Можеше ли Русия да потопи британския разрушител, без да провокира война?
Кремъл наподобява подготвен да стартира превантивни удари против цели на НАТО в избраните от Москва морски граници на Русия, изхождайки от догатката, че Западът не желае сходен случай да се трансформира в световен боен спор, разясняват в редакцията на американското издание The National Interest, съобщи организация " Фокус ".
Миналата седмица съветският президент Владимир Путин участва на обичайната конференция по държавната телевизия. На годишната „ Пряка линия “ Путин посвети повече от четири часа, отговаряйки на въпроси на съгражданите си. Както и в предходните издания, по-голямата част от въпросите бяха свързани с вътрешната политика и обществените проблеми. Тази година главната тематика на полемиката бяха опитите на държавното управление да ограничи третата вълна на ковид, която обхвана Русия от началото на юни. Само дребна част от маратона на Путин засегна външната политика, само че точно този аспект на събитието незабавно попадна в интернационалните заглавия.
Една от водещите, Екатерина Березовская, попита Путин за неотдавнашния случай с английския миноносец Type 45 Defender, на три километра във вътрешността в брега на Крим, който Русия счита за свои териториални води. „ Не мислите ли, че светът в оня миг беше на прага на Трета международна война? “, попита тя. „ Първо, несъмнено, това е провокация. Очевидно това е провокация “, отговори Путин, като я назова „ комплицирана “ и загатна присъединяване освен на английски транспортен съд, само че и на американски разследващ аероплан, за който се твърди, че е изхвърчал от Гърция. „ Очевидно беше, че разрушителят е влезнал и преди всичко, преследвайки военни цели, пробвайки се да разкрие дейностите на нашите въоръжени сили за потушаване на сходни провокации благодарение на разследващ аероплан “, разяснява Путин.
Руският президент се оплака, че хипотетичната „ провокация “ е проведена малко след срещата на върха в Женева с президента на Съединени американски щати Джо Байдън: „ Въпросът е, за какво беше належащо да се прави такава провокация? За какво се прави всичко това? За да се подчертае, че тези хора не почитат избора на кримчаните да се причислят към Руската федерация? Има нещо, което те не признават? Добре, не го признавайте и отсега нататък. Но за какво са сходни провокации? “. Русия анексира Крим малко след събитията на площад „ Майдан “ в Киев през 2014 година, само че интернационалната общественост признава полуострова като част от Украйна.
Не желаейки да продължи напред, друга водеща Найля Аскер-Заде зададе следващ въпрос по отношение на учението Sea Breeze сред силите на НАТО и Украйна: „ Може би НАТО ни нервира по този начин? В края на краищата, текат и ученията Sea Breeze, през вчерашния ден имаше холандска фрегата”. Путин отговори внезапно: „ Вие казахте, че светът е на ръба на международна война. Не, несъмнено, че не e. Дори и да потопим този транспортен съд, отново ще е мъчно да си представим, че светът ще бъде на прага на трета международна война, тъй като тези, които вършат това, знаят, че не могат да излязат спечелили от тази война. Това е доста значимо нещо”.
Има два метода да се пояснява това извънредно изказване на Путин. Първо, това не би могло да бъде нищо повече от опасност и предизвестие за по-нататъшно навлизане от страна на НАТО и Украйна в оповестените от Русия за нейни териториални води. Но в случай че отговорът бъде взет за чиста монета, тогава Путин явно има вяра, че Лондон и НАТО не биха се решили на боен отговор, в случай че Черноморският флот не се беше лимитирал до предупредителни изстрели и гонене, а бе решил да потопи английския транспортен съд. Ако това е тъкмо отражение на оценката на риска на Русия, тогава военните последствия са големи: Кремъл наподобява подготвен да предприеме превантивни удари против цели на НАТО в морските граници на Русия, като се допусна, че Западът не би желал случаят да ескалира в пълномащабен световен спор. Путин докара тази концепция до края, потвърждавайки дългогодишната си позиция, че разширението на НАТО съставлява действителна опасност за Русия: „ Не мисля, че бихме се радвали на развиването на събитията, за които говорите, само че ние най-малко знаем за какво се борим: на нашата територия ние се борим за себе си, за нашето бъдеще. Не ние дойдохме при тях на хиляди километри, не влетяхме или не дойдохме по вода, а те се приближиха до нашите граници и нарушиха нашето териториално море. Това е значителен детайл в цялата тази картина “.
