Антибежанските настроения вече атакуват правата на човека и солидарността
Крайнодесни и популисти от години се заиграват с тематиката за мигрантите и бежанците, която се потвърди като " сполучлива " за приемането на политически дивиденти, и към този момент влезе в портфолиото и на по-умерени кръгове. В Европа гласовете за стягане на политиките за приема на бежанци стават все по-силни. Главно от държавни управления и политици с твърда антиимиграционна и антибежанска стратегия, само че освен. В публичния спор има гласове, съгласно които Конвенцията за статута на бежанците (Женевската конвенция) и Европейската спогодба за правата на индивида са остарели и към този момент не дават отговор на днешните потребности за надзор на влизането на бежанци и мигранти. В речта си пред Общото заседание през септември тази година италианският министър-председател Джорджа Мелони прикани за преразглеждане на интернационалните конвенции за леговище и миграция. В Гърция, новият министър на миграцията и убежището Танос Плеврис, който идва от крайната десница, е заел крайни антиимигрантски позиции. В началото на октомври английският министър председател Киър Стармър прикани за смяна в метода, по който английските съдилища поясняват Европейската спогодба за правата на индивида, с цел да се попречи на опити за депортиране с претекста, че мигрантите могат да бъдат изпратени в по-лоши затвори или здравни системи. Mигрантската рецесия изправя Европа пред доста съществени провокации и изисква запаси и старания за регулирането ѝ. Призивите за незабавни ограничения за ограничение на бежанския и мигрантския поток, обаче към този момент нападат и интернационалните конвенции, обсъждани като правна основа на правата на индивида. Убежището не значи – и в никакъв случай не е означавало – отворени граници за всички. Това значи, че когато хората нямат различен избор, с изключение на да изоставен страната си, те могат да намерят сигурност посредством проведен и структуриран развой, открит от самите страни. Вечната дъвка в България Бежанците и мигрантите са непрекъсната тематика на крайнодесните и проруските партии и организации в България. България има най-вече репресивна политика към мигрантите и бежанците, като има доста известия за отблъскването им по границата с Турция. Перманентни са и оплакванията от изискванията в центровете за настаняване на мигранти и бежанци у нас, макар че има сериозен прогрес в това отношение. В момента вниманието е ориентирано към украинците и руснаците у нас. България отхвърля редовно да дава бежански статут на руснаци, които бягат от режима на Владимир Путин. Те настояват, че са дискриминирани, само че управляващите не вършат нищо по въпроса. Все още няма и ефикасна политика за интеграцията на бежанците. Най-много са претендентите за леговище от Сирия и Афганистан. " ИТН " (ИТН), която е част от ръководещата коалиция, изиска държавното управление да предприеме дейности по равното използване на закона по отношение на българските жители и украинските бежанци. Конкретно се желае да бъдат глобени нарушаванията, осъществявани от коли с задгранична регистрация, да се ревизира правят ли украинци нерегламентирана комерсиална активност и да има ясни механизми за бистрота при разходване на обществени средства за бежанци. От проруската партия “Възраждане “ пък желаят " неотложно изгонване на всички бежанци, които не дават отговор на изискванията да бъдат бежанци ". Лидерът на " Възраждане " настоя за връщането на бежанците от Сирия. Същото нещо би трябвало да създадем и с " украинските туристи ", уточни Костадинов. Той изиска и законодателни промени във връзка с отворения трудов пазар в България. Според него София сега е залята от незаконни мигранти. Той показа информация, изискана от партията, съгласно която в България публично има 28 000 бежанци от Сирия, още 54 000 украинци или повече от 100 хиляди емигранти. Има и надалеч по-радикални групи, които тормозят мигранти и бежанци у нас.
