Дарик предава директно от САЩ: Фарго и онези, които не гласуват, защото църквата им така казва
Крайната точка през днешния ден е Фарго.
В препълнен с забавни срещи понеделник всички събития са същински, за разлика от кино лентата “Фарго ”, където нито една от случките не беше такава.
Да напомня, филмът се споделя “Фарго ”, въпреки главното деяние да се случва в един град в Минесота, близо до Фарго, който съм запазил за особено посещаване след един ден. Но за какво “Фарго ”? Ами тъй като другото градче напълно не звучи по този начин хубаво, както “Фарго ”. А и както споделят братята Коен, ами, “Фарго ” просто звучи благозвучно.
На път за Фарго, този път по автомагистралата, тъй като ме чака много път, а не по обичаната ми GPS-концепция “avoid highways ”. “По автомагистралата ” при мен в действителност е условно разбиране, защото безусловно на всеки 20 минути се отклонявам встрани. Ту за фотография, ту за крайпътно заведение, ту за крайпътно градче. Този път съм структурирал пътуването си оптимално и вземам решение да направя най-много три-четири спирки, което всъщност е невероятно, само че някак съумявам.
Брукингс е първото място, в което оставам, даже премислям дали да не преспивам, толкоз мощна е силата на въпросното 20-ина хилядно градче. Причината е South Dakota State University, който се обитава там, а това е най-големият университет в щата. Имам среща с един от професорите във факултета по публицистика, чието име не помня, само че ще ревизира по-късно. Той ме чака в Kool Beans Coffee and Roasterie, по какъв начин да забравиш това име. Звучи някак нюйоркско в средата на нищото, в градче, в което не бих очаквал подобен вид заведение за кафе, само че съществуването на университет изяснява всичко. Повечето гости са отворили преносимите компютри си, на прилежаща маса двама преподаватели приказват разпалено за изборите, а аз пия двойно еспресо и описвам на професора за пътуването ми дотук. Подмятам за дребното “шведско ” градче, през което съм минал, а той довършва: “това изяснява всичко, нали знаеш ”.
Шведските заселници, множеството доста образовани, са част от повода местата, където са се открили в Щатите, да имат положително обучение, както и мощна преса. Тези две неща явно подсказват, че даже в щати като Небраска, Южна и Северна Дакота, които са обичайно републикански, може да има задоволително на брой поддръжници на Камала Харис. Говорим си, че Брукингс и идващото градче, което ще посетя, Уотъртаун, са ненапълно изолирани случаи — в тях има съществени просветителни институции, което подсказва, че младежите са прогресивни и увличат със себе си повече поддръжници на демократическата партия.
“Виж, поддръжниците на Тръмп се усещат дезинтегрирани. В избрани общности, където те са по-малко, има мощен обществен живот, както е тук. Когато общественият живот липсва, когато хората са по-отдалечени един от различен, незабавно се вижда повишен брой поддръжници на Тръмп. ”
Намираме се от дясната страна на Мисури, където в действителност има повече гласоподаватели на демократическата партия, само че от лявата страна, където доминират републиканците, резултатът за Тръмп ще бъде 99 %, предвижда професора. Винаги има изненади, само че щатът е изрично републикански.
Разделяме се, до момента в който той ме увещава да отида до университета и да си поговоря с още хора, както и с редакторите на студентския вестник, само че времето ме притиска. Отбивам се за малко и поемам напред. Трябва да пътувам за Уотъртаун. Преди това се срещам с част от студентите в кафето, които споделят вижданията на професора. Предстои тежка борба, ситуацията е 50 на 50, по този начин да се каже. На кантар.
В колата чувам за два пъти записаните поданици на Аризона — става дума за към 218 хиляди души от всичките 4 милиона в щата, които са неправилно записани в изборните описи и си споделям, че АБ-то на изборите, Аризона и България, правят едни и същи неща, нещо като АБ-то на изборните измами, корист с изборните описи. Спасение няма.
На потегляне от Брукингс си мисля доста за това градче, огряно от слънцето и от толкоз младежи, които трансформират едно място в средата на Америка в оазис на обучение, просвета, спорт, спокоен живот и хубава храна. Въпреки това на предходните избори Тръмп победи Байдън задоволително безапелационно.
