Крайно време е да се ускорят реформите, призовава бившият правосъден

Крайно време е да се ускорят промените, приканва някогашният правосъден министър Иван Демерджиев. Според него поръчката, която бе дадена на хората, е била доста вярна, само че би трябвало да стартира да се осъществя доста бързо. Според него няма никаква спънка правосъдната промяна да се случи. Напротив, това би подкрепило общество и стопанската система да излязат от тази поредност от рецесии, които следват една след друга, споделя юристът.

Г-н Демерджиев, какво би трябвало да се прави с основния прокурор Иван Гешев? Докато бяхте длъжностен зам.-министър, Вие бяхте зад предложенията на Мининистерството на правораздаването за неговото премахване.

По най-бързия метод би трябвало да се одобри уредбата, която сме дали обещание пред Европейската комисия по Плана за възобновяване и резистентност. Тя планува две съществени направления на промяната. Едната е въвеждането на наказателната отговорност за основния прокурор, а втората е за надзор върху отводите на прокуратурата да се образува досъдебно произвеждане, както и върху други актове на прокуратурата, които сега са необжалваеми. Това би трябвало да се направи доста незабавно и незабавно ще даде позитивен резултат.

Имаше едно заричане от новото държавно управление, което всички чухме – че основният прокурор може и би трябвало да бъде заменен до три месеца.

За страдание аз виждам тъкмо противоположното. Главният прокурор Гешев стартира да добива убеденост през последните няколко месеца. Явно против себе си няма съперници, които да го карат да се усеща некомфортно. Дълго време той не се явяваше пред Пленума на Висшия правосъден съвет, помните. Дълго време не се появяваше пред медиите, в случай че щете. Сега още веднъж с присъщия си невъзпитан жанр стартира още веднъж да остроумничи по един доста недопустим метод.

Пред Висш съдебен съвет Иван Гешев назовава, наред с другите - комичен. На вас комичен ли ви е този случай?

На мен по никакъв начин не ми е комичен този случай. На основния прокурор и прокуратура им беше комичен и въпросът " Осемте джуджета ". Само че на Европейския съд по правата на индивида му стори като. Абсолютно по същия метод бих третирал и случая " Жоси ". Главният прокурор и до ден сегашен не е обяснил пред българското общество по какъв начин по този начин дяловете от това сдружение, което се е развивало бурно по това време, са се озовали при татко му. На какво съображение ги е получил? Какво е дал, с цел да ги получи? Защото в случай че е дал смешната сума, отразена в документите, всеки би желал да получи такива дялове.

Вие мислите ли, че Висш съдебен съвет може да накара прокурор Гешев да изясни за това?

За страдание Висш съдебен съвет направи по този начин, че той да не се изяснява. Това е доста забавен въпрос. Институтът за отстраняването на основния прокурор съществува от години, само че очевидно никой не имал желание да го употребява, тъй като Висш съдебен съвет даже нямаше написани правила по какъв начин се организира отстраняването. Но в този момент, разписвайки разпоредбите за отстраняването, Висш съдебен съвет съумя да да вмъкне една корекция на закона, безусловно неприемливо, като ограничи отговорността на основния прокурор за дейности и бездействия досега на избирането му за основен прокурор.

Ще обясня. Представете си, че дни преди да бъде определен за основен прокурор, той е направил някакво извънредно закононарушение. При тази трактовка на Висш съдебен съвет и с този нескончаем мандат от 7 години, ние ще бъдем принудени да поносим един човек, който е нарушител, направил извънредно закононарушение. Вторият претекст за болшинството във Висш съдебен съвет е, че те не могат да преразглеждат основанията при назначението на основния прокурор. Само че никой не желае това. Когато го назначаваха за основен прокурор, те не разглеждаха случаите, за които в този момент се желае отстраняването му. В документите за назначението на господин Гешев ги няма нещата, които в този момент смущават обществото. Висш съдебен съвет може и би трябвало да прегледа тези данни. Висш съдебен съвет дължи изговаряне.

Още повече, че в Конституционен съд доста ясно разгласи, че тримата " огромни " в правосъдната система (главният прокурор и шефовете на двете висши съдилища) имат тройно съществуване. Главният прокурор е още магистрат и член на Висш съдебен съвет. Той е задължен да се придържа към етичните стандарти на правосъдната власт в доста по-висока степен от редовите магистрати. Той, като се изключи че е магистрат, е и въплъщение на самата правосъдна система. Мен ме смущава обстоятелството, че се търси някакво извънредно закононарушение, надали не основният прокурор би трябвало да е сериен палач, с цел да бъде заменен. Това просто не е належащо. Достатъчно е да се откри, че този човек не има нужните качества като честност и почитание към закона, които би трябвало да има един магистрат на такова равнище.

