Кремъл вече хвърли срещу Украйна почти всички оръжия, с които

Кремъл към този момент хвърли против Украйна съвсем всички оръжия, с които разполага и които най-малко теоретично може да употребява във война. Особено показателно е потреблението на бомбардировачи Ту-22М3.

Именно подобен съветски аероплан преди ден хвърли бомбите над Кременчук, които взривиха търговски център, в който имаше над 1000 души.

Факт е, че това е доста характерен аероплан, който е основан в сходство с концепцията за бърз пробив в противовъздушната защита и заличаване на противников самолетоносачи. Но той се оказа толкоз несполучлив, че се наложи да бъде коренно модифициран, а по-късно и модерни0зиран.

Но това не пречи на руснаците да изстрелват от тях напълно неточните ракети Х-22, които са от ерата на Хрушчов. Предназначението им е да поразяват самолетоносачи, а не да унищожават търговски центрове.

" Човекоядецът " Ту-22

Сред всички руски самолети точно Ту-22, чието серийно произвеждане стартира през 1959 година, има една от най-лошите репутации. Причината за това са редица проблеми, свързани със основаването на първия свръхзвуков бомбардировач. Те са свързани с чисто технологични проблеми и късите периоди за разработка.

А за всеки тип аероплан приказва най-вече прякорът, с който го назовават водачите. Ту-22 има два такива - " Шило " и " Човекоядец ".

Първото название му е обещано поради 380-литровия контейнер с алкохолна течност - 30-градусов " коктейл " с сходно име, който е бил основна наслада за летищния личен състав на отдалечените авиобази.

Прякорът " Човекоядец " пък му е даден поради пагубно високата си аварийност. Самолетът освен е сложен за политане и кацане заради високите скорости и неприятното разположение на моторите, само че е и софтуерно обезсърчителен. Ако единият от двата мотора откаже при политане, другият не е в положение да създаде задоволително мощ - гибелта на водача е гаранитирана. Освен това на височина под 350 метра на процедура е невероятно да се извърши катапултиране. Статистиката демонстрира, че общо 70 от 311-те серийни самолета от този тип са изгубени.

През 1967 година стартира работата по модернизацията на Ту-22, която в действителност съставлява цялостна преправка на машината. Всъщност са били нужни четири следващи преработки, тъй че бомбардировачът да доближи до равнище, което да дава отговор на условията на военните.

Ту-22М3 се появява през 1977 година и има малко общо с Ту-22. Променен е планерът, пилотската кабина, броят на членовете на екипажа е повишен до четирима, а катапултирането към този момент е съответно - нагоре. Въведено е крило с променлива геометрия, изцяло е модифицирана силовата установка с нови мотори, сменено е авиоелектронното съоръжение и така нататък Това значи, че Ту-22М3 в действителност е нов аероплан и че са били нужни 12 години, с цел да се доближи цялостната му оперативна подготвеност.

Производството на Ту-22М3 завършва през 1993 година и от този момент в Русия са останали към 60 броя Ту-22М3, някои от които не са в летателна валидност. Специално за поддръжката на тези самолети Руската федерация стартира следващата рационализация, наречена Ту-22М3М. Планът беше до 2020 година да бъдат пуснати в употреба 30 самолета, само че тестванията към момента не престават. А поради софтуерното ембарго Кремъл може би към този момент ги бракува.

Характеристики на Ту-22М3

Екипаж: 4 души.
Дължина: 41,46 м.
Размах на крилата: от 23,3 до 34,28 м.
Максимално тегло при политане: 126000 кг
Максимална скорост: 2300 км/ч (наземна скорост 1050 км/ч)
Боен радиус: 2410 км
Практически таван: 13 300 м
Максимално натоварване с бомби: 24 000 kg
Максимално натоварване на ракетите X-22: 3 единици