Крилото на Славия, Кристиян Добрев, даде ексклузивно интервю за сайта.

Крилото на Славия, Кристиян Добрев, даде извънредно изявление за уеб страницата. Младокът показа, че е удовлетворен от решението си да стане част от „ белите “ и че се надява да успее от ден на ден да подвига качеството на своите представяния.
Добрев се върна и към времето си в Порто, където беше притеглен преди три години. Той обърна внимание на високото равнище на професионализъм, което царува там, обявявайки, че не е могъл да повярва в началото, когато му е било казано, че става част от отбора на „ драконите “. Офанзивният състезател не пропусна и да означи компликациите, които е имал, около възобновяване от контузия и настъпилата пандемия от Ковид-19.
Здрасти, Кристияне! Сезонът в efbet Лига към този момент е в разгара си. Как оценяваш личното показване, както и това на Славия досега?
Мисля, че мога да покажа още. Направих няколко положителни мача, само че съм надалеч от най-хубавата си форма, най-малко към този момент. По отношение на тима като цяло мисля, че можеше да имаме една концепция повече точки. Не заслужавахме да загубим част от мачовете, в които допуснахме проваляне. Надявам се да продължаваме да печелим мачове.
Ти си все по-важна част от отбора и се утвърди като титуляр. Това ли беше задачата за теб след няколко сезона, в които това не беше реалност?
Да, това беше приоритет – да се наложа в Славия и да стартира да играя. Сега обаче би трябвало да демонстрирам по-добри игри. Искам да получавам повече игрово време по отношение на предходни сезони и се надявам да се утвърдя изцяло в най-скоро време.
Славия залага в огромната си част точно на млади състезатели като теб. В каква степен това в допълнение подкрепя твоето персонално развиване?
Това беше измежду главните аргументи да избера тима. Славия постанова доста млади българи и продава надлежно родни играчи за положителни трансферни суми зад граница. Аз не бях играл доста мачове за последните 1-2 години и в действителност Славия беше най-хубавият вероятен избор в този миг. Мислех, че тук ще получа повече игрови минути, показвайки качествата си. Радвам се, че избрах точно този тим.
Помага ли съществуването на толкоз млади играчи в близост?
Колективът е на доста положително равнище. Хубаво е, когато преобладаващо сме българи в съблекалнята, тъй като съм бил в съблекални, където не стоят по този метод нещата. Помагаме си взаимно, получаваме препоръки от по-опитните състезатели и се получават нещата.
Има и опитни играчи, като да вземем за пример един Георги Петков. Колко огромно е неговото въздействие в съблекалнята?
Гошо Петков е доста умел състезател, видял е доста. Той оказва помощ доста на младите, в това число и на мен. Основно се старае да даде насоки на вратарите, само че като цяло внася положително въодушевление в съблекалнята. Със сигурност има огромно наличие.
Докъде се простират упоритостите на Славия в efbet Лига и гледате ли към пробив за Купата на България?
Ще се опитаме още веднъж да се класираме оптимално напред за Купата на България и ще забележим до каква степен ще ни стигнат силите. По отношение на упоритостите ни, желаеме да сме оптимално по-високо в таблицата, първоначално в топ 6.
Ти изкара един доста забавен интервал в състава на Порто. Какво беше чувството да си част от една толкоз огромна школа?
Със сигурност беше особено преживяване за мен. Първоначално не можех да допускам, че ставам част от клуб като Порто, когато за пръв път отидох там. Много се веселя, че имах опцията да се докосна до сходен клуб. Видях нещата по какъв начин стоят, сверих си часовника. Работи се извънредно професионално там. Всеки един на това място е напълно предан на футбола. Имахме хора, които се занимават с нас през целия ден. Наистина беше едно прелестно прекарване.
Какво взе от този си интервал в Португалия и има ли някакви съжаления у теб?
Не бих споделил, че има съжаления, само че евентуално ме е гняв, че получих тежка травма тъкмо преди пандемията. Наистина желаех да изкарам по-дълго време в Порто, само че по този начин се случи и би трябвало да продължа напред.
Колко мъчно беше за теб да си надалеч от семейство и другари, бидейки и контузен в изискванията на пандемия?
Аз от дребен пребивавам самичък. Беше ми мъчно обаче, когато отидох в чужбина. Отне ми 1-2 месеца, до момента в който се приспособявам. Получих контузията тъкмо, когато бях навлязъл в темп. Готвехме се за мач, щях да съм в титулярния състав против Брага, само че счупих костицата в тренировката преди мача. Хвана ме депресията и ми беше самотно в тези моменти, само че нямаше какво да направя – стисках зъби и се стараех да се възстановя оптимално бързо. Надявах се да си сграбчи шанса. Така и се случи, само че незабавно по-късно пристигна пандемията.
Колко е огромна разликата сред школите и равнището на футбола като цяло в Португалия, по отношение на българската действителност?
Има доста огромна разлика. Работи се по 2-3 часа дневно, това е единствено за една подготовка. Набляга се в най-голяма степен на играта с топка, механически футболистите са на доста по-високо равнище спрямо тези у нас. Манталитетът на хората също е изцяло друг. Това прави разлика и по-късно в мъжкия футбол.
В последните години у нас се вкараха дублиращите тимове. Как гледаш на тази оригиналност и оказва помощ ли тя за развиването на младите състезатели?
Миналата година играх няколко мача за дублиращия тим на Ботев Пловдив. Със сигурност е потребно за момчетата, които излизат от юношеските гарнитури. Така имат опция незабавно да стартират да играят в Б и В група. Смятам, че дублиращите отбори подкрепят този толкоз значим преход от младежки към мъжки футбол.
Каква е дълготрайната упоритост пред теб в кариерата ти – може би ново излизане зад граница?
За мен всичко би трябвало да се случи малко по малко. Надявам се да продължа да играя добре, да демонстрирам неизменност. Ако това се случи, несъмнено, уповавам се да получа късмет и за мачове зад граница.
Наблюдаваме един развой на подмладяване на националния тим, който като че ли стартира да дава признаци на триумф. Дава ли ти спомагателен тласък да се бориш за място в отбора на Младен Кръстаич в близко бъдеще?
Миналата година бях с младежкия народен тим, само че към този момент идващото потомство е наред. Виждам какво се случва с националния ни отбор и това ме стимулира. Работя всеки ден и се надявам, че ще покажа задоволително, с цел да мога един ден да попадна в мъжкия ни внушителен отбор. Не желая да приказвам доста и да избързвам обаче. Първо би трябвало да си го заслужа.
Познаваш много от момчетата от актуалното потомство. Светло ли е бъдещето за родния футбол?
Не мога да предсказвам дали бъдещето е ярко, само че стъпката е добра за родния народен тим, сигурно. Познавам множеството момчета и те ми споделиха, че господин Кръстаич работи доста професионално. Бъдещето в действителност може да е положително, само че би трябвало да се работи крепко.
И за край, Крис – какво си пожелаваш в персонален и професионален проект в идните месеци?
Пожелавам си да съм здрав и нека шансът ми се усмихва малко повече!