Още по тематиката
2 април 2024 16:00 На този декор правозащитниците са изправени пред мощен напън. В първото дело за онлайн тирада на омразата против България Европейски съд по правата на човека откри, че прокуратурата е работила несъответстващо при следствието на закани и подстрекателство към принуждение и тирада на омразата, отправена към правозащитници, заради професионалната им активност в отбрана на бежанците и мигрантите. Печеливша стратегия Адв. Илиана Савова, шеф на Програмата за правна отбрана на бежанци и мигранти към Българския хелзинкски комитет, разяснява пред Mediapool, че апели за стягане на политиките за банкет на бежанци, идват освен от крайнодесните, само че и от по-умерени среди, тъй като те са се наложили като печеливша тактика за манипулиране и активизиране на електорална маса. " Този развой избухва спорадично тогава, когато има избори, когато някой желае да капитализира политически дивиденти на основата на това да плаши популацията с чужденците, които ще влязат тук и ще ни откраднат обществото, страната, живота, хляба и т. н. ", разяснява юрист Савова. Тя уточни, че тази политическа теза се развива по агитационен метод. " Като повториш една неистина хиляда пъти, тя става истина. Особено в случай че в някое от изказванията има зрънце истина, само че всичко останало е пресилено, накриво, хиперболизирано за да плаши, да разделя и да основава ненавист и негативни настройки, които да консолидират електорат и да носят гласове на съответната партия. Резултатът е, несъмнено, смяна на публичните настройки “, добави тя. " Тази политика продължава, тъй като се видя, че тя работи. Тя постоянно е работила. Тя работи от античната човешка история ". Тази реторика намира отражение и на терен, като има случаи на експанзия против бежанци и мигранти. Затруднява се и работата на правозащитници и доброволци. " Хората обаче не са чак толкоз злобни, хората са си хора на всички места, има си естествени хора. Има една голяма безмълвна маса, които са естествени хора и постъпват по съвест, по човешки. Няма да видите от тях да гонят чужденци, да ги ненавиждат. Защото и такива крайности има, само че казусът е, че тази дребна радикализирана маса е извънредно нападателна и извънредно креслива. И по тази причина те се натрапват в публичното мнение и в публичния дискурс и разговор. А имайте поради, че хора, които в никакъв случай не са виждали чужденци и изключително бежанци, няма по какъв начин да създадат лична преценка ", добави тя. Проблеми с интеграцията Основните проблеми в България обаче са най-много в контактите на бежанците с институциите. " Институционалната дискриминация е извънредно отчетлива. Те нашите институции не работят и за нас самите, за българските жители. Представете си по какъв начин се отнасят към някой чужденец или емигрант ", уточни тя. Адвокат Савова даде за образец, че обществените служби у нас не престават да отхвърлят изплащането на фамилни помощи на бежанците Тя разяснява, че апели за преразглеждане на Европейската спогодба за правата на индивида са рискови, чисто фашистки идеологии. " И в случай че сходен диалог въобще се допусне, то значи, че Европа се плъзга назад към фашизма, което, уповавам се, в никакъв случай да не стане. Това може да го каже единствено човек, който първо нищо не схваща от право. И второ, нищо не схваща от човечност “, сподели тя. Франция: Европейският съд по правата на индивида в центъра на бурята Във Франция доста от апелите идват от десницата, както крайната, по този начин и обичайна. Повечето критици са ориентирани към Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ). Европейската спогодба за правата на индивида се преглежда като нарушаване на националния суверенитет, изключително във връзка с миграционните въпроси - молби за леговище, интеграция, само че най-често експулсиране. Подобни апели идват от Марин льо Пен, само че освен. Лидерът на " Републиканците " Брюно Ретайо предложи парламентарен закон, който категорично разрешава дерогация от европейското право, когато става въпрос за миграция. Във Франция продължава дебатът за миграцията, подхранван от консервативни издания, радикални медии и политически персони. Въпросът какво да се прави с Европейска спогодба за правата на индивида (ЕКПЧ) и Европейски съд по правата на човека се появява спорадично, когато политик подлага на критика наднационалната институция. Неправителствени организации реагират на продължаващата офанзива против интернационалните институции и върховенството