Патрик Галчев: Мислеха, че съм слаб характер, но аз демонстрирах мъжество
Крайният защитник на - Патрик Галчев, даде изявление пред " Блиц ", в което приказва за детството си надалеч от България, какво е възприятието да играеш за " сините ", какви са задачите и възможностите на отбора през сезон 2021/22 и кои са неговите обичани спортове и спортисти:
- Роден си в Сарагоса, Испания, какви мемоари пазиш оттова?
- Спомените ми са дребни. Роден съм в Сарагоса, там започнах да изучавам и да упражнявам футбол. Не си представях, че ще заиграя в Левски, само че ето, че това се случи.
- Какво е възприятието да носиш толкоз млад синята фланелка? Много ли тежи тя?
- Да, доста е тежка, само че в същото време е и нещо неописуемо 20-годишен юноша да носи фланелката на подобен огромен тим.
- Ти си роден на 14 април 2001 година. Знаеш ли какво се е случило вечерта на 14 против 15 април, само че много години по-рано – през 1912?
- Доколкото си припомням, тогава потъва „ Титаник “…
- Точно по този начин, потъва корабът „ Титаник “. А „ синият транспортен съд “ дали ще потъне?
- Няма по какъв начин да се случи. Това е един популярен клуб и никой няма да го остави да потъне. Убеден съм.
- Имате ли шансове за Топ 3 и Купата на България?
- Да, имаме. Голямата ни цел е Купата на България и ние ще я преследваме с всички сили.
- Да те върна към един противен миг. Мисля, че във втория ти формален мач за Левски получи травма в главата. Какво тъкмо се случи?
- Играхме с Арда. Сблъсках се с някогашния състезател на Левски Деян Лозев. Аз обаче съм си отговорен. Бинтоваха ми главата. През първите 10-15 минути би беше много тежко. Имах мощно главоболие. След това на полувремето ме попитаха дали желая промяна. Отказах. Настоях да доиграя мача. После обаче на терена имаше нови единоборства и съвсем ме бяха нокаутирали. Впоследствие си направих татуировка на крайници, тъй като демонстрирах темперамент. Много хора си мислеха, че съм слаб темперамент, само че аз демонстрирах геройство.
- Докъде стигат фантазиите ти? Пак да се върнеш в Испания?
- Да се надяваме, че един ден това ще се случи. Засега обаче съм футболист на Левски. Искам първо да се утвърдя в тима и да печеля Купата на България, а следващата година и купата.
- Кой е обичаният ти клубен тим в чужбина?
- Барселона.
- Кой е обичаният ти народен тим?
- Испания
- Любими футболисти – български и задгранични?
- Нямам обичани наши футболисти, а в чужбина се удивлявам на Лео Меси.
- Любим спорт отвън футбола?
- Тенис.
- Защо?
- Като дребен упражнявах тенис. Една година упражнявах устойчиво. Играя с дясната ръка. Рафаел Надал ми е обичаният тенисист. Смятам, че той има сили да завоюва още една купа от Шлема, макар че към този момент е на 35 години.
- Какво искаш да пожелаеш за празниците на всички почитатели на Левски?
- Да са живи и здрави. Да поддържат тима по този начин, както го вършат досега.
- Благодаря ти. Бъди здрав и продължавай в този жанр. Нека един ден се утвърдиш в мъжкия народен тим, тъй като България има потребност от такива като теб.
- Роден си в Сарагоса, Испания, какви мемоари пазиш оттова?
- Спомените ми са дребни. Роден съм в Сарагоса, там започнах да изучавам и да упражнявам футбол. Не си представях, че ще заиграя в Левски, само че ето, че това се случи.
- Какво е възприятието да носиш толкоз млад синята фланелка? Много ли тежи тя?
- Да, доста е тежка, само че в същото време е и нещо неописуемо 20-годишен юноша да носи фланелката на подобен огромен тим.
- Ти си роден на 14 април 2001 година. Знаеш ли какво се е случило вечерта на 14 против 15 април, само че много години по-рано – през 1912?
- Доколкото си припомням, тогава потъва „ Титаник “…
- Точно по този начин, потъва корабът „ Титаник “. А „ синият транспортен съд “ дали ще потъне?
- Няма по какъв начин да се случи. Това е един популярен клуб и никой няма да го остави да потъне. Убеден съм.
- Имате ли шансове за Топ 3 и Купата на България?
- Да, имаме. Голямата ни цел е Купата на България и ние ще я преследваме с всички сили.
- Да те върна към един противен миг. Мисля, че във втория ти формален мач за Левски получи травма в главата. Какво тъкмо се случи?
- Играхме с Арда. Сблъсках се с някогашния състезател на Левски Деян Лозев. Аз обаче съм си отговорен. Бинтоваха ми главата. През първите 10-15 минути би беше много тежко. Имах мощно главоболие. След това на полувремето ме попитаха дали желая промяна. Отказах. Настоях да доиграя мача. После обаче на терена имаше нови единоборства и съвсем ме бяха нокаутирали. Впоследствие си направих татуировка на крайници, тъй като демонстрирах темперамент. Много хора си мислеха, че съм слаб темперамент, само че аз демонстрирах геройство.
- Докъде стигат фантазиите ти? Пак да се върнеш в Испания?
- Да се надяваме, че един ден това ще се случи. Засега обаче съм футболист на Левски. Искам първо да се утвърдя в тима и да печеля Купата на България, а следващата година и купата.
- Кой е обичаният ти клубен тим в чужбина?
- Барселона.
- Кой е обичаният ти народен тим?
- Испания
- Любими футболисти – български и задгранични?
- Нямам обичани наши футболисти, а в чужбина се удивлявам на Лео Меси.
- Любим спорт отвън футбола?
- Тенис.
- Защо?
- Като дребен упражнявах тенис. Една година упражнявах устойчиво. Играя с дясната ръка. Рафаел Надал ми е обичаният тенисист. Смятам, че той има сили да завоюва още една купа от Шлема, макар че към този момент е на 35 години.
- Какво искаш да пожелаеш за празниците на всички почитатели на Левски?
- Да са живи и здрави. Да поддържат тима по този начин, както го вършат досега.
- Благодаря ти. Бъди здрав и продължавай в този жанр. Нека един ден се утвърдиш в мъжкия народен тим, тъй като България има потребност от такива като теб.
Източник: sportlive.bg
КОМЕНТАРИ