Крила на самолети с покритие като на акула? Звучи странно,

Крила на самолети с покритие като на акула? Звучи необичайно, нали? Инженерите от европейската компания Airbus обаче не мислят по този начин. Те от дълго време са почерпили ентусиазъм от грубата кожа на този морски жител, с цел да основат нов вид покритие за крилата на своите летателни апарати, което след това довежда до 6% по-малко противодействие и надлежно до спестовност на гориво.

А какво ще кажете за „ умни ” облекла, имитиращи шишарки, които се приспособяват по отношение на непрекъснато изменящите се температури? Подобно на плода на иглолистните растения материята на едно яке да вземем за пример може да се „ разтваря ”, когато е топло, и да се „ затваря ”, ако застудее. Науката е посветила цяла

област на тези невероятни открития, наричайки я биомиметика или бионика.  

Първият термин е изкован от американеца Ото Шмит през 50-те години на предишния век и е формиран от думите bios (живот) и mimicry (имитация). А биониката се ражда като име с помощта на сънародника му Джак Стийл през 1958 година Съществуват разнообразни теории за това кои тъкмо думи я съставляват, като да вземем за пример някои настояват, че е формирана от биология и електроника.

Така или другояче учените, занимаващи се с биомиметика, учат главните правила, по които природата действа, и се пробват да ги приложат в нови артикули в медицината, роботиката, строителството, дизайна и така нататък Въпреки че двете думи - бионика и биомиметика, се употребяват като синоними, първата се среща най-често в случаите, когато става дума за построяването на протези. Затова през днешния ден откривателите избират да приказват за биомиметика, когато имат поради реплика на природата в най-общ смисъл, като задачата е

постигането на софтуерни нововъведения. Без значение дали става дума за прекопирване на естествените индустриални способи на природата (като да вземем за пример основаването на химически съединения от растенията и животните), на нейните механизми, или за реплика на главните организационни правила на обществено държание, каквото следим при мравките, пчелите и микроорганизмите.

На процедура това е нещо, което

хората са правили през цялата своя история . 

Погледнете към самолетите да вземем за пример - белким формата на тези машини не е въодушевена от птиците? Още преди повече от 500 години Леонардо да Винчи се е опитал да имитира полета на пернатите, с цел да сътвори своя прославен летателен уред, тъй че умерено можем да го назовем един от първите биомиметици!

Примерите за сходни открития в историята са доста. Прословутият механизъм за бързо закопчаване велкро (съставна дума от френските velours - кадифе, и crochet - кукичка) се е появил, откакто швейцарският инженер Жорж дьо Местрал отишъл на разходка в планината със своето куче. Когато се прибрал у дома, решил да изследва полепналите по козината му казашки бодили и разкрил, че те са снабдени с дребни кукички, които разрешавали на растението да се задържи за нещастното животинче. Така ципът бил свален от своя фундамент, а велкрото било употребявано даже от НАСА в оборудването на космонавтите от задачата „ Аполо ”.

През 1933 година пък Пърси Шоу основава пътен светлоотразител, помагащ на водачите да виждат през нощта и по време на мъгла. Той се въодушевява от способността на котешките очи да отразяват светлина. Една година по-късно го патентова, а през 1935 година стартира и неговото произвеждане.

Днес биомиметиката е главната цел на Джоана Айзенберг ,

която към този момент години наред държи природата под лупа. „ Вглеждам се в нея и се пробвам да я схвана, да употребявам естествените тактики и материали, с цел да подобря към този момент съществуващите ”, споделя Айзенберг - харвардски академик, член на техническия екип на Bell Labs от 1998 година насам - една от водещите лаборатории за биомиметика. Именно в нея откривателите откриват (постфактум), че структурата на тропическите водни гъби от рода Euplectella прилича тази на стоманобетона и подхожда на механични и инженерни правила, приложени в постройки като Айфеловата кула в Париж, хотел „ Де Лас Артес ” в Барселона и „ Суис Ре ” в Лондон. Например фибрите, които съставляват скелета на гъбата, се преплитат под формата на самобитна мрежа. Те са подсилени в допълнение от още фибри, ситуирани диагонално и в двете направления. Тази техника се употребява постоянно при небостъргачите и при някои лавици за книги за по-добра непоклатимост.

Естествено, не всяка биологична форма би била потребна. Айзенберг насочва вниманието си най-много към тези, които имат специфични свойства - оптични, структурни или магнетични. „ След това използваме тези правила и се опитваме да ги интегрираме в това, което към този момент знаем в материалната просвета, вплитаме ги в съществуващи материали или непосредствено произвеждаме такива от ново потомство, които са основани на биологичните правила. ”

А въпросната водна гъба е в действителност специфична.

Тя живее на стотици метри дълбочина и постоянно е наричана „ цветарската кошница на Венера ” поради своята бяла и деликатна конструкция. Именно тя може да ни покаже по какъв начин да сътворяваме извънредно ефикасни от енергийна позиция строителни материали. Нейният скелет е построен от самобитно естествено стъкло. От една страна, то е извънредно крепко, а от друга, е способно да организира светлина. Един съвършен образец за това по какъв начин природата може да усилва функционалността на даден материал по този начин, че той да служи за няколко разнообразни неща по едно и също време - изключително значима характерност, която постоянно се подценява в технологиите.