доста се отразява на хората.
Да, обаче това е тематика, която като че ли не се разяснява толкоз доста, или най-малко не й се дава чак толкоз огромна публичност.
Някак си се неглижира на фона на всички останали злободневни тематики. Отбелязваме я единствено когато се случи към този момент нещо съдбовно и няма какво да се направи повече и то е всякога от случай на случай. Така че да, несъмнено се неглижира, тъй като в последна сметка в България най-малко сигурно на психологичното здраве се обръща незадоволително внимание.
Не би трябвало да се случват такива неща, които са с съдбовен край, и чак тогава да се сетим, че би трябвало да го разясняваме.
Ами да ви кажа, те ще се случват, по този начин или другояче. Друг е въпросът, че може да бъде в доста по-ограничен мащаб.
Какъв е методът за предварителна защита на принуждение и на случаите, за които приказваме? Кой би трябвало да си свърши работата?
О, всичко стартира от фамилията и от най-ранна детска възраст, тъй като един принудител, преди да стане принудител, съвсем постоянно преди този момент е бил жертва на принуждение, без значение дали физическо или прочувствено. Така че популярност Богу, множеството хора, които са претърпели принуждение, не стават насилници, намират някакви съответни способи да се оправят с контузиите. Но сигурно би трябвало и една по-сериозна непоносимост във връзка с това. В България доста постоянно, изключително в по-малките населени места, в случай че имаш проблем, за това не би трябвало да се приказва – сакън да не схванат съседите и да не стартират те да приказват за теб. И доста хора, доста дами, в тази ситуация жертви на домашно принуждение, си мълчат, траят си, до момента в който не се случи нещо съдбовно. С течение на времето развиват и така наречен Стокхолмски синдром и стартират да носят едно възприятие за виновност, че видиш ли, надали не те не са се държали вярно и надлежно това е предизвикало експанзията насреща. Като се зададе подобен въпрос, доста е комплицирано кое е изначално, само че отношението по принцип към тези неща би трябвало да се промени. А това става с образование, става с образование, става и със сериозна психична работа, пък в България другата ми " обичана “ тематика е, че 30 години нямаме регулация на специалността Психолог и това е също доста сериозен проблем.
Вие споменахте за възпитанието, образованието и психичната работа. Те в действителност могат ли да оказват помощ на тези дами да не бъдат манипулирани и да не изпитват това възприятие за виновност?
Естествено, че могат. Но първо, че би трябвало да бъде налично, т.е. регулацията на специалността Психолог в тази ситуация би означавало, че хората, които имат по-ниски приходи, биха могли надлежно да употребяват такава услуга по Здравна каса, което ще я направи доста по-достъпна за тези прослойки от популацията, които са в по-ниския статус, обществен и финансов. И също по този начин би го направило и налично, тъй като огромна част от сериозните терапевти и клинични психолози в България са съсредоточени в по-големите обитаеми места и по-малките надлежно нямат или е доста сложен достъпът до такава услуга.
Интересното при тези случаи, за които говорихме доскоро, тъкмо когато става въпрос за ревнивост, забавно е за какво някои хора могат да го управляват това възприятие, а други стигат до такива дейности?
Всичко е въпрос на характеровите особености, на ценностна система. Сложен съставен елемент от разнообразни фактори е, тъй че е напълно обикновено, както един човек може в една обстановка да реагира с усмивка, различен може да реагира с пестник, тъй че всичко си зависи от индивида.
Какво демонстрира практиката ви – лечимо ли е това положение и имали ли сте случаи, в които хората сами търсят помощ?
Има доста случаи, изключително с мен и с екипа ми се свързват скрито дами, жертви на принуждение, с цел да желаят съвет какво и по какъв начин да постъпят и по какъв начин да излязат от обстановката. Има и случаи, които зачестиха, изключително от началото на пандемията, в които брачни сътрудници желаят да ревизират себе си, един различен за преданост, за която аз постоянно се пробвам да ги разубедя, че примерно полиграфското проучване не е методът да си възстановят доверието, а би трябвало сериозна лечебна работа и консултативна. Понякога съумявам да ги убедя, от време на време – не.
Вие бяхте споделяли за този проблем в едно Ваше присъединяване и за това когато единствено единият желае, само че пък той не е подготвен да се подложи на такова.
Ами доста постоянно в действителност ревнивците са хората, които не са най-лоялните във връзката. В множеството случаи човек вижда в другия това, което самият той прави или е податлив да прави, и прави проекции, и надлежно доста елементарно се схваща защо става въпрос.
Много постоянно дамите не знаят, че сътрудникът им може да стигне до такива дейности, до брутално принуждение. Какво е държанието, което посочва, че обстановката може да излезе отвън надзор?
То това в никакъв случай не се случва от раз, ей по този начин, просто през днешния ден ставаме, скарваме се и надлежно се убиваме. Винаги по тази причина има месеци, години преди този момент, предистория с викове, със кавги, с ограничавания на персоналния избор и на свободата на колегата, с побутвания, с плесници и така нататък И в един миг нещата ескалират, стигат до връхната точка.
Вие разговаряте и анализирате точно насилниците. Какви са тези хора? Успяват ли да споделят за какво го вършат и най-важното – съжаляват ли в следствие за дейностите си?
Различни са. Има доста примитивни хора, които единствено през насилието могат да изразят себе си. Има и надълбоко комплексирани хора, на които това им е методът да наложат превъзходството и мнението си, защото не разполагат с задоволително причини. Така че всеки случай си е друг, по този начин да се каже.
И с цел да приключим този диалог, тъй като специалността ви в действителност буди доста интерес, желая да ви попитам – по какъв начин успявате да се разграничавате в свободното си, персоналното време от всичко, което ви се случва в професионален проект?
Никога не би трябвало да забравяме, че това, което работим, е нашата професионална роля, това не сме ние. Вземе ли се прекомерно насериозно, да считаме, че каквито сме в работата, такива сме на всички места, тогава към този момент има сериозен проблем.
Важно е да го знаем, по този начин е.
Да.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