на закона. През 2023 година La Cimade, френска организация, подкрепяща правата на бежанците, търсещите леговище и незаконните мигранти, подлага на критика " все по-често срещания дискурс в публичния спор за нуждата от възобновяване на националния суверенитет ". " Да се освободим от отговорностите по тези конвенции и контракти би означавало да пренебрегваме историята на построяването на рамка за отбрана на главните свободи и права в Европа “, настояват те. " Като вземем поради опита от международните войни и тоталитарните режими, дано си спомним, че европейските страни са работили интензивно, с цел да закрепят стандартите в интернационалните контракти, отдадени на отбраната на правата и свободите. “ Много организации, по самодейност на Лигата за правата на индивида, подписаха общ апел за ценене и отбрана на върховенството на закона във Франция. " Характерно за крайната десница е да не признава универсалността на правата и да отхвърля равенството на всички пред закона “, се твърди в апела. " За да се предотврати опцията избрани лица да претендират за правата си или да получат отбрана от арбитър, тези политически придвижвания би трябвало да отстранен гаранциите, предоставени от върховенството на закона ". Австрия: Остарели ли са разпоредбите? Призиви за промени в интернационалното законодателство за леговище се чуват и в Австрия от години, най-вече от консервативната Австрийска национална партия (ÖVP) и от дясната Партия на свободата на Австрия (FPÖ). ÖVP показва тази рецензия от началото на европейската бежанска рецесия през 2015 година и откогато Себастиан Курц стана външен министър (2013 г.), а по-късно и федерален канцлер (2017 г.). Още през 2016 година той смяташе елементи от Женевската спогодба за бежанците за остарели. Това е забавно и тъй като ÖVP е близка до църквата, която е известна с това, че проповядва състрадание. Поради това той постоянно беше подложен на критика от църквата. Стратегията на Курц беше да води твърда политика във връзка с убежището и миграцията, с цел да отнеме гласове от FPÖ. И той съумя.
Още по тематиката
9 декември 2024 14:32 Въпреки че Курц не е в политиката от 2021 година, ÖVP се придържа към тази тактика. През юли 2024 година да вземем за пример, министърът по европейските и конституционните въпроси Каролине Едтщадлер от Австрийската национална партия (ÖVP) разгласи в изявление за STANDARD поддръжка за " по-нататъшно развиване " на Женевската спогодба за бежанците, защото тя " произтича от предглобализирана ера, в която трансконтинентални миграционни придвижвания, като тези, които виждаме през днешния ден, не са били предстоящи ". Това е главният мотив на тези, които подлагат на критика и желаят да трансформират интернационалните правила за леговище: те са остарели и към този момент не дават отговор на днешните придвижвания на бежанци и миграция. Но Европейската спогодба за правата на индивида (ЕКПЧ) също е постоянно подложена на критика. През май 2025 година да вземем за пример федералният канцлер Кристиан Щокер (ÖVP) и осем други държавни ръководители на Европейски Съюз приканиха с писмо за смяна на тълкуването на Европейска конвенция за правата на човека, тъй че задграничните нарушители да могат да бъдат депортирани по-лесно. FPÖ е дясно-екстремистка партия, която желае да види завършек на молбите за леговище и всеобщите депортации на бежанци и мигранти. Ето за какво партията неведнъж слага под въпрос Женевската спогодба и Европейска конвенция за правата на човека. И съумява да го направи, като печели съвсем всички избори в Австрия през последните години. В резултат на това убежището и миграцията са значими тематики в Австрия, както в политиката, по този начин и в медиите. Таблоидните медии на драго сърце се причисляват към FPÖ в разпалването на ненавист против чужденците. Разбира се, има и несъгласни гласове, само че те понижават от 2015 година насам. Главно " Зелените ", само че също SPÖ и Neos, се опълчват на стягането на разпоредбите. Като част от държавното управление обаче те също поддържаха известно стягане на разпоредбите за леговище. Много специалисти и неправителствени организации също се афишират срещу по-нататъшното стягане и в интерес на съществуващите правила за леговище. В противоположен случай, предизвестяват те, ще царува безпорядък и страните биха могли, както в предишното, да избират кои хора да позволяват в страната си. И в случай че първичните промени в разпоредбите бъдат позволени, скоро ще последват още, до момента в