Крилото на Лудогорец Бърнард Текпетей даде специално интервю за подкаста

Крилото на Лудогорец Бърнард Текпетей даде особено изявление за подкаста callin.com. През този сезон той има 5 гола в 17 турнирни мача за първенеца на България, а изигра още 2 срещи за Купата, бе на терена и за Суперкупата. Текпетей записа още 9 дуела за разградчани в евротурнирите тази година.

Бърнард, твоята история е за труд, дисциплинираност, сбъдване на фантазии. Как мина през това странствуване?
- Изминах дълъг път от Гана, с цел да стигна до Европа. Приключението не бе елементарно, само че благодарение на Бог съумях. Без него нямаше да съм на мястото, в което съм момента. На Бърнард Текпетей в никакъв случай не му е било елементарно.

От Гана отиваш в немския Шалке, където преминаваш сполучлив експериментален интервал и подписваш контракт. Вярваше ли, че ще го постигнеш?
- Всичко стана с помощта на хубавичко работа и желанието ми да реализира нещо в живота. Бях част от академия в Гана, наред с това учех. Знаех качествата си, имах вяра в тях. На един шампионат се показах чудесно, вкарах много голове. По-късно към мен интерес прояви управител и ме уведоми, че двама играчи от конкуренцията са били гледани от сътрудници от Европа. Той предложи и мен и ми сподели, че в бъдеще ще ме наблюдават. Този човек, който се споделя Джери, прекатурна живота ми.

Какви мисли ти минаваха през главата, когато хвана самолета от Акра за Германия?
- Беше мъчно да се сдобия с виза за Шенген. Джери също ми оказа помощ да си извадя нужните документи за Европа. Бях обаче печален, тъй като татко ми умря, а единствено два дни по-късно трябваше да пътувам, с цел да играя на шампионат в Европа. Татко постоянно ме е подкрепял… Тогава си споделих: " Баща ми го няма, в този момент самичък би трябвало да се грижа за себе си и кариерата ". Така потеглих за Европа. Дори не се знаеше дали ще играя, или единствено ще съпровождам другите 2 момчета. Господ обаче ме погледна и единствено аз от каращите проби бях утвърден. Започнах подготовка с Брауншвайг и на втория ден ми предложиха професионален контракт. Бях сюрпризиран.
Джери обаче познаваше Джералд Асамоа, тъй като му бе братовчед. Асамоа е легенда на Шалке, играеше и за националния тим на Германия. Той ни насочи към този клуб, пратиха ми повиквателна за къси проби. Веднага проведоха контрола. В нея вкарах гол и направих асистенция - това им бе задоволително, с цел да желаят да ме задържат. Така трябваше да предпочитам всред двата отбора. Брауншвайг първи ми даде късмет, само че Шалке е огромен клуб и подписах с него. За жал, останалите две момчета не получиха контракти, макар че известно време упражняваха във Вердер, а едното мина и през Шалке. Само аз съумях да се задържа в Европа. Играех първо при юношите, по-късно в тима до 23 години. Започнаха да ме съпоставят с Лерой Сане, който потегли от Шалке, мина през Манчестър Сити и в този момент е в Байерн (Мюнхен). Причината бе стилът ми на игра, както и фактът, че съм доста бърз. Заради това ме повикаха и в националния тим на Гана. Дебютът си за Шалке направих през есента на 2016 година - бях титуляр против Ница (2:0) в Лига Европа. Не можех да допускам, когато треньорът ми сподели, че ще стартира от първата минута. Тогава ме пусна на върха на офанзивата, тъй като бранителите на французите не бяха бързи.

В този дуел печелиш дузпа, която Денис Аого вкарва за 2:0 (б.а. - Аого също е някогашен немски национал). Какво си намерения, като нахлу в наказателното поле?
- Това бе доста прочувствен миг. Играех първия си дуел, освен това пред над 60 хиляди души. Когато почитателите избухнаха от наслада за извоюваната дузпа, а по-късно започнаха да скандират името ми, съвсем се разплаках. Заради тях постоянно играех със сърцето си. Не се опасявам от бранителите, постоянно съм обичал да се надигравам един на един, да изстрелвам. Използвам скоростта си. В оня случай направих дрибъл, вратарят излезе, само че пуснах топката около него и той ме фаулира. Исках да извърша и дузпата, само че трябваше да я оставя на Денис.

В края на мача си изпъден с втори жълт картон…
- Вторият жълт картон беше в обстановка, в която топката бе 50 на 50. Първо играх с нея, само че по-късно закачих вратаря… И по този начин вместо да вкарам гол, бях изпъден. Чувствах се извънредно. Феновете обаче ме изпратиха на крайници и с овации. В съблекалнята всички ме окуражиха и ми споделяха: " Вдигай главата ". Дори треньорът си поговори с мен. Мислех, че съм предал тима, само че той ме успокои. На трибуните пък бе Авраам Грант, който бе селекционер на Гана.

Преминаваш в Лудогорец, с който ставаш първенец на България - какво е възприятието?
- Това е първият ми подобен трофей. Чувството - на благополучие и възторг. Точно по тази причина избрах да отида в този клуб. А наред с това и поради опцията да вземам участие в Шампионската лига и Лига Европа. Това е задачата ми - да се състезавам против най-силните в тези съревнования. Взех вярно решение с прехвърлянето си в Лудогорец. В последна сметка постоянно е наслаждение да спечелиш трофей.