Следващата спирка е Уотъртаун. Тук вземам решение да сменя пейзажа и след деликатно изследване отивам в заведение в краен квартал, което не е крайпътно, а просто закътано, посеващано от постоянни гости, които се познават по име, знаят кой какво прави и за какво го прави и безспорно гласоподават за Тръмп. “Да, тъкмо по този начин, дори и за Джей Ди Ванс гласуваме, тъй като най-накрая се появи някой по-млад, който може да поеме нещата. ” Шегувам се, че явно вярата на множеството е да гласоподават за президент, а в действителност на неговото място допустимо най-скоро да се възскачи вицепрезидента, само че не всички схващат шегата ми.
Докато се приказвам с дамата, която стои зад бара, сядам също на бара, където стои уединен господин, очевидно заинтересован от визитата ми и от цялата какафония, която се случва към всички мои въпроси, фотографии и разисквания на всеослушание за качествата на Джей Ди Ванс.
“Ами аз не гласоподавам ”, споделя ми със спокоен глас той.
Бум.
“Как по този начин не гласуваш ”,питам аз.
“Ами ей по този начин, не гласоподавам. Оставил съм другите да вземат решение. ”
“Те могат да изберат някого, който не ви харесва ”, не преставам учудено да диря отговор на тази откровена и строга аполитичност.
“Ще изберат Тръмп, а в случай че гласувах, несъмнено щях да гласоподавам за него. ”
Ето. Изтръгнах самопризнание.
Питам го за какво и той повтаря остарялата ария — Тръмп е предприемач, Харис не е, тя не схваща нищо, той е наясно с нещата и ще оправи стопанската система, както и незаконните имигранти.
Оказва се, че господинът е от църквата “Church of God ”, известни със своята аполитичност. Църквата учи какъв брой е значимо да бъдем положителни и примерни жители, само че по някаква причина не поддържа гласуването. Не е ли значимо да бъдат избирани положителни и примерни жители, запитвам аз. Останалите ще решат, получавам незабавен отговор. Църквата в действителност се стреми да бъде аполитична, да няма присъединяване по политически въпроси и със напълно дребни изключения, засягащи локални проблеми, съветът към хората от църквата е да не гласоподават.
Негласуването било част от техните убеждения, че не би трябвало да носят оръжие, да не вземат участие във военна работа, пък и като политиката стои настрани, се отстрани опцията от политически борби, кавги и разделения. Добавете към това и доводите на представители на църквата, че страните с тоталитарни режими се славят с доста висока изборна интензивност и всичко ще ви стане ясно. Опитвам се да опиша какъв брой съм впечатлен от младежите в градчето Брукингс, какъв брой дейни са те, само че получавам единствено усмивка.
Една от аргументите да не се гласоподава в Съединени американски щати (макар изборната интензивност да е много по-висока от тази в България) е “липсата на интерес ”. Под “липса на интерес ” разбирайте следното — за който и да гласоподавам, то смяна няма. Пък и по какъв начин да гласуваш, в случай че напълно не знаеш твоят Господ за кой претендент би дал своя вот. Обръщам се към останалите в ресторанта “Wheel Inn ” в Уотъртаун и като че ли прочитам в очите им, че техният Господ към този момент се е изказал по тематиката. С възгласи за лек път (от тях към мен) и за лек следобяд (от мен към тях) се разделямe.
А когато идвам във Фарго, таман по залез слънце, попадам в град, който — по какъв начин да кажа — е надалеч по-секси версия на това, което чаках. Нещата се развиват даже тук-там, на които не съм очаквал.
И още нещо. На входа на хотела виждам млада дама, която разпалено беседва с хората по разнообразни тематики. Убеден съм, че тя към този момент ще наклони везните от деня в една или друга посока и ще имам безапелационен победител по тематиката Харис или Тръмп.
“Да запитвам непосредствено, за кого ще гласувате ”, изстрелвам аз.
“О, чакайте, чакайте, аз не гласоподавам, аз съм от еди-коя си черква и не гласоподавам. ”
Разказът продължи дълго, само че явно сега ситуацията е 50 на 50. Пътуването продължава.
Този текст е част отпоредицата от репортажи, с която ще ви описваме за това, което се случва в пет американски щата в седмиците преди президентските избори.Очаквайте репортажите наКонстантин Вълковот Колорадо, Небраска, Южна Дакота, Северна Дакота и Минесота.
Поредицата, която можете да следитенаи в утринния ни блоксме нарекли условно “Фарго ”, тъй като част от местата, за които ви описваме, са точно локациите, където е сниман кино лентата преди 30 години.