който разпоредбите въобще не съществуват. Испания: Експулсиране и на легални През последните месеци крайнодясната партия Vox стегна позицията си във връзка с имиграцията. Партията отбрани експулсирането на легални имигранти, които " не са интегрирани в обществото и културата “ в страната. По този метод Vox възприе концепцията за " ремиграция “, употребена от интернационалните сътрудници като " Алтернатива за Германия " AfD, която открива като изискване " приемане на испанската просвета и метод на живот “, предлагайки депортиране на тези, които не дават отговор на това условие, даже в случай че са легални имигранти или даже испански жители. През юни тази година крайнодясната партия разгласява стратегия за стопанската система и жилищното настаняване, която включва " всеобщи експулсирания “, " обзор на процесите на легализиране и испанското поданство, предоставено през последните години “. Дебатът за миграцията остава доста жив, изключително когато има пикове в идването на мигранти на испанските крайбрежия. Народната партия (НП) се причисли към дебата. Въпреки че не е призовала непосредствено за обзор на интернационалните контракти, тя се застъпи за по-строги механизми за надзор на имиграцията, по-силни граници в Сеута и Мелила и засилено съдействие със страните на генезис и пренос. Гърция: Конвенциите не подкопават държавния суверенитет В Гърция оспорването на интернационалните конвенции идва основно от политически групи и колумнисти с крайнодесни позиции и последна антибежанска и антиимиграционна стратегия. Позиции, директно оспорващи Женевската спогодба, се появяват понякога в пресата, постоянно като част от опит за оправдаване на краткотрайното прекъсване на регистрацията на молби за леговище през март 2020 година (след всеобщия опит на бежанци да влязат в Гърция от Турция, който гръцкото държавно управление дефинира като " хибридна война “) и още веднъж през юли 2025 година (след увеличение на броя на идващите бежанци в Крит от Либия).
Още по тематиката
23 юли 2025 12:54 За първи път обаче през юли предходната година имаше целеустремено и директно оборване на Женевската спогодба от член на държавното управление, а точно министъра на миграцията и убежището Танос Плеврис. Той идва от крайнодясното политическо пространство и постоянно възприема последна антибежанска и антиимиграционна изразителност. " Женевската спогодба контролира въпроси, свързани с 50-те години на предишния век, и към този момент не може да се занимава с проблемите от 2025 година с такива солидни потоци “, сподели той. " Женевската спогодба е основана, с цел да отбрани хората, които са били в Съветския съюз и бягат “. Изявлението му провокира мощни реакции от политици, интелектуалци и публицисти, които показаха, че забележката му е исторически неточна и че Женевската спогодба е основана, с цел да пази бежанците в цяла Европа в по-широк смисъл. В своите обществени изказвания организациите и органите за правата на индивида постоянно се базират на Женевската спогодба и на интернационалните контракти, като акцентират задължението на Гърция да съблюдава уговорките, произлизащи от тези интернационалните принадлежности. " Женевската спогодба е създание и достижение на Втората международна война; нейното преразглеждане би означавало преразглеждане на един от най-фундаменталните интернационалните документи на следвоенната ера. Просто е рисково да се приказва толкоз безгрижно за преразглеждането на Конвенцията. За благополучие, имам вяра, че европейските институции и множеството европейски държавни управления схващат това. Призивът за преразглеждане постоянно се употребява като риторичен фойерверк в обществения дискурс, само че се надявам, че няма такава вероятност - най-малко в името на човечеството ", разяснява Василис Пападопулос, президент на Гръцкия съвет за бежанците. Правото на търсене на леговище не е изобретено преди 75 години с Конвенцията за бежанците. То има корени в антични цивилизации, в това число Гърция, където понятието за леговище е било свещено и неприкосновено – точно тъй като убежището избавя животи. Конвенцията за бежанците е основана, с цел да отбрани относително дребна група хора – тези, които бягат от гонене и спорове. Днес по света има към 43 милиона бежанци, спрямо 304 милиона мигранти. И въпреки всичко доста страни в този момент третират Конвенцията като постоянно единственият разполагаем инструмент за ръководство на миграцията. Следователно казусът не е в Конвенцията – която е избавила безчет