Крепостта е контролирала най-прекия път от Плиска до Константинопол и

Крепостта е направлявала най-прекия път от Плиска до Константинопол и е била сцена на  решаващи борби, написа Стандарт

Има една цитадела към Карнобат, която впечатлява с мащаба и историята си, само че към момента е настрана от историческия поток. 

Крепостта „ Маркели “ е един от най-добре непокътнатите археологически монументи в Южна България. Намира се едвам на 7 км от Карнобат и на към 50 км от Бургас. Мястото е определено още в древността с точно познаване на географията – възвишението дава отлична видимост към близките проходи и укрепления. Някога близките хълмове били покрити с гъсти, непроходими гори, достигащи чак до морето и прикриващи стените от враговете. В подножието на западния скат са открити остатъци от древен мост от II в. – единствената връзка сред север и юг в блатистия регион, който по-късно дефинира и стратегическата роля на крепостта.

Произходът на името е спорен, само че най-разпространената теза го свързва с тогавашното име на река Мочурица – Марцил. Другата версия е, че името идва от наставката „ мар “, която в превод значи „ тресавище “ или „ заблатено място “, защото към крепостта се намират Карнобатското и Стралджанското тресавище.

Археологическите находки демонстрират, че живот на този рид е съществувал още през късножелязната ера (I хиляди прочие Хр.). Крепостта поражда в края на IV – началото на V в. - като част от късноантичната отбранителна система, а в най-високата ѝ точка е повдигнат ранен християнски матририум – храм, отдаден на страдалец.

„ Маркели “ има вътрешна и външна цитадела. Първото барикада (IV–VI в.) е част от защитната система на Източната Римска империя. В него е оголен църковен комплекс с трикорабна базилика – богато украсена с мрамор, фрески и архитектурни орнаменти. Мощните стени от камък и тухли, дружно с ранновизантийските кули с форма на вписан кръст, дават визия за внушителната архитектура на епохата. Особено впечатляваща е югоизточната кула със непокътната бойница.

С издигането на Плиска като политически център, „ Маркели “ придобива още по-голямо значение. Крепостта управлява най-прекия път от столицата до Константинопол и става сцена на няколко решаващи борби.

През 792 година хан Кардам побеждава византийците, предвождани персонално от император Константин VI. През 811 година император Никифор I Геник употребява крепостта за първоначален пункт при похода си към Плиска – нахлуване, приключило с разгрома на византийската войска и последвалото нахлуване на хан Крум в Трaкия.

В български ръце „ Маркели “ е разширена и укрепена с внушителни землени валове и изкопи – едни от най-мащабните отбранителни уреди на Балканите. Особено скъп е водоснабдителният комплекс – комплицирана система от кули, резервоари и тунел, свързващ крепостта с река Мочурица.  Така „ Маркели “ се обрисува като най-голямото и мощно старобългарско барикада на юг от Стара планина.

След покръстването на българите (IX в.) върху руините на остарялата базилика е издигната нова черква с богата мраморна декорация, сходна на тази в Преслав. Това подсказва новата функционалност на крепостта – да свързва столицата със земите на юг.

През XI в. тук е издигната кръстокуполна византийска черква – удостоверение, че мястото продължава да е населявано и по време на византийското господство. В интервала XI–XIII в. градът процъфтява – построяват се нови храмове, икономически здания и се откриват многочислени монети, доказващи деен търговски и културен живот.

Краят настава през 1207 година, когато латинският император Хенрих Фландърски опустошава Североизточна Тракия. Предполага се, че оживелите поданици на „ Маркели “ са основали днешния Карнобат.

И през днешния ден величието на крепостта „ Маркели “, е измежду най-изследваните обекти в българската археология – ползата към нея стартира още с Константин Иречек и братята Шкорпил. Активни разкопки са извършени сред 1986–1994 година, а от 2004 година работата е обновена. 

Археолозите откриват фрески, керамични мозайки, мраморна пластика, остатъци от жилищни и паметни здания, както и голям брой предмети – стрели, украшения, печати. През 2007 година Тук е открито богатство от 37 монети (XI–XII в.), доказващо живота  чак до XIII в. Част от находките са изложени в Историческия музей в Карнобат.
Днес крепостта се стопанисва от община Карнобат.