Кремъл оправдава акцията в Донбас със заплахата за руснаците, които

Кремъл оправдава акцията в Донбас със опасността за " руснаците ", които живеят там. Но понятията на Путин за това какво е съветско не са издържани научно, споделя пред " Тагесшау " проф. Улрих Шмит, специалист по съветските въпроси.

Тагесшау: Президентът Владимир Путин към този момент от няколко години постанова понятието " съветски свят ". Какво има поради?

У. Шмит: Това е обвързвано е с визията за Русия като независима цивилизация. Москва с наслада възприе тезата на Самюел Хънтингтън за " конфликта на цивилизациите " и я трансформира в управление за политически дейности - да, съществуват разнообразни цивилизации, които би трябвало да се сблъскат.

Тагесшау: Путин ли е основният притежател на тази визия или той просто я е възприел и я следва?

У. Шмит: Такива хрумвания съществуват още от 19-и век. По това време така наречен " славянофили " непрестанно говореха за " съветска цивилизация ". По време на Съветския съюз тези възгледи останаха на по-заден проект, тъй като политическата еднаквост се дефинираше не като национална, а като обществена. Тогава се пропагандираше един руски национализъм, който трябваше да размени гордостта от това, че си част от съветската или украинската нация, с класовото схващане на служащ или селяндур.
Редакцията предлага
Тагесшау: По руско време съществуваше концепцията за " дружба на народите ". Защо на Путин тази " дружба на народите " не му е задоволителна като свързващо звено, та му се постанова да упорства, че руснаците, беларусите и украинците са един народ?

У. Шмит: " Дружбата на народите " тогава не се отнася съответно до връзките сред руснаци и украинци - тя трябваше да свързва голям брой разнообразни групи в многонационалната страна Съюз на съветските социалистически републики. След Октомврийската гражданска война Ленин постави доста старания, с цел да сътвори позитивен контраобраз на Царска Русия. От комунистическа позиция Царска Русия бе " затвор за народите ", до момента в който младият Съветски съюз трябваше да се трансформира в " парадайс за националностите ".

През 1990-а година обаче тази структура се разпадна. Съветският проект за общуване сред нациите се провали. В своята публикация " За историческото единение сред руснаци и украинци " Путин се базира най-много на концепцията за така наречен " триединство " сред руснаци, украинци и беларуси. Разбира се, религиозната метафора е определена напълно предумишлено. В случая Путин продължава консервативната мисловна традиция на Александър Солженицин, който неведнъж е писал за това славянско " триединство ".

Тагесшау: Путин отхвърля на украинците правото на лична държавност и в това време я признава на две самообявили се така наречен " национални републики ".

У. Шмит: Кремъл постоянно употребява това изказване: Русия има хилядолетна история, която, естествено, включва и източнославянските територии дружно с Киевска Рус. Колкото до настоящето признание на самообявилите се " национални републики ", то просто следва модела от Южна Осетия и Абхазия след войната с Грузия. Като последваща стъпка чакам присъединението на Донецк и Луганск към Руската федерация.

Тагесшау: През миналите седмици Москва непрестанно разпространяваше подправени вести за " геноцид " в Донбас. Срещу кого е ориентиран този " геноцид "?

У. Шмит: Той участва освен във подправените вести - и Путин загатна в речта си за " геноцид " във връзка с " руснаците " в Донбас. Кремъл употребява същия мотив още при анексирането на Крим: трябвало да се намесят, с цел да предотвратят кръвопролитията. Путин съобщи, че рускоезичните поданици на Донбас са " етнически руснаци ", сякаш преследвани от украинската страна поради езика и културата си. От научна позиция това е несериозно.

Тагесшау: Как Путин счита да се аргументира, че тези две дребни територии също би трябвало да принадлежат към Русия?

У. Шмит: Путин от много време твърди, че в Украйна имало милиони " етнически руснаци ", които мечтаят да се завърнат в лоното на родината. За да илюстрирам какъв брой сбъркана е сходна обосновка, ще ви дам образец със себе си. Някой може да ме назова " етнически немец " в Швейцария, само че пък по този начин напълно се подценява моята държавно-правна еднаквост като швейцарец.

Тагесшау: У Путин се вижда някаква обсебеност във връзка с Украйна и на хората, които живеят там - още от 2014-а година. На какво се дължи това?

У. Шмит: Тази обсебеност има по-дълбоки корени. Тя се прояви за първи път след срещата на НАТО на високо ниво в Будапеща през 2008-а година, на която беше призната една несполучлива дефиниция без избрани периоди: че Украйна и Грузия ще влязат в НАТО.

Оттогава насам Путин прави всичко допустимо, с цел да върне Украйна назад в областта на въздействие на Руската федерация. Евромайданът през 2014-а година обаче му нанесе тежък удар. Случилото се тогава - анексирането на Крим и скритата съветска експанзия в Донбас, не бяха най-оптималното решение от съветска позиция. Защото Русия в действителност виждаше Украйна като крайъгълен камък на основания през 2015-а година Евразийски стопански съюз. А това по този начин и не стана.

Освен това Путин като че ли напълно е изгубил връзка с действителността в Украйна. През последните години той постоянно намекваше, че може би е време за руско-украинско помиряване и за доближаване. Но съгласно мен това не е въпрос на години, а на генерации.