животи – а в неналичието на други безвредни и законни пътища за миграция. Това значи, че хората, за които след обективна и ефикасна процедура се откри, че не се нуждаят от интернационална протекция, могат да бъдат върнати в страните си на генезис или, въз основа на взаимни съглашения, в други страни – постоянно по безвреден и заслужен метод. Следователно същинското предизвикателство през днешния ден не се крие в правилата, залегнали в тези конвенции, а в тяхното използване. Решението е системите за леговище да действат както би трябвало: заслужено, бързо и дейно. Самите страни договориха и одобриха интернационалните принадлежности за отбрана на бежанците. Тези конвенции не подкопават държавния суверенитет. Разбира се, всяка страна има правото и задължението да управлява границите си. Именно този принцип е в основата на интернационалната система за леговище. Държавите обаче споделят и групова отговорност за отбрана на тези, които са изгонени от корените си и са принудени да бягат, с цел да спасят живота си. Държавният суверенитет и правото да се търси леговище не са несъвместими понятия – те се допълват. Убежището не значи – и в никакъв случай не е означавало – отворени граници за всички. Това значи, че когато хората нямат различен избор, с изключение на да изоставен страната си, те могат да намерят сигурност посредством проведен и структуриран развой, открит от самите страни. Освен това не трябва да забравяме основен аспект от тази полемика: по-голямата част от бежанците по света не са настанени в Европа. Три четвърти от тях са в страни с ниски и междинни приходи, които не престават да дават обилно гостолюбие макар лимитираните си запаси. Всеки опит за " реформиране " или " преструктуриране " на актуалната система би трябвало – с изключение на да подсигурява отбраната на бежанците – да вземе поради тази действителност. В противоположен случай апелите за промяна на системата за леговище не могат да се преглеждат като доброжелателни, а по-скоро като поредна офанзива против интернационалната взаимност, в миг, когато доста страни не престават да одобряват бежанци.
Тази публикация е основана в границите на, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие. По нея са работили: Dimitris Angelidis (EfSyn, Гърция); Никола Лалов (Mediapool, България); Ana Somavilla (El Confidencial, Испания); Kim Son Hoang (Der Standard, Австрия); Adrian Burtin,(Voxeurop, Франция).
Още по тематиката
2 април 2024 16:00 На този декор правозащитниците са изправени пред мощен напън. В първото дело за онлайн тирада на омразата против България Европейски съд по правата на човека откри, че прокуратурата е работила несъответстващо при следствието на закани и подстрекателство към принуждение и тирада на омразата, отправена към правозащитници, заради професионалната им активност в отбрана на бежанците и мигрантите. Печеливша стратегия Адв. Илиана Савова, шеф на Програмата за правна отбрана на бежанци и мигранти към Българския хелзинкски комитет, разяснява пред Mediapool, че апели за стягане на политиките за банкет на бежанци, идват освен от крайнодесните, само че и от по-умерени среди, тъй като те са се наложили като печеливша тактика за манипулиране и активизиране на електорална маса. " Този развой избухва спорадично тогава, когато има избори, когато някой желае да капитализира политически дивиденти на основата на това да плаши популацията с чужденците, които ще влязат тук и ще ни откраднат обществото, страната, живота, хляба и т. н. ", разяснява юрист Савова. Тя уточни, че тази политическа теза се развива по агитационен метод. " Като повториш една неистина хиляда пъти, тя става истина. Особено в случай че в някое от изказванията има зрънце истина, само че всичко останало е пресилено, накриво, хиперболизирано за да плаши, да разделя и да основава ненавист и негативни настройки, които да консолидират електорат и да носят гласове на съответната партия. Резултатът е, несъмнено, смяна на публичните настройки “, добави тя. " Тази политика продължава, тъй като се видя, че тя работи. Тя постоянно е работила. Тя работи от античната човешка история ". Тази реторика намира отражение и на терен, като има случаи на експанзия против бежанци и мигранти. Затруднява се и работата на правозащитници и доброволци. " Хората обаче не са чак толкоз злобни, хората са си хора на всички места, има си естествени хора. Има една голяма безмълвна маса, които са естествени хора и постъпват по съвест, по човешки. Няма да видите от тях