Забраната за социални мрежи под 15 години предизвика буря от реакции
" Крайните ограничения могат да изолират децата ", предизвести психологът доктор Велислава Донкина във връзка обсъжданата възбрана за достъп до обществени мрежи за деца под 15 години. Според нея сходна рестрикция не защищава, а откъсва подрастващите от действителната връзка и информация.
Темата провокира остра социална полемика и противоположни позиции сред експертите по логика на психиката и киберсигурност.
Крайните забрани не вземат решение проблемите
" Този въпрос стои пред родителите и пред актуалното общество, тъй като от една страна ние вярно сме разпознали, че децата прекарват прекалено много време с цифрови устройства и обществени мрежи, само че въпреки това това фактически е светът, в който живеем ", изясни доктор Велислава Донкина пред НоваНюз.
Според нея, вместо забрани, е нужно интензивно родителско наличие и персонален образец. " Една последна възбрана би могла да попречва децата да поддържат връзка със своите връстници и да имат достъп до потребна информация ", уточни психологът.
Тя даде и съответни образци – родители, които пускат музика от телефона на бебето си, до момента в който го кърмят, или демонстрират видеа в YouTube, с цел да се нахрани. " Въпросът е обвързван с вътрешната регулация и с нашето наличие като родители ", акцентира Донкина, добавяйки, че цифровата среда сама по себе си не е зложелател, в случай че възрастните умеят да бъдат мярка и ориентир.
Контролът ще пристигна посредством цифрова идентичност
От своя страна специалистът по киберсигурност Христиан Даскалов прегледа тематиката през софтуерната призма. Той напомни, че в Австралия към този момент работи закон, който лимитира достъпа до обществени мрежи за лица под 16 години, а в някои европейски страни има условие за родителско единодушие при регистрация на профил.
" От края на 2026 година всяко европейско държавно управление ще бъде задължено да сътвори цифров портфейл за цифрова идентичност на жителите, което ще разреши по-добър надзор върху сходни забрани ", сподели Даскалов. Според него тази технология може да бъде употребена, с цел да се подсигурява, че възбраните няма да се заобикалят.
Той разшири тематиката и до един от най-тежките аспекти на интернет – достъпа до порнографско наличие. " Глобалният трафик на данни е главно към нецензурен уеб сайтове ", предизвести специалистът, наблягайки потребността от по-сериозен софтуерен надзор и просветителни ограничения, а освен наказателни.
Между свободата и сигурността
И двамата посетители на предаването се съгласиха, че крайностите не са решение. " Трябва да има баланс сред свободата на детето и неговата отбрана ", заключи доктор Донкина. Според нея, ключът е не в възбраната, а в построяването на доверие сред родители и деца.
Даскалов добави, че технологиите могат да бъдат съдружник, в случай че се употребяват рационално. Така полемиката към " възбраната под 15 " се трансформира освен в спор за цифровите правила, а в огледало на по-дълбокия въпрос — дали обществото умее да възпитава виновни цифрови жители, без да се трансформира в техен цензор.
Темата провокира остра социална полемика и противоположни позиции сред експертите по логика на психиката и киберсигурност.
Крайните забрани не вземат решение проблемите
" Този въпрос стои пред родителите и пред актуалното общество, тъй като от една страна ние вярно сме разпознали, че децата прекарват прекалено много време с цифрови устройства и обществени мрежи, само че въпреки това това фактически е светът, в който живеем ", изясни доктор Велислава Донкина пред НоваНюз.
Според нея, вместо забрани, е нужно интензивно родителско наличие и персонален образец. " Една последна възбрана би могла да попречва децата да поддържат връзка със своите връстници и да имат достъп до потребна информация ", уточни психологът.
Тя даде и съответни образци – родители, които пускат музика от телефона на бебето си, до момента в който го кърмят, или демонстрират видеа в YouTube, с цел да се нахрани. " Въпросът е обвързван с вътрешната регулация и с нашето наличие като родители ", акцентира Донкина, добавяйки, че цифровата среда сама по себе си не е зложелател, в случай че възрастните умеят да бъдат мярка и ориентир.
Контролът ще пристигна посредством цифрова идентичност
От своя страна специалистът по киберсигурност Христиан Даскалов прегледа тематиката през софтуерната призма. Той напомни, че в Австралия към този момент работи закон, който лимитира достъпа до обществени мрежи за лица под 16 години, а в някои европейски страни има условие за родителско единодушие при регистрация на профил.
" От края на 2026 година всяко европейско държавно управление ще бъде задължено да сътвори цифров портфейл за цифрова идентичност на жителите, което ще разреши по-добър надзор върху сходни забрани ", сподели Даскалов. Според него тази технология може да бъде употребена, с цел да се подсигурява, че възбраните няма да се заобикалят.
Той разшири тематиката и до един от най-тежките аспекти на интернет – достъпа до порнографско наличие. " Глобалният трафик на данни е главно към нецензурен уеб сайтове ", предизвести специалистът, наблягайки потребността от по-сериозен софтуерен надзор и просветителни ограничения, а освен наказателни.
Между свободата и сигурността
И двамата посетители на предаването се съгласиха, че крайностите не са решение. " Трябва да има баланс сред свободата на детето и неговата отбрана ", заключи доктор Донкина. Според нея, ключът е не в възбраната, а в построяването на доверие сред родители и деца.
Даскалов добави, че технологиите могат да бъдат съдружник, в случай че се употребяват рационално. Така полемиката към " възбраната под 15 " се трансформира освен в спор за цифровите правила, а в огледало на по-дълбокия въпрос — дали обществото умее да възпитава виновни цифрови жители, без да се трансформира в техен цензор.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