Разликата между православие и русофилия
Крайно време е да се очертае тази разлика – сред православието и русофилията, – тъй като към този момент се злоупотребява. Замислих се за това около следващия прайд. Не съм ги броил, само че няма да се учудя, в случай че всякаквите там използвачи и нагаждачи се окажат повече от откровените хомосексуалисти. Ето, с шарени байрачета се окичиха деятели от всевъзможни области на обществения живот, в това число и професионални демократични пропагандатори като Даниел Смилов, за който в случай че не друго, то най-малко знам, че е женен щастливо. Нали е женен щастливо?
Бедата не е там, че където замирише на пари, незабавно се събират лешоядите или, хайде да ги назовем по-евфемистично – бенефициентите. Бедата е, че идеологизацията по едно и също време и се изостря, и се профанизира, заплашвайки да нанесе съществени провали върху понятийната система на необятните национални маси. Либералните хунвейбини освен по отношение на прайда, само че и с всичко останало, към което демонстрират нездравословен интерес, са се вдигнали да трансфорат думата „ русофил “ в клеймо, с цел да остракират всеки неуместен конкурент. По време на колективизацията в младия Съветски съюз, скоро след Октомврийската гражданска война, е било задоволително да наречеш някой селяндур „ кулак “, с цел да е свършено с него во веки веков. Днес в нашата клета татковина е задоволително да наречеш някого „ русофил “ и то към този момент е по-страшно, в сравнение с беше до неотдавна да го наречеш „ нацист “ – той към този момент е тотално маргинализиран и няма думата за нищо.
Русофилията, както сочи името, е тип девиация, тип извращение като педофилията, геронтофилията и така нататък Затова, когато назовават някого „ русофил “, се стремят да основат усещането, че този човек е по някакъв метод перверзен, анормален. И да, в някои свои проявления като „ безсмъртния полк “ или оня, дето се беше облякъл като руски боец от WW2 и отиде да пази ПСА, тя е извращение, някакъв тип фетишизъм. Но допустимо ли е да са ненормални всички, които през днешния ден минават под този знаменател – „ русофил “? Очевидно не. Но всеки, който не припада по гейове и украинци, всеки, който не се е окичил с украинското знаме или пък с флага с цветовете на дъгата, всеки, който показва някаква рецензия към политиката на Европейския съюз или пък на Съединените щати, бива обявяван за русофил, даже рецензията му към Русия да е в пъти по-голяма.
Стигнаха до такива безумия, че и естествени български патриоти назовават „ русофили “, задето не са джендъри-глобалисти. И чакат индивидът, жигосан по този срамен метод, да изпита позор от това, че е родолюбец, и гузно да се свие в черупката си. Гледат на патриотите като на някакви примитиви втора употреба, нищо че измежду тях има хора, на които не могат да се намажат на дребния пръст по просветеност, осведоменост, обща просвета и обучение. Атакуват любовта към родината и фамилията. И в случай че съумеят да унищожат тях, ще унищожат и всяка обич у индивида, с изключение на онази към самия него.
Пишат на пропагандните си материали „ това е обич “, само че не е. Както и влечението на алкохолика към алкохола не е обич. Както не е обич и влечението на педофила към дребни момченца и момиченца. И за какво са избрали за себе си цветовете на дъгата? Какво общо имат те със секса? Избрали са ги (или са им ги избрали), с цел да обезсмислят и отхвърлят обособените цветове (включително и на знамената), с които хората се разпознават, да убият у хората всяко възприятие за различност и принадлежност. По същия метод и съжителството в едно домакинство на еднополови не е семейство, само че го предизвикват да се афишира за такова, с цел да преформатират понятието за същинско семейство. Искат да го подменят, легализирайки еднополови бракове. Но бракът има смисъл, само когато съчетава двата пола, двете половини на индивида. Водата е вода, когато се състои от О2 и водород. Когато се състои от О2 и О2, водород и водород, О2, който се мисли за водород, и водород, който се мисли за О2 – тогава не е вода. Но стига с гейовете. Те несъмнено са най-пъстрата кохорта в сатанинския легион, само че надалеч не са целият легион.
Всъщност това, което ни интересува, е доктриналният поход против православието. Забелязвате ли по какъв начин от много време в кюпа с всички „ русофили “ поставят и православните християни, по причина че в Русия православието е станало част от държавната идеология. Какво като е станало? Ако трима левскари изнасилят момиче в селска дискотека, от това следва ли, че всички левскари са изнасилвачи? Но пропагандата тъпче! Видях клип, в който някаква госпожица с удивление демонстрира раздрънкана и даже разпадаща се жигула, а в ръката си някак апропо държи православна молитвена броеница. Тоест разхлопан руски таралясник = православие.
