Волгин: Мислят ли българските политици за България?
Крайно време е нашите партии и техните водачи да осъзнаят, че въпреки да живеем в един мощно глобализиран свят, най-същественото, за което би трябвало да се борят, са българските национални ползи. Интересите на България и на българите би трябвало да са в центъра на вниманието на политиците. Да, на някои от тях несъмнено им звучи съвременно и политически правилно да се презентират като правоверни евроатлантици, стопроцентови либерали или непоколебими бранители на правата на седемдесет и втория пол. Вероятно това е най-хубавият метод да бъдеш видян от задграничните ментори, които да ти обезпечат положително кариерно развиване и финансов разцвет. Само че това е и методът да се превърнеш от българин в следващия Кириак Стефчов, който „ излазя “ всякога, когато се заприказва против султана или изобщо против настоящия хегемон.
Едно от позитивните неща на актуалната двойна предизборна акция е, че ще разберем както от партиите, искащи да попаднат в Народното събрание, по този начин и от кандидат-президентите по какъв начин тъкмо си показват българската самостоятелност и дали въобще считат, че би трябвало да има такава. Защото евентуално съгласно някои претенденти това е атавизъм, скучен излишък от предишното, нещо, от което умерено можем да се откажем. Според този мироглед България просто би трябвало да се интегрира, или напълно искрено казано, да се претопи в разнообразни наднационални структури, като в това време изхвърли в кошчето такива „ овехтели “ понятия като самостоятелност и национално достолепие.
Именно това е философията, от която, да вземем за пример, са въодушевени дейностите на нашия умнокрасивитет. Факт, това не е изключително многочислена обществена група, само че пък нейни представители заемат основни позиции в политиката, бизнеса, медиите. Политическите и медийните планове на умнокрасивитета преследват една съществена цел – оптимално да неглижират българския народен интерес и да пазят този на външните си донори. В името на тази цел през годините бяха създавани разнообразни политически сили. За тези предварителни парламентарни избори демократичните политтехнолози ни оферират нов политически план – чистичък, гладичък, красивичък, с харвардски искра и искания за тотална честност.
Подобни излъскани планове нормално имат прочут електорален триумф. Блясъкът притегля. Ако перифразираме един стих от началото на класическото парче „ Стълба към небето “ на „ Лед Цепелин “, излязло тъкмо преди 50 години, има гласоподаватели, които считат, че всичко, което свети, е злато. Омагьосани от сходно зарево, много хора са подготвени да простят „ дребни “ провинения от сорта на двойното поданство да вземем за пример. Изобщо не ни интересува потвърдения към този момент факт, че постоянно усмихнатият фронтмен на „ Продължаваме промяната “ е подписал декларация с погрешно наличие и е бил министър в нарушаване на закона, уверено настояват феновете на сияйните политически планове. Важното е, убеждават ни те, че прави чудесна работа. Явно добре свършеният пиар е довел до такава степен, че доста хора са подготвени да простят на Кирил Петков престъпването на Конституцията, стига да са уверени в неговата безспорна честност.
И още нещо забавно виждам. Оказва се, че тъкмо тези, които неистово приканват за правосъдна промяна, убеждават ни, че са подготвени с цената на живота си да пазят всяка писмен знак и запетая на Закона, нямат нищо срещу да подценен конституционните разпореждания, когато преценяват, че това им изнася. Последният образец в това отношение даде претендентът за президент на „ Демократична България “, на групировката, която е трансформирала „ правосъдната промяна “ в вяра. Лозан Панов, който съгласно доста негови сътрудници е прелестен правист, жигосах президента Румен Радев, задето не бил нарушил Конституцията при избора на Иван Гешев за основен прокурор. Аз постоянно съм считал, че хора като ръководителя на Върховния касационен съд би трябвало да пазят Конституцията, а не да приканват за нарушаването ѝ, само че евентуално това са остарели разбирания. Вероятно към този момент в наръчниците на умнокрасиви деятели и политици написа, че законите би трябвало да се съблюдават, когато това е преференциално, и да бъдат нарушавани всякога, когато пречат на универсалните демократични полезности.
Като цяло ще бъде добре, в случай че участниците в президентската конкуренция не прекаляват с нелогичните дейности и изявления. Онзи ден проф. Анастас Герджиков, който също съгласно доста свои сътрудници е прелестен академик класицист, ни порази с думите си, че не бил претендент на ГЕРБ. Моля? Я отново. Че на чии гласове ще разчита ректорът, с изключение на на гласоподавателите на ГЕРБ? Да, несъмнено ще се радва, в случай че за него гласоподават и познавачите на Аристотел и Платон, само че техните гласове надали ще стигнат за избирането му. Що се отнася до моментния любимец за президентския пост Румен Радев, той би трябвало доста да внимава кои политици и партии пази. Защото не е добър отзив да заставаш с целия си престиж зад човек, който потвърдено е нарушил Конституцията. Пък и да не се окаже, че пробвайки се да се хареса на старите и нови либерали, президентът Радев е разочаровал забележителна част от хората, които го избраха преди пет години.