В препълнен с забавни срещи понеделник всички събития са същински, за разлика от кино лентата “Фарго ”, където нито една от случките не беше такава.
Да напомня, филмът се споделя “Фарго ”, въпреки главното деяние да се случва в един град в Минесота, близо до Фарго, който съм запазил за особено посещаване след един ден. Но за какво “Фарго ”? Ами тъй като другото градче напълно не звучи по този начин хубаво, както “Фарго ”. А и както споделят братята Коен, ами, “Фарго ” просто звучи благозвучно.
На път за Фарго, този път по автомагистралата, тъй като ме чака много път, а не по обичаната ми GPS-концепция “avoid highways ”. “По автомагистралата ” при мен в действителност е условно разбиране, защото безусловно на всеки 20 минути се отклонявам встрани. Ту за фотография, ту за крайпътно заведение, ту за крайпътно градче. Този път съм структурирал пътуването си оптимално и вземам решение да направя най-много три-четири спирки, което всъщност е невероятно, само че някак съумявам.
Брукингс е първото място, в което оставам, даже премислям дали да не преспивам, толкоз мощна е силата на въпросното 20-ина хилядно градче. Причината е South Dakota State University, който се обитава там, а това е най-големият университет в щата. Имам среща с един от професорите във факултета по публицистика, чието име не помня, само че ще ревизира по-късно. Той ме чака в Kool Beans Coffee and Roasterie, по какъв начин да забравиш това име. Звучи някак нюйоркско в средата на нищото, в градче, в което не бих очаквал подобен вид заведение за кафе, само че съществуването на университет изяснява всичко. Повечето гости са отворили преносимите компютри си, на прилежаща маса двама преподаватели приказват разпалено за изборите, а аз пия двойно еспресо и описвам на професора за пътуването ми дотук. Подмятам за дребното “шведско ” градче, през което съм минал, а той довършва: “това изяснява всичко, нали знаеш ”. Шведските заселници, множеството доста образовани, са част от повода местата, където са се открили в Щатите, да имат положително обучение, както и мощна преса. Тези две неща явно подсказват, че даже в щати като Небраска, Южна и Северна Дакота, които са обичайно републикански, може да има задоволително на брой поддръжници на Камала Харис. Говорим си, че Брукингс и идващото градче, което ще посетя, Уотъртаун, са ненапълно изолирани случаи — в тях има съществени просветителни институции, което подсказва, че младежите са прогресивни и увличат със себе си повече поддръжници на демократическата партия.
“Виж, поддръжниците на Тръмп се усещат дезинтегрирани. В избрани общности, където те са по-малко, има мощен обществен живот, както е тук. Когато общественият живот липсва, когато хората са по-отдалечени един от различен, незабавно се вижда повишен брой поддръжници на Тръмп. ”
Намираме се от дясната страна на Мисури, където в действителност има повече гласоподаватели на демократическата партия, само че от лявата страна, където доминират републиканците, резултатът за Тръмп ще бъде 99 %, предвижда професора. Винаги има изненади, само че щатът е изрично републикански.
Разделяме се, до момента в който той ме увещава да отида до университета и да си поговоря с още хора, както и с редакторите на студентския вестник, само че времето ме притиска. Отбивам се за малко и поемам напред. Трябва да пътувам за Уотъртаун. Преди това се срещам с част от студентите в кафето, които споделят вижданията на професора. Предстои тежка борба, ситуацията е 50 на 50, по този начин да се каже. На кантар.
В колата чувам за два пъти записаните поданици на Аризона — става дума за към 218 хиляди души от всичките 4 милиона в щата, които са неправилно записани в изборните описи и си споделям, че АБ-то на изборите, Аризона и България, правят едни и същи неща, нещо като АБ-то на изборните измами, корист с изборните описи. Спасение няма.
На потегляне от Брукингс си мисля доста за това градче, огряно от слънцето и от толкоз младежи, които трансформират едно място в средата на Америка в оазис на обучение, просвета, спорт, спокоен живот и хубава храна. Въпреки това на предходните избори Тръмп победи Байдън задоволително безапелационно.