Говори се за уронване на престижа на правосъдната власт.

В това няма никакво подозрение. Ако тръгнем да изброяваме актовете, с които той е уронил престижа на правосъдната власт, няколко съвещания на Пленума на Висш съдебен съвет няма да стигнат. Много скърбя, че нямах опция да дебатирам с Пленума на Висш съдебен съвет тези въпроси. С наслаждение бих го направил.

Бихте ли се явил във Висш съдебен съвет, с цел да аргументирате изказванията си, тъй като те някои изказвания не ги четат…

Бих се явил на всички места, където е належащо. В това число пред Висш съдебен съвет, нямам никакви терзания.

Би ли помогнало за нещо?

Би трябвало да помогне. Когато хората са подготвени да стимулират причините си, би трябвало да бъдат чути, в последна сметка. Ако този Висш съдебен съвет ще играе ролята на трите маймунки – не виждам, не слушам и не знам – няма да стигнем до средата. Най-притеснително е, че тече процедура по желание на идващия Висш съдебен съвет, без да е променено нищо. Нали разбирате, че в случай че нищо не се промени, ще стигнем до същия Висш съдебен съвет.

Ако някой въобще бъде определен.

Някой евентуално ще бъде определен, само че обикновена грижа е тези условия да бъдат изменени, с цел да не стигаме до избора на еднакъв по състав и качество Висш правосъден съвет.

Какво би трябвало да промени ръководещата коалиция и като движение, и като връзка на промяната? Изобщо като конструкция на промяната?

Трябва да имат тактика и в случай че щете даже график за приемане на съответните промени. Трябва да е ясно кои са. Трябва да са структурирани по цели. Трябва да е ясно кои са промените и периодите. Губи са доста време. Ако предните парламенти родиха по един закон за късия си живот, този дотук роди единствено два за много повече време – Закона за бюджета и за спецправосъдието. Трябва да се вдигне темпото. Крайно време е към този момент. Заявката, която бе дадена на хората, бе доста вярна, само че би трябвало да стартира да се осъществя доста много бързо. Има потребност от законодателни промени в областта на правосъдната промяна и битката с корупцията. Различните рецесии, в които живеем, са провокирани от външни фактори, само че няма никаква спънка правосъдната промяна да се случи и да се одобряват тези законодателни промени. Напротив, това би подкрепило общество и стопанската система да излязат от тази поредност от рецесии, които следват една след друга.

Какво се случва с всички тези сигнали против Гешев, които вие задвижихте – за " Осемте джуджета " и за Митко Каратиста?

За " Осемте джуджета " Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет отхвърли да образува дисциплинарни производства против тримата прокурори. Това за следващ път контрастира с ясно изразената позиция на Европейския съд по правата на индивида, който назовава този случай " предпочитан ". В Страсбург този случай ще бъде гледан с преимущество, до момента в който в България госпожа (Валентина) Маджарова (шефката на спецпрокуратурата) го окачествява като " фамилна драма ". Няма никаква фамилна драма. Тук има безобразно потъпкване от прокуратурата на нейните отговорности. Там, където тя трябваше да се намеси, при завладяването на фабриката на " Изамет " (асансьорният цех от проблема " Осемте джуджета " ), при слагането на защита от никому незнайно лице, прокуратурата бездействаше. А се намеси доста интензивно при споразумяване на бизнес връзки сред татко и наследник, където прокуратурата няма никаква работа. Това е единият случай. А по другия случай, ми беше доста любопитно да прочета, че съм подвел обществеността, че бил изместен следователят, който ревизираше сигнала, че с основния прокурор. Той не бил изместен, а бил върнат на мястото му, от което е бил командирован преди доста години. Подобно словоблудство е безусловно недопустимо. Трябва да се научим да назоваваме нещата с същинските им имена. Горещо се надявам тази порочна процедура с командироването на магистрати да бъде прекъсната . В момента това е един от най-неприятните способи да бъдат държани според магистрати. Когато те са " непослушни " или не дават отговор на упованията на административните си ръководители, те са връщани по местата, откъдето са командировани.

От много време името ви се спряга като евентуален ръководител на антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Имало ли е предварителни диалози за това?

