Червени страшилища: разказваме ви ужасяващи градски легенди от СССР
Крилати същества, загадъчна гибел и рогата кола по московските улици – на Съветския съюз в никакъв случай не са му липсвали истории, разказвани зад затворени порти.
Руската история (и ) е цялостна с истории, които си коства да се опишат към огъня – локални призраци, и голям брой емблематични загадъчни фигури, известни на русофилите на всички места. Голяма част от това културно благосъстояние идва от вековния фолклор, само че постоянно се намират по-нови, смразяващи истории, въодушевени от модерни събития.
Разбира се, приказваме за градски митове. И като се има поради, че Съветският съюз като възходяща суперсила има голямо (някои биха казали даже плашещо) равнище на урбанизация по цялата си територия, не е изненадващо, че странните истории не липсват. Ние събрахме някои от по-интересните образци – всичко това в името на общата просвета и уплахата…и насладата, несъмнено.
Път към Ада
Алексей Варфоломеев/Sputnik
В по-устойчивите митове постоянно има и по капка истина – става още по-хубаво, когато се включи и науката. Такъв е казусът с историята на екип от откриватели и геодезисти, които отиват в Сибир, с цел да изследват почвата за петрол и други естествени запаси. Няма нищо извънредно, до момента в който един ден пробивната машина не стартира да се „ държи “ доста необичайно.
Измервателите за дълбочина и налягане регистрират неуместни индикатори, а температурата, излъчваща се от изследваната дупка, доближава до към 1093 °C. Това е потрес за учените, които знаят, че е невъзможно; само че още по-смущаващи са ниските, приглушени шумове, идващи от изкопа. Чудейки се дали са вследствие на тектонска активност, те сглобяват набор от микрофони и го спускат вътре.
Това, което стартира като чудноват звук, се изравнява в слаб вопъл и до момента в който учените слушат високоговорителите, микрофоните стартират да улавят писъци, които несъмнено са човешки. Хиляди, евентуално милиони гласове, викащи във безконечна болежка. Стоящите най-близо до представителите полудяват и целият план е затворен и затулен. Експедицията цели рандеман и употреба, а не разкриване на пропаст, стигаща чак до… Ада.
Тази легенда най-вероятно се отнася за, който сега е най-дълбоката дупка в света с дълбочина над 12 км. Докато самият сондаж (разположен покрай границата с Финландия) е изкопан през 1970-те години, историята доближава своя връх през 1990-те години, когато американска евангелистка телевизия я приема за факт. Тя се трансформира в достоверна машинация, със съпътстващи записи на човешки писъци, взети от италиански филм на ужасите.
Черната „ Волга “
Олег Иванов/Sputnik
Легендите по предписание са склонни да отразяват паниките на времената. През 1960-те и 1970-те години Съветският съюз е в разгара на Студената война, като партийното управление проектира визия за живот и разцвет, която се разграничава от тази на материалистичния Запад. Символите на упадъка и лукса, като владение на личен автомобил, са източник както на злоба, по този начин и на тревога. Така че не е изненадващо, когато хората стартират да приказват за демонично транспортно средство, което тероризира московските квартали.
Въпросната черна лимузина е „ Волга “, класическа руска марка – счита се, че се промъква из града, търсейки деца, които да отвлече. Забелязвана е на всеки три месеца и никой не съумява да види водача. Носят се клюки, че колата е ръководена от група обезверени монахини, до момента в който други споделят, че водачът е самият Сатана. В последна сметка хората настояват, че страничните ѝ огледала в действителност са рога.
Легендата е забавна с метода, по който разрешава на духовните, даже суеверни паники да излязат на повърхността във външно атеистично положение – съвсем като в класиката на Булгаков „ Майстора и Маргарита “. Още по-интересното е, че черните коли „ Волга “ са налични единствено за членове на партията и представители на руския хайлайф. Може би тези истории имат доста по-дълбоко значение, в сравнение с ни се коства.
Жълти и черни пердета
Е. Недерия/Sputnik
В някогашния Съветски съюз, където купувачите на жилища нормално би трябвало да похарчат доста пари, с цел да създадат новия си апартамент кадърен за живеене, ремонтите са същински пъкъл. Затова може би не е доста изненадващо, че редица страшни митове включват мебели и домашна украса. Ако сте били пионерче, има възможност да сте чували историите за жълтите или черните пердета.
Всеки от двата цвята пердета е гибелен, само че взема своите жертви друго. Черните пердета леко се прилепват към врата ви, в случай че сте сами в стаята – малко момиченце твърди, че ги е забелязало и се оплаква майка си. Раздразнена от щерка си, дамата дава обещание да остане в стаята, до момента в който момичето заспи, с цел да му потвърди, че няма причина да се опасява. Когато обаче се разсънва на идната заран, то открива, че майка му е удушена през нощта.