Петър Волгин, Политически НЕкоректно,
Едно от позитивните неща на актуалната двойна предизборна акция е, че ще разберем както от партиите, искащи да попаднат в Народното събрание, по този начин и от кандидат-президентите по какъв начин тъкмо си показват българската самостоятелност и дали въобще считат, че би трябвало да има такава. Защото евентуално съгласно някои претенденти това е атавизъм, скучен излишък от предишното, нещо, от което умерено можем да се откажем. Според този мироглед България просто би трябвало да се интегрира, или напълно искрено казано, да се претопи в разнообразни наднационални структури, като в това време изхвърли в кошчето такива „ овехтели “ понятия като самостоятелност и национално достолепие.
Именно това е философията, от която, да вземем за пример, са въодушевени дейностите на нашия умнокрасивитет. Факт, това не е изключително многочислена обществена група, само че пък нейни представители заемат основни позиции в политиката, бизнеса, медиите. Политическите и медийните планове на умнокрасивитета преследват една съществена цел – оптимално да неглижират българския народен интерес и да пазят този на външните си донори. В името на тази цел през годините бяха създавани разнообразни политически сили. За тези предварителни парламентарни избори демократичните политтехнолози ни оферират нов политически план – чистичък, гладичък, красивичък, с харвардски искра и искания за тотална честност.
Подобни излъскани планове нормално имат прочут електорален триумф. Блясъкът притегля. Ако перифразираме един стих от началото на класическото парче „ Стълба към небето “ на „ Лед Цепелин “, излязло тъкмо преди 50 години, има гласоподаватели, които считат, че всичко, което свети, е злато. Омагьосани от сходно зарево, много хора са подготвени да простят „ дребни “ провинения от сорта на двойното поданство да вземем за пример. Изобщо не ни интересува потвърдения към този момент факт, че постоянно усмихнатият фронтмен на „ Продължаваме промяната “ е подписал декларация с погрешно наличие и е бил министър в нарушаване на закона, уверено настояват феновете на сияйните политически планове. Важното е, убеждават ни те, че прави чудесна работа. Явно добре свършеният пиар е довел до такава степен, че доста хора са подготвени да простят на Кирил Петков престъпването на Конституцията, стига да са уверени в неговата безспорна честност.
И още нещо забавно виждам. Оказва се, че тъкмо тези, които неистово приканват за правосъдна промяна, убеждават ни, че са подготвени с цената на живота си да пазят всяка писмен знак и запетая на Закона, нямат нищо срещу да подценен конституционните разпореждания, когато преценяват, че това им изнася. Последният образец в това отношение даде претендентът за президент на „ Демократична България “, на групировката, която е трансформирала „ правосъдната промяна “ в вяра. Лозан Панов, който съгласно доста негови сътрудници е прелестен правист, жигосах президента Румен Радев, задето не бил нарушил Конституцията при избора на Иван Гешев за основен прокурор. Аз постоянно съм считал, че хора като ръководителя на Върховния касационен съд би трябвало да пазят Конституцията, а не да приканват за нарушаването ѝ, само че евентуално това са остарели разбирания. Вероятно към този момент в наръчниците на умнокрасиви деятели и политици написа, че законите би трябвало да се съблюдават, когато това е преференциално, и да бъдат нарушавани всякога, когато пречат на универсалните демократични полезности.
Като цяло ще бъде добре, в случай че участниците в президентската конкуренция не прекаляват с нелогичните дейности и изявления. Онзи ден проф. Анастас Герджиков, който също съгласно доста свои сътрудници е прелестен академик класицист, ни порази с думите си, че не бил претендент на ГЕРБ. Моля? Я отново. Че на чии гласове ще разчита ректорът, с изключение на на гласоподавателите на ГЕРБ? Да, несъмнено ще се радва, в случай че за него гласоподават и познавачите на Аристотел и Платон, само че техните гласове надали ще стигнат за избирането му. Що се отнася до моментния любимец за президентския пост Румен Радев, той би трябвало доста да внимава кои политици и партии пази. Защото не е добър отзив да заставаш с целия си престиж зад човек, който потвърдено е нарушил Конституцията. Пък и да не се окаже, че пробвайки се да се хареса на старите и нови либерали, президентът Радев е разочаровал забележителна част от хората, които го избраха преди пет години.
Петър Волгин, Политически НЕкоректно,
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