Косите на Апостола – една от най-ценните реликви, останали от него
Криминалисти от Министерство на вътрешните работи три пъти са изследвали косите на Васил Левски. Русите кичури са съхранявани първо от майката на Апостола, по-късно от сестра му Яна и най-после са предадени на Министерството на просвещението.
Косите на Апостола са една от най-ценните реликви, които са останали от него. Златистите кичури се пазят в Националния военно-исторически музей и постоянно провокират неспокойствие.
„ Това е най-личната, най-емоционалната връзка, която българите могат да осъществят в наши дни с Апостола. Това е частичка от самия него”, коментира Диана Костова, основен специалист в НВИМ.
През 1864 година Апостолът взема решение да смъкна расото и да се посвети на Отечеството. Затова моли приятелите си да отрежат косата му.
„ Неговите другари обаче отхвърлят. За тях това е един тип осквернение – да посегнат на косите на дякон. Той ги назовава страхливци, взима ножицата и самичък отрязва косите си. Завива ги в забрадка и ги предава на своята майка. Майка му ги съхранява до края на живота си”, споделя Диана Костова.
Сестрата на Левски – Яна, по-късно предава реликвите на страната. Години по-късно, през 1973 година, шестима специалисти от института по криминалистика към Министерство на вътрешните работи вършат първата експертиза на златистите кичури.
„ По време на този разбор е направено и едно доста значимо изобретение – че в действителност кръвната група на Апостола е била нулева. Един факт, който ние през днешния ден знаем и акцентираме като една доста хубава метафора – единствената кръвна група, която може да дава на всички”, отбелязва основният специалист в НВИМ.
Косите, защитавани и предадени от околните на Левски, криминалистите одобряват за базова проба и я съпоставят с второ изобретение – кичури, скрити в медальона, който носел Апостола.
--> „ Когато го отворихме, видяхме,че има една дребна снимчица на Васил Левски и под фотографията имаше косми. Те бяха неколкократно срязани, тъй като кутийката беше доста малка”, разяснява някогашният шеф на НИК – МВК проф. доктор Костадин Бобев.
Това затруднява специалистите, споделя някогашният шеф на института. „ Защото клетъчният материал и Y – хромозомите, които се извличат, се намират в луковицата, в началната част на стълбчето на косъма. Косите в медальона имаха прорязани ъгълчета – от молци. От това можеше да се направи умозаключение, че те са били съхранявани в някаква стая, преди да се сложат в медальона, където е имало вълнени облекла. И молците дружно с облеклата са нападнали космите”, добавя той.
„ Направихме действителен опит с молци с други косми и същите прояждания се получиха като при тях”, споделя още Бобев.
През 1981 година институтът прави ново проучване – съпоставя коси на Левски от два разнообразни музея, а през 2007 година изготвя ДНК експертиза и я съпоставя с коси на неговите наследници. За донор е определена една от неговите племенници – Божана Пачаурова. Дъщерите ѝ с боязън описват за момента, в който тя дава за проучване свои кичури.
„ Когато оповестиха резултата от разбора, ние изпитахме невероятна горделивост, че носим част от гените на най-великия наследник на България. Благодарим на ориста, че е била толкоз великодушна към нас в това отношение. Изпитахме и доста тъга, тъй като мама към този момент беше умряла, тя не можа да съпреживее този миг, който сме уверени, че щеше да бъде един от най-значимите в живота ѝ”, отбелязва Стефана Ветренска, наследница на Левски.
„ Вътрешно изпитваме несъмнено горделивост, само че не я афишираме”, съобщи и Мария Касабова.
Освен косите, в Института по криминалистика неведнъж са изследвани и кости, за които имало изказвания, че са на Левски.
„ Не сме имали случай, в който носят и показват кости за проучвания, които да подхождат на растежа на Васил Левски”, съобщи Бобев.