Миналата седмица съветският президент Владимир Путин участва на обичайната конференция по държавната телевизия. На годишната „ Пряка линия “ Путин посвети повече от четири часа, отговаряйки на въпроси на съгражданите си. Както и в предходните издания, по-голямата част от въпросите бяха свързани с вътрешната политика и обществените проблеми. Тази година главната тематика на полемиката бяха опитите на държавното управление да ограничи третата вълна на ковид, която обхвана Русия от началото на юни. Само дребна част от маратона на Путин засегна външната политика, само че точно този аспект на събитието незабавно попадна в интернационалните заглавия.
Една от водещите, Екатерина Березовская, попита Путин за неотдавнашния случай с английския миноносец Type 45 Defender, на три километра във вътрешността в брега на Крим, който Русия счита за свои териториални води. „ Не мислите ли, че светът в оня миг беше на прага на Трета международна война? “, попита тя. „ Първо, несъмнено, това е провокация. Очевидно това е провокация “, отговори Путин, като я назова „ комплицирана “ и загатна присъединяване освен на английски транспортен съд, само че и на американски разследващ аероплан, за който се твърди, че е изхвърчал от Гърция. „ Очевидно беше, че разрушителят е влезнал и преди всичко, преследвайки военни цели, пробвайки се да разкрие дейностите на нашите въоръжени сили за потушаване на сходни провокации благодарение на разследващ аероплан “, разяснява Путин.
Руският президент се оплака, че хипотетичната „ провокация “ е проведена малко след срещата на върха в Женева с президента на Съединени американски щати Джо Байдън: „ Въпросът е, за какво беше належащо да се прави такава провокация? За какво се прави всичко това? За да се подчертае, че тези хора не почитат избора на кримчаните да се причислят към Руската федерация? Има нещо, което те не признават? Добре, не го признавайте и отсега нататък. Но за какво са сходни провокации? “. Русия анексира Крим малко след събитията на площад „ Майдан “ в Киев през 2014 година, само че интернационалната общественост признава полуострова като част от Украйна.
Не желаейки да продължи напред, друга водеща Найля Аскер-Заде зададе следващ въпрос по отношение на учението Sea Breeze сред силите на НАТО и Украйна: „ Може би НАТО ни нервира по този начин? В края на краищата, текат и ученията Sea Breeze, през вчерашния ден имаше холандска фрегата”. Путин отговори внезапно: „ Вие казахте, че светът е на ръба на международна война. Не, несъмнено, че не e. Дори и да потопим този транспортен съд, отново ще е мъчно да си представим, че светът ще бъде на прага на трета международна война, тъй като тези, които вършат това, знаят, че не могат да излязат спечелили от тази война. Това е доста значимо нещо”.
Има два метода да се пояснява това извънредно изказване на Путин. Първо, това не би могло да бъде нищо повече от опасност и предизвестие за по-нататъшно навлизане от страна на НАТО и Украйна в оповестените от Русия за нейни териториални води. Но в случай че отговорът бъде взет за чиста монета, тогава Путин явно има вяра, че Лондон и НАТО не биха се решили на боен отговор, в случай че Черноморският флот не се беше лимитирал до предупредителни изстрели и гонене, а бе решил да потопи английския транспортен съд. Ако това е тъкмо отражение на оценката на риска на Русия, тогава военните последствия са големи: Кремъл наподобява подготвен да предприеме превантивни удари против цели на НАТО в морските граници на Русия, като се допусна, че Западът не би желал случаят да ескалира в пълномащабен световен спор. Путин докара тази концепция до края, потвърждавайки дългогодишната си позиция, че разширението на НАТО съставлява действителна опасност за Русия: „ Не мисля, че бихме се радвали на развиването на събитията, за които говорите, само че ние най-малко знаем за какво се борим: на нашата територия ние се борим за себе си, за нашето бъдеще. Не ние дойдохме при тях на хиляди километри, не влетяхме или не дойдохме по вода, а те се приближиха до нашите граници и нарушиха нашето териториално море. Това е значителен детайл в цялата тази картина “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