Крилатите фрази на Тодор Живков, с които го помни цяла

Крилатите изречения на Тодор Живков, с които го помни цяла България, са живи и 113 години след рождението му. Живков е роден на днешния 7 септември през 1911 година

Тодор Живков е изтъкнат политик от Българската комунистическа партия, който в Народна република България сред 1954 и 1989 година заема най-високите управителни постове – първи секретар и общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, ръководител на Министерския съвет на Народна република България и ръководител на Държавния съвет на Народна република България. Това е еднакво на днешните ръководител на Народното събрание, президент на Република България и министър-председател.

През есента на 1989 година внезапно се смени държавното устройство и по площадите се пееше песента „ 45 години стигат! “

Някои назоваха този 45-годишен интервал „ социалистическа гражданска война “, други – „ държавен прелом “, а трети – „ окупиране на страната от Съветската войска “.

Някои, които са го познавали от близко настояват, че той е бил сръчен политик, лавиращ сред „ капките “ на руския надзор на правилото „ Снишаване, снишаване, до момента в който отмине бурята “. Други го дефинират като необразован „ селски хитрец “, имал шанса да се появи на политическата сцена в подобаващия миг.

Тодор Живков е против основаването на обособена „ македонска “ нация и език, произлизащи от българския етнос в днешна Република Северна Македония.

Живков подлага на критика дотогавашната политика и изрично декларира, че никаква „ македонска “ националност, никаква „ македонска “ нация и страна не са съществували нито през Средновековието, нито през Възраждането. Говори за това по какъв начин във Вардарска Македония в основаната през август 1944 година Народна Република Македония се форсира основаването македонско национално схващане.

Заявява, че обособен литературен славянски македонски език преди 1945 година не е имало. Че по този начин нареченият език, основан в Скопие, е акцент, едно от българските западни наречия.

Живков споделя още, че признава обективното битие на Македонската република, само че без да приема антибългарската основа на образуваното там македонско национално схващане. Признава се, че през 1946 година партията е направила принуждение върху волята на популацията от Пиринска Македония и че повече то не трябва да бъде третирано като „ македонско “. На пленума Живков декларира:

„ Нашата партия признава основаната обективно след Втората международна война във Вардарска Македония Народна република Македония в границите на ФНРЮ. Също по този начин признаваме, че в НР Македония се образува македонско национално съзнание… то се образува на противобългарска основа. А ние сме уверено срещу това и считаме, че в случай че този въпрос не се урегулира… ще бъде един непрекъснат източник за дрязги, за разстройства и спънки в нашето развитие… И през междинните епохи, и в новата история, и в най-новата история Македония е съществувала единствено като териториално и политическо разбиране, а не като етническо разбиране, не като обособена народност… Населението от Пиринския край е част от българската нация. Никаква македонска народност там няма и не може да има. Там не стана отделяне на македонско национално схващане, както във Вардарска Македония, макар че ние доста съдействахме на това… и минимум може да става дума в миналото то да се причисли към тая нация. Така че всичко, което ние вършихме до момента – налагане на език, налагане на друга народност, налагане да се пишат македонци и така нататък – това беше принуждение върху волята на това население… Следва в бъдеще да се противопоставяме на всевъзможни аспирации, откъдето и да идват те, това население да се таксува като македонска националност…

Сред народа обаче още се помнят и смешните му реакции и крилати изречения. Предлагаме ви някои от тях:

„ Социализъмът е едно недоносче. Ето това е самата истина “.

„ Времето е ваше, само че всичко друго е наше. “ – В коментар на лозунга „ Времето е наше “.

„ Ако плащаш с фъстъци – получаваш маймуни. “ – Цитат от книга на Тодор Живков.

„ Конкурсно начало не значи конкурсен край, другарки и приятели. “

„ Това е политиката – да се слееш с народа “. — В предаването „ Всяка неделя “

„ Аз работех като преводач – превеждах овците от един рид към различен. “

„ Че по какъв начин да не успее Русия с нейните естествени благосъстояния, те имат повече находища от Менделеевата таблица… “

„ Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията. “

„ Ние би трябвало да създадем радикален прелом, на 360 градуса. “

„ До 9 септември 1944 година, тази паметна дата, българският народ се намираше на ръба на една бездънна бездна! След девети той направи съдбоносната крачка напред! “

„ Добър публицист е тоя, който написа не това, което се приказва, а това, което би трябвало. “

„ Тази година цех за полупроводници, следващата година – за цели. “ – На откриването на цех за полупроводници в Ботевград.

„ Според последното броене мечките ги водеха някъде към 1300 души. “

Спомняме си и оня занимателен миг, когато Живков поздрави студентите с „ Честит 8-ми март, скъпи студенти! “

Какъвто и да е бил най-известният Тодор в социалистическа България, през днешния ден той е история, а за нас остават единствено уроците от нея. Дано сме ги научили.

SafeNews откри неповторимо видео с Тодор Живков в неофициална атмосфера. То е част от изявление за предаването „ Каналето “, което се излъчваше през 90-те години по Българска национална телевизия.