да гонят чужденци, да ги ненавиждат. Защото и такива крайности има, само че казусът е, че тази дребна радикализирана маса е извънредно нападателна и извънредно креслива. И по тази причина те се натрапват в публичното мнение и в публичния дискурс и разговор. А имайте поради, че хора, които в никакъв случай не са виждали чужденци и изключително бежанци, няма по какъв начин да създадат лична преценка ", добави тя. Проблеми с интеграцията Основните проблеми в България обаче са най-много в контактите на бежанците с институциите. " Институционалната дискриминация е извънредно отчетлива. Те нашите институции не работят и за нас самите, за българските жители. Представете си по какъв начин се отнасят към някой чужденец или емигрант ", уточни тя. Адвокат Савова даде за образец, че обществените служби у нас не престават да отхвърлят изплащането на фамилни помощи на бежанците Тя разяснява, че апели за преразглеждане на Европейската спогодба за правата на индивида са рискови, чисто фашистки идеологии. " И в случай че сходен диалог въобще се допусне, то значи, че Европа се плъзга назад към фашизма, което, уповавам се, в никакъв случай да не стане. Това може да го каже единствено човек, който първо нищо не схваща от право. И второ, нищо не схваща от човечност “, сподели тя. Франция: Европейският съд по правата на индивида в центъра на бурята Във Франция доста от апелите идват от десницата, както крайната, по този начин и обичайна. Повечето критици са ориентирани към Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ). Европейската спогодба за правата на индивида се преглежда като нарушаване на националния суверенитет, изключително във връзка с миграционните въпроси - молби за леговище, интеграция, само че най-често експулсиране. Подобни апели идват от Марин льо Пен, само че освен. Лидерът на " Републиканците " Брюно Ретайо предложи парламентарен закон, който категорично разрешава дерогация от европейското право, когато става въпрос за миграция. Във Франция продължава дебатът за миграцията, подхранван от консервативни издания, радикални медии и политически персони. Въпросът какво да се прави с Европейска спогодба за правата на индивида (ЕКПЧ) и Европейски съд по правата на човека се появява спорадично, когато политик подлага на критика наднационалната институция. Неправителствени организации реагират на продължаващата офанзива против интернационалните институции и върховенството на закона. През 2023 година La Cimade, френска организация, подкрепяща правата на бежанците, търсещите леговище и незаконните мигранти, подлага на критика " все по-често срещания дискурс в публичния спор за нуждата от възобновяване на националния суверенитет ". " Да се освободим от отговорностите по тези конвенции и контракти би означавало да пренебрегваме историята на построяването на рамка за отбрана на главните свободи и права в Европа “, настояват те. " Като вземем поради опита от международните войни и тоталитарните режими, дано си спомним, че европейските страни са работили интензивно, с цел да закрепят стандартите в интернационалните контракти, отдадени на отбраната на правата и свободите. “ Много организации, по самодейност на Лигата за правата на индивида, подписаха общ апел за ценене и отбрана на върховенството на закона във Франция. " Характерно за крайната десница е да не признава универсалността на правата и да отхвърля равенството на всички пред закона “, се твърди в апела. " За да се предотврати опцията избрани лица да претендират за правата си или да получат отбрана от арбитър, тези политически придвижвания би трябвало да отстранен гаранциите, предоставени от върховенството на закона ". Австрия: Остарели ли са разпоредбите? Призиви за промени в интернационалното законодателство за леговище се чуват и в Австрия от години, най-вече от консервативната Австрийска национална партия (ÖVP) и от дясната Партия на свободата на Австрия (FPÖ). ÖVP показва тази рецензия от началото на европейската бежанска рецесия през 2015 година и откогато Себастиан Курц стана външен министър (2013 г.), а по-късно и федерален канцлер (2017 г.). Още през 2016 година той смяташе елементи от Женевската спогодба за бежанците за остарели. Това е забавно и тъй като ÖVP е близка до църквата, която е известна с това, че проповядва състрадание. Поради това той постоянно беше подложен на критика от църквата. Стратегията на Курц беше да води твърда политика във връзка с убежището и миграцията, с цел да отнеме гласове от FPÖ. И той съумя.
