Защо гърците кремират близките си в България?
Кремирането на покойници става все по-популярно в Гърция - макар съпротивата на православната черква, се споделя в репортажа на Родотея Сералиду за „ Дойчландфунк ”.
Според информации от Съюза на погребалните организации, през последните пет години броят кремиранията е повишен с 40%. В самата Гърция няма крематориуми, тъй че кремиранията се правят в чужбина. В Германия цената, дружно с транспортните разноски и самолетните билети, доближава до 7-8 хиляди евро. Много по-изгодни условия предлага прилежаща България, където през предходната година са били кремирани 4000 гръцки жители.
През февруари тази година тленните остатъци на известния гръцки композитор Лукианос Килайдонис бяха кремирани точно в България, а неговата вдовица Анна Вагиена, която е депутатка от ръководещата партия „ Сириза ”, внесе казуса с крематориумите в Народното събрание. В отговор на нейното питане вътрешният министър Панос Скурлетис даде обещание законодателни промени, с които ще се позволи на частни бизнесмени да строят крематориуми в Гърция.
Антонис Алакиотис е измежду деятелите, които към този момент от години се застъпват за опциите за кремиране в Гърция.
В момента едно кремиране в България, дружно с транспортните разноски, излиза към 2000 евро, което въпреки всичко е по-евтино от елементарното заравяне, изяснява той.
Защото погребението е обвързвано с най-различни спомагателни, а и с дълготрайни разноски по поддържането на гроба. Притиснати от финансовата рецесия, мнозина гърци през днешния ден мъчно намират пари, с цел да погребат собствен непосредствен човек.
Досега в страната няма нито един крематориум, най-много заради съпротивата на православната черква, споделя Алакиотис пред „ Дойчландфунк ”. Той изяснява, че по закон крематориуми имат право да построяват единствено градските и общинските управляващи, които обаче гледат да не си навличат гнева на авторитетните локални владици.
Алакиотис дава образец със случилото се преди пет години в Градския съвет на Маркопуло, дребен град на 40 километра от Атина. Съветът взел единомислещо решение за създаване на крематориум, след това обаче църквата събрала подписи срещу крематориума и провокирала второ съвещание по въпроса, където решението било анулирано. Алакиотис твърди, че бил шокиран от настроението в залата:
Позицията на църквата
„ Местният митрополит Николаос насъскваше вярващите и трансформира съвещанието в сцена за изява на фанатиците: 400 или 500 души кълняха кмета и неговите деца и заплашваха, че живи ще ги изгорят. Такова държание няма нищо общо с полезностите, които пази християнството. ”
Всъщност освен католиците и протестантите, а и множеството православни църкви одобряват кремирането на вярващи християни. Приема го даже Гръцката православна черква отвън страната. В самата Гърция обаче църквата е изрично срещу. Митрополит Игнатиос, представител на църквата, изяснява:
„ Нашата църковна традиция е свещена. Според нея, покойниците се погребват в земята, а не се кремират. Хората имат тяло и душа, а съгласно християнската религия, един ден те ще възкръснат, въпреки и не в това, а в друго тяло. Ето за какво християнската черква приема само погребването в земята. Ако някой желае да го кремират, църквата просто не взе участие, нито пък има църковен траурен обред. ”
За последователите на кремирането в Гърция въпреки всичко има известна вяра. Редица задгранични компании към този момент се интересуват от създаване на крематориуми в страната. А появят ли се първите крематориуми, и православната черква ще би трябвало да премисли позицията си, споделя Алакиотис:
„ Църквите могат да са доста реакционно настроени, само че с течение на времето постоянно се нагаждат към действителността. Така, както другите християнски църкви са се нагодили към кремирането и са го приели, по този начин някой ден ще го одобри и Гръцката православна черква ”, споделя той пред „ Дойчландфунк ”.
Б. ред. - Статията е от Дойче веле.
Според информации от Съюза на погребалните организации, през последните пет години броят кремиранията е повишен с 40%. В самата Гърция няма крематориуми, тъй че кремиранията се правят в чужбина. В Германия цената, дружно с транспортните разноски и самолетните билети, доближава до 7-8 хиляди евро. Много по-изгодни условия предлага прилежаща България, където през предходната година са били кремирани 4000 гръцки жители.
През февруари тази година тленните остатъци на известния гръцки композитор Лукианос Килайдонис бяха кремирани точно в България, а неговата вдовица Анна Вагиена, която е депутатка от ръководещата партия „ Сириза ”, внесе казуса с крематориумите в Народното събрание. В отговор на нейното питане вътрешният министър Панос Скурлетис даде обещание законодателни промени, с които ще се позволи на частни бизнесмени да строят крематориуми в Гърция.
Антонис Алакиотис е измежду деятелите, които към този момент от години се застъпват за опциите за кремиране в Гърция.
В момента едно кремиране в България, дружно с транспортните разноски, излиза към 2000 евро, което въпреки всичко е по-евтино от елементарното заравяне, изяснява той.
Защото погребението е обвързвано с най-различни спомагателни, а и с дълготрайни разноски по поддържането на гроба. Притиснати от финансовата рецесия, мнозина гърци през днешния ден мъчно намират пари, с цел да погребат собствен непосредствен човек.
Досега в страната няма нито един крематориум, най-много заради съпротивата на православната черква, споделя Алакиотис пред „ Дойчландфунк ”. Той изяснява, че по закон крематориуми имат право да построяват единствено градските и общинските управляващи, които обаче гледат да не си навличат гнева на авторитетните локални владици.
Алакиотис дава образец със случилото се преди пет години в Градския съвет на Маркопуло, дребен град на 40 километра от Атина. Съветът взел единомислещо решение за създаване на крематориум, след това обаче църквата събрала подписи срещу крематориума и провокирала второ съвещание по въпроса, където решението било анулирано. Алакиотис твърди, че бил шокиран от настроението в залата:
Позицията на църквата
„ Местният митрополит Николаос насъскваше вярващите и трансформира съвещанието в сцена за изява на фанатиците: 400 или 500 души кълняха кмета и неговите деца и заплашваха, че живи ще ги изгорят. Такова държание няма нищо общо с полезностите, които пази християнството. ”
Всъщност освен католиците и протестантите, а и множеството православни църкви одобряват кремирането на вярващи християни. Приема го даже Гръцката православна черква отвън страната. В самата Гърция обаче църквата е изрично срещу. Митрополит Игнатиос, представител на църквата, изяснява:
„ Нашата църковна традиция е свещена. Според нея, покойниците се погребват в земята, а не се кремират. Хората имат тяло и душа, а съгласно християнската религия, един ден те ще възкръснат, въпреки и не в това, а в друго тяло. Ето за какво християнската черква приема само погребването в земята. Ако някой желае да го кремират, църквата просто не взе участие, нито пък има църковен траурен обред. ”
За последователите на кремирането в Гърция въпреки всичко има известна вяра. Редица задгранични компании към този момент се интересуват от създаване на крематориуми в страната. А появят ли се първите крематориуми, и православната черква ще би трябвало да премисли позицията си, споделя Алакиотис:
„ Църквите могат да са доста реакционно настроени, само че с течение на времето постоянно се нагаждат към действителността. Така, както другите християнски църкви са се нагодили към кремирането и са го приели, по този начин някой ден ще го одобри и Гръцката православна черква ”, споделя той пред „ Дойчландфунк ”.
Б. ред. - Статията е от Дойче веле.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