Някакъв комплициран човечец написа, че живее в цивилен, само че не и в църковен брак, тъй като в черква се женели болшевиките. Представяте ли си – същите болшевики, поради които нашите родители и ние се криехме да се венчаваме из манастирите около София! Същите болшевики, които взривиха митрополитския храм „ Св. Неделя “, водеха атеистическа агитация, не пускаха децата в черквите, във великденската нощ даваха по единствената телевизия американски филми, с цел да си стоят хората у дома – види се за тях американската просвета не беше толкоз страшна, колкото Църквата.
Вярно, след това най-ревностните комунисти, най-яростните атеисти станаха толкоз набожни, че съвсем замязаха на същински исихасти. И то тъй като по чисто политически аргументи в Русия православието стана на респект, страната го припозна като прекомерно потребна за себе си идеология. В този смисъл – да, „ набожните “ комунисти несъмнено са русофили, тъй като филят и ще филят всичко, което идва от Москва. Но те са доста повече комунисти (тоест върли атеисти по дефиниция), в сравнение с православни. И не е редно всеки православен да бъде дамгосван като русофил.
Къде минава границата сред същинските православни и същинските русофили? Замислете се, заиграйте се с въображението си какво щеше стане, в случай че в Русия приемеха за публична вяра исляма? Сигурен съм, че пълчища комунисти по душа ще станат мюсюлмани, както в този момент са ревностни християни, откакто бяха атеисти. Ето по това ще ги познаете – този, който би станал всевъзможен и то без никакво разкаяние на съзнателна, стига да го призоват от Москва, той е русофил. Онзи, който ще бъде правилен до гибел (по смисъла на Апокалипсиса) на православието, той си е православен християнин.
Не слагайте знак за тъждество сред Русия и православието, въпреки че заслугите на Русия за православието са големи. Православни са освен руснаците, само че и българите, сърбите, румънците, гърците, киприотите и изключително грузинците. И не екстраполирайте облика на днешна Русия върху цялата Русия, още повече когато надали сте напълно наясно с този облик.
Добре, успяхте да превърнете „ русофил “ в мръсна дума. Но не превръщайте в мръсна дума и „ християнин “, тъй като последствията ще бъдат неприятни за всички, в това число и за вас. Най-вече за вас.
Намираме се в точката на конфликт сред три цивилизации, а за две от тях още не можем да решим към коя от тях принадлежим. Картината се усложнява и от събитието, че принадлежността ни към една или друга цивилизация не зависи само от нашето решение. Като демократи и либерали сме Запад; като християни сме Изток. Цивилизациите не се сблъскват по нашите земи просто по този начин, а се сблъскват с доктрините и пропагандите си. Вербувани платени представители има и от двете страна. И колкото по-добре платени са те, толкоз са по-умни и обиграни. На нас, простите жители, не ни остава друго, с изключение на да се молим за мъдрост и примирение, та най-малко поне да се ориентираме в тази блъсканица. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Бедата не е там, че където замирише на пари, незабавно се събират лешоядите или, хайде да ги назовем по-евфемистично – бенефициентите. Бедата е, че идеологизацията по едно и също време и се изостря, и се профанизира, заплашвайки да нанесе съществени провали върху понятийната система на необятните национални маси. Либералните хунвейбини освен по отношение на прайда, само че и с всичко останало, към което демонстрират нездравословен интерес, са се вдигнали да трансфорат думата „ русофил “ в клеймо, с цел да остракират всеки неуместен конкурент. По време на колективизацията в младия Съветски съюз, скоро след Октомврийската гражданска война, е било задоволително да наречеш някой селяндур „ кулак “, с цел да е свършено с него во веки веков. Днес в нашата клета татковина е задоволително да наречеш някого „ русофил “ и то към този момент е по-страшно, в сравнение с беше до неотдавна да го наречеш „ нацист “ – той към този момент е тотално маргинализиран и няма думата за нищо.
Русофилията, както сочи името, е тип девиация, тип извращение като педофилията, геронтофилията и така нататък Затова, когато назовават някого „ русофил “, се стремят да основат усещането, че този човек е по някакъв метод перверзен, анормален. И да, в някои свои проявления като „ безсмъртния полк “ или оня, дето се беше облякъл като руски боец от WW2 и отиде да пази ПСА, тя е извращение, някакъв тип фетишизъм. Но допустимо ли е да са ненормални всички, които през днешния ден минават под този знаменател – „ русофил “? Очевидно не. Но всеки, който не припада по гейове и украинци, всеки, който не се е окичил с украинското знаме или пък с флага с цветовете на дъгата, всеки, който показва някаква рецензия към политиката на Европейския съюз или пък на Съединените щати, бива обявяван за русофил, даже рецензията му към Русия да е в пъти по-голяма.
Стигнаха до такива безумия, че и естествени български патриоти назовават „ русофили “, задето не са джендъри-глобалисти. И чакат индивидът, жигосан по този срамен метод, да изпита позор от това, че е родолюбец, и гузно да се свие в черупката си. Гледат на патриотите като на някакви примитиви втора употреба, нищо че измежду тях има хора, на които не могат да се намажат на дребния пръст по просветеност, осведоменост, обща просвета и обучение. Атакуват любовта към родината и фамилията. И в случай че съумеят да унищожат тях, ще унищожат и всяка обич у индивида, с изключение на онази към самия него.