ДНК кодът на Левски обаче е извънредно значим, твърди професорът по криминалистика. Защото точно той някой ден би могъл да потвърди, че откриватели в действителност са разкрили къде е заровен Апостола.
Косите на Апостола са една от най-ценните реликви, които са останали от него. Златистите кичури се пазят в Националния военно-исторически музей и постоянно провокират неспокойствие.
„ Това е най-личната, най-емоционалната връзка, която българите могат да осъществят в наши дни с Апостола. Това е частичка от самия него”, коментира Диана Костова, основен специалист в НВИМ.
През 1864 година Апостолът взема решение да смъкна расото и да се посвети на Отечеството. Затова моли приятелите си да отрежат косата му.
„ Неговите другари обаче отхвърлят. За тях това е един тип осквернение – да посегнат на косите на дякон. Той ги назовава страхливци, взима ножицата и самичък отрязва косите си. Завива ги в забрадка и ги предава на своята майка. Майка му ги съхранява до края на живота си”, споделя Диана Костова.
Сестрата на Левски – Яна, по-късно предава реликвите на страната. Години по-късно, през 1973 година, шестима специалисти от института по криминалистика към Министерство на вътрешните работи вършат първата експертиза на златистите кичури.
„ По време на този разбор е направено и едно доста значимо изобретение – че в действителност кръвната група на Апостола е била нулева. Един факт, който ние през днешния ден знаем и акцентираме като една доста хубава метафора – единствената кръвна група, която може да дава на всички”, отбелязва основният специалист в НВИМ.
Косите, защитавани и предадени от околните на Левски, криминалистите одобряват за базова проба и я съпоставят с второ изобретение – кичури, скрити в медальона, който носел Апостола.
--> „ Когато го отворихме, видяхме,че има една дребна снимчица на Васил Левски и под фотографията имаше косми. Те бяха неколкократно срязани, тъй като кутийката беше доста малка”, разяснява някогашният шеф на НИК – МВК проф. доктор Костадин Бобев.
Това затруднява специалистите, споделя някогашният шеф на института. „ Защото клетъчният материал и Y – хромозомите, които се извличат, се намират в луковицата, в началната част на стълбчето на косъма. Косите в медальона имаха прорязани ъгълчета – от молци. От това можеше да се направи умозаключение, че те са били съхранявани в някаква стая, преди да се сложат в медальона, където е имало вълнени облекла. И молците дружно с облеклата са нападнали космите”, добавя той.
„ Направихме действителен опит с молци с други косми и същите прояждания се получиха като при тях”, споделя още Бобев.
През 1981 година институтът прави ново проучване – съпоставя коси на Левски от два разнообразни музея, а през 2007 година изготвя ДНК експертиза и я съпоставя с коси на неговите наследници. За донор е определена една от неговите племенници – Божана Пачаурова. Дъщерите ѝ с боязън описват за момента, в който тя дава за проучване свои кичури.
„ Когато оповестиха резултата от разбора, ние изпитахме невероятна горделивост, че носим част от гените на най-великия наследник на България. Благодарим на ориста, че е била толкоз великодушна към нас в това отношение. Изпитахме и доста тъга, тъй като мама към този момент беше умряла, тя не можа да съпреживее този миг, който сме уверени, че щеше да бъде един от най-значимите в живота ѝ”, отбелязва Стефана Ветренска, наследница на Левски.
„ Вътрешно изпитваме несъмнено горделивост, само че не я афишираме”, съобщи и Мария Касабова.
Освен косите, в Института по криминалистика неведнъж са изследвани и кости, за които имало изказвания, че са на Левски.
„ Не сме имали случай, в който носят и показват кости за проучвания, които да подхождат на растежа на Васил Левски”, съобщи Бобев.
ДНК кодът на Левски обаче е извънредно значим, твърди професорът по криминалистика. Защото точно той някой ден би могъл да потвърди, че откриватели в действителност са разкрили къде е заровен Апостола.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