Още по тематиката
9 декември 2024 14:32 Въпреки че Курц не е в политиката от 2021 година, ÖVP се придържа към тази тактика. През юли 2024 година да вземем за пример, министърът по европейските и конституционните въпроси Каролине Едтщадлер от Австрийската национална партия (ÖVP) разгласи в изявление за STANDARD поддръжка за " по-нататъшно развиване " на Женевската спогодба за бежанците, защото тя " произтича от предглобализирана ера, в която трансконтинентални миграционни придвижвания, като тези, които виждаме през днешния ден, не са били предстоящи ". Това е главният мотив на тези, които подлагат на критика и желаят да трансформират интернационалните правила за леговище: те са остарели и към този момент не дават отговор на днешните придвижвания на бежанци и миграция. Но Европейската спогодба за правата на индивида (ЕКПЧ) също е постоянно подложена на критика. През май 2025 година да вземем за пример федералният канцлер Кристиан Щокер (ÖVP) и осем други държавни ръководители на Европейски Съюз приканиха с писмо за смяна на тълкуването на Европейска конвенция за правата на човека, тъй че задграничните нарушители да могат да бъдат депортирани по-лесно. FPÖ е дясно-екстремистка партия, която желае да види завършек на молбите за леговище и всеобщите депортации на бежанци и мигранти. Ето за какво партията неведнъж слага под въпрос Женевската спогодба и Европейска конвенция за правата на човека. И съумява да го направи, като печели съвсем всички избори в Австрия през последните години. В резултат на това убежището и миграцията са значими тематики в Австрия, както в политиката, по този начин и в медиите. Таблоидните медии на драго сърце се причисляват към FPÖ в разпалването на ненавист против чужденците. Разбира се, има и несъгласни гласове, само че те понижават от 2015 година насам. Главно " Зелените ", само че също SPÖ и Neos, се опълчват на стягането на разпоредбите. Като част от държавното управление обаче те също поддържаха известно стягане на разпоредбите за леговище. Много специалисти и неправителствени организации също се афишират срещу по-нататъшното стягане и в интерес на съществуващите правила за леговище. В противоположен случай, предизвестяват те, ще царува безпорядък и страните биха могли, както в предишното, да избират кои хора да позволяват в страната си. И в случай че първичните промени в разпоредбите бъдат позволени, скоро ще последват още, до момента в който разпоредбите въобще не съществуват. Испания: Експулсиране и на легални През последните месеци крайнодясната партия Vox стегна позицията си във връзка с имиграцията. Партията отбрани експулсирането на легални имигранти, които " не са интегрирани в обществото и културата “ в страната. По този метод Vox възприе концепцията за " ремиграция “, употребена от интернационалните сътрудници като " Алтернатива за Германия " AfD, която открива като изискване " приемане на испанската просвета и метод на живот “, предлагайки депортиране на тези, които не дават отговор на това условие, даже в случай че са легални имигранти или даже испански жители. През юни тази година крайнодясната партия разгласява стратегия за стопанската система и жилищното настаняване, която включва " всеобщи експулсирания “, " обзор на процесите на легализиране и испанското поданство, предоставено през последните години “. Дебатът за миграцията остава доста жив, изключително когато има пикове в идването на мигранти на испанските крайбрежия. Народната партия (НП) се причисли към дебата. Въпреки че не е призовала непосредствено за обзор на интернационалните контракти, тя се застъпи за по-строги механизми за надзор на имиграцията, по-силни граници в Сеута и Мелила и засилено съдействие със страните на генезис и пренос. Гърция: Конвенциите не подкопават държавния суверенитет В Гърция оспорването на интернационалните конвенции идва основно от политически групи и колумнисти с крайнодесни позиции и последна антибежанска и антиимиграционна стратегия. Позиции, директно оспорващи Женевската спогодба, се появяват понякога в пресата, постоянно като част от опит за оправдаване на краткотрайното прекъсване на регистрацията на молби за леговище през март 2020 година (след всеобщия опит на бежанци да влязат в Гърция от Турция, който гръцкото държавно управление дефинира като " хибридна война “) и още веднъж през юли 2025 година (след увеличение на броя на идващите бежанци в Крит от Либия).