Пишат на пропагандните си материали „ това е обич “, само че не е. Както и влечението на алкохолика към алкохола не е обич. Както не е обич и влечението на педофила към дребни момченца и момиченца. И за какво са избрали за себе си цветовете на дъгата? Какво общо имат те със секса? Избрали са ги (или са им ги избрали), с цел да обезсмислят и отхвърлят обособените цветове (включително и на знамената), с които хората се разпознават, да убият у хората всяко възприятие за различност и принадлежност. По същия метод и съжителството в едно домакинство на еднополови не е семейство, само че го предизвикват да се афишира за такова, с цел да преформатират понятието за същинско семейство. Искат да го подменят, легализирайки еднополови бракове. Но бракът има смисъл, само когато съчетава двата пола, двете половини на индивида. Водата е вода, когато се състои от О2 и водород. Когато се състои от О2 и О2, водород и водород, О2, който се мисли за водород, и водород, който се мисли за О2 – тогава не е вода. Но стига с гейовете. Те несъмнено са най-пъстрата кохорта в сатанинския легион, само че надалеч не са целият легион.
Всъщност това, което ни интересува, е доктриналният поход против православието. Забелязвате ли по какъв начин от много време в кюпа с всички „ русофили “ поставят и православните християни, по причина че в Русия православието е станало част от държавната идеология. Какво като е станало? Ако трима левскари изнасилят момиче в селска дискотека, от това следва ли, че всички левскари са изнасилвачи? Но пропагандата тъпче! Видях клип, в който някаква госпожица с удивление демонстрира раздрънкана и даже разпадаща се жигула, а в ръката си някак апропо държи православна молитвена броеница. Тоест разхлопан руски таралясник = православие.
Някакъв комплициран човечец написа, че живее в цивилен, само че не и в църковен брак, тъй като в черква се женели болшевиките. Представяте ли си – същите болшевики, поради които нашите родители и ние се криехме да се венчаваме из манастирите около София! Същите болшевики, които взривиха митрополитския храм „ Св. Неделя “, водеха атеистическа агитация, не пускаха децата в черквите, във великденската нощ даваха по единствената телевизия американски филми, с цел да си стоят хората у дома – види се за тях американската просвета не беше толкоз страшна, колкото Църквата.
Вярно, след това най-ревностните комунисти, най-яростните атеисти станаха толкоз набожни, че съвсем замязаха на същински исихасти. И то тъй като по чисто политически аргументи в Русия православието стана на респект, страната го припозна като прекомерно потребна за себе си идеология. В този смисъл – да, „ набожните “ комунисти несъмнено са русофили, тъй като филят и ще филят всичко, което идва от Москва. Но те са доста повече комунисти (тоест върли атеисти по дефиниция), в сравнение с православни. И не е редно всеки православен да бъде дамгосван като русофил.
Къде минава границата сред същинските православни и същинските русофили? Замислете се, заиграйте се с въображението си какво щеше стане, в случай че в Русия приемеха за публична вяра исляма? Сигурен съм, че пълчища комунисти по душа ще станат мюсюлмани, както в този момент са ревностни християни, откакто бяха атеисти. Ето по това ще ги познаете – този, който би станал всевъзможен и то без никакво разкаяние на съзнателна, стига да го призоват от Москва, той е русофил. Онзи, който ще бъде правилен до гибел (по смисъла на Апокалипсиса) на православието, той си е православен християнин.
Не слагайте знак за тъждество сред Русия и православието, въпреки че заслугите на Русия за православието са големи. Православни са освен руснаците, само че и българите, сърбите, румънците, гърците, киприотите и изключително грузинците. И не екстраполирайте облика на днешна Русия върху цялата Русия, още повече когато надали сте напълно наясно с този облик.
Добре, успяхте да превърнете „ русофил “ в мръсна дума. Но не превръщайте в мръсна дума и „ християнин “, тъй като последствията ще бъдат неприятни за всички, в това число и за вас. Най-вече за вас.
Намираме се в точката на конфликт сред три цивилизации, а за две от тях още не можем да решим към коя от тях принадлежим. Картината се усложнява и от събитието, че принадлежността ни към една или друга цивилизация не зависи само от нашето решение. Като демократи и либерали сме Запад; като християни сме Изток. Цивилизациите не се сблъскват по нашите земи просто по този начин, а се сблъскват с доктрините и пропагандите си. Вербувани платени представители има и от двете страна. И колкото по-добре платени са те, толкоз са по-умни и обиграни. На нас, простите жители, не ни остава друго, с изключение на да се молим за мъдрост и примирение, та най-малко поне да се ориентираме в тази блъсканица. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