Конкретни диалози за съответни постове не сме имали. Имахме няколко диалога с премиера Кирил Петков при започване на годината, в които той съобщи убеденост, че в мое лице вижда човек, който може да се бори сполучливо с корупцията по високите етажи на властта. Аз пък заявих подготвеност да върша нещо сходно, в случай че има основани условия, които биха разрешили това да се случи. Но не сме обсъждали съответни позиции. Имаме коалиция от четири партии и диалог с един от членовете на тази коалиция нищо не значи.

Как я виждате антикорупционната промяна? Какво би трябвало да става там?

В своите отчети Европейската комисия доста ясно показва, че България има проблеми в битката с корупцията. Проблемът в действителност е много елементарен – няма резултати, няма наказани за корупция по високите етажи. Това би трябвало да се случи. Трябва да стигнем до обстановка, в която страната съумява да насочи вниманието на органите, които се занимават с това, към лицата по високите етажи. Досъдебните производства би трябвало да се проведат по подобен метод, че да се стигне до наказание. Не знам за какво това не се прави. Аз персонално се натъкнах на голям брой злоупотреби по време на престоя ми в Министерството на правораздаването, само че видях такива и в други министерства. Наистина се удивлявам за какво за толкоз години страната не може да откри сили да изправи пред закона и да накаже хора, които са злоупотребявали с публични средства.

Как би трябвало да се преструктурира КПКОНПИ? Говори се за делене, предоставяне на проверяващи функционалности на антикорупционни инспектори…

Насоката беше вярна. Анализът на имуществените декларациите на политиците би трябвало да се върне в Сметната палата. Друга част от активността би трябвало да се обособи в звено, което се занимава с битката с корупцията по високите етажи на властта. Прокуратурата, за жалост, не демонстрира благоприятни условия в тази посока. Явно на нея не може да се разчита да бъде ефикасна. Поради това основаването на такова звено в КПКОНПИ би могло да даде резултати. Конфискацията също би трябвало да се отдели. Във всички европейски страни конфискацията се прави от наказателния съд, който има директен взор върху незаконното действие.

Тук процесът е пред цивилен съд.

Да, тук процесът е цивилен и е взет по-скоро от американската система, като ние по този начин пречим на Европейски Съюз да приема единни актове за конфискацията. Европейски Съюз би трябвало да се преценява, че една от страните членки има доста друг режим. Много по-правилно е с конфискацията да се занимава наказателният съд, който да търси връзката с закононарушението, в сравнение с по-късно гражданският съд да се пробва да откри или възвърне тази връзка от доказателствата по наказателното произвеждане. Губи се запас. Това са два процеса, вместо един. Щом в Европа това може да се случва в границите на наказателния развой, не виждам за какво в България да не може.

Вие настоявате да има конфискация единствено при присъда за осъществено закононарушение, а не както е в този момент – при покачване на обвиняване.

Категорично, да. Тъжното е, че уредбата беше доста по-прецизна преди години. С последните промени конфискацията бе откъсната от генезиса ѝ и я трансфораха в един рисков инструмент за почистване на сметки. Много смешно ми стана, когато неотдавна ръководителят на комисията се похвали с необикновен триумф – по какъв начин били възбранили имущество във Франция, а пък аз доколкото знам, това се е случило още по време на комисията " Кушлев " (преди 11 години).

Грешка ли беше карцерът на Бойко Борисов, съгласно вас?

При тази обстановка за мен беше неточност. Аз не бих пристъпил към арест, в случай че нямах задоволително доказателствен материал, който да ми даде увереността, че този човек ще бъде арестуван. Въпреки че всички знаем какви са проблемите с прокуратурата. Контрастира на това. Там бяха подхванати доста съответни дейности от страна на Министерство на вътрешните работи. Пречка за разплитането на този случай се оказа прокуратурата. При ареста на Борисов не трябваше да стига до това да се оправдава един човек, който не заслужава реабилитация.

Реабилитиран ли беше Борисов с ареста?

Не може да бъде оправдан, само че в очите на доста хора той закупи статут на жертва, което за мен е безусловно недопустимо. Този човек не е жертва и не може да бъде жертва. Не бива да се основава една такава заблуда с дейностите настоящето или на бъдещи държавни управления. Когато се повдигне обвиняване на Бойко Борисов, това би трябвало да се случи изрично и да бъде обезпечено с доказателства. Трябва и елементарните хора би трябвало да схванат, че това не е почистване на сметки, а използване на закона.