Следващата спирка е Уотъртаун. Тук вземам решение да сменя пейзажа и след деликатно изследване отивам в заведение в краен квартал, което не е крайпътно, а просто закътано, посеващано от постоянни гости, които се познават по име, знаят кой какво прави и за какво го прави и безспорно гласоподават за Тръмп. “Да, тъкмо по този начин, дори и за Джей Ди Ванс гласуваме, тъй като най-накрая се появи някой по-млад, който може да поеме нещата. ” Шегувам се, че явно вярата на множеството е да гласоподават за президент, а в действителност на неговото място допустимо най-скоро да се възскачи вицепрезидента, само че не всички схващат шегата ми. Докато се приказвам с дамата, която стои зад бара, сядам също на бара, където стои уединен господин, очевидно заинтересован от визитата ми и от цялата какафония, която се случва към всички мои въпроси, фотографии и разисквания на всеослушание за качествата на Джей Ди Ванс.
“Ами аз не гласоподавам ”, споделя ми със спокоен глас той.
Бум.
“Как по този начин не гласуваш ”,питам аз.
“Ами ей по този начин, не гласоподавам. Оставил съм другите да вземат решение. ”
“Те могат да изберат някого, който не ви харесва ”, не преставам учудено да диря отговор на тази откровена и строга аполитичност.
“Ще изберат Тръмп, а в случай че гласувах, несъмнено щях да гласоподавам за него. ”
Ето. Изтръгнах самопризнание.
Питам го за какво и той повтаря остарялата ария — Тръмп е предприемач, Харис не е, тя не схваща нищо, той е наясно с нещата и ще оправи стопанската система, както и незаконните имигранти.
Оказва се, че господинът е от църквата “Church of God ”, известни със своята аполитичност. Църквата учи какъв брой е значимо да бъдем положителни и примерни жители, само че по някаква причина не поддържа гласуването. Не е ли значимо да бъдат избирани положителни и примерни жители, запитвам аз. Останалите ще решат, получавам незабавен отговор. Църквата в действителност се стреми да бъде аполитична, да няма присъединяване по политически въпроси и със напълно дребни изключения, засягащи локални проблеми, съветът към хората от църквата е да не гласоподават.
Негласуването било част от техните убеждения, че не би трябвало да носят оръжие, да не вземат участие във военна работа, пък и като политиката стои настрани, се отстрани опцията от политически борби, кавги и разделения. Добавете към това и доводите на представители на църквата, че страните с тоталитарни режими се славят с доста висока изборна интензивност и всичко ще ви стане ясно. Опитвам се да опиша какъв брой съм впечатлен от младежите в градчето Брукингс, какъв брой дейни са те, само че получавам единствено усмивка.
Една от аргументите да не се гласоподава в Съединени американски щати (макар изборната интензивност да е много по-висока от тази в България) е “липсата на интерес ”. Под “липса на интерес ” разбирайте следното — за който и да гласоподавам, то смяна няма. Пък и по какъв начин да гласуваш, в случай че напълно не знаеш твоят Господ за кой претендент би дал своя вот. Обръщам се към останалите в ресторанта “Wheel Inn ” в Уотъртаун и като че ли прочитам в очите им, че техният Господ към този момент се е изказал по тематиката. С възгласи за лек път (от тях към мен) и за лек следобяд (от мен към тях) се разделямe.
А когато идвам във Фарго, таман по залез слънце, попадам в град, който — по какъв начин да кажа — е надалеч по-секси версия на това, което чаках. Нещата се развиват даже тук-там, на които не съм очаквал.
И още нещо. На входа на хотела виждам млада дама, която разпалено беседва с хората по разнообразни тематики. Убеден съм, че тя към този момент ще наклони везните от деня в една или друга посока и ще имам безапелационен победител по тематиката Харис или Тръмп.
“Да запитвам непосредствено, за кого ще гласувате ”, изстрелвам аз.
“О, чакайте, чакайте, аз не гласоподавам, аз съм от еди-коя си черква и не гласоподавам. ”
Разказът продължи дълго, само че явно сега ситуацията е 50 на 50. Пътуването продължава.
Този текст е част отпоредицата от репортажи, с която ще ви описваме за това, което се случва в пет американски щата в седмиците преди президентските избори.Очаквайте репортажите наКонстантин Вълковот Колорадо, Небраска, Южна Дакота, Северна Дакота и Минесота.
Поредицата, която можете да следитенаи в утринния ни блоксме нарекли условно “Фарго ”, тъй като част от местата, за които ви описваме, са точно локациите, където е сниман кино лентата преди 30 години.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