Легендата за жълтите пердета е следната: те са купени от семейство и окачени в детската стая. През нощта живеещото там момченце чува заповед да се разсъни, да си измие лицето, да закуси и да огледа на открито, с цел да види умрял родственик. Но до момента в който извършва инструкциите, завесите го хващат и го хвърлят през прозореца. На идната вечер същото се случва и със сестра му. Семейството търси дамата, която им е продала завесите, а тя им споделя, че единственият метод да се освободят от проклятието е да намерят скалпел, прикрит в „ звездата над Кремъл “, и да разрежат завесите с него. Те молят локалните служители на реда да създадат това и в действителност откриват скалпела вътре в звездата. Когато един офицер отрязва завесите, те избухват на части и изчезват дружно с ножа.
Често и в двете истории участва баба, умряла доста преди този момент. Естествено, тя в никакъв случай не е харесвала завеси в един съответен цвят.
Черната птица на Чернобил
Reuters
Неотдавнашното, всеобщо сполучливо телевизионно предаване на HBO „ Чернобил “ върна бедствието в публичното схващане, десетилетия след нещастието. Но до момента в който мъчителното напрежение на шоуто идва от научните обстоятелства, стоящи в основата на случая, някои от години настояват, че има и различен, успореден, несъмнено паранормален набор от събития.
Оцелелите от Припят, близкото обитаемо място, което по-късно е евакуирано, оповестяват за странна интензивност тъкмо преди детонацията на реактора през април 1986 година. Хората имат странни кошмари или получават заплашителни телефонни позвънявания. В последна сметка се оповестява за появяването на причудливо, хуманоидно създание с крила и ярки червени очи. Някои настояват, че то е надвиснало над централата по време на самото стопяване. В последна сметка оказва се като Черната птица на Чернобил.
Това, което прави нещата още по-странни, е приликата на историята с тази за Мотман, друго крилато създание с червени очи, за което се оповестява, че е следено преди други бедствия, като сриването на „ Сребърния мост “ в Западна Вирджиния. Някои настояват, че става дума за едно и също творение, което се появява единствено преди бедствия, породени от инженерни дефекти. Изглежда задачата му е да предизвестява хората.
създател: ДЖОШ НАДО
източник: bg.rbth.com
Руската история (и ) е цялостна с истории, които си коства да се опишат към огъня – локални призраци, и голям брой емблематични загадъчни фигури, известни на русофилите на всички места. Голяма част от това културно благосъстояние идва от вековния фолклор, само че постоянно се намират по-нови, смразяващи истории, въодушевени от модерни събития.
Разбира се, приказваме за градски митове. И като се има поради, че Съветският съюз като възходяща суперсила има голямо (някои биха казали даже плашещо) равнище на урбанизация по цялата си територия, не е изненадващо, че странните истории не липсват. Ние събрахме някои от по-интересните образци – всичко това в името на общата просвета и уплахата…и насладата, несъмнено.
Път към Ада
Алексей Варфоломеев/Sputnik
В по-устойчивите митове постоянно има и по капка истина – става още по-хубаво, когато се включи и науката. Такъв е казусът с историята на екип от откриватели и геодезисти, които отиват в Сибир, с цел да изследват почвата за петрол и други естествени запаси. Няма нищо извънредно, до момента в който един ден пробивната машина не стартира да се „ държи “ доста необичайно.
Измервателите за дълбочина и налягане регистрират неуместни индикатори, а температурата, излъчваща се от изследваната дупка, доближава до към 1093 °C. Това е потрес за учените, които знаят, че е невъзможно; само че още по-смущаващи са ниските, приглушени шумове, идващи от изкопа. Чудейки се дали са вследствие на тектонска активност, те сглобяват набор от микрофони и го спускат вътре.
Това, което стартира като чудноват звук, се изравнява в слаб вопъл и до момента в който учените слушат високоговорителите, микрофоните стартират да улавят писъци, които несъмнено са човешки. Хиляди, евентуално милиони гласове, викащи във безконечна болежка. Стоящите най-близо до представителите полудяват и целият план е затворен и затулен. Експедицията цели рандеман и употреба, а не разкриване на пропаст, стигаща чак до… Ада.
Тази легенда най-вероятно се отнася за, който сега е най-дълбоката дупка в света с дълбочина над 12 км. Докато самият сондаж (разположен покрай границата с Финландия) е изкопан през 1970-те години, историята доближава своя връх през 1990-те години, когато американска евангелистка телевизия я приема за факт. Тя се трансформира в достоверна машинация, със съпътстващи записи на човешки писъци, взети от италиански филм на ужасите.