Още по тематиката
23 юли 2025 12:54 За първи път обаче през юли предходната година имаше целеустремено и директно оборване на Женевската спогодба от член на държавното управление, а точно министъра на миграцията и убежището Танос Плеврис. Той идва от крайнодясното политическо пространство и постоянно възприема последна антибежанска и антиимиграционна изразителност. " Женевската спогодба контролира въпроси, свързани с 50-те години на предишния век, и към този момент не може да се занимава с проблемите от 2025 година с такива солидни потоци “, сподели той. " Женевската спогодба е основана, с цел да отбрани хората, които са били в Съветския съюз и бягат “. Изявлението му провокира мощни реакции от политици, интелектуалци и публицисти, които показаха, че забележката му е исторически неточна и че Женевската спогодба е основана, с цел да пази бежанците в цяла Европа в по-широк смисъл. В своите обществени изказвания организациите и органите за правата на индивида постоянно се базират на Женевската спогодба и на интернационалните контракти, като акцентират задължението на Гърция да съблюдава уговорките, произлизащи от тези интернационалните принадлежности. " Женевската спогодба е създание и достижение на Втората международна война; нейното преразглеждане би означавало преразглеждане на един от най-фундаменталните интернационалните документи на следвоенната ера. Просто е рисково да се приказва толкоз безгрижно за преразглеждането на Конвенцията. За благополучие, имам вяра, че европейските институции и множеството европейски държавни управления схващат това. Призивът за преразглеждане постоянно се употребява като риторичен фойерверк в обществения дискурс, само че се надявам, че няма такава вероятност - най-малко в името на човечеството ", разяснява Василис Пападопулос, президент на Гръцкия съвет за бежанците. Правото на търсене на леговище не е изобретено преди 75 години с Конвенцията за бежанците. То има корени в антични цивилизации, в това число Гърция, където понятието за леговище е било свещено и неприкосновено – точно тъй като убежището избавя животи. Конвенцията за бежанците е основана, с цел да отбрани относително дребна група хора – тези, които бягат от гонене и спорове. Днес по света има към 43 милиона бежанци, спрямо 304 милиона мигранти. И въпреки всичко доста страни в този момент третират Конвенцията като постоянно единственият разполагаем инструмент за ръководство на миграцията. Следователно казусът не е в Конвенцията – която е избавила безчет животи – а в неналичието на други безвредни и законни пътища за миграция. Това значи, че хората, за които след обективна и ефикасна процедура се откри, че не се нуждаят от интернационална протекция, могат да бъдат върнати в страните си на генезис или, въз основа на взаимни съглашения, в други страни – постоянно по безвреден и заслужен метод. Следователно същинското предизвикателство през днешния ден не се крие в правилата, залегнали в тези конвенции, а в тяхното използване. Решението е системите за леговище да действат както би трябвало: заслужено, бързо и дейно. Самите страни договориха и одобриха интернационалните принадлежности за отбрана на бежанците. Тези конвенции не подкопават държавния суверенитет. Разбира се, всяка страна има правото и задължението да управлява границите си. Именно този принцип е в основата на интернационалната система за леговище. Държавите обаче споделят и групова отговорност за отбрана на тези, които са изгонени от корените си и са принудени да бягат, с цел да спасят живота си. Държавният суверенитет и правото да се търси леговище не са несъвместими понятия – те се допълват. Убежището не значи – и в никакъв случай не е означавало – отворени граници за всички. Това значи, че когато хората нямат различен избор, с изключение на да изоставен страната си, те могат да намерят сигурност посредством проведен и структуриран развой, открит от самите страни. Освен това не трябва да забравяме основен аспект от тази полемика: по-голямата част от бежанците по света не са настанени в Европа. Три четвърти от тях са в страни с ниски и междинни приходи, които не престават да дават обилно гостолюбие макар лимитираните си запаси. Всеки опит за " реформиране " или " преструктуриране " на актуалната система би трябвало – с изключение на да подсигурява отбраната на бежанците – да вземе поради тази действителност. В противоположен случай апелите за промяна на системата за леговище не могат да се преглеждат като доброжелателни, а по-скоро като поредна офанзива против интернационалната взаимност, в миг, когато доста страни не престават да одобряват бежанци.
Тази публикация е основана в границите на, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие. По нея са работили: Dimitris Angelidis (EfSyn, Гърция); Никола Лалов (Mediapool, България); Ana Somavilla (El Confidencial, Испания); Kim Son Hoang (Der Standard, Австрия); Adrian Burtin,(Voxeurop, Франция).
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