Черната „ Волга “
Олег Иванов/Sputnik
Легендите по предписание са склонни да отразяват паниките на времената. През 1960-те и 1970-те години Съветският съюз е в разгара на Студената война, като партийното управление проектира визия за живот и разцвет, която се разграничава от тази на материалистичния Запад. Символите на упадъка и лукса, като владение на личен автомобил, са източник както на злоба, по този начин и на тревога. Така че не е изненадващо, когато хората стартират да приказват за демонично транспортно средство, което тероризира московските квартали.
Въпросната черна лимузина е „ Волга “, класическа руска марка – счита се, че се промъква из града, търсейки деца, които да отвлече. Забелязвана е на всеки три месеца и никой не съумява да види водача. Носят се клюки, че колата е ръководена от група обезверени монахини, до момента в който други споделят, че водачът е самият Сатана. В последна сметка хората настояват, че страничните ѝ огледала в действителност са рога.
Легендата е забавна с метода, по който разрешава на духовните, даже суеверни паники да излязат на повърхността във външно атеистично положение – съвсем като в класиката на Булгаков „ Майстора и Маргарита “. Още по-интересното е, че черните коли „ Волга “ са налични единствено за членове на партията и представители на руския хайлайф. Може би тези истории имат доста по-дълбоко значение, в сравнение с ни се коства.
Жълти и черни пердета
Е. Недерия/Sputnik
В някогашния Съветски съюз, където купувачите на жилища нормално би трябвало да похарчат доста пари, с цел да създадат новия си апартамент кадърен за живеене, ремонтите са същински пъкъл. Затова може би не е доста изненадващо, че редица страшни митове включват мебели и домашна украса. Ако сте били пионерче, има възможност да сте чували историите за жълтите или черните пердета.
Всеки от двата цвята пердета е гибелен, само че взема своите жертви друго. Черните пердета леко се прилепват към врата ви, в случай че сте сами в стаята – малко момиченце твърди, че ги е забелязало и се оплаква майка си. Раздразнена от щерка си, дамата дава обещание да остане в стаята, до момента в който момичето заспи, с цел да му потвърди, че няма причина да се опасява. Когато обаче се разсънва на идната заран, то открива, че майка му е удушена през нощта.
Легендата за жълтите пердета е следната: те са купени от семейство и окачени в детската стая. През нощта живеещото там момченце чува заповед да се разсъни, да си измие лицето, да закуси и да огледа на открито, с цел да види умрял родственик. Но до момента в който извършва инструкциите, завесите го хващат и го хвърлят през прозореца. На идната вечер същото се случва и със сестра му. Семейството търси дамата, която им е продала завесите, а тя им споделя, че единственият метод да се освободят от проклятието е да намерят скалпел, прикрит в „ звездата над Кремъл “, и да разрежат завесите с него. Те молят локалните служители на реда да създадат това и в действителност откриват скалпела вътре в звездата. Когато един офицер отрязва завесите, те избухват на части и изчезват дружно с ножа.
Често и в двете истории участва баба, умряла доста преди този момент. Естествено, тя в никакъв случай не е харесвала завеси в един съответен цвят.
Черната птица на Чернобил
Reuters
Неотдавнашното, всеобщо сполучливо телевизионно предаване на HBO „ Чернобил “ върна бедствието в публичното схващане, десетилетия след нещастието. Но до момента в който мъчителното напрежение на шоуто идва от научните обстоятелства, стоящи в основата на случая, някои от години настояват, че има и различен, успореден, несъмнено паранормален набор от събития.
Оцелелите от Припят, близкото обитаемо място, което по-късно е евакуирано, оповестяват за странна интензивност тъкмо преди детонацията на реактора през април 1986 година. Хората имат странни кошмари или получават заплашителни телефонни позвънявания. В последна сметка се оповестява за появяването на причудливо, хуманоидно създание с крила и ярки червени очи. Някои настояват, че то е надвиснало над централата по време на самото стопяване. В последна сметка оказва се като Черната птица на Чернобил.
Това, което прави нещата още по-странни, е приликата на историята с тази за Мотман, друго крилато създание с червени очи, за което се оповестява, че е следено преди други бедствия, като сриването на „ Сребърния мост “ в Западна Вирджиния. Някои настояват, че става дума за едно и също творение, което се появява единствено преди бедствия, породени от инженерни дефекти. Изглежда задачата му е да предизвестява хората.
създател: ДЖОШ НАДО
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